№ 763
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502741 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство Софийски окръжен
съд и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно
на 12.04.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 26.04.2024 г.), обжалва
Решение № 1888/30.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 6732/2023 г. по описа на
Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с която първоинстанционният съд
е уважил иска на „Обжектив Ложистик Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД
за сумата от 23 970 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 04.09.2019 г.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, която не
дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР №
7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо
правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по
ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник-съдебен помощник
Е. Н. Д. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
1
приложено на л.24 от първоинстанционното дело.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално
допустима въззивна жалба.
Въззивникът-ответник, счита, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно по подробните съображения изложени във
въззивната жалба. Твърди се, че не е успешно доказана третата предпоставка
добросъвестността на собственика и ищец в настоящото производство.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не е разграничил двете основания,
на които бил предявен искът по чл.2в от ЗОДОВ, не е разграничил техните
признаци и подлежащи на доказване факти, не е разпределил стриктно
доказателствената тежест и най-вече –неправилно е приел за доказани
обстоятелства, за които не е събран никакъв доказателствен материал.
Поддържа се становището за неоснователност и недоказаност на предявения
иск, подробно изложено в отговора на исковата молба.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендират
се разноски, съобразно представен с въззивната жалба списък на разноските.
Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата по тази жалба страна-ищецът „Обжектив Ложистик
Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
1888/30.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 6732/2023 г. по описа на Софийски
градски съд, І-23 състав, в частта, с която първоинстанционният съд е
отхвърлил иска за имуществени вреди на „Обжектив Ложистик
Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД за разликата над присъдената сума от 23
970 лв. до претендираната от 70 000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в
сила на 28.05.2024 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник редовно призован,
не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя процесуален
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да се
произнесе с решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като
2
правилно и законосъобразно. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура - София поддържа изцяло становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2в,
ал.1, т.2 ЗОДОВ във връзка с чл.4, §3 от Договора за Европейски съюз
предявен от „Обжектив Ложистик Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД
против Окръжен съд-София, обективно кумулативно съединен с иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихва за забава в размер на законната лихва
върху присъдената главница.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Спор по фактите между страните няма.
С протоколно определение от 04.09.2019 г. по н.о.х.д. № 545/2019 г.,
Софийският окръжен съд е одобрил споразумение, по силата на което и на
основание чл.242, ал.8 и чл.53 от НК е отнел в полза на държавата
полуремарке, марка „Тирсан“ с турски рег.№ ********, ведно с
регистрационен талон във връзка с извършено от Б. Б. престъпление по
чл.242, ал.4 във връзка с ал.2 от НК. Не се спори, че отнетото полуремарке е
собственост на ищцовото дружество.
От приетото по делото и не оспорено от страните заключение на САТЕ,
се установява, че средната пазарна стойност на процесното полуремарке
„Тирсан“, модел „MD“, рег. № ********, рама № NNTDAF30300044034,
определена към дата 04.09.2019 г. е 23 970 лв.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел основателност на исковата претенция, позовавайки се на практика
на СЕС и на Конституционния съд на РБ по въпроса относно отнемане в полза
на държавата на вещи, в това число превозни средства, собственост на лица,
които нямат отношение към престъпленията, предмет на разглеждане от
3
наказателния съд.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на
обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, поради
неучастието на прокурор в производството пред първата инстанция.
Предявените искове се разглеждат по реда на ЗОДОВ, следователно в
производството е задължително участието на прокурор, съгласно чл. 10, ал. 1
ЗОДОВ, когато Прокуратурата на Република България не е ответник по иска,
както е и в настоящия случай.
В действащия ГПК не съществува фигурата на контролираща страна,
поради което и с мотивите на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 16.11.2015
г. на ВКС, ОСГК, е прието, че Прокуратурата на Република България и по
исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ участва в качеството си на
ответник и това й участие е в изпълнение на възложена компетентност -
държавен орган, за когото Конституцията и законите предвиждат да
представлява държавата, въпреки че не той е субектът по спорното деликтно
вземане (процесуален субституент). Процесуалната субституция по тези
искове е пасивна (на страната на ответника по иска).
Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокурора е
пропуск да бъде конституирана задължителна страна по делото и този
пропуск (процесуална пречка) не е преодолим във въззивната инстанция,
защото приетото с т. 17 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000
г. на ОСГК на ВКС при действието на отменения ГПК, който уреждаше пълен
въззив, не е актуално при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) и
уредения от него ограничен въззив.
4
Съгласно даденото в т. 6 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС разрешение, ако в първата инстанция не е бил конституиран
необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното
решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на необходимия другар.
В този смисъл и Определение № 668 от 02.09.2022 г. по гр.д. №
3569/2021 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, с което не е допуснато до касационен
контрол въззивно решение № 10413 от 10.06.2021 г., постановено по в.гр. д. №
248/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено
първоинстанционното решение от 12.11.2019 г. по гр. д. № 6015/2016 г. и
делото е върнато за ново разглеждане по предявените искове при участието на
прокурор, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1888/30.03.2024 г., постановено по гр.д.№
6732/2023 г. по описа на Софийски градски съд, І-23 състав, в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил иска на „Обжектив Ложистик
Ташъмаджълък Ве Тиджарет“ ЕООД за сумата от 23 970 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. и ВРЪЩА
делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав по
предявения иск при участието на прокурор, съгласно изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗОДОВ.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6