№ 231
гр. Търговище, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от С.С. против
Определение № 1229 от 24.09.2021 г. по описа на РС - Търговище,
постановено по гр.д. № 1191/2021 г., с което съдът на основание чл. 130 ГПК
е прекратил производството по гр.д. № 1191/2021 г. по описа на РС –
Търговище поради недопустимост на иска.
Частният жалбоподател намира Определение № 1229 от 24.09.2021 г. по
описа на РС - Търговище, постановено по гр.д. № 1191/2021 г. за
необосновано и постановено в противоречие със закона. Жалбоподателят
твърди, че ответната администрация му е признала стаж в много по-нисък
размер от този, който се установява от приложените по делото доказателства.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Национален
осигурителен институт – ТП - Търговище не е депозирала отговор на частната
жалба.
Съдът, след като констатира, че частната жалба е подадена в срок и е
допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът С.С. е предявил пред РС - Търговище иск за установяване на
трудов стаж по реда на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в размер на 9 години, 6
месеца и 6 дни, който стаж е придобит в ДК „Стефан Дечев“ – гр. Търговище,
1
преименуван по-късно на ДФ „Славиния“ – Търговище в периода от
25.08.1980 г. до 28.02.1990 г. С Разпореждане № 1820/19.08.2021 г. исковата
молба е оставена без движение, като първоинстанционният съд е дал указания
на ищеца да представи или удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, издадено
от работодателя, негов правоприемник или друго лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, съгласно което тези документи са
загубени или унищожени, или удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР,
издадено от съответното ТП на НОИ – Търговище, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. С молба от 02.09.2021 г.
ищецът е поискал издаването на съдебно удостоверение, чрез което да се
снабди с удостоверение от НОИ за наличния му трудов стаж. С оглед на
обстоятелството, че съдебното удостоверение не е било получено от ищеца,
РС – Търговище с Разпореждане № 2000/10.09.2021 г. е дал указания на
ищеца да представи удостоверение, издадено от ответника, от което да е
видно, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
от него стаж на основание чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Ищецът представил две
удостоверения издадени от ответника, съгласно които на ищеца е признат
осигурителен стаж в размер на общо 9 години, 5 месеца и 20 дни за периода
от м. 08.1980 г. до 28.02.1990 г. Поради наличието на данни за претендирания
стаж, съдът е постановил обжалваното определение, с което е прекратил
производството поради липса на правен интерес за водене на иска у ищеца.
Жалбоподателят мотивира правния си интерес да предяви иска по чл. 1,
ал. 1, т. 3 ЗУТОССР поради наличието на разминаване в твърдения от него
размер и размера на трудовия стаж, според удостоверенията, издадени от
НОИ – ТП - Търговище. Това възражение на частния жалбоподател е
неоснователно.
Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР искова молба, към която не е приложено
удостоверение по чл. 5 се оставя без движение и се дава 7-дневен срок на
ищеца да представи такова. При неизпълнение на тези указания исковата
молба се връща на ищеца. В случая, първоинстанционният съд на два пъти с
Разпореждане № 1820/19.08.2021 г. и с Разпореждане № 2000/10.09.2021 г. е
дал указания за представянето на такива удостоверения. В първия случай,
указанията към ищеца са били да представи алтернативно удостоверение по
чл. 5, ал. 1 или по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Във втория случай, указанията на
съда към ищеца са били да представи удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР,
издадено от ТП – НОИ – Търговище, доколкото ищецът сам е поискал
издаването на съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с
удостоверение за стажа си, издадено от НОИ, както и е посочил, че
производствено-стопанските единици, в които е полагал труд отдавна не
съществуват.
Разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и 2 ЗУТОССР допускат установяването на
претендирания по чл. 1, ал. 1 стаж при липса на писмени данни, но само при
наличието на издадено удостоверение със съдържанието, изисквано от някоя
от тези две разпоредби. В случая, издадените удостоверения от ТП – НОИ –
2
Търговище не съдържат изявление, според което в архивното стопанство няма
данни за претендирания стаж от ищеца. Напротив, издадените удостоверения,
съответно на 07.07.2021 г. и на 31.08.2021 г. установяват, че на С.С. му е
признат осигурителен стаж в общ размер на 9 години, 5 месеца и 20 дни за
периода от м. 08.1980 г. до 28.02.1990 г., тъй като за този стаж се съдържат
данни, които се съхраняват в ТП на НОИ, гр. Търговище след прекратяване на
дейността на ДФ „Славиния“, гр. Търговище. Констатираната разлика между
твърдения размер на стажа от ищеца и този, съдържащ се в издадените
удостоверения от ответника не може да бъде ревизиран в настоящото
производство. Това е така, защото размерът на признатия стаж е част от
съдържанието на представените удостоверения. Оспорването на
съдържанието на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, издаден от
НОИ подлежи на обжалване по административен ред по реда на чл. 117, ал. 1,
т. 5 КСО пред ръководителя на ТП – НОИ – Търговище. Предявеният иск е
недопустим поради това, че ищецът цели да опровергае съдържанието на
издадените от ТП – НОИ – Търговище удостоверения, а не да установи
трудов/осигурителен стаж по съдебен ред поради липсата на писмени данни в
НОИ за наличието на такъв.
С оглед гореизложеното обжалваното определение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1229 от 24.09.2021 г. по описа на РС
- Търговище, постановено по гр.д. № 1191/2021 г., с което съдът на основание
чл. 130 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 1191/2021 г. по описа на
РС – Търговище поради недопустимост на иска.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3