№ 205
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502618 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №82416/29.11.2022г.
от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес:
град София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх. В срещу разпореждане
№42454/19.11.2022г., постановено по ч.гр. дело №20213110114347/2022г. по
описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№74263/28.10.2022г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу И. К. Н., ЕГН **********, адрес: с. ******** за следните суми: сумата
от 972,24 лв., представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и
закупена услуга Фаст; сумата 1788,88 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 14,25 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга
Фаст за периода 05.09.2022г. – 27.10.2022г., сумата от 26,22 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга
Флекси за периода 05.09.2022г. – 27.10.2022г., сумата от 161,41 лв.,
обезщетение за забава върху главницата за периода 21.12.2020 г. – 05.09.2022
г., сумата от 62,75 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 21.12.2020г. – 05.09.2022г., сумата от 35,71 лв.
забава върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода 21.12.2020г. –
05.09.2022г., сумата от 65,70 лв., обезщетение за забава върху закупената
допълнителна услуга Флекси за периода 21.12.2020г. – 05.09.2022г., на
основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва се, че на този етап не може да бъде преценено
налице ли са неравноправни клаузи от заповедния съд, отделно такива не се
съдържат в процесния договор. Не е отчетена правилно и разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗЗП. По отношение на обезщетението за забава се излага, че не
е налице анатоцизъм, като същото се претендира от датата на забава на
длъжника до датата на предсрочната изискуемост.
1
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с
което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
Частна жалба №82416/29.11.2022г. е подадена в срока по чл.413, ал.2 от
ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с
надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК
от „Профи Кредит България" АД за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника И. К. Н. за следните суми: сумата от 4395,16 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
********., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.10.2022г. до окончателното й изплащане,
сумата 1708.65лв., договорна лихва за периода 20.08.2021г. до 05.09.2022г.,
сумата от 64.42лв., обезщетение за забава върху главницата за периода
05.09.2022г. до 27.10.2022г., сумата от 25.04лв., обезщетение за забава върху
договорната лихва за периода 05.09.2022г. до 27.10.2022г., сумата от 161,41
лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 21.12.2020 г. –
05.09.2022 г., сумата от 62,75 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 21.12.2020г. – 05.09.2022г., сумата от 972,24 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за ползвана и закупена услуга
Фаст; сумата 1788,88 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
закупена услуга Флекси, сумата от 14,25 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Фаст за периода
05.09.2022 г. – 27.10.2022 г., сумата от 26,22 лв., обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху закупената допълнителна услуга Флекси за
периода 05.09.2022 г. – 27.10.2022г., сумата от 35,71 лв. забава върху
закупената допълнителна услуга Фаст за периода 21.12.2020 г. – 05.09.2022 г.,
сумата от 65,70 лв., обезщетение за забава върху закупената допълнителна
услуга Флекси за периода 21.12.2020г. – 05.09.2022г.
След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него
2
съдът намира същото е частично редовно от формална страна, но са налице
отрицателните предпоставки на чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК досежно за издаване
на заповед за изпълнение за възнаграждението за допълнителни услуги, както
и за обезщетението за забава.
В случая е сключен договор за заем с потребител, който попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит, като на
кредитополучателя е предоставена сумата от 5000.00лв., при фиксиран лихвен
процент 41.00% и ГПР от 49.03%. В договора е вписано, че се предоставят
допълнителни услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и „Флекси“ за предоставяне право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит.
Съдът намира, че тези „допълнителните услуги“ представляват общ
разход по кредита. Съгласно решение по дело №С-686/2019г. на СЕС
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3,
буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за
евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна,
конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително
срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между
кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези
разходи са известни на кредитора.
Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани -
пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се
разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита,
в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за
кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т.е
не представляват „допълнителни услуги“ по смисъла на чл.10а, ал.1 от Закона
за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги,
начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на
кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл.10а, ал.2 от
Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на
коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи.
Недължимостта на главните претенции обуславя и недължимост и на
3
акцесорните такива за обезщетение за забава.
Обезщетението за забава върху главницата и договорната лихва за
периода 21.12.2020г. – 05.09.2022г. също е начислено въз основа на нищожни
клаузи. Съгласно чл.12.1 от Общите условия върху всяка просрочена вноска,
включваща главница, лихви, такси се дължи обезщетение за забава в размер
на ОЛП +10% /законна лихва/, като върху усвоената и незаплатена главница
се начислява допълнително и договорна лихва. Т.е освен законната лихва,
клаузата предвижда като санкция за забава и начисляване втори път на
договорна лихва върху главницата /такива са и уточненията на заявителя в
две поредни молби/. Това е в разрез с чл.33 от Закона за потребителския
кредит, който предписва, че при забава се дължи единствено и само
обезщетение равно на законната лихва.
Отделно от горното следва да се посочи, че е налице и съществено
противоречие в заявлението, което въпреки уточняващите молби не е
отстранено, тъй като се твърди, че за платени 7 вноски от длъжника, но
въпреки това се претендира лихва за забава още от първата такава по
погасителния план.
С оглед изложеното, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в
коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне,
като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде
потвърден.
Предвид изходът от спора разноски на жалбоподателя не се следват.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №42454/19.11.2022г., постановено по
ч.гр. дело №20213110114347/2022г. по описа на Районен съд – Варна, в
частта, с която е отхвърлено заявление вх. №74263/28.10.2022г. за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес: град София, бул.
„България“ № 49, бл.53 Е, вх. В срещу И. К. Н., ЕГН **********, адрес: с.
******** за следните суми: сумата от 972,24 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за ползвана и закупена услуга Фаст; сумата 1788,88 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата
от 14,25 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
закупената допълнителна услуга Фаст за периода 05.09.2022 г. – 27.10.2022г.,
сумата от 26,22 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
закупената допълнителна услуга Флекси за периода 05.09.2022 г. –
4
27.10.2022г., сумата от 161,41 лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода 21.12.2020 г. – 05.09.2022 г., сумата от 62,75 лв., обезщетение за
забава върху договорното възнаграждение за периода 21.12.2020г. –
05.09.2022г., сумата от 35,71 лв. забава върху закупената допълнителна
услуга Фаст за периода 21.12.2020 г. – 05.09.2022 г., сумата от 65,70 лв.,
обезщетение за забава върху закупената допълнителна услуга Флекси за
периода 21.12.2020г. – 05.09.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5