РЕШЕНИЕ
№ 698
гр. Плевен, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 878 по
описа за 2019 година на Административен съд – Плевен.
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на „Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Л.*****, чрез представляващия Г.Г. срещу заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 10475/03.07.2019 година от началник на
отдел "Оперативни дейности" ТД
на НАП В. Търново към дирекция
"Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е разпоредено:
запечатване на обект- хотел “, находящ се в гр. Л.******, стопанисван от „Г.В.-2005“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Л.*******, и забрана за достъп до него за срок от 14
(четиринадесет) дни, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
В жалбата се
посочва, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на
процесуалните правила. Посочва, че е посочено, че проверката е започнала на
01.07.2018 година в 16.00 часа, а се твърди нарушение към 04.06.2019 година –
една година по-късно и актът е издаден
след срока за издаването му по чл. 57 от АПК. Счита, че актът не е мотивиран, тъй като целта на налагане на
ПАМ –преустановяване и предотвратяване извършването на нарушение, е бланкетна.
Намира, че срокът от 14 дни също не е мотивиран от органа. Счита, че липсата на
конкретна дата на запечатване също се отразява на законосъобразността на
заповедта. Моли за отмяна на акта.
В съдебно
заседание оспорващият– Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Л.*****, чрез
представляващия Г.Г., не се явява, не се представлява.
Ответникът - началник
на отдел "Оперативни дейности"
ТД на НАП В. Търново към дирекция
"Оперативни дейности" към
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, се представлява от гл.
ю.Ж., която намира заповедта за правилна и законосъобразна, нарушението за
безспорно доказано. Моли за отхвърляне на жалбата иприсъждане на разноски в размер на *** лева. Представя писмени
бележки, в които посочва, че заповедта е издадено в писмена форма, мотивирана е
и съответства на материалния закон, тъй като налице нарушение на реда на
отчитане на продажбите в търговския обект, като не е издадена фискална касова
бележка. Намира, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с установеното
нарушение, като е отчетена и целта на
закона – охраняване на финасовите интереси на държавата при укриване на доходи
от продажби. Намира, че мярката е съобразена и с принципа на съразмерност. Моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане разноски.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
С оглед протокол
за извършена проверка на л. 7 по делото на 01.07.2019 година в гр. Л. във
връзка с резолюция за извършване на проверка от 28.06.2019 година (л. 40) е
извършена проверка на оспорващия, който стопанисва обект –семеен хотел
„Перфекто“, в гр. Л.****. При проверката е установено, че хотелът разполага със
седем броя стаи, на видно място е поставен
ценоразпис, на рецепцията има налично един брой фискално устройство с рег № ****,
който има инсталиран програмен продукт „Алма
лето“ версия 15.12., като същият е в процес на разработка и не е свързан
с ФУ. Към 01.07.2019 г.в хотела няма настанени гости. При извършено скрито
наблюдение от проверяващия екип при извършена контролна покупка на услуга –
един брой нощувка в едностайна стая при цена от 30 лева, заплатена в брой от
Виктория Стоянова е издадена фискална касова бележка от управителя Е. П..
При проверката е установено, че на 04.06.2019 година отчетът от POS терминалното устройство е с баланс *** лева, за които
не е издаден ФКБ, което е видно от касов дневен финансов отчет чрез
разпечатания дневен касов отчет Z № 0001080,
който е с общ оборот 0.00 лева –л. 19 по делото, а на л. 18 по делото е
приложена разпечатка от терминала за покупка в размер на *** лева на 04.06.2019
година.
По делото е
представена заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП
от която се установява компетентността на органа , издал заповедта за налагане
на ПАМ.
Приложен и 1брой
АУАН, съставен срещу дружеството при извършената проверка, за нарушения на
чл.25 ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ., трудов договор на Е.П., декларация от същия, опис на
фактури в периода от 01.04.2019 година
до 01.07.2019 година.
С процесната
заповед № 104475/03.07.2019 година е разпоредено запечатване на обект- хотел “,
находящ се в гр. Л.****, стопанисван от „Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Л. ***,
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС . Посочва се, че мярката се налага с оглед извършената
проверка на 01.07.2019 година и установеното неиздаване на съответен документ
за продажба по установения ред, а именно на 04.06.2019 година отчетът от ПОС
терминално устройство е с баланс от *** лева, за които не е издаден фискален
касов бон, което представлява нарушение на установения ред за отчитане на
продажбите. Изложени са мотиви , че мярката се налага, тъй като с оглед
местоположението на търговския обект, популярността му и обслужването на широк
кръг възрастови групи, обектът е с потенциална възможност за реализиране на
значителни обороти и неотразяването на осъществена продажба води до неправилно
определяне на реализираните приходи и действителния оборот и това води до
отклонение в данъчното облагане и негативни последици за фиска. Предвид
възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето е
обосновано налагането на мярката за срок от 14 дни.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.186
ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л.21 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018г., с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците
на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към
ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за
запечатване на обект по чл.
186 ЗДДС и съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
ал.2 от АПК, включително фактическо и правно основание. Подробно в
заповедта за налагане на ПАМ е описано констатираното при проверката от контролните
органи нарушение - неиздаване на фискална касова бележка за извършената в
търговския обект продажба на 04.06.2019 година, което именно е мотивирало
фактически прилагането на процесната мярка. Неоснователен е доводът на оспорващия, че нарушението е
посочено, че е констатирано при проверката на 01.07.2018 година, а се отнася за
04.06.2019 година т.е. преди да е настъпила датата, тъй като в процесната
заповед на стр 1 е допусната техническа грешка при посочване на датата на
роверката ивместо 2019 година е посочена
2018 година. Това не се отразява на законосъобразонстта на акта, тъй като по
делото е приложен протокол от проверка от 01.7.2019 година, , резолюция за
извършване на проверка от 28.06.2019 година и в заповедта на следващите
страници е посочена именно правилната 2019 година и не възниква никакво
съмнение относно датата на проверката – 01.07.2019 година, за която е съставен
протокол, който не е оспорен в настоящото производство има материална
доказателствена сила. Изложени са и допълнителни мотиви , че с оглед
местоположение на обекта, реализирани приходи
и неограничен кръг лица, които могат да се ползват от услугата и
характера на засегнатите обществените
отношения, свързани с отчетността, с факта на правилно определяне на
реализираните доходи с оглед възможността за нанасяне пряка щета на държавния
бюджет, следва да се наложи именно тази ПАМ. Изложеното прави акта мотивиран и
възражението на оспорващия неоснователно.
Заповедта е
мотивирана и от гледна точка конкретната продължителност на наложената мярка. В
разпоредбата на чл.
186 ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е към средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността
на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е позовал на вида и
обема на упражняваната в съответния
обект дейност, на тежестта на извършеното нарушение, площта и оборота на същия.
Органът е посочил и целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането на мярката, а именно-защита интереса на държавния
бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в
проверения търговски обект, както и осъществяване на превенция срещу
превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика. Тези
мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне на
продължителността на наложената мярка.
В производството
пред административния орган не са допуснати и нарушения на процесуалните
правила, като оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл.
186 ал.1 б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за
издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен
чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187
ал.1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186
ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186
ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това административният орган действа в
условията на обвързана компетентност.
В разглеждания
случай за извършено плащане от *** лева на 04.06.2019 година от ПОС терминално
устройство не е издаден фискален касов бон, което съставлява неизпълнение на
задължението за регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и
начина за издаване на документ за нея. Като е наложил ПАМ запечатване на обекта
и е забранил достъпа до него, административният орган е приложил материалния
закон правилно. Неоснователен е доводът на оспорващия, че не се посочва, кога
ще бъде запечатан обектът и това се
отразява на законосъобразността на акта, тъй като при липса на разпореждане за
предварително изпълнение на ПАМ, то същата се прилага след влизане в сила на
заповедта.
Оспореният
административен акт е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване
на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Чл.22
от ЗАНН изрично предвижда, че за предотвратяване на административни
нарушения могат да се прилагат принудителни административни мерки. Определеният
срок за прилагане на мярката е към средния размер, съответства на тежестта на
извършеното нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен,
надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел и е в
тази връзка е неоснователно възражението за нарушение на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да бъде
отхвърлена жалбата.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски и на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК във вр.
чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че „Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. Л.****, чрез представляващия Г.Г. следва да заплати на ТД на НАП В.Търново разноски
в размер на *** лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
горепосоченото и на основание чл. 172, ал. 2, предл последно от АПК,
Административен съд Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на „Г.В.-2005“
ЕООД, ЕИК **** гр. Л.и, ***, чрез представляващия Г.Г. срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 10475/03.07.2019 година от
началник на отдел "Оперативни дейности" ТД на НАП В. Търново към дирекция "Оперативни дейности" към Главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП, с която е разпоредено: запечатване на обект- хотел
“, находящ се в гр. Л.*****, стопанисван от „Г.В.-2005“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Л.****,
и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на осн. чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС .
Осъжда „Г.В.-2005“
ЕООД, ЕИК ***, гр. Л.****, чрез представляващия Г.Г., да заплати на ТД на НАП
В.Търново разноски в размер на *** лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/