МОТИВИ към
присъда № 121/05.07.2019 г.
по НОХД № 114/2019 год. по описа на ТнРС
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 159/2018
год., по следствено дело № 12/2018 год. на Окръжен следствен отдел при ОП гр.Силистра,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
М.С.И., ЕГН: **********, родена на *** ***, *** за
това, че в периода от през периода 11.12.2017 г. - 16.01.2018 г. в ***, в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала заблуждение у испанския гражданин F.A.V. (Ф.
Аройо В.), а именно, че се казва Е. А. М., че ще замине за К. И. и ще заживее с
него, но за това са й необходими парични средства за закупуване на билет и за
напускане на Р. Б., както и че притежава 100 хектара земи, които е продала, с
което му е причинила имотна вреда в размер на 9 290.19 (девет хиляди двеста и
деветдесет лева и деветнадесет стотинки), представляващи левовата равностойност
на 4 750.00 (четири хиляди седемстотин и петдесет евро), с което е осъществила престъпление по чл. 209,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Пострадалият испанския
гражданин F.A.V. (Ф. А. В.),редовно уведомен, не се явява на насроченото разпоредително
заседание и не изпраща представител.
В разпоредителното заседание подсъдимата и нейният
защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Съдът се произнесе с определение
наказателното производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимата М.С.И. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК като фактическа
и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Пледира за осъдителна присъда, като предлага наказанието на подсъдимата И.
да е по вид „Лишаване от свобода”, каквото по вид предвижда закона, в размер
около средния, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за изпитателен срок
от три години.
Подсъдимата заявява, че напълно признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
от нея. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимата моли за минимално
наказание, като счита, че то ще изиграе своята превантивна роля.
Защитникът на подсъдимата адв. Н.Д. поддържа
становището на прокуратурата, като моли съда да наложи наказание по вид
„Лишаване от свобода“ около минималния размер, като на основание чл. 373, ал. 2
от НК, във връзка с чл. 58а от НК да намали така определения размер на
наказанието с 1/3 и на основание чл. 66 от НК да отложи изтърпяването на
наказанието, определяйки изпитателен срок от три години. По отношение разноските,
моли, с оглед разпоредба на чл. 189 от НПК, подзащитната му да бъде осъдена да
ги заплати. По отношение мярката за неотклонение счита, че следва да бъде
потвърдена до влизане на присъдата в сила. Приложеното към делото веществено
доказателство 1 бр. СD, предадено от пострадалото лице, ако съдът счете, че е
необходимо, да се произнесе с определение по отношение на него, като моли след
влизане на присъдата в сила то да бъде върнато на свидетеля.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимата признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт,
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.С.И. е родена на ***
***. Тя не е осъждана. Завършила е начално образование. Не е омъжена, има две
малолетни деца. През периода от 2008 г. до 2015 г. обв. И. живяла в К. И.,
където научила писмено и говоримо испански език. В инкриминирания период - края
на 2017 г. - началото на 2018 г. подсъдимата живеела съпружески с Ц. М..
Обвиняемата живее на адрес ***.
След завръщането си от И. в Б.,
подс. М.И. започнала да комуникира с различни испански граждани от мъжки пол.
Така онлайн се запознала с пострадалия испански гражданин Ф.А.В., и двамата
започнали да комуникират. Това ставало през програмата „***“, инсталирана на
мобилния телефон на обвиняемата, с номер ***.
Комуникацията между двамата
започнала на 11.12.2017 г. и приключила на 16.01.2018 г. При водените разговори, подс. М.И. се представила с имената Е. А.
М. от Р.Т.. Тя изпратила на пострадалия снимка на неистински задграничен
паспорт, като доказателство за нейната самоличност. На снимката се виждало, че
най-отгоре на документа било написано „TURKIYE CUMHURIYETI“, били посочени
имената Е. А. М., и била поставена снимка на подсъдимата. По този начин тя
уверила пострадалия в своята самоличност и спечелила доверието му.
На 11.12.2017 г. между подс. М.С.И.
и св. Ф. А. В. бил проведен чат разговор, при който той съобщил, че бил ерген и
си търсел жена, а подсъдимата му изпратила своя снимка. Св. В. изразил желание подс. М.И. да дойде скоро
при него.
Между подсъдимата и свидетеля
последвали още разговори чрез програма „***“. Имало както чат комуникации, така
и гласови обаждания. При тези разговори било взето решение, подс. М.И. да
замине за И., при св. Ф.А.В..
На 13.12.2017 г. подсъдимата
изпратила на св. Ф.А.В. информация за цените на самолетните билети, и го
попитала одобрява ли той цената.
По време на разговора бил посетен
и сайт https://www.edreams.es/vuelos/sofia/SQF/#A, на който можело да се видят
цените на билетите от България до различни населени места в Испания, и евентуално
да се направи резервация. Бил обсъден и въпросът какъв багаж евентуално щяла да
носи подсъдимата. В 21:47 часа на 13.12.2017 г. св. В. предложил на подсъдимата начин да й изпрати
пари - чрез мобилния си телефон можел да прати пари до банкова сметка ***.
На 14.12.2017 г. между подсъдимата
И. и свидетеля В. имало разговори, при които било обсъждано изпращането на
парите от страна на свидетеля. Той поискал името на титуляр на банкова сметка, ***и
имена - М.С.И.. Отивайки до банката, св. В. изпратил на подс. М.И. 250 евро,
които били приведени по банковата сметка на подсъдимата на 15.12.2017 г. Тя
съобщила на св. В., че вече имала парите и тръгвала на път. Двамата продължили
да обсъждат бъдещото пътуване - цената на билетите, в кой ден от седмицата ще
тръгне подсъдимата. На 15.12.2017 г. привечер подсъдимата И. съобщила на св. В.,
че вече имала билет. На следващия ден отново между двамата имало комуникация,
по време на която подсъдимата съобщила на свидетеля, че пренасяла багажа си в
гаража на чичо си и леля си и в понеделник тръгвала за гр. София.
На 17.12.2017 г. подс. М.И. известила
св. В., че пътувала с автобус към летището и малко оставало за да е с него.На
18.12.2017 г. рано сутринта, в 05:26 часа, подс. И. съобщила на св. В., че вече
била на летището.
През периода от 05:26 часа на
18.12.2017 г. до 08:39 часа на същата дата, между подсъдимата и св. В. били
осъществени няколко контакта. В 09:00 часа подсъдимата изпратила на св. В. имената
на брат си – св. С. Д. С..
Чрез „***“ на името на св. С. С.,
св. В. изпратил на 18.12.2017 г. в 07:41 часа сумата от 1 000 евро.
Междувременно, при разговорите
през този ден между подсъдимата и пострадалия, той поискал доказателства, че тя
действително била на летището. Поискал от нея да изпрати местоположението си,
но тя го уверила, че не знаела как да го стори. Той поискал от нея да изпрати
своя снимка от летището, но тя казала, че телефонът й бил счупен, и след като
известно време го увещавала, че била честен човек и не го лъжела, казала, че
една госпожа й направила снимка със своя телефон и щяла да и я изпрати.
Тъй като свидетелят В. спрял да
отговаря на подсъдимата, тя го уверила, че: „не съм за парите, не съм мошеник,
имам страх от бога“, питала свидетеля защо я е изоставил, и го уверявала, че
била добър човек.
Св. В. отговорил, че никога не би
дал толкова много пари, ако мислел, че го мамели. Свидетелят се чувствал
разколебан.Подсъдимата го уверила, че всичко е наред.
Около 23:00 часа на 18.12.2017 г.
тя го уверила, че се намира на летището в Р. В 23:20 часа подсъдимата И.
съобщила на св. В., че не била добре и
не я пускали да премине контролния пункт. Казала, че в България я пуснали да
премине със сумата от 980 евро, но в Румъния не я пускали. Подсъдимата питала
свидетеля какво да прави. Той отговорил, че не знаел. Тя го уверявала, че
искала само едно семейство, че излизала заради него, че той не можел да я
остави в друга страна и че не я пускали без достатъчно пари.От съобщенията на
подсъдимата ставало ясно, че не достигала сумата от 1 400 евро. Според
твърденията на подсъдимата, румънски полицай искал от нея да представи сума от
2 400 евро, а тя имала само 1 000.
Св. В. изразил недоверие към
твърденията на подсъдимата. През този ден подсъдимата повече не успяла да осъществи
контакт със пострадалия, въпреки многократните си опити. Накрая тя му съобщила,
че се връщала в дома си по негова вина.
В началото на 2018 г. воден от
съмнения, св. В. изпратил имейл до отдел „Обществени отношения“ на Летище -
София. Той изпратил фотокопие на документ - „Зелена карта“, който получил от
подсъдимата. В имейла си свидетелят съобщавал, че подсъдимата И. искала той да
й внесе 1 500 евро, защото била „турко-българка”. В имейла се посочвало, че картата
била отпреди няколко дни.
От администрацията на летището
отговорили, че това вероятно било измамна схема, и посъветвали свидетеля да не
внася парите.
Въпреки предупреждението на
летищните власти, на 11.01.2018 г. св. В.
изпратил по сметка на подсдъдимата в банка „ДСК“ сумата от 3 902 лева, защото
все още се надявал, че обвиняемата ще дойде при него, и двамата ще създадат
семейство.
На 12.01.2018 г. преди обяд
подсъдимата уверила св. В., че вече имала парите, били сложени на карта, и тя
била на контролния пункт на летището в София.
На същата дата преди обяд,
подсъдимата отново поискала пари от пострадалия, под предлог, че трябвало да представи
сумата пред българските власти. В 12:14 часа на 12.01.2018 г. св. В. изпратил
чрез „***“ сумата от 1 500 евро на името на св. С. С.
На същата дата пострадалия отново
се свързал с администрацията на летището в София, за да получи уверения, че
действително на подсъдимата били нужни пари, за да я пуснат да пътува. Към
имейла свидетеля представил и „Заявление за пътуване в Европа за момичета,
които нямат граждански брак“ - ал. 7-ма по Закон на правителството, който тя трябвало
да покаже на длъжностното лице с налични 1 680 евро в нея, за да може да
пребивава в тази държава. Той посочил,че това заявление е получил от
подсъдимата и искал да се убеди в истинността му.
От летищните власти отново
съобщили на свидетеля, че вероятно се касаело за измама, и не бивало да
превежда пари.
В разговор с
подсъдимата,свидетеля В. изразил
недоверие към нея.
На 14.01.2018 г. подсъдимата И. и
св. В. отново разговаряли. Тъй като свидетелят станал недоверчив, подсъдимата
го уверила, че разполагала със земя, която можела да продаде, и по този начин
да финансира пътуването си до Испания.
На 15.01.2018 г. подс. И.
изтеглила от Банка ДСК сумата от 4 000 лева, с която разполагала, благодарение
на превода на 3 902 лв. на пострадалия.
На 16.01.2018 г. подсъдимата
уверила св. В., че продала земите си и му изпратила две снимки, като на едната
от тях били заснети няколко пачки с банкноти, а на другата снимка подсъдимата
държала същите пачки в ръце. Свидетелят бил впечатлен от количеството пари и това,
че били в евро. Подсъдимата го уверила, че поискала парите от продажбата на
земята да са в евро, за да дойдела при него.
По-късно през същия ден св. В.
споделил с подсъдимата, че се безпокоял, защото считал парите си за загубени, а
тя го уверила, че не били загубени и че това били пари за тях двамата. Тя
отново го уверила, че всичко било истина и му съобщила, че имала 1 000 хектара
земя.
Междувременно, след имейлите на
св. В. администрацията на летището в гр. София подала сигнал до полицията.Била
установена истинската самоличност на подсъдимата, която пред св. Ф.В. се
представяла като Е. М.
Видно от изготвената
лицево-идентификационна експертиза, снимките, изпратени от подсъдимата на св. Ф.В.
и снимката на подсъдимата от АИС „БДС“, използвана като сравнителен материал,
са на едно и също лице - подс. М.И..
В хода на разследването се установило,
че докато подсъдимата водела кореспонденция с пострадалия и го уверявала, че
желаела да създаде семейство с него, тя живеела съпружески с Ц. М. и била
бременна с тяхното дете.
Видно от справката за
задграничните пътувалия на подсъдимата, в 22:27 часа на 18.12.2017 г. тя
напуснала Република България към Република Румъния. Подсъдимата пътувала с лек автомобил, придружена от Ц.М.
Разпитана в качеството на
обвиняема в досъдебното производство, М.И. дава обяснения. Твърди, че св. Ф.В.
й пратил парите напълно доброволно, без обещание от нейна страна, че ще му ги
върне.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимата И. в съдебно заседание. Отразената в обвинителния акт
фактическата обстановка, е изведена от показанията на свидетелите; обясненията
на подсъдимата; кореспонденцията между св. В. и обв. И., в едно с легализиран
превод, информация от мобилните оператори, информация от „Виваком“ писмо per. №
*** по техния опис, от което е видно, че телефонен номер *** е на подсъдимата,
писмо изх. № *** по описа на Банка ДСК, от което е видно, че подсъдимата е
получила парични преводи от св. В. на своята сметка в тази банка; свидетелство
за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимата, легализиран превод на изпълнена молба за правна помощ от Испания,
нотариален акт за дарение № *** том ***, общ. Per. № ***, дело № *** по описа
на Нотариус № *** с район на действие PC - Тутракан, справка в Служба по
вписванията по партидата на подс. М.И., нотариално заверен договор за покупко-продажба
на МПС с купувач подс. М.И. и продавач Ц. М., писмо изх. № *** на „Търговска
банка“ АД с информация за парични преводи направени от св. В. на името на св. С.
С.; протокол за извършена лицево-идентификационна експертиза № *** по описа на
НТЛ при ОД на МВР - Силистра, справка за задграничните пътувалия на подс. М.И.
№ ***,препис-извлечение от акт за раждане на детето Я. Ц. Ц.; материали на
испански език по изпълнената молба за правна помощ с приложено 1 бр. веществено
доказателство - CD, предадено от св. Ф.В..
При така установената и възприета фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна страна, деянието е осъществено от подсъдимата
чрез възбуждане у пострадалия заблуждение, че желае двамата да създадат
семейство и така го мотивирала да се разпореди със свои парични средства,
като й ги изпрати под предлог, че те й били необходими, за да представи парите
пред властите и така да получи разрешение за пътуване до Испания.Подсъдимата не е имала намерение да пътува до
Испания, и да създаде семейство с пострадалия. Различните поводи, поради които
е искала от него да й превежда парични суми, са измислени от нея и не отговарят
на истината - тя не е закупувала самолетен билет за Испания, и не са й били
необходими пари, които да представи пред властите на границата, за да получи
позволението им да напусне страната. За да е по-убедителна при възбуждането и
поддържането на заблуждение в пострадалия, подсъдимата му изпращала файлове на
заснети неистински документи - паспорт, „зелена карта“, „заявление за пътуване
в Европа за момичета, които нямат граждански брак“. Тези документи са очевидно
неистински, но при разследването не са намерени оригиналите им.
Когато свидетелят В. започнал да губи доверието й,
подсъдимата го уверила в своята надеждност, като му съобщила, че имала 1 000
хектара земя и че ги продала за общото им бъдеще.
Привеждането в заблуждение на пострадалия продължило
от 11.12.2017г. и приключило на 16.01.2018г.Подсъдимата,пряко или косвено е
получила от приведения в заблуждение пострадал четири пъти парични сум.
Деянията са през непродължителен период от време, като осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, при една и съща обстановка, и при
еднородност на вината, при което последвалото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимата И. с пряк умисъл. Тя е
съзнавала обществено опасния характер на деянието, желаела е настъпването на
обществено опасните последици и е извършила всичко, зависещо от нея, за да
настъпят те. С цел да се облагодетелства, тя е получила имотна облага в общ
размер на 9 290.19 лева /4 750.00 евра/ ,като е привела в заблуждение
пострадалия за да се разпореди той с посочените парични средства в нейна полза.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата М.С.И. за
виновна в това, че в периода от през периода 11.12.2017 г. - 16.01.2018 г. в ***,
в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и поддържала заблуждение у испанския гражданин F.A.V. (Ф. А. В.),
а именно, че се казва Е. А. М., че ще замине за Кралство Испания и ще заживее с
него, но за това са й необходими парични средства за закупуване на билет и за
напускане на Република България, както и че притежава 100 хектара земи, които е
продала, с което му е причинила имотна вреда в размер на 9 290.19 (девет хиляди
двеста и деветдесет лева и деветнадесет стотинки), представляващи левовата
равностойност на 4 750.00 (четири хиляди седемстотин и петдесет евро), с което е осъществила престъпление по чл. 209,
ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото
съдебно минало на подсъдимата, критичното й отношение към извършеното от нея,
оказаното съдействие за установяване на
обективната истина в двете фази на наказателното производство, улеснявайки по
този начин разследващите по досъдебното производство. Отегчаващо вината
обстоятелство съдът не констатира.
Съдът счита, че причини за извършване на
престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимата, незачитане на чуждата
собственост, незачитане на установения в страната правов ред. Мотиви и подбуди
за извършване на престъплението се явяват желанието на подс. И. да се
облагодетелства материално по престъпен начин.
Воден от горното,
съдът наложи на подсъдимата М.С.И. по правилата на чл. 54 от НК, наказание по
вид „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което на
основание на основание чл. 66 от НК отложи за срок от три години и шест месеца.
Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а от НК, редуцира размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като го намали с една трета и
наложи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца,
изтърпяването на което, на основание чл. 66 от НК отлага за срок от три години
и шест месеца. Съдът намира, че така наложеното по вид и размер наказание
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и с изтърпяването му
ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъжда подсъдимата И. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1 123.98 лв., от които 122.69
лв. по сметка н ТнРС, 759.20 лв. по сметка на
РП – Тутракан, 242.09 лв. по сметка на ОП – Силистра, както и 15.00 лв.
по сметка на ТнРС представляващи държавна такса за служебно издаване на три
броя изпълнителни листи.
Съдът, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени взетата по отношение на подсъдимата И. мярка за неотклонение
„Подписка“, предвид наложеното наказание.
Водим от горното,съдът произнесе присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)