О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово, 07.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание
на седми февруари, две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
като
разгледа докладваното от съдия Миланези в. ч. гр. д. № 28 описа за 2020 г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„Профи кредит България” ЕООД гр. София против определение № 751 от 03.09.2019 г. по гр. д.
№ 732/2019 г. на Севлиевския районен съд, с което
е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата над 3 788, 87 лв.
до размер на сумата от 6 239, 25 лв.
главница. С определение № 1113 от 29.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 359/2019 г. по описа на ГбОС,
е върнато гр. д. № 732/2019 г. на Севлиевския районен съд за отстраняване на
явна фактическа грешка в обжалваното определение № 751 от 03.09.2019 г. С определение № 2 от 03.01.2020 г., постановено
гр. д. № 732/2019 г. по описа на СвРС, е допусната поправка на явна фактическа грешка в
диспозитива на определение № 751 от 03.09.2019 г. постановено по делото, като преди ОБЗСИЛВА се чете ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта за вземане за неплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит (договор за револвиращ заем) №
**********, над сумата от 3 788, 87 лв. до размер на сумата от 6 239, 25 лв. Определението за поправка на ОФГ
не е обжалвано от страните.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е
незаконосъобразно. Налице била идентичност
между вземането на кредитора в заповедното и исковото производство. Вземаното
било индивидуализирано като главница в заявлението, а в исковата молба било
индивидуализирано по различни пера, размер и основание. Всички претендирани
задължения по ДПК произтичат от неизпълнението на договорните задължения от
страна на длъжника В. и след като са възникнали от едно и също основание, няма
пречка съдът да ги разгледа, като следва да се произнесе по дължимостта
на всяко едно от тях. Иска да
бъде отменено обжалваното определение по гр.д. № 732/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево, поправено с
определение № 2 от 03.01.2020 г., с което за сумата над 3 788, 87 лв. да
размера на 6 239, 25 лв. частично
е прекратено
производството по делото и е обезсилена
издадената заповед
№ 265 от 24.04.2019 г. по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на съда.
В срок е
постъпил отговор на жалбата от насрещната страна В. В, чрез адв.
С. М., в който същата се оспорва като неоснователна, необоснована, недоказана и
незаконосъобразна, по подробно изложени аргументи.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и доказателствата по делото, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
С обжалваното определение № 751 от
03.09.2019 г., поправено с определение № 2 от 03.01.2020 г., е прекратено
производството по делото и обезсилена издадената заповед № 265 от 24.04.2019 г.
по ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на РС - Севлиево по реда на чл. 410 от ГПК
за сумата над 3 788, 87 лв. до размера на 6 239, 25 лв. присъдена главница.
Първоинстанционният съд е приел, че с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.04.2019 г. по
ч. гр. д. № 436/2019 г. по описа на РС - Севлиево е присъдена сумата 6 239, 25
лв. – главница, ведно със законна лихва, считано от 24.04.2019 г. и неустойка
от 42, 87 лв. С исковата молба съгласно направените уточнения се претендира
установяване дължимостта на сумата от 6 239, 25 лв.,
която видно от уточнителната молба с вх. №
3220/03.09.2019 г. по гр. д. № 732/2019 г. по описа на СРС включва сумата от 3
788, 87 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 1 894, 38 лв. и 556
лв. възнаграждение за отлагане на вноски. Поради заявената с исковата молба
претенция за установяване дължимостта на главница
от 3 788, 87 лв. – част от присъдената със заповедта главница от 6 239,
25 лв., съдът е приел, че е осъществено основанието на чл. 415, ал. 5 ГПК и заповедта за изпълнение следва да бъде
прекратено, а заповедта обезсилена
частично над присъдената главница от 3 788, 87 лв. до размер на 6 239, 25 лв. Прието е, че договорно
възнаграждение, каквото се претендира в исковата молба в размер на 1 894, 38
лв. и 556 лв. възнаграждение за отлагане на вноски, не са присъдени с
издадената заповед за изпълнение и за тази сума предявеният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК не е предявен поради неидентичност на между
вземането в заповедното и исковото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 436/2019 г. на СвРС се установява, че в заповедното производство е претендирана сумата 6 239, 25 лв. главница и за нея е
издадена процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както и
за неустойка от 42, 87 лв. Искане за присъждане на вземане за договорно
възнаграждение и възнаграждение за
отлагане на вноски не е направено със заявлението. Поради това правилно
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е обезсилил
издадената заповед за изпълнение в тази му част, тъй като за сумите от размер
на 1 894, 38 лв. представляваща договорно възнаграждение и 556 лв.
възнаграждение за отлагане на вноски, не е имало искане със заявлението и
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и за тези суми не е
издавана.
Предвид изложеното, обжалваното
определение е законосъобразно и обсновано, а
подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
На основание изложеното, въззивният съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на "Профи кредит България” ЕООД гр. София против
определение № 751 от 03.09.2019 г., поправено с определение № 2 от 03.01.2020
г., постановено по гр. д. № 359/2019 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Определението не подлежи на
обжалване на основание чл.274 ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: