Решение по дело №118/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. против Решение №423/02.11.2023г постановено по АНД № 20235530201858/2023г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1228-001956/10.05.2023г, издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора въззивният съд е постановил решението си позовавайки се на доказателства, които нямат доказателствена тежест и същевременно е игнорирал съществуващите по делото такива, както и тези представени от него. В пледоарията си по същество, пълномощникът му адв. Г. поддържа искането за отмяна на решението като постановено в противоречие на материалния закон, което се установява от приложеното Извлечение от регистрационна карта на водач на МПС. Иска от съда отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноските по делото, сторени пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора,не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото е представено писмено възражение срещу подадената касационна жалба от процесуалния му представител юриск.Р. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на Б. А. М. против Наказателно постановление №23-1228-001956/10.05.2023 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, с което на Б. А. М. на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, за това, че на 19.03.2023 г. около 17:00ч. в гр. Стара Загора по бул. България до магазин „Зора“ в посока запад-изток управлява т.а. Мерцедес с рег. № [рег. номер], собственост на С. С. Р. род. 24.09.1969 г., като водачът не притежава СУМПС. При проверката е представено СУМПС №ЕР-590877, издадено от Република Чехия. Направено е запитване до ДМОС, сектор СИРЕНЕ гр. София, в отговор на което на 04.04.2023 г. с писмо рег. № 6212р-7581/04.04.2023 г. е предоставена информация, че в ДМОС е получено съобщение от Интерпол – Прага, че от проверките в базата данни на чешките власти не са установени данни за СУМПС№ ЕР-590877 и документ с посочения номер не фигурирал в регистрите на властите в Чешката република. АУАН е съставен във връзка с образувана преписка с рег. №1228ЗМ-130/13.04.2023 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора. Нарушителят е установен на 19.03.2023 г. при съставяне на АУАН №454651/19.03.2023 г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателното постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административно наказателното обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства съдът е приел за безспорно установено, че санкционираното лице не е бил правоспособен водач към момента на извършване на проверката, тъй като никога не е притежавало свидетелство за управление на МПС, издадено му от страна на българските власти, а досежно СУМПС, издадено от Република Чехия, не била доказана по безспорен начин неговата валидност. При тези фактически установявания съдът е направил извод, че Б. М. е осъществил виновно състава на чл.177, ал.1, т.2 вр. чл.150 ЗДвП, като основание за налагане на предвидените в закона административно наказание в размер, правилно определен при отчитане наличието на отегчаващо вината обстоятелство.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя от настоящия касационен състав направения от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на нарушение от Б. М. по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл. 177, ал.1, т.2, предл. първо във вр. с чл. 150 от ЗДвП.

Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като разпоредбата на чл. 150а от закона указва, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. На основание чл. 161, ал. 1 от ЗДвП, СУМПС, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в определени случаи, посочени в т. 1 – т. 5. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина - за всеки водач, получил СУМПС, се водят на отчет определени данни, посочени в т. 1 – 8, като ал. 2 предвижда, че данните по отчета за всеки водач се водят в централизирана автоматизирана информационна система. В процесния случай Б. М. не притежава българско СУМПС, а относно представеното от него чешко СУМПС № [рег. номер], е била изискана справка от Интерпол-Прага. С писмо рег. №6212р-7581/04.04.2023г е постъпила информация за получено в ДМОС гр. София съобщение от Интерпол-Прага, че от проверките в базите данни на чешките власти не са установени данни за СУМПС №[рег. номер] – документ с този номер не фигурира в регистрите на властите в Чешката република.

Касаторът поддържа, че само по съдебен ред може да се обори материалната доказателствена сила на представения официален удостоверителен документ, но това твърдение е правно невярно.

В чл.17, ал.13 от Наредба № І-157/10.10.2002г за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е установен ред за проверка на издадени от други държави, включително и държави - членки на ЕС, свидетелства за управление на МПС. При възникнало съмнение за автентичност на издадено в друга държава свидетелство за управление на моторно превозно средство се прави проверка в европейската система за обмен на информация за свидетелства за управление на МПС или чрез запитване до съответната държава, издала свидетелството. Няма пречка контролните органи да извършват проверка за автентичност на всяко свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава-членка на ЕС, независимо от това дали лицето, което го използва знае или не знае, че използва неистински официален документ. Не следва да се образува каквото и да било съдебно производство по инициатива на административните органи, за да се докаже неавтентичност на СУМПС, а дали при установените данни и в хода на евентуално наказателно производство ще се установи знание у водача или не, съответно ще се потвърди или отрече автентичността на документа, няма правно значение за задължението на АНО да наложи административно наказание при установеното управление на МПС без валидно СУМПС. Контролните органи могат да извършват проверки за валидност на издадените СУМПС, по предвидения в Наредба № І-157/10.10.2002г ред, във всеки един момент, като противното отрича същността на административния контрол за спазване правилата на ЗДвП.

Ето защо като е потвърдил наказателното постановление въззивният съд е приложил правилно материалния закон и решението му следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касацията за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 423 от 02.11.2023г., постановено по АНД № 1858/ 2023г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Б. А. М. [ЕГН], с адрес: [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 80лв/ осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД № 118/24г по описа на АС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.