Р Е Ш Е Н И Е
№ 377/13. Септември
2022г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седми септември 2022г. в публично съдебно заседание в
състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 452/2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на М.С.М. ***/, чрез адв. А. от
АК - Разград срещу Заповед за ППАМ № 22-0293-000050/23.05.2022г. на Началника
на РУ на МВР - Левски, с която на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водача до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН № GA663957/20.05.2022г. е установено управление на ППС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози в нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП.
Жалбоподателят
оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че право да
издават ЗППАМ съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП имат ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях
лица, а по аргумент от разпоредбата на чл. 165 ал.1 ЗДвП службите за контрол се
определят от министъра на вътрешните работи, с което оспорва компетентността на
органа. Посочва, че според съставения АУАН и ЗППАМ, проверката е извършена в
23.55ч., а пробата за наркотични вещества е направена в 22.04ч., т.е. около два
часа по-рано, което поставя под съмнение факта, имал ли е качеството на водач
на МПС при извършване на пробата. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът – Началника на РУ на МВР – Левски, чрез
юрисконсулт А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 27.05.2022г.
Жалбата е подадена на 30.05.2022г., в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Със съставен № GA663957/20.05.2022г. е установено,
че жалбоподателят М.С.М. ***, управлявал лек автомобил след употреба на
наркотични вещества /метаамфетамин/, което е доказано с направена качествена
проба в 22:04ч. с техническо средство Дрегер Дръг Тест. Издаден бил талон за
медицинско изследване от същата дата, връчен в 22:,55ч., водачът е съпроводен
до ФСМП гр. Левски от полицейските служители, където дал кръв и урина за
изследване.
Съставеният акт доказва нарушението на забраната на
чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, установено с техническо средство при проверката, за което
по делото са представени доказателства, че е преминало периодична техническа
проверка.
Протоколът за извършване на проверката установява, че
тя е започнала в 21:55ч. и приключила в 22:04ч., талонът за медицинско
изследване е връчен в 22:50ч.
Същото се установява и от вписванията в талона за
медицинско изследване относно начален час на проверката – 21:50ч., извършена
предварителна проба в 22:04ч., която показала положителен резултат за употреба
на наркотици – метаамфетамин, връчен талон за медицинско изследване в 22:55ч.,
когато е приключила проверката и съставен АУАН, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля К.Л., който съставил акта и издал талона.
Свидетелят обяснява, че след дадената положителна
проба за наркотици с техническо средство, водачът е съпроводен до ФСМП –
Левски, където дал кръв и урина за медицинско изследване и бил издаден талон за
изследването, съставен протокола за проверката и връчен талон за медицинско
изследване, както и бил съставен АУАН, в който са вписани всички тези
обстоятелства, след като станало ясно, че водачът е съгласен да даде кръв и
урина за изследване.
В протокола за извършване на проверката е отразен
начина на управление на МПС – водачът е шофирал несигурно, с прекъсване на
двигателя при потегляне/спиране при наличието на добра пътна настилка;
поведението на водача по време на проверката е било безчувствено, притъпено,
походката – провлачена, бил неспокоен, зениците – разширени, нормално слязъл от
МПС, но говорът бил неясен, на срички, заеквайки, без мирис на алкохол.
Извършена била и проверка за алкохол, която по думите на свидетеля Л. излязла
отрицателна. След което бил извършен тест за наркотични вещества, който се
оказал положителен за употреба на метаамфетамин.
Гореописаното доказва по несъмнен начин, че именно
жалбоподателят е шофирал непосредствено преди да бъде спрян за полицейска
проверка в 21:55ч. Непосредствено след това - в 22:04 е извършена пробата с
техническо средство, която доказала употреба на наркотични вещества. След което
водача бил съпроводен до медицинското заведение, където бил издаден и връчен
талон за медицинско изследване в 22:50- 22:55ч., водачът дал кръв и урина за
изследване и му бил съставен и връчен АУАН, в който са вписани всички тези
обстоятелства. В акта е посочен часа на извършване на пробата – 22:04ч., което
доказва употребата на наркотични вещества от водача. Записът в АУАН в горната
част на акта преди обстоятелствената част, в който е посочен час на нарушението
23:55ч. вероятно се дължи на допусната техническа грешка, тъй като всички
описани по-горе обстоятелства относно часа на започване на полицейската
проверка, извършване на пробата, връчване на талона, кореспондират със събраните
писмени и гласни доказателства. Проверката е продължила около час, започнала е
в 21:55ч. и приключила в 22:55ч. с връчването на талона за медицинско
изследване и съставяне на АУАН. Погрешно в акта е вписан час на нарушението
23:55ч., което вероятно се дължи на допусната техническа грешка при съставянето
на АУАН, този час не кореспондира с други събрани доказателства. Безспорно е и
че в този интервал от спирането за проверка до връчването на талона и съставяне
на АУАН - в 22:04ч. е извършена пробата с техническо средство, доказваща
употребата на наркотични вещества от водача и именно този час е посочен в
обстоятелствената част на акта, както и в оспорената заповед. Не съществува
никакво съмнение относно датата и часа на извършената проверка с техническо
средство - 22:04ч., доказваща употребата на наркотични вещества от водача чрез
тестване.
Съставеният АУАН, послужил като фактическо основание
за издаването на заповедта за ПАМ е редовен от външна страна и съдът не
констатира съществени процесуални нарушения при съставянето и оформянето му,
поради което на осн. чл. 189 ал.2 ЗДвП той се ползва с формална доказателствена
сила за установените с него факти и обстоятелства, които не са оборени в хода
на съдебното производство. Разпитания свидетел изцяло потвърждава описаните в
акта факти и обстоятелства, а именно, че на посоченото място, дата и час жалбоподателят
е управлявал посочения автомобил, спрян е за проверка, при проверката с
техническо средство е установена употреба на наркотични вещества, за което след
приключване на проверката е съставен АУАН за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта без възражение и получил препис от него. Оспорил
е показанията на техническото средство и дал кръв и урина за изследване. Но до
приключване на съдебното дирене не са известни резултатите от медицинското
изследване, които са окончателни и ще докажат по несъмнен начин дали водачът е
употребил наркотици, респективно дали е извършил нарушението.
Процесната заповед за ПАМ е издадена с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца при наличие на
установеното с АУАН фактическо основание – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, установена по един от изброените начини – с тест. При наличие на изследване от кръвна проба или
с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи.
В случая към момента на проверката и издаване на ЗПАМ
– 23.05.2022г. употребата на наркотични вещества от водача е установена с тест,
който показал положителна проба за метаамфетамин.
С което е установено извършено нарушение на чл. 5 ал.3
т.1 ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Към момента не
са предоставени резултатите от медицинското изследване, респективно нарушението
не е установено по несъмнен начин с влязло в сила НП, поради което въпросът за
отговорността на водача все още не е окончателно решен.
Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява МПС след употреба на наркотични вещества, установена по един от
изброените способи – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест.
В случая при проверката на 20.05.2022г. в 22:04ч. е
установено чрез тест, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества и следователно са налице материално-правните предпоставки за
прилагането на принудителната административна мярка.
Мярката е временна, с превантивен и преустановителен
характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие
– до решаване въпроса за отговорността като е ограничена до определен срок – не повече от 18 месеца. В
случая въпросът за административно-наказателната отговорност на водача все още
не е решен с влязло в сила НП.
Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по
отношение на водача ефект, както и
фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на
нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на
ПАМ се извършва чрез отнемането на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП
в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за
административно нарушение се изземва и СУМПС на водача.
Заповедта е издадена от Началник РУ – Левски при ОД на
МВР – Плевен, временно назначен на длъжността, който е оправомощен със Заповед
№ 316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на обслужваната територия. Службите за контрол по ЗДвП са определени със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в т.1.3. са
изброени органите в ОД на МВР с компетентност в рамките на обслужваната
територия. Съгласно чл. 172 ал.1 ЗДвП ПАМ се издава от ръководителите на
службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта
е издадена от ръководител на определената от министъра на вътрешните работи
служба за контрол – Началника на РУ на МВР – Левски, с компетентност в обхвата на
обслужваната територия.
Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е
възпроизведено в заповедта като фактическо основание. Последното обосновава
издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управление на МПС
след употреба на наркотични вещества, установено с тест. Съдържанието на
заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане
на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието
й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са
доказани с приобщените по делото писмени
и гласни доказателства.
Налице са правните и фактически основания за прилагане
на ПАМ, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението.
Мярката е временна, под прекратително условие, ограничена е с определен
максимален срок – 18 месеца, който е законосъобразно определен.
Принудителната
административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не
представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на
водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или
наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се
временно, именно до решаване въпроса за отговорността –
административно-наказателна или наказателна. А налагането на съответното
наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката. В
случая прекратителното условие не е настъпило, тъй като към момента не е налице
влязло в сила НП за извършеното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП или
прекратяване на преписката при отрицателен резултат от медицинското изследване.
Конкретен срок на мярката не може да бъде определен в заповедта, тъй като
законът фиксира само максимален срок на действието й – не повече от 18 месеца.
Принудителната мярка действа до решаване въпроса за отговорността или до
изтичането на 18 месеца от налагането й, в зависимост от това кое от двете обстоятелства
ще настъпи първо.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.
Затова
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в полза на бюджета на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в
сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.М. ***/, чрез
адв. А. от АК - Разград срещу Заповед за ППАМ № 22-0293-000050/23.05.2022г. на
Началника на РУ на МВР - Левски, с която на жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА М.С.М. ***/ да заплати на ОД на МВР – Плевен сумата от
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/