№130
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110103616 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника А. Б. Д., че дължи на ищеца
следните суми: 23,01 лева (двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,06 лева (шест лева и 06 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 15.06.2022 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 33293/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е небитов клиент по силата на договор от
28.09.2012 г. между него и ищеца, по силата на който ищецът е снабдявал с топлинна
енергия процесния имот с аб. № ... находящ се в гр. С., ул. „С.К.“ №, вх. Г, ет.0, м..
Поддържа, че съгласно Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия за стопански нужди са длъжни да
заплащат дължимата цена до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Поради което моли да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като
претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва количеството
доставена енергия и моли в тази връзка да не се назначват поисканите от ищеца
експертизи. Оспорва истинността на представения договор от 28.09.2012 г. и
заявлението за откриване на индивидуална партида като твърди, че положения в тях
подпис не е на ответника. Релевира възражение за погасяване на вземанията по
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
1
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 33293/2022 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на
ищеца следните суми: 23,01 лева (двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,06 лева (шест лева и 06 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 01.10.2019 г. до 15.06.2022 г. Заповедта е връчена на
длъжника и в срока по чл. 414 ГПК същия е подал възражение, поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил
настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 04.05.2012 г. (л. 18-20) се установява, че ответникът А. Б. Д. е
придобила собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С., ул.
„С.К.“ №, вх. Г, ет.0, м.. Няма данни по делото, след придобиване на имота същия да е
прехвърлен в полза на трето лице.
Представен е договор от 28.09.2012 г. за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди (л.15), сключен между А. Д. и „Топлофикация С.“ ЕАД, както и
заявление на А. Д., съдържащо изявление за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от 28.09.2012 г. Предствените документи са
оспорени от ответника с твърдение, че същите не са подписани от него. В проведното
на 14.06.2023 г. открито съдебно зааседание ответникът заяви, че ще се ползва от
оспорените документи, както и че не оспорва, че същите не са подписани от А. Д., а от
упълномощено от нея лице – С.Г.Ж.. Предствено и прието по делото бе нотариално
заверено пълномощно с рег. № 4548/2012 г. по описа на нотариус В.В (л. 72), от
съдържанието на което е видно, че на 25.07.2012 г. ответницата Д. е упълномощила
трето неучастващо в спора лице –С.Г.Ж. да я представлява пред „Топлофикация С.“
ЕАД с право да извършва всички необходими правни и фактически действия по
отношение на имот, представляващ „магазин за промишлени стоки“, находящ се в гр.
С., ул. „С.К.“ 12. Предственото пълномощно не е оспорено от ответната страна в
рамките на настоящия процес.
Предствена по делото е декларация (л. 24), с кото ответницата Д. е дала
съгласието си „Би фешън“ ООД да бъде купувач на топлинна енергия за срока от
01.03.2019 г. – 01.03.2024 г.
Приет е договор № 2634/24.07.2002 г., с който „Топлофикация С.“ ЕАД е
възложило на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради – етажна собственост.
Приети са по делото общи условия на „Топлофикация С.“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение на КЕВР.
По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост
с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Техем
сървисис" ЕООД да извършва дялово разпределение.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
С доклада по делото, неоспорен от страните са приети за безспорнии
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното право: че в периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г. ищецът е предоставил
топлинни услуги в имот, находящ се в гр. С., ул. „С.К.“ №, вх. Г, ет.0, м.., с цена в
размер на претендираната сума. Спорно по делото са въпросите дали ответницата е
потребител на топлинна енергия и дали вземанията, претендирани от ищеца са
2
погасени по давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Oт приетите по делото писмени доказателства Заявление за сключване на
договор от 28.09.2012 г., Договор при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от 28.09.2012 г., нотариално заверено пълномощно с рег. №
4548/2012 г. по описа на нотариус В.В, Нотариален акт за собтвеност на недвижим
имот от 04.05.2012 г., Протокол от ОС на етажните собственици, Договор №
2634/24.07.2002 г., документи за дялово разпределение и за главен отчет за процесния
период се установява, че процесният недвижим имот в гр. С., ул. „С.К.“ №, вх. Г, ет.0,
м. е собственост на ответницата като на последнота е открита индивидуална партидаи
се намира в сграда Етажна собственост, която е сключила договор за осъществяване
на топлинно счетоводство с „Техем Сървисис” ООД, а ищцовото дружество е
възложило на последното да извършва дялово разпределение на отдадената в сградата
топлинна енергия.
Съобразно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. писменият договор се сключва между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012
г.) небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна
енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди, е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този
смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен
договор с всеки купувач.
В случая ищцовата претенция се основава на твърденията за наличие на сключен
писмен договор, което безспорно се установява и по делото. Същият е подписан от
упълномощено от ответницата с нотариално заверено пълнощно лице, като
предственото оот делото пълномощно не се оспорва от ответницата. Същата оспорва
единствено факта, че в договора не е отразено, е е подписан от пълномощник, факт
който не влия на действителността му. Представена е молба – декларация, от която се
3
установява, че ответникът е изразил воля за откриване на партида за ползване на
топлинна енергия за нежилищни нужди за процесния недвижим имот. Прието е и
заявление от ответника, с което последният е заявил желание за сключване на договор
съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния
топлоснабден имот. Между страните е сключен и договор на 28.09.2012 г. за продажба
на топлинна енергия, за процесния топлоснабден имот. Несъмнено е, че впоследствие
предприятието е доставяло енергия в процесния имот, осчетоводявало е извършваните
доставки (тези факти и обстоятелства са отделени за безспорни по делото).
Следователно, налице са насрещни волеизявления на купувача и продавача на
топлинна енергия, обективирани в писмена форма – в молбата за откриване на партида
и в счетоводството на предприятието и в сключения между страните договор, които
очертават рамките на възникналото договорно правоотношение. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. Предствената по делото декларация (л. 24), с която
ответницата Д. е дала съгласието си „Би фешън“ ООД да бъде купувач на топлинна
енергия, касае период, които не се обхваща от перода, предмет на разглеждане в
настоящото производство (01.03.2019 г. – 01.03.2024 г.).
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че между страните е съществувало
договорно правоотношение, по силата на което ответника е поел са задължение да
заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за
процесния период.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена
топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този
срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на
крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
4
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на
падежа. В чл. 40, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди е предвидено,
че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
срок до
20-то число на месеца следващ месеца на доставката, след получаване на фактура.
В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 14.04.2019 г. са
погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.06.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Чл. 116, б. „б” ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането -
в
случая от 21.06.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
по чл. 410 ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се счита
предявен
и разглежданият иск. При това положение се налага извод, че вземането за
претендирана главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.02.2019 г. е
изцяло погасено по давност. Поради неоснователност на главния иск изцяло
неоснователен се явява и акцесорният иск за сумата 6,06 лева (шест лева и 06
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 15.06.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответната страна. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ответницата следва да бъдат присъдени сторените
от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 400 лева съгласно предствен по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 57 гръб). Пред заповедния съд същата не сторила разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, срещу А. Б. Д., ЕГН
**********, със съдебен адрес: в гр. С., ул. „К.“ № ет. оф. искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване спрямо ответника А. Б. Д., че дължи на ищеца следните суми:
23,01 лева (двадесет и три лева и 01 стотинка), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
6,06 лева (шест лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.10.2019 г. до 15.06.2022 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022 г. по ч.гр.д. № 33293/2022 г. по описа на
СРС, 36 състав като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, със съдебен
адрес: в гр. С., ул. „К.“ № ет. оф. на основания чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400,00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6