Решение по дело №12782/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,……………..2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мария Вранеску

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Пламен Колев

                                                                              Никола Чомпалов

 при участието на секретаря ......, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№ 12782 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.437 ГПК.

         Производството по настоящото частно гражданско дело е образувано по   жалба на „Т.С.“ЕАД срещу Постановление от 30.09.2020 г. за разноски по и.д.№ 2028510401713 на ЧСИ М.П.с което съдебният изпълнител след направено възражение е отказал да намали приетите разноски за адвокатския хонорар до 200.00 лева, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

                В жалбата се твърди неправилност, основа на това, че приетият хонорар от страна на ЧСИ е  незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лв., за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума, съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата - за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Смята, че възнаграждение по т. 2 на чл. 10 от Наредбата се дължи в случаите, когато са налице двете кумулативни предпоставки - извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, каквито в настоящия случай не са били извършвани от процесуалния представител на взискателя.

С оглед на горепосоченото счита, че адвокатско възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя, респ. извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е незаконосъобразно начислено от ЧСИ и недължимо, тъй като такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е извършено само действието по образуване на изпълнителното дело от страна на представителя на взискателя, а след нея други действия не са били извършвани, вкл. никакви процесуални действия от последния по принудително изпълнение, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.

                Длъжникът е изразил становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че е извършил правни действия по делото, като е подал молба за налагане на запор върху банкови сметки.

         ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото са предприети действия по изпълнение, съответно се дължи възнаграждение не само за образуване, но и за процесуално представителство и защита.

          Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от лице с  правен интерес –длъжника в изпълнителното производство, срещу  акт на ЧСИ подлежащ на обжалване по смисъла на чл.435,  ал.2, т.7 от ГПК,  и следователно е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е основателна.

         Изпълнителното производство е образувано по молба на Ц.Н.Х., въз основа на Изпълнителен лист издаден на 31.08.2020 г.  от РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ, срещу длъжника Т.С. ЕАД С ЕИК******, за сумата 617 лв. разноски.

         В молбата си от 14.09.2020 г.  взискателят не е посочил изпълнителен способ. Това е сторил с молба от 15.09.2020 г., като е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника.

В кориците на изпълнителното дело се намира ПДИ, която няма данни да е била връчена на длъжника.

С възражение от 24.09.2020 г. длъжникът е поискал изменение на разноските за адв. възнаграждение и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ

Съгласно уведомително писмо от ЦКБ АД, във връзка с изпратено от ЧСИ запорно съобщение, банката е превела по сметка на ЧСИ дължимата сума в пълен размер.

С постанвление от 30.09.2020 г. ЧСИ е отказал да измени постановлението за разноски.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ(Наредбата), за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело се дължат два вида минимални възнаграждения: 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв. и 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - пропорционална такса в размер на  1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.

Нередовна е молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК), в какъвто смисъл е  Тълкувателно решените № 2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС.

Молбата за образуване на изпълнителното производство не е съдържала изпълнителен способ и не е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ . Следователно с последващото искане от 15.09.2020 г. страната е отстранила  нередовността на молбата си и тези действия не съставляват такива за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Това налага извода, че пропорционална такса на това основание  не се дължи, налагащо отмяна на постановлението за отказа над сумата 200 лв.-адв. възнаграждение.

С оглед на горното, основателно е и възражението срещу таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която е в размер на 61,70 лв., при отчитане на размера на вземането.

   Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски.

Страните не могат да  претендират на общо основание присъждане на разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ал.1 ГПК, предвид предмета му. Интересът в това производство е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска комулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските” за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася . Противното ще противоречи на целта за закона , както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК(опред №683/21.12.2015 г. по т.д.№5089/2015 г. на III ГО на ВКС).

   Тъй като предмета на настоящото производство е пряко свързан с производството по чл.248 ГПК, следва да се приложи даденото от ВКС разрешение.

Воден от горното Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Постановление от 30.09.2020 г. по и.д.№ 2028510401713,   с което  ЧСИ М.П.е отказал да намали приетите разноски, като намалява разноските на 200 лв., както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ на 61,70 лв.

         Решението е окончателно.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                                                                                                        2.