Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.03.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
АНДРЕЙ Г.
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 4086
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 26 от 19.03.2018 г. по гр.дело № 554 по
описа за 2017 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение, е отменил въззивно
решение № 7932 от 01.11.2016 г., постановено по гр.дело № 2951/2016 г. от СГС,
II „Г“ състав, с което е потвърдено решение от 07.08.2015 г. на Софийския
районен съд, I ГО, 47-ми състав, постановено по гр. дело № 47796/2013 г. на СРС
и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В отменителното
решение съдът е дал указания при разглеждане на делото да се съобразят нормите
на чл. 193, ал. 2, чл. 195 и чл. 266, ал. 3 от ГПК и да бъде допуснато събиране
на доказателства във връзка с твърдението на ответницата Т., че подписът
ѝ върху договора от 08.10.2008 г. за правна защита и съдействие е
поставен върху типова бланка, която допълнително и едностранно е попълнена от
адвоката относно уговорения хонорар и сроковете за плащане, което оспорване по
същество представлява своевременно заявено оспорване автентичността на
документа - предмет на правния спор, поради което и на основание чл. 195 от ГПК
въззивният съд сам, служебно е следвало да назначи експертиза и да определи
задачите ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже
съответния факт, при условие, че във въззивната жалба е направено оплакване за
необоснованост и/или за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,
довело до неустановяване на спорния факт (т. 3 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
С решение от 07.08.2015 г. на Софийския районен съд,
I ГО, 47-ми състав, постановено по гр. дело № 47796/2013 г., което е предмет на
проверка от въззивния съд при повторното разглеждане на делото, съдът е уважил предявените от Е.Б.П. срещу Л.Т.Т. обективно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ЗЗД и чл. 36 от Закона за
адвокатурата и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцата сумата от 10000,00 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
08.10.2008 г., както и за сумата от 4400 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за
периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2013 г. по ч. гр.
дело № 13079 по описа на СРС за 2013 г., I ГО, 47-ми състав. С оглед изхода на спора, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 1878,00
лв., представляващи разноски в производството пред първа инстанция, както и
1658,00 лв. - разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
С решението си съдът не
се е произнесъл по претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 26.03.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение и е направено искане за установяването му в исковата молба, но по
делото липсва искане по чл. 250, ал. 1 от ГПК, подадено в законоустановения
срок, поради което претенцията не е предмет на разглеждане.
В законоустановения срок срещу така постановеното решението
е постъпила въззивна жалба от ответницата Л.Т.Т. чрез адв. Д., в която се правят оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излага, че съдът
неправилно не е допуснал и събирал доказателства във връзка с обстоятелството,
че в съдържанието на подписания договор за правна защита и съдействие, в
частност досежно договореното възнаграждение, са внасяни допълнения след
неговото подписване от нейна страна, поради което същият е неавтентичен. Твърди,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевантни възражения и не е
събирал поисканите от страната доказателства. Излага, че никога не се е
договаряла с ищцата, че ще ѝ заплати претендираното и записано в договора
за правна защита и съдействие възнаграждение за процесуално представителство по
гр. дело № 12612/2007 г. по описа на СРС, както и подробно становище във връзка
с оттегляне на пълномощното на адвоката по цитираното дело. Навежда доводи, че
договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Прави доказателствени
искания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от въззиваемата страна Е.Б.П. чрез адв. К., в който излага подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението се дължи, като не са
налице основания за прогласяване на нищожност на атакуваната уговорка. Излага
доводи, че по същество оспорването на документа от страна на въззивницата
представлява оспорване съдържанието на подписан от нея частен документ, поради
което не следва да се допускат исканите доказателства. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е започнало по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Е.Б.П. срещу Л.Т.Т. за заплащане на сумата
в размер на 10000,00 лв., претендирана като дължимо адвокатско възнаграждение
въз основа на договор за правна помощ от 08.10.2008 г. за процесуално
представителство по гр.д. № 12612/2007 г. по описа на СРС, 59-ти състав, с
предмет иск за делба на недвижими имоти, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 27.03.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в размер на 4400,00
лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г.
Искането е уважено и за
претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 09.05.2013 г. по ч. гр. дело № 13079 по описа на СРС за 2013
г., 47-ми състав.
В законоустановения срок
по чл. 414, ал. 2 от ГПК, по делото е постъпило възражение от Л.Т.Т. срещу
заповедта за изпълнение.
В предоставения от съда
срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, заявителят в заповедното производство е подал
иск за установяване съществуването на вземането, предмет на заповедта за
изпълнение на парично задължение.
По делото не се спори, а и се установява от
представения писмен документ, че Л.Т.Т.
е упълномощила адвокат Е.Б.П. с пълномощно с нотариална заверка на
подписа с рег. № 4947 от 09.05.2006 г. на нотариус К.С., нотариус с район на
действие СРС, с рег. № 111 на Нотариалната камара, по силата на което
упълномощителката е предоставил на упълномощената правото да образува от нейно
има граждански дела за делба срещу Н.Д.К.и Е. Д.П.– сънаследници на недвижимите
имоти, останали им в наследство от Т.В.С., от Н.К..С.и А.К.К., както и
евентуални други наследници, като я представлява пред съдебните,
административните, финансовите, общински, консулски и други органи, лица и
учреждения. Адвокат П. е упълномощена и да осъществява процесуално
представителство по гр. дело № 19/2006 г. по описа на ВКС, II ГО, както и във
всички други инстанции по него, в случай на отмяна на решението, да образува
граждански дела за делба срещу К.С.М.. С оглед предмета на пълномощното е
овластена да подписва и получава всякакви документи и да извършва всички
необходими правни действия от името и за сметка на Л.Т.Т.. Пълномощното не е ограничено със срок или прекратително
условие.
По делото се установява,
че на 01.06.2007 г., упражнявайки правомощията си, адвокат Е.Б.П. е подала от името на Л.Т.Т. в СРС искова молба за съдебна делба на наследствени имоти срещу Н.Д.Т.-К.
и Е. Д.П., по която искова молба е образувано гр. дело № 12612/2007 г. по описа
на СРС, 59-ти състав. Производството по делото все още не е приключило.
Между страните не се спори, а и по делото се
установява, че адвокат Е.Б.П. е
осъществявала процесуално представителство по гр. дело № 12612/2007 г. по описа
на СРС, 59-ти състав, извършвайки редица процесуални действия в защита на
интереса на упълномощителката, като с писмена молба от 13.03.2013 г.,
депозирана по делото, пълномощията ѝ са оттеглени изцяло от Л.Т.Т.. Оттеглянето е сведено до знанието на
пълномощника на 22.02.2013 г.
От представеното по делото
копие на договор за правна защита и съдействие на типова бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г., за който не се спори,
че е попълнен от ищцата и подписан като документ от ответницата, безспорно се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, по
силата на което Л.Т.Т., в качеството
си на доверител- клиент, от една страна, и адвокат Е.Б.П., в качеството
ѝ на довереник- адвокат, от друга, са постигнали съгласие адвокатът да
окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство
по гр. дело № 12612/2007 г. по описа на СРС, 59-ти състав, с предмет делба на
10 имота, което дело се води срещу Е.П.и Н. К..
От представения договор за правна защита и
съдействие се установява, че същият е съставен на 08.10.2008 г., като подписите
са автентични, положени от страните, така както е посочено в него.
По делото е безспорно установено, че типовата бланка
на пълномощно, отпечатана на гърба на бланка № А 0794098, е попълнена, като клиентът Л.Т.Т. е упълномощила адвокат Е.Б.П. да осъществява процесуално
представителство по описаното гражданско дело. Пълномощното е подписано на посочената
в него дата - 08.10.2008 г.
От показанията на разпитаните свидетели и
обясненията на ищцата, преценени съобразно разпоредбата на чл. 175 от ГПК, се
установява, че договорът, предмет на спора, е съставен в един единствен
оригинален екземпляр. Предоставеният в първа инстанция за констатация на
идентичност с копието и посочен като оригинален екземпляр всъщност е третият безиндигов
екземпляр - отпечатък на типовата бланка, номериран идентично с единствения
създаден оригинал.
От изслушаното и прието по делото в настоящата
инстанция заключение на комплексна графическа и техническа експертиза,
изготвена от вещото лице С.Г.Х., което съдът кредитира изцяло като обективно
изготвено и безпристрастно, се установява, че обект на изследване от експерта е
съхраняваният от адвокат П. трети безиндигов екземпляр. Според заключението на
експерта вписванията в копията на договора и основните вписвания, без имената „Л.Т.Т.“ в пълномощното, са изпълнени от
Е.Б.П.. Поради непредставянето на оригиналите на първия екземпляр на договора
за правна помощ и съдействие типова бланка № А 0794098 от
08.10.2008 г. и на пълномощното със същата дата, което се явява гръб на втория
безиндигов екземпляр на договора, вещото лице заключва, че не може да отговори
на въпросите дали договорът за правна помощ и съдействие типова бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г. и пълномощното към него
са изпълнени с едно и също пишещо средство и с една и съща химическа паста или
с различни такива, както и каква е поредността на изпълнението на текста и
подписите в двата документа. В разясненията си в открито съдебно заседание,
проведено на 16.10.2018 г., вещото лице обяснява, че на поставения въпрос каква
е поредността на изписване на текста в договора, може да се отговори единствено
при представяне на оригинал на обекта на изследване.
От показанията на разпитания свидетел С.Й.С.,
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е колега на
ищцата), които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява, че свидетелят
е присъствал на преговорите, постигане на съгласието относно предмета на договора,
в това число и на уговарянето на цена, както и на попълване на типовата бланка от
адвокат П. и подписването ѝ от ответницата Т.. От показанията на
свидетеля се установява, че адвокат П. има установена практика да дава първия и
единствен оригинал на типовата бланка на договорите за правна помощ и
съдействие на клиентите. Въпреки това, свидетелят не е възприел пряко и
непосредствено предаването на оригинала на конкретния договор за правна помощ и
съдействие типова
бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г. от адвокат П. на
ответницата Л.Т.Т. след неговото попълване и подписване, като свидетелят заявява
единствено, че страните са си предавали документи във връзка с делата, но не
може да конкретизира какви.
Показанията на свидетелката Н.Д.Т.-К., съдът не
следва да обсъжда, тъй като в голямата си част същите са неотносими към
предмета на доказване, а за единствения относим факт – наличието на оригиналния
екземпляр от договора за правна помощ и съдействие типова бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г. у ответницата,
свидетелката заявява, че не знае нищо. Същата преразказва единствено чутото от
леля си, а не пресъздава непосредствено възприети от нея факти.
Други релевантни за спора доказателства не са
представени.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав счита, че разгледано по същество, решението е правилно в
частта, с която е уважен искът за сумата от 400,00 лв., представляваща
възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие типова бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г., но същото се явявя неправилно за разликата над 400,00 лв., до
присъдените 10000,00 лв. по този иск, изцяло в частта, с която е уважен искът
за сумата от 4400 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г., както и в частта за разноските
на ищцата за сумата над 52,17 лв. до
присъдените 1878,00 лв. за първа инстанция и за сумата над 46,06 лв. до
присъдените 1658,00 лв., дължими в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за
адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
възнаграждение за своя труд. Според ал. 2 на същия текст размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В настоящия случай, с оглед изложените твърдения и
събраните по делото доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че
страните са валидно обвързани от договор за поръчка, обективиран в договор за правна защита и
съдействие на типова бланка № А
0794098 от 08.10.2008 г., подписан от страните, по силата на който на адвоката
е възложено осъществяването на процесуално представителство по делото за
съдебна делба срещу възнаграждение. Правилно съдът е приел, че по делото се
установява, че адвокатът е изпълнявал задълженията си по договора добросъвестно
и с оглед защита интереса на своя клиент, за което, с оглед нормата на чл. 36,
ал. 1 от ЗАдв., на адвоката се дължи възнаграждение. Неправилно обаче първоинстанционният
съд е приел, че размерът на същото се установява от представеното копие на
договора за
правна защита и съдействие на типова бланка № А 0794098 от 08.10.2008 г.
Според чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от
лицата които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. За да се ползва документа с тази
доказателствена сила, няма изискване преди полагане на подписа си лицето да е
прочело текста на документа. За да бъде оборена формалната доказателствена сила
на документа, следва да е проведено оспорване по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай ответницата е оспорила автентичността на частния документ,
позовавайки се на твърдението, че наистина е подписала документа, но той
впоследствие е бил попълнен със съдържание в частта за дължимата сума, което не
съответства на постигнатото съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. първо от ГПК, тежестта за оспорване на частен документ се носи от страната, която го
оспорва, когато документът от външна страна е подписан от нея. В настоящия
случай за успешно провеждане на това оспорване е необходимо назначаване на
съдебно-графологична експертиза, като единствено доказателствено средство, с
което фактът на евентуално допълване на документа със съдържание след полагане
на подписа може да се докаже. При отсъствието на оригиналния документ, страната,
в чиято тежест е възложено, е в обективна невъзможност да проведе успешно
оспорването, тъй като според заключението на експерта по делото, копието като
обект на изследване не позволява да се установи евентуално извършено дописване
в бланкета (аналогично и в Решение № 91 от 01.04.2015 г. по гр. дело №
5960/2014 г. на IV ГО на ВКС). Поради тази причина, съдът счита, че за да
се възложи доказатествената тежест на страната, която действа добросъвестно,
следва да се установи, че пред нея не са налице обективни пречки за провеждане
на пълно и главно доказване на оспорената автентичност.
В настоящия случай между страните не е спорно, че договор за правна защита и
съдействие от 08.10.2008 г. е създаден и подписан на типова бланка, в рамките
на установена и утвърдена адвокатска практика, която е ноторно известна на
всички заинтересовани, при която се генерира един единствен оригинален документ
и два безиндигови екземпляра, представляващи по същността
си еднообразни химически копия, свалени от оригинала. С оглед това, подлежи на
изследване въпросът в чие държане се намира единственият създаден оригинал,
защото при спор между страните, другата страна е лишена от възможността да се
ползва от оригинала по причина, за която не отговаря и е поставена в обективна
невъзможност да докаже оспорването си. Ето защо, при твърдения, че оригиналът е
попълнен от ищцата, т.е намирал се е в нейна фактическа власт последно, в нейна
тежест е да докаже, че го е предала на ответницата, за да понесе последната
последиците от приложение на чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 от ГПК и на чл.
193, ал. 3 от ГПК.
В настоящия случай соченият релевантен за изхода на
спора факт не се установи от ищцата в производството, поради което съдът
приема, че тежестта по чл. 193, ал. 1 от ГПК, последвала от непроведено успешно
оспорване, не може да бъде възложена на ответницата.
Тъй като съдът приема за установено, че страните са
постигнали съгласие за заплащане на възнаграждение, поради което претенцията на
ищцата е установена в своето основание, но не е доказана по размер по правилото
на чл. 154, ал. 1 от ГПК, съдът, на основание чл. 162 от ГПК и при съобразяване
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., счита че справедливият и обоснован размер,
който и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа, е 400,00 лв. Сочената сума съдът
съобразява с редакцията на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, действащ към датата на завеждане на
делото за делба и сключване на договора, според който за защита по дела за
делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната
страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 200 лв. и при отчитане на
характера на производството и това, че процесуалните
действия, извършени от адвоката са през време на действието на последващата
редакция на текста, който предвижда, че за защита по дела за делба възнаграждението
се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на
ал. 2, но не по-малко от 400 лв. С оглед изложеното, обжалваното решение е
неправилно в частта, с която искът с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, във връзка с чл. 286 от ЗЗД и чл. 36 от Закона за адвокатурата, е уважен
за сумата над 400,00 лв. до претендираните 10000,00 лв., поради което следва да
бъде отменено.
С оглед частичната основателност на главния иск
съдът дължи произнасяне и по заявената претенция за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г. Настоящият
състав счита, че описаната претенция е изцяло неоснователна, доколкото размерът
на претенцията се определя с настоящото решение, поради което дори да се
приеме, че в договорът страните са уговорили падеж, длъжникът не може да
изпадне в забава при невъзникнало или неопределено по размер към датата на падежа
главно задължение. С оглед изложеното, претенцията за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за описания
период е изцяло неоснователна, а решението в частта, в която същата е уважена,
следва да бъде отменено.
Поради изложеното въззивната жалба е частично
основателна, а решението е неправилно в посочените части и като такова следва
да бъде отменено. При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния в останалата част, обжалваното решение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора
съдът дължи преизчисляване на разноските, дължими в производството.
Заявителката в
заповедното производство и ищца в първоинстанционното производство е сторила
разноски в заповедното производство в размер на 1658,00 лв., както и 1878,00
лв. в исковото производство, от които съобразно уважената част от претенцията,
следва да ѝ бъдат присъдени съответно 46,06 лв. за заповедното и 52,17
лв. за исковото производство, а решението за сумите, които са присъдени над посоченото,
следва да бъде отменено.
В
производството пред настоящата инстанция, въззиваемата - ищца в първа
инстанция, е заявила претенция за присъждане на разноски съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1200,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 703361 от 15.05.2018 г. (лист 52), заплащането на които в брой се
установява, съобразно указанията,
дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от отбелязването в договора,
който служи за разписка за получаване на описаната сума. От тях, с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да ѝ бъде присъдена сумата
от 33,33 лв., като и сумата от 33,33 лв. по договор за правна защита и
съдействие № 574536/6 от 31.01.2017 г. (лист 50 в производството пред
ВКС) или общо 66,66 лв.
Ответницата е
претендирала разноски в производството в първа инстанция в размер на 1000,00
лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0212838 от 31.03.2014 г.
(лист 174), заплащането на които в брой се установява, съобразно указанията, дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, от отбелязването в договора, който служи за разписка за
получаване на описаната сума. От тях, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да ѝ бъде присъдена сумата от 972,22 лв.
В
производството пред въззивния съд ответницата е заявила претенция за присъждане
на разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, в общ размер на 1518
лв., представляващи 318,00 лв. за държавна такса за касационно обжалване, 200,00
лв. за възнаграждение на вещо лице (лист 79) и 1000,00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК и с оглед уважената
част от претенцията, следва да ѝ бъдат присъдени само 503,61 лв., тъй
като за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие № 03737335
от 26.02.2016 г. (лист 174 в първото въззивно дело) при липса на отбелязване в
договора, не са представени доказателства, съгласно указаното в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това в списъка не е направени искане за присъждане на заплатената
държавна такса за въззвино обжалване от 144,00 лв. (лист 22), каквото искане
няма наравно и във въззивната жалба и в последното открито съдебно заседание,
проведено при първото ѝ разглеждане. В този смисъл възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на претендираните разноски, направено в
съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 г. е неоснователно.
С оглед изложеното, на
ответницата следва да бъдат присъдени общо разноски за всички инстанции в размер
на 1475,83 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 07.08.2015 г. на Софийския районен съд,
I ГО, 47-ми състав, постановено по гр. дело № 47796/2013 г., в частта, с която са уважени предявените
установителни искове за сумата над
400,00 лв. до 10000,00 лв., представляваща възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие типова бланка № А 0794098 от
08.10.2008 г., за сумата от 4400,00 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата за периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г., както и в частта за разноските
на ищцата за сумата над 52,17 лв. до
присъдените 1878,00 лв. за първа инстанция и над 46,06 лв. до присъдените
1658,00 лв. за заповедното производство, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във
връзка с чл. 286 от ЗЗД и чл. 36 от Закона за адвокатурата, за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищцата сумата над 400,00 лв. до пълния
предявен размер от 10000,00 лв., представляваща възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 08.10.2008 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.05.2013 г. по ч.
гр. дело № 13079 по описа на СРС за 2013 г., 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Л.Т.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцата сумата от 4400,00
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата за периода от 01.01.2009 г. до 26.03.2013 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 09.05.2013 г. по ч. гр. дело № 13079 по описа на СРС за 2013 г.,
47-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.08.2015 г. на Софийския районен съд,
I ГО, 47-ми състав, постановено по гр. дело № 47796/2013 г., в останалата обжалвана част за сумата от
400,00 лв., представляваща възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 08.10.2008 г., както и за разноските на ищцата в първа
инстанция в размер на 52,17 лв. и в
заповедното производство в размер на 46,06 лв.
ОСЪЖДА Л.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.Б.П., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер на 66,66 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
Е.Б.П., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на Л.Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в общ
размер на 1475,83 лв. – разноски за
първа и въззивна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.