Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.05.18 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на шестнадесети
февруари през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.БОГДАН РУСЕВ
при секретаря И.Коцева , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 12320 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 07.05.17
г. СРС, 113 с-в, по гр.д.№ 36692/16 г. е осъдил „Б.Е.Е.” ООД да заплати на Щ.П.
на основание чл.224, ал.1 КТ сумата от 6 977 лв.-обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 25 работни дни за 2009 г.,
2014 г. и 2015 г. и на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата от 2 605,93
лв.-обезщетение за неспазен срок на предизвестие, представляваща платено без
основание обезщетение с правно основание чл.232, ал.3 КТ, като е отхвърлил иска
с правно основание чл.224, ал.1 КТ за разликата над 6977 лв. до пълния предявен
размер.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от ответника-„Б.Е.Е.” ООД в частта, с която е уважен
иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Въззивникът твърди, че едновременно с депозиране
на изявлението за прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е
депозирал и молба за заплащане на проведеното му обучение за полети на по-висок
клас летателни апарати, поради което му е начислено обезщетение в размер на
сумата, платена за обучението му, която е установена от представените писмени
доказателства и от заключението на ССчЕ.Въззивникът твърди, че счита
изявлението за изплащане на разходите за обучението му за съгласие за удържане
на сумата.Поддържа, че е налице прихващане на две насрещни, валидни и изискуеми
задължения.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска.Претендира
разноски.
Постъпила е
насрещна въззивна жалба и от ищеца срещу решението на СРС в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.224, ал.1 КТ.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е определил размера на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се
изчислява размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.Изразява
становище, че изводът на съда, че сумата от 2 728,71 лв. представлява
„командировки-чужбина”, е необоснован, тъй като видно от таблицата-приложение
към ССчЕ тази сума е абсолютно еднаква и не се променя и влияе от обективни
фактори, присъщи на командировъчните средства, като сумата е еднаква дори и
през седмиците, през които е ползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни и
през месеците, в които отпуск не е ползван.Сумата не съответства и на
правилата, по които се оформят командировките съгласно Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина и не се определя на база реално
необходими пътни, дневни, квартирни и др. разходи и не се отчита съгласно чл.37
от Наредбата.Поддържа, че в случая е налице изплащане на скрито трудово
възнаграждение и тази сума има постоянен и непроменлив характер.Моли съда да
отмени решението в обжалваната от него част и да уважи изцяло иска по чл.224,
ал.1 КТ.Оспорва жалбата на противната страна.Твърди, че в съдебно заседание на
24.11.16 г. изрично е оспорил наличието на изрично съгласие за удържане на
сумата.Поддържа становище, че въпросното обучение, което ответникът твърди, че
ищецът е искал да заплати, е съвсем различно и касае задължителна тренировъчна
програма за квалификация и не е безспорно и ликвидно, тъй като не е установено
по основание и размер.Твърди, че след като липсва изричен трудов договор по
чл.230 КТ липсва и основание за удържане на обезщетение за неговото
неизпълнение.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове
с правно основание чл.224, ал.1 КТ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът-Щ.П. твърди,
че
е бил в трудово правоотношение с ответника за длъжността „втори пилот на
А-320“.Със заповед №1566/15.04.16 г. на управителя на „Б.Е.Е.“ ООД трудовото му
правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ.Твърди, че
ответникът не му е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2009 г., 2010 г., 2014 г. и 2015 г.Излага твърдения, че ответникът
неоснователно му е удържал сумата в размер на 2 605,93 лв. на основание
чл.232, ал.З КТ, тъй като ищецът никога не е сключвал договор за обучение с него.Излага твърдения, че основното му трудовото възнаграждение е в размер на 5 326
лв., като работодателят му изплащал и допълнително възнаграждение с постоянен
характер в размер на сумата от 2 728.71 лв.Моли съда да осъди ответника да му
заплати на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 16 512.34
лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск в общ размер
от 41 работни дни, както следва: 5 работни дни за 2009 г., 11 работни дни за
2010 г., 13 работни дни за 2014 г. и 12 работни дни за 2015 г., както и сумата
от 2 605,93 лв., представляваща платено без основание
обезщетение по чл.232, ал.З от КТ със законната лихва от
подаване
на исковата молба- 04.07.16 г. до окончателното изплащане на главниците.
Видно от представения
трудов договор № 969/28.09.07 г. и допълнително споразумение от 29.02.12 г. страните по делото са били в безсрочно
трудово правоотношение за длъжността „втори пилот на А-320“ с първоначално основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 320 лв., а считано от 01.03.12 г.-5 326
лв.
С молба от 16.04.16 г. ищецът е
уведомил ответното дружество, че напуска поради лични причини от 15.04.16 г.С друга молба
от същата дата ищецът е изразил желание да заплати подновяването на неговия
рейтинг А330 и е поискал да бъде уведомен за общата сума, вкл. пътни разходи,
хотел, симулатор и възнаграждение на проверяващия.
Със заповед № 1566/15.04.16 г. на
управителя на „Б.Е.Е.“ ООД трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 326, ал.1 от КТ, считано от 15.04.16 г.Със заповедта е разпоредено на ищеца
да се заплати обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 7 работни дни за 2015 г., 4 работни дни за 2009 г., 8 работни
дни за 2008 г. и 1 работен ден за 2007 г.Разпоредено е също на основание
чл.232, ал.2 КТ и отказ за изпълнение на задълженията си към
Авиокомпанията лицето да изплати обезщетение в размер на 2 605,93 лв.
От заключението на приета по делото
ССчЕ на в. л.В.С. е установено, че размерът на полагащия се на ищеца
платен годишен отпуск е както следва: за 2009 г. - 45 работни дни, за 2010 г. -
45 работни дни, за 2011 г. - 45 работни дни, за 2012 г. - 45 работни дни, за
2013 г. - 45 работни дни, за 2014 г. ~ 41 работни дни и за 2015 г. - 45 работни
дни.Размерът на неизползвания от ищеца платен годишен отпуск за 25 работни дни възлиза
на 6 977,00 лв. при 279,08 лв. среднодневно брутно трудово
възнаграждение.Сумата от 2 605,93 лв. е удържана от последното трудово
възнаграждение на ищеца за м.04.16 г.В таблицата към експертизата в графа 12 се
съдържа сума от 2 728,71 лв.-командировки в чужбина.
Пред настоящата инстанция е прието допълнително заключение на ССчЕ,
изготвена от същото вещо лице, съгласно което начислените суми за командировки
в чужбина са включени във ведомостта, но не са трудови възнаграждения, тъй като
върху тях не са начислявани осигурителни вноски и данък върху дохода съгласно
ЗЗДФЛ.Начислените суми за командировки са осчетоводявани ежемесечно по
счетоводна сметка 609 Други разходи-партида „командировки в чужбина” и по КТ на
с/ка 422 Подотчетни лица-партида Щ.П., а трудовите възнаграждения са
осчетоводявани ежемесечно по ДТ с/ка 604-Разходи заплати срещу КТ на с/ка 421
Персонал.Командировъчните пари са изплащани на летателен ден, а не на брой
прелетени часове.Начислените командировки са в съответствие с дните от
полетните задачи.Съгласно заповед № 168/01.04.08 г. на управителя на „Б.Е.Е.”
ООД във връзка с Наредба № 72/30.12.86 г. за командировките в страната и
Наредба № 115/03.06.04 г. за служебните командировки и специализации в чужбина
за заповед за командироване се счита одобрен и подписан от управителя „Полетен
наряд”, за отчет за извършената работа се счита попълнена и подписана от
командира „Полетна задача”, а когато полетите се извършват от изнесена база се
издава нарочна заповед относно изпълнение на конкретна летателна програма от
изнесена база.Според Правилата за формиране на трудовото възнаграждение и
условията на работа на отдел „Летателен състав” в „Б.Е.Е.” ООД в сила от
01.04.08 г. месечната брутна заплата се формира от основна заплата и процент
прослужено време.Поради спецификата на работата компанията се задължава да
осигури допълнително заплащане на командировъчни пари, които заедно с месечната
базова заплата да формират месечен доход.За членовете на летателния състав,
които работят по чартърни програми на компанията по график и месечно
натоварване до 100 часа за 28 последователни дни, се заплаща и начислява
командировка-чужбина по Наредба № 115/04 г.Поради специфичната дейност на
авиокомпанията, нерегулярност
натоварването и графика, натрупаната командировка в чужбина от всеки
член на летателния състав се акумулира индивидуално.Изплащането й на месечна
база се определя пропорционално на заработката и планирания индивидуален
график, т.е. изплаща се една сума за командировка авансово през
по-ненатоварените месеци, която се компенсира със сумата за командировки в
натоварените летни месеци.За периода м.11.07 г.-в.03.16 г. на ищеца са
начислени 234 621,37 лв. командировка-чужбина, а са изплатени
237 749,75 лв.Ответникът е бил командир на самолет А320, впоследствие
А330, изпълняващ чартърни полети, които имат нерегулярен характер.За да се
гарантира регулярност на месечния доход на служителите от летателния състав в
периоди, в които не се лети или си почиват от акция, по време на болнични и
отпуски, се изплаща ежемесечно определена сума от натрупаната командировка в
чужбина на всеки член.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението
на ищеца, че работодателят му е изплащал и допълнително възнаграждение с
постоянен характер в размер на 2 728,71 лв.Съдът се е позовал на
представеното допълнително споразумение № 969/28.09.07 г., в което е посочено
само основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, в което не се съдържа
уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение с постоянен характер, а
сумите за командировка не са сред посочените в чл.17 от НСОРЗ.По отношение на
иска по чл.55, ал.1 ЗЗД съдът се е позовал на разпоредбата на чл.272, ал.1 КТ и
е приел, че по делото не е установено даване на съгласие от страна на ищеца за
удържане на сумата от 2 605,93 лв. нито в настоящия процес, нито с писмото
от 15.04.16 г.Като допълнителен мотив първоинстанционният съд е добавил, че по делото не е установено сключването
на договор по чл.230 КТ за обучение по време на работа.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на
първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Несъстоятелен е доводът на въззивника-ответник, че ищецът
е дал съгласие за заплащане на удържаната сума едновременно с изявлението си за
напускане.В молбата от 16.04.16 г. ищецът е заявил, че желае да заплати
подновяването на неговия рейтинг А330.Ищецът не е ангажирал доказателства, че
между страните е бил сключен договор за обучение по чл.230 КТ, какъв е бил
неговият предмет и размера на дължимото обезщетение.Не са налице и
предпоставките за извършване на прихващане поради липса на доказано вземане в полза
на ищеца в посочения размер.
Неоснователни са и възраженията на въззивника-ищец, че
начисляваната ежемесечно сума в размер на 2 728,71 лв. представлява
допълнително възнаграждение с постоянен характер.От заключението на приетата и
пред настоящата инстанция ССчЕ е установено, че размерът на брутното трудово
възнаграждение включва основната заплата и допълнителното възнаграждение за
прослужено време, което съответства и на представените по делото трудов договор
и допълнително възнаграждение, в които няма друго договорено допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер.Получаваната месечна сума е такава за
командировка, която се заплаща по вътрешните правила на дружеството авансово и
впоследствие се компенсира с оглед спецификата на дейността му и се
осчетоводява като такава.Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че начислените
командировки са в съответствие с дните от полетните задачи.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на разноски
не следва да се присъждат на страните.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 07.05.17 г. на СРС, 113 с-в, по гр.д.№ 36692/16 г. в обжалваната
част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните в частта относно иска по чл.224,
ал.1 КТ.В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.