№ 11902
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Частно
гражданско дело № 20211110164929 по описа за 2021 година
Съдът взе предвид, че като длъжник по делото е посочено Посолството на друга
държава, както и че неговите функции са изрично изброени в чл. 3 от Виенската конвенция
за дипломатическите отношения от 18.04.1961 г. (ратифицирана от България, в сила за
България от 17.01.1968 г. ) и се свеждат до представляване на изпращащата държава в
приемащата държава, защитаване на интересите на изпращащата държава и на нейните
граждани в границите, допускани от международното право и водене на преговори с
правителството на приемащата държава.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че съгласно чл. 22 от цитираната Конвенция
помещенията на дипломатическите представителства са неприкосновенни.
Съгласно разясненията в Решение № 111 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4455/2014 г., III г. о., ГК „Наред с функциите на посолството като дипломатическа мисия,
Посолството извършва дейности и като частно правен субект. ..............когато съществува
връзка между предмета на иска и дейността на Посолството като субект на частното право,
то не може да се позове на съдебен имунитет и се явява процесуално и материално правно
легитимирана страна по трудовия спор“.
В своята практика и по конкретно по делото „Cudak v. Lithuania“ Европейския съд по
правата на човека във връзка с оплаквания за нарушение на чл. 6 пар.1от ЕКПЧ по делото с,
решение от 23.03.2010 г. на Голямата камара, посочва, че общопризнатите правила на
публичното международно право относно държавния имунитет не могат по принцип да се
считат, че налагат непропорционални ограничения на правото на достъп до съд по см. на чл.
6 пар.1 от Конвенцията, както и че преценка следва да се направи дали трудовото
правоотношение е свързано с частноправни действия (acta jure gestionis) или с
публичноправни такива (acta jure imperii).
Следователно, за да се прецени дали е приложимо изключението, визирано в
разпоредбата на чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ограничаващо правото на заявителя до достъп до съд, поради това, че суверенитетът на
държавната територия на Обединените арабски емирства попадат в изключенията на чл. 11
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, с оглед спазване
правилата относно държавния суверенитет на Обединените арабски емирства във връзка
със сигурността на посолството им в България се пренася и върху територията на
дипломатическото й представителство в Република България или пък следва да се приеме,
че отговорността на ответното Посолство следва да бъде ангажирана като субект на
частното право, като то не може да се позове на съдебен имунитет и се явява процесуално и
материално правно легитимирана страна спора, то в настоящото производство следва да се
изследва това дали процесното наемно правоотношение е свързано с частноправни действия
1
(acta jure gestionis) или с публичноправни такива (acta jure imperii).
За да се формира тази преценка следва да се изследва дали помещенията, обект на
процесния договор за наем, в които се помещава посолството, се използват във връзка с
упражняване на функции, свързани с териториалната неприкосновеност на посолството на
чужда държава и дали те се отнасят до публичната власт, т.е. дали попадат в изключенията
на чл. 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, с оглед
спазване правилата относно държавния суверенитет на Обединените арабски емирства във
връзка със сигурността на посолството им в България.
Тази преценка не може да се формира в настоящото производство на база на
представените към заявлението доказателства предвид едностранния характер на
производството.
Отделно от това следва да се отбележи, че помещенията, обект на процесния договор
за наем се считат условно за територия на изпращащата държава, а за издаването на заповед
за изпълнение е необходимо длъжникът да има дейност на територията на Република
България.
С оглед изложеното настоящото заявление следва да се отхвърли.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, подадено от И. М. ООД с ЕИК: еик и адрес: гр. С., УЛ.С. П. 27,
общ. С., обл. С. за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
П. НА О. А. Е. с БУЛСТАТ: ... и адрес: гр. С., КВ.К. В., БУЛ.Ч. В. 102, "З", общ. С., обл. С.
(столица) за сумата от 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща главница за
задължение по договор за наем за такса битови отпадъци за период от 27.03.2018 г. до
05.09.2019 г., ведно със законна лихва за период от 12.11.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 1 108,00 лева (хиляда сто и осем лева), представляваща мораторна лихва за период от
05.09.2019 г. до 11.11.2021 г., както и държавна такса в размер на 123,00 лева (сто двадесет
и три лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева).
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на заявителя
пред Софийски градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2