№ 59 /10.03.2021г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1196 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл.от АПК. Образувано
е по касационна жалба от ТД на НАП - Пловдив против Решение №237 от
15.10.2020г., постановено по нахд №868 по описа на Районен съд Хасково за 2020г.
Твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон. Мотивите на районния съд за отмяна били
неправилни и незаконосъобразни. От събраните писмени и гласни доказателства
безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна
страна и в хода на административнонаказателното производство не били допуснати
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. На жалбоподателя бил
издаден Ревизионен акт №Р-16002620001288-091-001/22.06.2020г., който не бил влязъл
в сила, но с акта бил установен размера на задълженията, съвпадащ с този,
посочен в Протокол за извършена проверка №П 16002620013799-073-001/16.03.2020г.,
който бил приложен в административнонаказателната преписка по делото. Действително
разпоредбата на чл.102 ал.5 от ЗДДС предвиждала тези задължения да се определят
с ревизионен акт, но нямало ревизионното производство да е приключило. Административнонаказателното
производство било самостоятелно производство, което се регулирало от
специалните правила в ЗАНН и субсидиарно се прилагали разпоредбите на НПК.
Поставянето на двете производства в някаква зависимост означавало
административнонаказващият орган да не може да осъществява правомощието си да
налага административни наказания при констатиране на административни нарушения,
тъй като приключването на ревизионното производство изисквало по-дълъг период
от време, особено ако се обжалва, през който ще изтекат сроковете за съставяне
на акта за установяване на административно нарушение, съответно за издаване на
наказателното постановление. Твърди се, че ако се обвърже налагането на санкция
по ЗАНН с окончателното влизане в сила на РА, то това би означавало да се
извърши едно скрито амнистиране на този вид нарушения – неначислено ДДС поради
закъсняла регистрация. Те засягали фискалната стабилност на държавата по един
много значим начин – не се начислявали и внасяли данъци в големи и особено
големи размери. Освен това ЗАНН не предвиждал възможност за спиране на АНП
поради наличието на някакви други спорове, именно защото те според законодателя
не се явявали преюдициални за това производство. В конкретния случай съдът не
разгледал в пълнота фактическата обстановка, а и изложил допълнителни мотиви за отмяна, че административнонаказващият
орган определил сам размера на данъчното задължение по формула на чл.53 ал.2 от
ППЗДДС вместо да изпълни процедура по чл.102, ал.5 от ЗДДС - издаване на
ревизионен акт за начисляване на дължими суми. Иска се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено Решение №237/15.10.2020г. на РС Хасково,
постановено по нахд №868/2020г. по описа на ХРС, като се постанови друго
решение, с което да бъде потвърдено изцяло НП №531933-F543124/17.08.2020г. на
Директор Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив като правилно и
законосъобразно, както и да бъдат заплатени направените разноски пред двете
инстанции, представляващи юрк.възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна.
Ответното
дружество по касационна жалба оспорва жалбата, като се счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, както и се заплатят направените по
делото разноски.
Окръжна
прокуратура Хасково счита касационната жалба за основателна и се споделят
изложените в нея съображения, поради което се предлага отмяна на решението на
районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е основателна.
С
обжалваното Решение №237 от 15.10.2020г., постановено по нахд №868/2020г.,
Районен съд Хасково е отменил Наказателно постановление №531933-F543124/17.08.2020г.,
издадено от Директор Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което за
нарушение на чл.180, ал.2 във вр. с чл.102, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.180,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕООД Аста 108 -гр.Х., е определена имуществена
санкция в размер на 10 000,00 лева, както и ТД на НАП Пловдив се осъжда да
заплати на ЕООД Аста 108–гр.Хасково направените разноски в размер на 1800,00
лева - за адв.възнаграждение. За да отмени наказателното постановление въззивната
инстанция приема, че административнонаказателният орган не е изпълнил
предвидената в ЗДДС процедура по чл.102, ал.5 от ЗДДС за установяване на
размера на данъчното задължение, а го е определил сам, като го е изчислил по
формулата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Определянето на размера на ДДС следвало да
стане в ревизионно производство, осъществено по реда на ДОПК и с Ревизионен
акт. Така доколкото данъчното задължение не било определено по надлежния ред, то
съдът не можел да прецени и дали административното наказание е правилно
определено като размер. Освен това изложените от районен съд обстоятелства
накърнявали правото на защита на жалбоподателя, което било основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
Настоящата инстанция не споделя
изводите на въззивната инстанция и намира проверяваното решение за неправилно. Производството
по издаване на ревизионен акт и производството по установяване на нарушения на
данъчното законодателство са две отделни производства, регулирани от различни процесуални
правила. С приложения Протокол
№ПО-16002620013799-073-001/16.03.2020г. се установява извършената проверка на
дружеството относно установяване на неначислен ДДС за облагаем оборот във
връзка с издаден Акт за регистрация по ЗДДС №260422000112502/16.01.2020г., като
се установява и че дружеството е реализирало облагаем оборот за период от 20.12.2019г.
до 21.01.2020г. в размер на 60 000,00 лева от продажбата на недвижим имот. По
делото в преписката е приложена и издадена от дружеството фактура №1/20.12.2019г.
за продажба на имот, с получател А. М., като така са били установени
съставомерните елементи от административното нарушение по чл.180, ал.2 във вр.
с чл.102, ал.4 от ЗДДС и е налице яснота относно всички фактически признаци на
нарушението, вкл. размера на дължимия и неначислен ДДС. Доколкото нарушителят е
бил открит при съставянето на Протокола от 10.03.2020г., то независимо от разпоредбата
на чл.102, ал.4 от ЗДДС административнонаказващият орган следва да приложи разпоредбите
на ЗАНН, като съответно се отчете и спецификата на състава на процесното
административно нарушение, свързана с установяване на размера на дължимия и
неначислен ДДС. Издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е елемент
от състава на нарушението и не е необходима предпоставка за определяне размера
на административното наказание. В този смисъл въззивната инстанция необосновано
приема, че установяването на оборота по чл.96 от ЗДДС и на размера на
неначисления ДДС следва да стане само с РА на органа по приходите.
Административнонаказателното производство не е поставено в зависимост от
ревизионното производство по ДОПК, като следва да се имат постановките в Тълкувателно
Решение №1/07.05.2009г. на ВКС по т.д. №1/2009г., Наказателна колегия. Публичните
задължения са определени по основание, субект и размер в съответните специални
закони, т. е. те винаги са определяеми /ликвидни/ и с настъпването на датата на
падежа им, стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо публично
задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по
принудителен ред и основната функция на ревизионния акт е да послужи като
изпълнителен титул. В този смисъл с ревизионния
акт само се констатира вече възникналото по силата на закона задължение, поради
което и не може да има значението, което му е придал съдът. Размерът на
неначисления, но дължим ДДС, е бил определен с Протокол №ПО-16002620013799-073-001/16.03.2020г.,
който размер съответства изцяло и на този установен впоследствие с издадения
Ревизионен акт № Р-16002620001288-091-001/22.06.2020г., който е предмет на
обжалване по а.д.№838/2020г. на АдмС Хасково. В случая при безспорно установеното,
че дружеството като данъчно задължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в размер
на 10 000 лева по облагаеми доставки на обща стойност 60 000 лева, извършени за
данъчен период 20.12.2019г.-31.12.2019г. и тъй като облагаемият оборот от дружеството е
реализиран за период не по-дълъг от два последователни месеца и същото е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най - късно
до 27.12.2019г., но е сторило това едва на 03.01.2020г. и било регистрирано от
22.01.2020г. с Акт за регистрация по ЗДДС №260422000112502/16.01.2020г., връчен
на 22.01.2020г., то е осъществен състава на деянието по чл.180, ал. 2 ЗДДС.
В случая следва да се има предвид, че законодателят е
предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера
на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен
специален минимум в разпоредбата на чл.180, ал.1 от ЗДДС, към която препраща и
ал.2 на същия текст. Съгласно чл.102, ал.4 от ЗДДС за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл.96, ал.1, изр.2, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък
за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лева, от
датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. В наказателното постановление не е посочено точно как е
определен размерът на неначисления данък, а и от там следващата се имуществена
санкция, но приложимия в случая метод е този посочен в разпоредбата на чл.67,
ал.2 от ЗДДС, който е съответен на посочения в разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ППЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.1 от ЗДДС размерът
на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по ставката на данъка, а
когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, приема се, че той е включен в договорената цена – ал.2. При това
положение административнонаказващият орган правилно е определен размера на
санкцията, който в случая е 10 000,00 лева, като е съответен и като размер
по формулата посочена в разпоредбата на чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Относно възражението за некомпетентност на
издалия наказателното постановление, изложено от представителя на дружеството в
хода по същество, то следва да се има предвид приложената в преписката Заповед
№ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. съгласно която т.1.3 служители на НАП са оправомощени да
издават наказателни постановления за налагане на административни нарушения,
регламентирани в чл.180 от ЗДДС /б.В/, както и че изрично в наказателното
постановление е посочена длъжността на издателя – Директор на Дирекция
Обслужване в ТД НАП Пловдив, а също и имената.
Поради
изложеното настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е постановено при
неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено.
Доколкото районният съд е събрал всички относими по
делото доказателства от значение за решаване на същото по същество и при
наличието на доказателства за извършеното административно нарушение, след
отмяна на атакуваното решение делото следва да се реши по същество, като се
потвърди наказателното постановление. В случая следва да се има предвид и
посоченото вече относно определяне размера на имуществена санкция.
При крайния извод на съда за основателност на
касационната жалба на ТД НАП Пловдив следва да бъдат заплатени направените
разноски за юрк.възнаграждение пред въззивната и касационната инстанция – по 80,00
лева за всяка от инстанциите.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №237 от 15.10.2020г., постановено по нахд №868 по
описа на Районен съд Хасково за 2020 г., вместо което:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №531933-F543124/ 17.08.2020г.,
издадено от Директора Дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив, с което за
нарушение на чл.180, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност във вр. с
ал.1, чл.86, ал.1 от ЗДДС и с чл.102, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.180, ал.2 във
вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕООД АСТА 108-гр.Х., е определена имуществена санкция в
размер на 10 000,00 лева.
ОСЪЖДА ЕООД
АСТА 108-гр.Х., ЕИК ……., да заплати на ТД на НАП Пловдив разноски по делото за
юрк.възнаграждение в общ размер на 160,00 лева за пред въззивната
и касационна
инстанция.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.