№ 167
гр. Б., 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120203831 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н. Т. У., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-0769-001069 от 18.07.2023 г., издадено от началник група към ОД на
МВР – Б. сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 184, ал. 5, вр.
чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл.81, т. 5 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Поддържа се липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя, тъй като при
навлизане по ул. „А. Б.“ от ул. „С.“, не е имало поставен пътен знак, който да указва
пешеходна зона. Сочи, че неправилно е била приложена санкционната норма на чл. 184, ал.
5 ЗДвП, тъй като не е установено по делото да са били причинени вреди от нарушението,
поради което поддържа, че следва да бъде приложена санкционната норма на чл. 184, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и наложената глоба на жалбоподателя да се намали от 100 лева на 30 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа
жалбата и доразвива изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, представлява се от
юрисконсулт Ж.. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде
потвърдено. Поддържа приложено в преписката писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 25.02.2023 г., около 14:30 часа, жалбоподателят заедно със свидетеля Р. Ш.
управлявали двуколесни превозни средства (велосипеди) в гр. Б., по ул. „Ц. С.“, като
навлезли по ул. „С.“ и излезли на бул. „А. Б.“. Оттам продължили управлението на
велосипедите в посока бул. „Д.“. Същевременно служители на сектор „Пътна полиция“ гр.
Б., в това число и свидетелят К. М. изпълнявали служебните си задължения на установъчен
пункт до р. „З. к.“, разположен на бул. „А. Б.“. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
свидетеля М.. Свидетелят М. констатирал, че жалбоподателят управлява двуколесно
превозно средство по задължителен път само за пешеходци, каквато зона представлява бул.
„А. Б.“. Срещу жалбоподателя бил съставен фиш с глоба за сумата от 30 лева.
Жалбоподателят подал възражение срещу издадения фиш за глоба. По тази причина
свидетелят М. съставил на 08.03.2023 г. АУАН срещу жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 81, т. 5 ЗДвП, за това, че управлявал велосипед по задължителен път само
за пешеходци. Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите Д. и Ш. са
последователни, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира.
Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в
преписката. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение
така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съгласно чл. 81, т. 5 ЗДвП на водача на двуколесно пътно превозно средство, с
изключение на индивидуално електрическо превозно средство е забранено да управлява
превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, като тази забрана не се
отнася за велосипедисти на възраст до 12 години.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че жалбоподателят е управлявал на 25.02.2023 г. велосипед по бул. „А. Б.“. От представено
по делото от Община Б. писмено доказателство (л.30) се установява, че съгласно Генерален
план за организацията на движението, одобрен с Решение на Общински съвет, включено в
2
Протокол № 37 от 17.05.2022 г. и със Заповед № 1887/17.06.2022 г. на кмета на Община Б.,
бул. „А. Б.“ е пешеходна зона. Установява се, че Генералният план за организацията на
движението в гр. Б., е бил публикуван на официалната страница на Община Б.. В тази
връзка съдът не споделя поддържаното от жалбоподателя възражение, че не е налице
виновно поведение от негова страна. В действителност при отправено запитване от Община
Б. е постъпил отговор (л. 30), в който е отразено, че към датата на деянието на границата
между ул. „С.“ и ул. „А. Б.“ не е бил монтиран пътен знак Г15 - „Задължителен път само за
пешеходци“. Независимо от това, както се посочи по-горе в изложението администрацията
на Община Б. е определила бул. „А. Б.“ като пешеходна зона, като въведената организация
на движението е била общодостъпна на официалната страница на Община Б. за всички
граждани. Ето защо според настоящия състав липсата на пътен знак Г15 от ул. „С.“ към ул.
„А. Б.“, не е предпоставка да се изведе, че жалбоподателят не е извършил процесното деяние
виновно, тъй като не е знаел, че навлиза с велосипеда си на пешеходна улица. След като е
бил изготвен и одобрен Генералният план за организацията на движението в гр. Б., съгласно
който ул. „А. Б.“ е пешеходна зона и това обстоятелство е било публично оповестено, не
следва да се възлага на администрацията, а според съда не е необходимо на всяка улица,
която има излаз към бул. „А. Б.“ да се поставя пътен знак Г15. Жалбоподателят е на възраст
над 12 години, поради което не попада в изключението предвидено в чл. 81, т. 5 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира за безспорно установено по делото извършено от
жалбоподателя нарушение по чл. 81, т. 5 ЗДвП.
При така установеното по делото съдът намира за основателно възражението,
наведено в жалбата и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя за неправилното приложение на санкционната норма на чл. 184, ал. 5 ЗДвП.
В действителност от събраните по делото доказателства не се установява от извършеното от
жалбоподателя нарушение, да са настъпили предвидените в чл. 184, ал. 5 ЗДвП вреди на
пътното превозно средство, на пътници или на други лица. Ето защо съдът споделя
поддържаното от процесуалния представител възражение, че наказанието следва да бъде
определено при приложението на чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП в размер на 30 лева, която
санкционна норма е относима в настоящия случай.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в
частта относно размера на наложеното наказание „глоба”, като размерът се намали от 100
лв. на 30 лв., а в останалата част постановлението следва да се потвърди.
Предвид извода на съда за частична основателност на жалбата, на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и
съдействие жалбоподателят е платил в брой 400 лева за адвокат. Предвид частичната
основателност на жалбата на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерни на
получената по делото защита или в размер на 280 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-001069 от 18.07.2023 г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Б. сектор „Пътна полиция”, с което на Н. Т. У., ЕГН
**********, на основание чл. 184, ал. 5, вр. чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение
на чл.81, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв., като на основание
чл. 184, ал. 1, т. 1 ЗДвП НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 100 лева
на 30 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на Н. Т. У., ЕГН ********** сумата от 280 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4