Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 19.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2095/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно
постановление № 19-1818-000128 от 11.04.2019 г. издадено от Началник на сектор
в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
(двадесет) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като
издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна
на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано
писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на
НП, поради което се иска същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като
неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката
е санкционирана с НП, за това че на 02.04.2019 г., около 16,30 часа, в гр.
Пазарджик, на гл. път І-8, посока гр. Пловдив, като пешеходец навлиза внезапно
на платното за движение, перпендикулярно на оста на пътя, с което си действие
създава опасност за себе си и останалите участници в движението.
Поради тази причина св. И.Л. съставил
на жалбоподателката АУАН с бл. № 240877/02.04.2019 г. за извършено нарушение на
чл.114 т.1 от ЗДвП в присъствието на нарушителя, след което й го предявил и
връчил срещу подпис. В акта жалбоподателката вписала собственоръчно, че не
прави възражения за така констатираното.
Въз основа на акта на 11.04.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 23.10.2019
г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в
деловодството на РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол
за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св.
И.Л., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Като инстанция по
същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд
осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При
извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и
свидетел. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно
т.1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с
оглед на това, че св. Л. е заемал длъжността мл. ПИ в група ООР в РУ-
Пазарджик. НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.2.9 от
посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността началник
сектор в РУ Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик.
В акта и в НП са
отразени дата и място на нарушението. Съдът обаче констатира, че в АУАН е
посочена дата на нарушението- 04.02.2019 г., а в НП- 02.04.2019 г. (датата на
съставяне, предявяване и връчване на АУАН). При това положение с АУАН на
жалбоподателката е повдигнато административно обвинение за извършено нарушение
на една дата, а с НП тя е санкционирана за извършено на друга дата нарушение.
Това е недопустимо, тъй като за пръв път с НП на същата се вменява едно ново
нарушение извършено на друга дата, което неминуемо накърнява правото й на
защита, тъй като за тази дата не й е било повдигнато обвинение с акта.
Допуснатото нарушение е съществено, тъй като накърнява правото на защита на
санкционираното лице и е достатъчно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Следва да се отбележи, че най-вероятно се касае за допусната
техническа грешка при издаването на НП, но АНП е строго формално и е
недопустимо съдът да извлича по пътя на тълкуването волята на АНО.
Налице е и друго
допуснато нарушение- непосочване на точното място на извършване на нарушението.
В АУАН и в НП е посочено, че мястото на нарушението е гр. Пазарджик, на гл. път
І-8 в посока гр. Пловдив. Не става ясно обаче на кой участък от този път, още
повече, че е посочено, че участъкът е в гр. Пазарджик, което внася още
по-голяма неяснота, понеже като част от гл. път І-8 в пределите на гр.
Пазарджик са определени улици. Този порок е задълбочен в НП, в описателната
част на което е посочено, че мястото на нарушението е в Община Пазарджик на гл.
път І-8 и едновременно с това и в самия гр. Пазарджик отново на посочения път.
При това положение не е ясна волята на АНО дали обвинява жалбоподателката за
това, че и извършила нарушението на участък от посочения главен път, попадащ в
пределите на община Пазарджик или в гр. Пазарджик. Допуснатото нарушение е
съществено, защото накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е
поставено и в положение да гадае какво нарушение му се вменява. Мястото на
нарушението е съществен елемент от обективната страна на нарушението и липсата
на ясното му и точно посочване лишава обвиненото лице от адекватна защита срещу
този факт.
Посоченото съставлява
допуснато нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и
опорочава издаденото НП, което пък неминуе4мо влече необходимостта от неговата
отмяна.
Съдът обаче намира, че е
налице и друго основание за отмяна на НП, тъй като в хода на АНП административното обвинение не бе
доказано до необходимата степен на несъмненост. На жалбоподателката А. е
вменено извършване на нарушение на разпоредбата на чл.114 т.1 от ЗДвП. От
показанията на св. Л. стана ясно, че жалбоподателката на процесната дата и
място се е намирала на главен път І-8 преди разклона за с. Г.в поска гр.
Пловдив. При това положение става ясно, че не е била възприета да е била в
участък на главния път попадащ в рамките на гр. Пазарджик както е според АУАН и
НП), а такъв попадащ в територията на община Пазарджик. По-нататък свидетелят
посочи, че при приближаването им с автомобила е възприел, че жалбоподателката А.
се е намирала на пътното платно, близо до банкета, като най вероятно била
„настъпила пътното платно“.
По АНП липсват каквито и да
е други доказателства, от които да е видно, че на процесната дата и място е
било възприето от актосъставителя или друго лице, внезапно навлизане на
жалбоподателката на платното за движение. При това положение липсват каквито и
да е доказателства, че жалбоподателката на процесната дата и място въобще е
навлизала на платното за движение още по-малко, че е сторила това внезапно. Вменената
за нарушена правна норма изисква навлизането на пътното платно да има внезапен
характер. При положение, че жалбоподателката е стояла отстрани на пътя, то тя е
била видима за водачите и е следвало да изостри вниманието им при
приближаването й с оглед възможността същата изненадващо да стъпи на пътното
платно и да съставлява опасност за движението, което пък рефлектира върху
поведението на водача на ППС, който следва да съобрази поведението си. По
делото обаче не се доказа същата да е предприела такова внезапно, изненадващо
навлизане на пътното платно.
С оглед на така констатираната доказателствената необезпеченост на
вмененото нарушение, съдът намира че неправилно и необосновано АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателката, поради което и НП се явява незаконосъобразно
и на това основание.
Гореизложеното е достатъчно основание за отмяна на НП,
поради което съдът не намира за необходимо да обсъжда и други доводи по
същество.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е направено
своевременно и надлежно. Поради отмяната на НП, пълномощникът има право на
такива разноски, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.23 от делото),
от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева жалбоподателката А. е заплатила в брой на адвокат Л.М. от ПАК. С оглед
на това, че органът издал НП- РУ- Пазарджик е структурно звено на ОД на МВР-
Пазарджик и не е самостоятелно ЮЛ, то ще следва присъждането на разноските да
бъде в тежест на ОД на МВР Пазарджик, имаща статут на ЮЛ.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1818-000128 от 11.04.2019 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с
което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.114 т.1 от ЗДвП на основание чл.184 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20
(двадесет) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: