№ 8012
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110111489 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу М. В. ЦВ., с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 31/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 672,30лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 30.11.2018г.-30.06.2021г. за имот с
адрес: /населено място/, аб. № *****, ведно със законната лихва от 15.11.2021г. до
изплащане на вземането, и 110,17лв., представляваща мораторна лихва за периода
31.12.2018г.-01.11.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлоенергия, по което същият извършил
услугата, но ответникът не заплатил дължимите суми за отопление, БГВ и сградна
инсталация. Същият изпаднал и в забава, поради което дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия и не се намира
в договорни отношения с ищеца. Посочва, че радиаторите са свалени, водата и
електрификацията спрени, че е пенсионер със здравословни проблеми.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
1
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване.
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства доказателства /нот.
акт на л. 51-52/ се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в /населено място/, аб. № *****. Както от изричното изявление на ищеца,
направено с молба вх. № 100288/19.05.2022г., така и от приложените към заявлението и
исковата молба документи /справка за неплатени фактури и изравнителни сметки/ се
установява, че в заявлението е допусната техническа грешка относно името на улицата, на
която се намира процесният имот, като същата е /населено място/, а не /населено място/. От
заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата, в която се
намира имотът, е топлоснабдена, а в самия имот има щранг-лира.
При горните обстоятелства и съобразно задължителните разяснения, дадени в
горецитираното ТР, ответникът се явява клиент /потребител/ на топлинна енергия за
процесния имот и като такъв се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество и дължи заплащане на цената на доставените услуги. От представената разписка
за извършено плащане на 09.12.2021г. /л. 27 от заповедното дело (гр. д. № 31/2022г. на
СРС)/ също се потвърждава наличието на облигационна връзка между страните.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че през процесния
период в имота на ответника е имало щранг-лира в банята. Поради това, че всички
отоплителни тела са били демонтирани, топлинна енергия за отопление от радиатори не е
начислявана. Не е начислявана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/,
тъй като топла вода не е ползвана. Вещото лице посочва, че е начислявана топлинна енергия
за топлината, отдавана от щранг-лирата в банята, и за сградна инсталация. Експертът
разяснява разликата между сградната инсталация и щранг-лирата, която се изразява в това,
че сградната инсталация /хоризонталната разпределителна мрежа и вертикалните щрангове/
представлява съвкупност от тръбопроводи, предназначени да захранват отоплителните тела
с топлоносител и отоплението е тяхна второстепенна функция, докато щранг –лирата не е
предназначена да захранва отоплителните тела с толоносител, тъй като самата тя
представлява отоплително тяло и отдава количество топлинна енергия за отопление на
помещението, в което се намира. Вещото лице посочва, че топлинната енергия от щранг-
лирата е изчислявана по формулата по т.6.5 от приложението към Наредба № 16-334, а
сградната инсталация по нарочно описана в заключението формула. При тези констатации,
експертът е достигнал до извода, че за процесния период стойността на количеството
топлоенергия, отдадено за сградна инсталация, възлиза на 275,45лв., а стойността на
количеството топлоенергия от щранг-лирата на 360,32лв. или общо на 635,77лв.
Съдът не споделя възраженията на ответника, свързани с това, че не следва да
заплаща суми за сградна инсталация и щранг-лирата, поради това, че тръбите са
топлоизолирани. Както бе разяснено от вещото лице в откритото съдебно заседание при
изслушване на заключението, не съществува топлоизолация, която да спре на 100%
2
преминаването на топлинна енергия и навлизането й в съответното помещение. Ето защо,
при наличието на тръби от сградната инсталация, преминаващи през имота и общите части
на сградата, и на щранг-лира в банята, се дължи и заплащане на отдадената от тях топлинна
енергия.
Неоснователни се явяват и доводите на ответника за това, че не следва да дължи суми
за сградна инсталация, тъй като се явява непоискана услуга и противоречи на европейското
право. Съгласно правилата на ЗЕ потребителите в сгради – етажна собственост, дължат и
стойност на топлинна енергия, отдадена за сградната инсталация, като с Решение от
05.12.2019г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-708/17 и С-725/17 е
прието, че правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент и такава, която предвижда, че
в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент. Ето защо, правилно на ответника е начислявана и
топлинна енергия за сградна инсталация, като количеството е разпределяно съобразно
отопляемия обем на имота.
Имущественото и здравословно състояние на ответника няма отношение към изхода
на спора.
По изложените съображения, съдът приема, че през процесния период в имота на
ответника е доставена топлинна енергия на стойност 635,77лв. съгласно заключението по
СТЕ, чието заплащане дължи. От тази сума следва да бъде приспаднато извършеното от
ответника в хода на процеса плащане (първоначалното заповедно дело е образувано на
15.11.2021г. пред РС – Враца), направено на 09.12.2021г. съгласно разписка №
0400014487856194 от EasyPay (л. 27 от заповедното дело /гр. д. № 31/2022г. на СРС/). От нея
се установява, че е заплатена сума в общ размер от 98,78лв., с която са погасени главницата
по фактура № **********/31.01.2019г. в размер на 49,10лв., главницата по фактура №
**********/31.03.2019г. в размер на 28,63лв. и лихвата за забава върху тези сума от
13,61лв., респ. 7,44лв. Следователно, оставащата дължима главница за процесния период
възлиза на 558,04лв. До този размер искът за главното вземане се явява основателен, а за
разликата до пълния предявен размер от 672,30лв. подлежи на отхвърляне.
Ищецът претендира и законна лихва за забава върху главните вземания.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от представените и приложими в отношенията между страните
ОУ към договора за продажба на топлинна енергия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. От това следва, че денят за изпълнение на задължението е определен и
съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава с изтичането му, като от този момент
дължи и законна лихва съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върху установената за дължима сума за
топлинна енергия за процесния период – 635,77лв., законната лихва за забава за периода
31.12.2018г.-01.11.2021г. възлиза на 104,18лв., изчислена от съда съгласно чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор. От тази сума следва да бъде приспаднато извършеното от
ответника плащане на 09.12.2021г. с разписка № 0400014487856194 от EasyPay (л. 27 от
заповедното дело /гр. д. № 31/2022г. на СРС/) на суми за лихва в размер от 13,61лв. и 7,44лв.
или общо 21,05лв. Ето защо, дължим остава само остатъкът от 83,13лв. и до този размер
акцесорният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер от
110,17лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 75лв., от които
3
следва да му се присъдят 61,45лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75лв. за платена
държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50лв. От общия размер на разноските –
375лв., съразмерно на уважената част следва да му се присъдят 307,28лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу
М. В. ЦВ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 31/2022г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 558,04лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 30.11.2018г.-30.06.2021г. за имот с адрес:
/населено място/, аб. № *****, ведно със законната лихва от 15.11.2021г. до изплащане на
вземането, и 83,13лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2018г.-
01.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от
558,04лв. до пълния предявен от 672,30лв. и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер от 83,13лв. до пълния предявен от 110,17лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 М. В. ЦВ., ЕГН: **********, с адрес: /населено
място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, сумата от 61,45лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
307,28лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4