№ 3433
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Силвана Гълъбова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20221100503376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 20226053 от 30.12.2021 г. по гр.д. № 65168/2020 г. на Софийски
районен съд, 85 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Л. Я. Ш., ЕГН **********, искове
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 2 323.87 лв., представляваща стойност на доставената топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 92, находящ се в
гр. София, ж.к. „******* с абонатен № 358122, за периода м. 07.2016 г. – м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 11.06.2020 г. до окончателното
плащане; сумата от 372.81 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2017 г. –
2.06.2020 г.; сумата от 50.37 лв., представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода м. 02.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната
лихва от 11.06.2020 г. до окончателното плащане; сумата от 10.12 лв. –
мораторна лихва за периода 31.03.2017 г. – 2.06.2020 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 23769/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
„Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. П. А.. Изложени са
съображения за неговата неправилност. Сочи се, че е доказано наличието на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет продажба
и доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. Сочи се, че
1
доколкото в процесния период ответникът е бил наемател на процесния
топлоснабден имот, собственост на Столична община, между него и ищеца на
договорно основание е възникнала облигационна връзка. Фактът, че молбата
декларация за откриване на индивидуална партида била подадена от дъщерята
на ответника, която живеела в същото домакинство, не освобождавал
ответника от задължението му да заплаща потребената топлинна енергия. С
тези съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени
изцяло. Претендират се разноските за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба не е
подаден от ответника.
Третото лице подпомагаща страна също не е изразило становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По
същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 149
ЗЕ е съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните с предмет продажба и доставка на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
В случая не се твърди от ищеца, че ответникът е собственик или титуляр на
вещно право на ползване върху имота, поради което и между страните не е
възникнало облигационно правоотношение на това основание.
По делото се установява, че между Л. Ш. като наемател и Столична община
като наемодател е сключен безсрочен договор за наем от 28.03.2007 г. по чл.
2
22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община. По делото е
представена заповед № 77-02-9/2.02.2004 г. на Кмета на Район „Подуяне“, с
която са настанени Л. Ш. и членовете на неговото домакинство (съпругата,
трите му деца и трима внуци) в процесния топлоснабден имот. Въз основа на
тази заповед е сключен посочения договор за наем. От представеното по
делото писмо от 4.03.2020 г. на Столична община до „Т.С.“ ЕАД се
установява, че заповедта е актуална и към момента на съставяне на
посоченото писмо.
Ищецът твърди, че възникналото между него и ответника облигационно
правоотношение се основава на сключения договор за наем на процесния
топлоснабден имот между ответника Л. Ш. и Столична община. В закона
обаче липса разпоредба, аналогична на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която да приравнява
държателя на имота по договор за наем на собственика и титуляря на вещно
право на ползване. Ето защо не могат да бъдат споделени изложените във
въззивната жалба съображения в обратния смисъл.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по
тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената ѝ.
С оглед твърденията в исковата молба, както и предвид приетото в
посоченото тълкувателно решение, в случая в тежест на ищеца е да установи,
че между него и ответника, в качеството му на държател на имота по силата
на договор за наем, е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот, т.е. необходимо е да се установи изрично
волеизявление на ответника, изразяващо съгласието му да встъпи в договорни
правоотношения с ищеца. Доказването на това обстоятелство може да стане
чрез представяне на заявление декларация за откриване на индивидуална
партида за имота на името на ответника. В случая обаче представеното
заявление декларация е подадено от трето за делото лице – дъщерята на
ответника Р. Ш.а. Няма данни същата да е действала като пълномощник на
ответника. Не е налице и основание да се приеме, че обстоятелството, че Р.
Ш.а живее в едно домакинство с баща си означава, че същият е страна по
договора с ищеца, както се твърди във въззивната жалба.
Ето защо недоказано остава твърдението на ищеца, че между него и Л. Ш. е
сключен договор с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот и за процесния период.
При отсъствието на валидно договорно правоотношение между страните,
безпредметно е да се обсъждат останалите предпоставки за основателност на
предявените искове.
3
Неоснователността на главните искове по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 149 ЗЕ за
установяване на дължимост на сумата за доставяна, но незаплатена топлинна
енергия за процесния имот и за процесния период, както и по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за установяване на дължимост на сумата за предоставена услуга дялово
разпределение, обуславят и неоснователност на акцесорните искове за
мораторна лихва върху двете главници.
С оглед гореизложеното и доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с
тези на първоинстанционния, решението на Софийски районен съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, поради
което искането му за присъждането им е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20226053 от 30.12.2021 г. по гр.д. №
65168/2020 г. на Софийски районен съд, 85 състав.
Решението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4