МОТИВИ по
АНД № 1129/2019г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството е по реда на
чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е
внесла постановление, с което предлага обвиняемия Н.К. К., роден на *** ***,
български гражданин, българин, живущ ***, *****, женен, с висше образование,
работи като механик в „ПБ Шипинг“ гр.Бургас, ЕГН:**********, неосъждан, да бъде освободен от
наказателна отговорност, за извършено от него престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129,
ал. 2 НК, а
именно, за това, че на 20.04.2018год. в
град Русе, по непредпазливост причинил на В. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, за
срок повече от тридесет дни, в резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило
метална остеосинтеза и илеофеморална
флеботромбоза в дясно – престъпление по чл. 133, пр.
2, вр. чл. 129, ал. 2 НК като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а НК.
В проведеното съдебно
заседание, представителят на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че обвинението е
напълно доказано от доказателствения материал по
делото. Намира тезата на обвиняемия, че преди настъпването на произшествието
обвиняемият е бутал велосипеда и пострадалият вследствие от звук на клаксон е
залитнал и паднал, за напълно опровергана от показанията на пострадалия Р. и
свидетелите В., П., Ц. и Д., а така също и от назначената техническа експертиза,
видно от която обвиняемият лично се е обадил и е заявил на оператора на тел.
112, че пострадалият е бутнат от велосипедист. Развива съображения, за съставомерност на извършеното деяние, както от обективна,
така и субективна страна, както и за наличието на предпоставките на чл. 78а НК
като предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „Глоба“, ориентирана към средния размер.
Защитникът
на обвиняемия, в хода и по реда на съдебните прения, оспорва изцяло изложената
в постановлението на Районна прокуратура – Русе фактическа обстановка и
ангажира твърдения за недоказаност на тезата на обвинението, че обвиняемият е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, съставът на
престъплението, за което е предаден на съд. В подкрепа на тази теза се развиват
съображения, че обвинението се опровергава от събраните и приобщени по делото,
както гласни, така и писмени доказателства и доказателствени средства и е
налице недоказаност на основния факт, елемент от обвинението, а именно, че е
налице съприкосновение между велосипеда на обвиняемия и пострадалия и то в
момент, в който същият го е управлявал и не е налице пряка причинно-следствена
връзка между такова съприкосновение и получените наранявания на пострадалия при
инцидента. Релевират се доводи, че тези обстоятелства
не са безспорно установени, а обвинението не може да се основава на предположения.
В тази връзка ангажира доводи, че при анализа на доказателствата следва да се
кредитират обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите К.С. и Н.К.,
от които се установява, че не е бил налице удар или сблъсък между велосипеда на
обвиняемия и пострадалия. В тази връзка се приема, че е и заключението на
вещото лице по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза. Развиват
се съображения, че не следва да бъдат кредитирани показанията на втората група
свидетели, тъй като са изолирани и не кореспондират с останалия доказателствен
материал, тъй като са много избирателно детайлни само в една насока и едно
обстоятелство, а именно наличието на удар, а едновременно свидетелите от тази
група не могат да дадат отговор на други подробности, които са се случили по
време на инцидента, както и че показанията на тези свидетели са необективни,
тъй като са били помолени да свидетелстват и то доста след инцидента. Развиват
се съображения, че липсва субективната страна на деянието, предвид това, че
обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на своето деяние и не е могъл да ги предвиди, тъй като е спазил
правилата и е бутал велосипеда. По изложените мотиви се моли да бъде
постановено решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението, за
което е предаден на съд.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като извърши
оценка на същите, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 НПК, поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Н.К. К. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, живущ ***, *****, женен, с висше образование, работи като
механик в „ПБ Шипинг“ гр.Бургас, ЕГН:**********, неосъждан.
На 20.04.2018г., около 13.30 часа,
пострадалият В. *** в посока към бул. „Цар Освободител“. По същото време
обвиняемият Н.К. К. управлявал собствения си
велосипед марка „Sprint“, по ул. „Алекснадровска“
в посока кафе-бар „Фреш“, находящ
се на кръстовището на ул. „Александровска“ с „бул.
„Цар Освободител“, където имал среща със съпругата си – свидетелката Н.Г.К. и
свой приятел – свидетелят К.С.Г..*** била обозначена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено
е влизането на велосипеди“ и „В-2“ „Забранено е влизането на пътни превозни средства
в двете посоки“. Докато преминавал на около 1,5 метра вдясно от витрината на
клона на ОББ, разположен в близост до кръстовището с бул. „Цар Освободител“, непосредствено
след закуските „Тирол“, пострадалия В. Р. бил застигнат от обвиняемия К., който
в този момент управлявал велосипеда си, при което последният блъснал
пострадалия в дясната страна на гърба в областта на кръста. Вследствие на удара
Р. паднал на земята, на дясната си страна и изпитал силна болка в таза и десния
крак, и не могъл да се изправи. Обвиняемият Н. К. веднага спрял до пострадалия,
за да разбере неговото състояние и след като разбрал, че последният изпитва
болки и не може да се изправи подал сигнал на ЕЕН 112, като съобщил на
оператора за нуждаещ се от линейка пострадал мъж, който е блъснат от велосипедист.
На място пристигнал екип на Сектор ПП при ОД МВР-Русе. При извършената проверка
за употреба на алкохол не е установено наличие на такъв в кръвта на обвиняемия К.
и пострадалия Р.. След пристигане на медицински екип, пострадалия Р. бил
транспортиран в УМБАЛ „Канев“ АД Русе за оказване на медицинска помощ и
лечение.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, на инкриминираната дата В. И. Р. е получил
следните увреждания: петрохантерно счупване на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, кръвонасядания на дясно бедро, илеофеморална
флеботромбоза в дясно. Вещото лице е дало заключение,
че установената илеофеморална флеботромбоза
в дясно добре отговаря да е в причинно-следствена връзка с установеното
счупване на дясна бедрена кост. По отношение на характера и степента на
установените увреждания е посочено, че наранявания са причинили на пострадалия
трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от
тридесет дни, съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 НК.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано, по която вещото лице е дало заключение, че описаните
травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и
отговарят да бъдат получени при падане от собствен ръст при инцидента на
20.04.2018г. по начин описан в свидетелските показания. Падането от собствен
ръст, което може да доведе до установените травматични увреждания при пострадалия
е било възможно да настъпи както със, така и без външно въздействие върху
пострадалия. Вещото лице е посочило, че не се установени обективни следи, които
добре да отговарят да са получени при съприкосновение с процесния
велосипед, но не може с категоричност да се изключи установеното кръвонасядане по външно-задната повърхност на дясното бедро, да е получено от
съприкосновение с предната гума на велосипеда, макар и по-вероятно да е
получено във връзка със самото счупване на бедрената кост или от падането на терена.
Вещото лице дава заключение, че е възможно да е налице съприкосновение между
велосипед, управляван от велосипедист и пешеходец, което да доведе до падане на
пешеходеца и без да останат видими следи от травматични увреждания по
пешеходеца от съприкосновението със системата велосипед-велосипедист.
В
хода на досъдебното производство са изискани записи от подадения сигнал на ЕЕН
112, като същите са предоставени на оптичен носител и е назначена техническа
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, която
е фиксирала тяхното съдържание. Видно от същата, сигнала е подаден в 13.38 часа
на 20.04.2018г. от лицето Н. К. чрез комуникиращо устройство с номер *****,
ползвано от него, като съобщава за пострадал мъж, блъснат от велосипедист.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена, въз основа на извършената оценка на събраните по делото
гласни доказателства, приобщени посредством обясненията на обвиняемия Н.К. К. и показанията на свидетелите В. И. Р., Г.Е. В., Н.Г.К., К.С.Г., В.С.П., С.С.Ц. и В.Д.Д. така също и от писмените
доказателства и писмените доказателствени средства приобщени в хода на производството
по делото.
Съдът, като взе предвид, че
по делото са събрани две групи противоречиви помежду си гласни доказателства и
в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да изложи съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят и
след внимателен анализ, и оценка на доказателствената съвкупност по делото,
съдът намира следното:
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза,
досежно фактите включени в предмета на доказване в настоящото производство,
съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, се съдържат в показанията на свидетелите В.
И. Р., К.С.Г. (частично, досежно управлението на
велосипеда от страна на обвиняемия), В.С.П. и В.Д.Д., а косвени доказателства в подкрепа на
изнесеното от тази група свидетели се съдържат в показанията на свидетелите С.С.Ц. и Г.Е. В., както и заключенията на назначените и
изготвени техническа експертиза, съдебномедицинската експертиза и
допълнителната такава.
На тези гласни доказателства противостоят обясненията
на обвиняемия Н.К. К. и показанията на свидетелите Н.Г.К.
и К.С.Г. (в частта им, че обвиняемият е бил неподвижен и не е имало
съприкосновение с пострадалия).
За да прецени достоверността
на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, съдът оцени
изнесеното от всеки един от свидетелите, с оглед обективната и темпорална
възможност, всеки един от свидетелите да възприеме фактите, за които
свидетелства, възможната тяхна заинтересованост, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а
така също и съществуващата корелация между изнесеното от всеки един от свидетелите,
съпоставено с останалите ангажирани от по делото доказателствени източници,
формиращи цялостната доказателствена съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.С.П., В.Д.Д. и С.С.Ц.
като депозирани от лица, очевидци на събитията, които лица пряко и
непосредствено са възприели фактите от обективната действителност, включени в
предмета на доказване, съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, за които
свидетелстват. Показанията на тези свидетели са вътрешно единни, в хронологична
последователност, лишени от нестабилност на изложеното и без в същите да се
съдържат каквито и да е противоречия по отношение на възприетите от всеки един
от свидетелите факти. Налице е и единство в показанията на тези свидетели, при
съпоставяне на изнесеното от всеки един от тях, с показанията депозирани от
другите свидетели от тази група. Съдът намира за неоснователни и бланкетни релевираните от
защитата доводи, че свидетелите са детайлни само в една част и не си спомнят,
друга част от осъществилите се събития.
От своето местоположение, всеки един от тези свидетели
е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства.
Косвени доказателства, досежно обективността в показанията на тези трима
свидетели, във връзка с възприетите от тях факти се съдържат и в заключението
на назначената и изготвена техническа експертиза, видно от което непосредствено
след деянието обвиняемият е пресъздал именно възприетите от тези свидетели
факти в проведения от него разговор с оператора на ЕЕН 112 – „Ами блъсна го
велосипедист“, а така също и от заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза и допълнителното такова, в която вещото лице
посочва, че е възможно да е налице съприкосновение между велосипед управляван
от велосипедист и пешеходец, което да доведе до падане на пешеходеца и без да
останат видими следи от травматични увреждания по пешеходеца от
съприкосновението със системата велосипед – велосипедист.
Всеки един от тези свидетели добросъвестно изнася пред
съда, само и единствено неговите непосредствени възприятия, без да има за цел,
дадените показания да бъдат изцяло в подкрепа на обвинителната теза, което от
своя страна е и критерий за тяхната непредубеденост и обективност. В подкрепа
на този си извод, съдът съобрази и показанията на свидетеля С.С.Ц., който също е приятел на сина на пострадалия, който
свидетел в своите показания изнася, че не е видял самият удар, тъй като си е
играл с телефона си. Това според настоящия съдебен състав е доказателство за
добросъвестността в показанията на този свидетел и индиция,
че и показанията на свидетелите В.С.П. и В.Д.Д.,
които също са приятели на сина на пострадалия изнасят пред съда само и
единствено възприетите от всеки един от тях факти, а не депозират показанията
си единствено и само в подкрепа на обвинителната теза. Ако това беше така,
както твърди защитата, то всеки един от тези свидетели, включително и свидетеля
Ц. би депозирал показания, че е видял самия удар.
Показанията на тези свидетели, че обвиняемият е
управлявал велосипеда на мястото, където същите твърдят, че е настъпил удара –
малко след закуски „Тирол“ и в началото на банка ОББ, се подкрепят и от
показанията на свидетеля К.С.Г., който в своите показания свидетелства, че
именно там е възприел обвиняемия, който в този момент е управлявал велосипеда.
При оценката на гласните доказателства, съдът подложи
показанията на свидетеля В. И. Р. на критична оценка, с оглед тяхната възможна
заинтересованост, предвид факта, че същият е пострадал от действията на
обвиняемия. Въпреки възможната им заинтересованост, съдът кредитира показанията
на свидетеля Р., доколкото същите се намират в корелативно единство, както с
показанията на свидетелите В.С.П., В.Д.Д., С.С.Ц. и Г.Е. В.,
така и със заключението на изготвената техническа и съдебномедицински
експертизи.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г.Е. В.,
тъй като по отношение на показанията на този свидетел не са налице, каквито и
да е данни за възможна заинтересованост на неговите показания, и същевременно
същите кореспондират със събраните преки доказателства, досежно същите факти,
съдържащи се в показанията на останалите свидетели от тази група и заключенията
на назначените и изготвени техническа и съдебномедицински експертизи. По своята
същност, показанията на този свидетел, съдът намира за годно доказателствено
средство, тъй като този свидетел не е извършвал действия по разследването, в
хода на които обвиняемият да е депозирал обяснения, които именно обяснения този
свидетел да преразказва при разпита си.
На тези доказателства, противостоят обясненията на
обвиняемия Н.К. К. и свидетелите Н.Г.К. и К.С.Г..
При оценката на обясненията
на обвиняемия, съдът взе предвид специфичния им характер и доказателствена
природа на същите, които освен важен източник на доказателства са и средство на
защита, като не дава вяра на обясненията на обвиняемия, в частта им, че
пострадалият В. И. Р. е паднал сам в момент, в който обвиняемият е стоял
неподвижно, тъй като в тази им част обясненията на обвиняемия напълно се сугестират, както от показанията на свидетелите В. И. Р., В.С.П., В.Д.Д., С.С.Ц. и Г.Е. В., така и от заключенията на техническата и съдебно
медицинските експертизи. Видно от съдържанието на проведения разговор от страна
на обвиняемия с оператора на ЕЕН 112, същият изрично е заявил „Ами блъсна го
велосипедист“. Употребената в разговора от обвиняемия дума „блъсна“, означава
освен, че е имало удар, а и че същият е причинен именно при управлението на
пътното превозно средство от страна на обвиняемия. Не може да се приеме, че се
касае за грешно изразяване от страна на обвиняемия, тъй като същото обвиняемият
е заявил и на свидетеля Г.Е. В., непосредствено след произшествието.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката К., тъй като освен възможната заинтересованост на
показанията на тази свидетелка, предвид факта, че същата е съпруга на
обвиняемия, показанията на тази свидетелка, напълно се опровергават от
показанията на свидетелите В. И. Р., В.С.П., В.Д.Д., С.С.Ц. и Г.Е. В. и
заключенията на двете експертизи, обсъдени по-горе.
Отделно от това, изнесеното
от свидетелката К., че обвиняемият не е управлявал велосипеда, а само го е
бутал с ръка, в момента, в който ги е видял на заведението, заедно със
свидетеля Г. и им е махнал с ръка, се опровергават, освен от показанията на
свидетелите от първата група и от заключението на назначената и изготвена
техническа експертиза на проводения разговор на обвиняемия с дежурния оператор,
в който обвиняемият изрично е заявил, че възрастният мъж е бил блъснат от
велосипедист. В тази им част, показанията на свидетелката К. се намират и в
противоречие с показанията на свидетеля Г., който изрично в депозираните от
него показания свидетелства, че в момента, в който им е махнал, обвиняемият е
управлявал велосипеда, а не го е бутал. Показанията на свидетелката К. са в
противоречие и с правилата на формалната и житейска логика. Самата свидетелка
посочва, че обвиняемият ги е видял, когато е бил до закуските „Тирол“ и в
началото на банка ОББ и напълно нелогично е изнесеното от свидетелката, същият
да не се е насочил направо към тях, а да е продължил напред, да е спрял с лице
към халите и едва тогава да е имал намерение да пресече ул. „Александровска“, за да отиде до тях, при положение, че е
можел бутайки велосипеда още от закуските „Тирол“, да са насочи към тях. В тази
им част, досежно мястото на удара, показанията на тази свидетелка се
опровергават от показанията и на свидетеля Г., който в своите показания,
изрично посочва, че в момента, в който е видял пострадалият на земята е бил
преди входа на банката и ударът не е настъпил, както посочва свидетелката
кръстовището на бул. „Фердинад“ и ул. „Александровска“, а на самата ул. „Александровска“,
както посочват в своите показания всички свидетели от първата група. В
противоречие с формалната логика са и показанията на свидетелката, че към
момента на удара пострадалият се е движил в посока Бордо, от бул. „Фердинанд“ и
е бил с дясно рамо към велосипеда, за който свидетелката твърди, че в този
момент е бил неподвижен и както посочва самата свидетелка, че „съпругът и бил вече
пред него“, същият да падне именно на дясната си страна и още повече, както
посочва в своите показания свидетеля Г. „с гръб към площада“.
Самият свидетел Г. изрично
посочва, че ударът е настъпил в момента, в който обвиняемият ги е видял и им е
помахал, което се е случило до закуските „Тирол“, което място именно в своите
показания посочват свидетелите В. И. Р., В.С.П., В.Д.Д., С.С.Ц. като място на удара, което
също изключва възможността да са верни показанията на свидетелката К., че
инцидента е настъпил на самото кръстовище. В противоречие с правилата на
логиката е обаче, изнесеното от свидетеля Г., за посоката на движение на
пострадалия, а именно, че същият е идвал от бул. „Фердинад“.
Първо, както изнасят всички свидетели в този момент е имало много хора по ул. „Александровска“ и да направи на свидетеля Г. впечатление
движението именно на пострадалия, който този свидетел не е познавал преди това
и да е проследил посоката му на движение е меко казано лишено от логика, още
повече, че в този момент вниманието на свидетеля Г. е било насочено, от
свидетелката К. към обвиняемия „Ей го къде е Н.“ и в този именно момент, както
изнася в своите показания свидетеля Г. се е обърнал, видял го е, обвиняемият им
помахал и в същото време е настъпил ударът. В тази им част показанията на този
свидетел напълно кореспондират и с показанията на свидетелите от първата група
и не е налице, каквото и да е противоречие с тях, което е още едно
доказателство за обективността в показанията на свидетелите от първата група.
Не могат да бъдат кредитирани показанията на този свидетел, че обвиняемият е
бил спрял, когато е срещнал пешеходеца и е изчаквал на 2-3 метра след входа на
банка ОББ 15-20 секунди, тъй като в тази им част показанията на този свидетел,
освен че се опровергават от показанията на свидетелите от първата група, но и
са вътрешно противоречиви с показанията на самия свидетел, дадени в началото на
неговото изложение в съдебно заседание, че ударът е настъпил непосредствено,
след като обвиняемият им е помахал, което се е случило, както всички свидетели
посочват малко след закуските „Тирол“. В частта им, че пострадалият е вървял
срещу обвиняемия показанията на този свидетел, освен, че се опровергават, както
беше посочено от показанията на свидетелите от първата група, отново
противоречат на правилата на формалната и житейска логика, тъй като ако това е
вярно, няма как пострадалият след падането да е бил с гръб към площада, както
посочва самия свидетел, в която им част показанията му отново се подкрепят от
показанията на свидетелите от първата група. На последно място показанията на
този свидетел в частта им, че пострадалият се е стреснал на около половин или
един метър преди колелото и чак е подскочил, противоречат, както на обясненията
на обвиняемия, така и на показанията на свидетелката К., които от своя страна
посочват, че е възможно да е имало досег между велосипеда и пострадалия.
По гореизложените мотиви,
съдът намира за неоснователни доводите на защитата, за недоказаност на
обвинителната теза и за заинтересованост в депозираните от страна на
свидетелите В. И. Р., В.С.П., В.Д.Д. и С.С.Ц.
показания.
Налице е корелативно
единство между депозираните от тези свидетели показания, във връзка с
осъществилите се факти, за които същите свидетелстват с изнесеното от обвиняемия
след инцидента в проведения разговор с оператора на ЕЕН 112 и свидетеля Г.Е. В.,
което е още една индиция за обективността на
изнесеното от тези свидетели.
Внимателният анализ на всички доказателства, прякото
им съотнасяне едни спрямо други формира единна верига от факти, изграждащи без
всякакво противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните
пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринасят в пълна степен
за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав относно доказаността на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология по делото, която обосновава и следните изводи
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Въз основа на
така установеното от фактическа страна и повдигнатото от страна на
прокуратурата обвинение, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 133, ал. 2, вр. чл. 129,
ал. 2 НК.
От обективна страна на 20.04.2018год. в град Русе, по непредпазливост
причинил на В. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване
на движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни, в
резултат на причиняване на следните увреждания: петрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
и илеофеморална флеботромбоза
в дясно
Обект на престъплението са
установените в държавата обществени отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние е
извършено от обвиняемия чрез действие, изразяващо се в система от телодвижения насочени към привеждането в
движение и управлението на пътно превозно средство - велосипед.
Съставомерният резултат е настъпил като пряка и непосредствена
последица от извършеното от обвиняемия управление на велосипед, в нарушение на изрична
забрана за това, въведена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено е влизането на велосипеди“ и „В-2“ „Забранено е
влизането на пътни превозни средства в двете посоки“ и блъскане на пострадалия,
в резултат на което е последвало падане от страна на последния и причиняване увреждане
на анатомичната цялост на организма на пострадалия - петрохантерно счупване на дясна бедрена кост, наложило метална остеосинтеза
и илеофеморална флеботромбоза
в дясно с период на възстановяване повече от тридесет дни.
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при форма на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са
намерили отражение представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на
забраната да управлява пътно превозно средство – велосипед по ул. „Александровска“, въведена с пътни знаци „В 9“ – „Забранено е влизането на велосипеди“ и „В-2“
„Забранено е влизането на пътни превозни средства в двете посоки“ и наличието
на пешеходци, движещи се по ул. „Александровска“ е възможно настъпването на съставомерните
последици на извършеното от него деяние, но е бил длъжен, с оглед разпоредбите
на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че същите могат да
настъпят.
По изложените мотиви, съдът
намира за неоснователни доводите на защитата, че обвиняемият не е осъществил
състава на престъплението, за което е предаден на съд, както от обективна, така
и от субективна страна.
По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички,
предвидени от закона, предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Деецът е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
до този момент, като същевременно от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
репариране.
При индивидуализация размера на
административното наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия,
съдът съобрази обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за
съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г.
по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
Закона за административни нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
Тежестта на нарушението, съдът намира за
по-ниска, предвид конкретните обстоятелства, които разкрива деянието.
Степента на обществена опасност на обвиняемия,
също е ниска. Касае се за изолирана и непредпазлива проява в неговия живот и
едновременно с това са налице доказателства за положителната му обществена
оценка на неговата личност.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете оказаното съдействие на пострадалия, непосредствено
след деянието.
Отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, не се установиха.
С оглед на изложените факти, релевантни при
индивидуализацията на наказанието и извършената оценка на същите, съдът
достигна до извода, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно
наказание „Глоба” в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер
от 1000 (хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание,
се явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието, тъй като дори и минимално предвидения в
закона размер на наказанието „Глоба“, би оказал необходимото възпитателно и
предупредително въздействие върху обвиняемия и способствал за пълното постигане
на целите на наказанието по чл. 36 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 391,72 лева (триста деветдесет и един
лева и 72 стотинки), която сума следва да бъде заплатена в полза на държавния
бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови
своето решение
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: