№ 788
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110202191 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на АТ. Б. Р. с
ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП № 21-0819-001890/26.05.2021 год. на началник
група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва се изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка и се изразява несъгласие с констатациите на АНО касаещи
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателя,редовно призован,не се явява, представлява се от адв.П.
Б., ВАК.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Депозирани са писмени бележки от юк Атанасова.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН с бланков номер 389460/31.03.2021 год.
жалбоподателя е санкциониран за нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП затова, че същата дата
31.03.2021 год. в 01.14 часа в гр.Варна, на бул. „Христо Смирненски” в посока ул.” Прилеп”
1
до автосервиз Revolution управлява лек автомобил „ Форд фокус” с рег. № ***,собственост
на Б. Р., поради движение с несъобразена скорост с характера на пътя и интензивността на
движението не успява да спре и самокатастрофира, като при осветен пътен участък попада в
дупка на платното за движение, която е необозначена и необезопасена с размери: дължина 1
метър, ширина – 0.60 см и дълбочина между 0,10 -0,2 метра. ПТП с материални щети по
автомобила.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на
нарушителя, а последният го подписал без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН са депозирани възражения пред АНО.
По така направените възражения е била извършена проверка от административно-
наказващия орган /АНО/, в хода на която той приел, че съставеният срещу жалбоподателя
АУАН е законосъобразен и правилен.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
А.М., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че с колегата си К. на посочената в
акта дата били нощна смяна и се намирали на пресечката между ул.” Христо Смирненски” и
ул.” Прилеп”.Твърди, че два или три автомобила са минали по бул.” Христо Смирненски”
много бързо, но не взели отношение, тъй като нямали радар.След около десет минути при
тях дошло момче, което им казало, че негов приятел е влязъл в дупка и иска да му се издаде
протокол. Свидетеля му казал, че за да се издаде протокол трябва да се състави АУАН , при
което момчето отказало и си тръгнало. След това полицейските служители били изпратени
на друг сигнал за ПТП. Получили сигнал от тел.112 и отново се върнали на мястото, където
от присъстващите разбрали как е настъпило произшествието и след като свалил сведения от
жалбоподателя преценил, че е управлявал автомобила с несъобразена скорост и му съставил
АУАН.
С показанията си св.К. потвърждава казаното от М.. Посочва, че на място са констатирали
деформациите по джантите на автомобила, които са описали в съставения протокол за ПТП.
Механизма на произшествието изяснили по сведения на водача на автомобила.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетели С.Ж. и Н.Ж..
От показанията им се установява, че са пътували в автомобила управляван от
жалбоподателя.Твърдят, че при движение на автомобила непосредствено преди
произшествието пред него и след него се движели други автомобили, в насрещното пътно
платно също имало движение. Твърдят, че непосредствено преди удара, жалбоподателя
натиснал спирачките, но последвал трясък. Жалбоподателя отбил за да види какво става
и констатирал, че в двете гуми на автомобила има дупки.След това огледали пътното платно
и установили огромна дупка. Отишли до полицейските служители, които ги
отпратили.Подали сигнал на тел.112, след което същите полицейски служители дошли на
място , направили оглед и съставили протокол за ПТП и АУАН на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като ги намери за обективни,
2
безпристрастни, последователни и непротиворечиви.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите
по АНП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Х. М., К., Н. Ж и С. Ж , дадени в
хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към сектор ПП ОД на МВР Варна,
съгласно приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.
Съдът намира, че при съставяне на акта за нарушение е допуснато процесуално нарушение
на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съгласно който акта за установяване на административно
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетели, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. В случая при извършването и
установяването на нарушението са присъствали свидетели по чл.40 ал.1 от ЗАНН, а именно
– свидетелите Н. Ж и С.Ж, които са пътували в автомобила на жалбоподателя . При това
положение незаконосъобразно е съставянето на акта за нарушение при условията на чл.40,
ал.3 от ЗАНН в присъствието на друг свидетел и то само един, като следва да се отбележи,
че нито един от свидетелите - актосъставител и свидетеля по акта не са присъствали при
извършване и установяване на нарушението, както и че акта е съставен единствено
по данни от жалбоподателя и изнесените от него данни за това, както и за механизма на
причиняване на ПТП.
Съгласно т.10 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 година на Пленум на ВС-при наличие
на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото, следва те да се
посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на обективната истина.
Отделно от това нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН изисква в случай на съставяне на акт за
нарушение при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акта в тяхно присъствие, той да се
състави в присъствието на двама други свидетели, което следва да е изрично отбелязано в
него, а в настоящия акт за нарушение е посочен само един свидетел.
На следващо място , съдът не възприе изводите, направени в АУАН и издаденото въз
3
основа на него наказателно постановление. Безспорно установено е, и не се спори от
страните, че констатираното ПТП е настъпилото в резултат на преминаване на автомобила
управляван от жалбоподателя през дупка на пътното платно. Горното обстоятелство се сочи
от всички разпитани по делото свидетели като полицейските служители М. и К. са
я огледали и отразили като размери в протокола за ПТП и съставения АУАН. Спорното е
обаче дали се касае за виновно поведение, което е предпоставка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Задължението на водачите
да контролират непрекъснато ППС, които управляват, се съдържа в нормата на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, а това да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е вменено като задължение в
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Полицейските служители, респективно наказващият орган в случая, е
приел, че причината за произшествието е несъобразена скорост. Характерно за
несъобразената скорост е това, че тя няма конкретни параметри и цифрово изражение. Тя не
е нарушение на правилата за разрешена скорост, а фактор, осигуряващ безопасността на
всички участници в движението, включително и на самите водачи на МПС. Въпреки това,
възникването на транспортно произшествие може да се дължи и на други обстоятелства,
какъвто според настоящият съдебен състав е конкретния случай. Разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДП, която АНО е посочил като нарушена, задължава водачите да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Дупката на пътя не се възприема от съда като
предвидимо препятствие, тъй като същата не е била обозначена. Въпреки че такива
неравности са обичайно явление по пътищата, не може да се изисква от водачите на МПС да
предвидят къде точно би могло да има такова препятствие и да се съобразят с него. Това
дава основание на състава на съда да приеме, че деянието на жалбоподателя Р. е
несъставомерно по посочения текст.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че полицейските служители са съставили на
жалбоподателя АУАН, тъй като той е искал изготвянето на Протокол за ПТП, нужен за
представяне пред застрахователя,т.е. административния орган не е установил наличие на
противоправно поведение на жалбоподателя, а се е съобразил с исканията на жалбоподателя.
На последно място състава на съда намира, и че са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, като се вземат предвид индивидуализиращите обстоятелства: при възникналото ПТП
няма засегнат или пострадал друг участник в движението. Няма данни за други щети, освен
тези по автомобила на самия жалбоподател. В този смисъл няма накърнени обществени
отношения и причинен вредоносен резултат. При извършване на преценката си, съдът взе
предвид, както фактическите данни по конкретния случай – вида на нарушението, начина на
извършването му, степента на обществена опасност, така и моралната му укоримост. В
случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност,
характера на засягане на обществените отношения и факта, че единственият потърпевш е
самата жалбоподателка.
4
Тези обстоятелства дават основание случаят да се прецени като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид. Доколкото преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол, неприлагането на чл.28 от ЗАНН при
наличие на неговите предпоставки, е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона.
По отношение на разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на жалбоподателя, който чрез процесуалния си
представител не е направил изрично искане за присъждане на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0819-001890/26.05.2021 год. на началник група към ОД МВР Варна,
сектор ПП Варна, с което на АТ. Б. Р. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179,ал.2, предл.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 200 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на
основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5