Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.10.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.09

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

90

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Д.В.Д. от ***, действащ чрез пълномощника адв. С.П., против Решение № 111/20.05.2023 г., постановено по АНД № 288/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Д.В.Д. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

Въвежда доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излага съображения, че в случая районният съд бил излязъл извън границите на своите правомощия по закон, като за пръв път в решението е посочил приложимия закон, какъвто не бил отразен в издадения ЕФ. В този смисъл счита, че Районен съд - Кърджали е влязъл в ролята на административно-наказващ орган и е посочил различна квалификация на наказанието /чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП/ от тази квалификация, посочена от АНО във връчения на жалбоподателя електронен фиш - чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Предвид това, че е налице непълнота в приложимата санкционна разпоредба, жалбоподателят бил обжалвал електронния фиш, като в тази насока били и оплакванията му в жалбата срещу електронния фиш.

Сочи, че въззивният съд в решението си бил посочил пълната правна квалификация на извършеното нарушение и на приложимата санкционна разпоредба, без повторност, но това накърнявало правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално при издаването и връчването на електронния фиш, въз основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с ЕФ. Намира за необходимо да посочи, че в случая се установявала не хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, който вече да подлежи на проверка от съда. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон се явявало съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото същото се отразявало върху адекватното упражняване правото на защита на санкционирания субект, което се изразявало и във възможността му да оспори правилността на правната квалификация пред въззивния съд. Посоченото съставлявало основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установеното нарушение. В този връзка сочи съдебна практика.

Счита, че посочването на санкционна норма, съдържаща няколко хипотези, респ. няколко различни състави на административни нарушения, без да е конкретизирана коя от тези хипотези е осъществена/дали повторността е по чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП/ се явявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

С оглед изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 111/20.05.2023 г., постановено по АНД № 288/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Д.В.Д. от ***, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. С.П. е постъпило становище, в което поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на районния съд. Претендира деловодни разноски. 

Ответникът по касация, редовно призован не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на ЕФ, съставен при спазване на изискванията на релевантните норми на действащото законодателство.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който на Д.В.Д. от ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С решението е осъден касатора да заплати на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Въвел е мотиви относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2019 г., относно възможността установяването на нарушението с АТС или система, издаването на ЕФ в отсъствието на контролния орган и на нарушителя. Изложил е съображения за правилност на дадената в ЕФ правната квалификация на нарушението и следващото се за това нарушение административно наказание, отчитайки обстоятелството, че същото било извършено в условията на повторност. В тази връзка е прието, че повторността на деянието се установява от фиш серия **  № *** и от Списък с намерени фишове № ***, според които ЕФ е влязъл в сила, а процесното деяние е  извършено в рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на касатора са частично основателни.

Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък“. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-4697/01.08.2022 г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Безспорно в случая към протокола не е приложена и снимка на разположението на уреда, явяващо се нарушение на изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, което обаче не е съществено такова. С други думи не са налице нарушения, опорочаващи нормативно уредените условия и ред за използване на АТСС за контрол на правилата на движение по пътищата, до степен, която да доведе до отмяната на издадения вследствие на това ЕФ. В протокола е надлежно вписано името на служителя, удостоверил разположението и настройването на АТС съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, като видно от приложения към административнонаказателната преписка Списък на служителите, по отношение на които е проведено обучение от 01.02.2022 г., полицейският служител е преминал обучение за работа с АТСС. Това обосновава извода, че мобилната система е използвана съгласно инструкцията на производителя, респ. АТСС е настроено съобразно изискванията на производителя.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства, нарушението е било констатирано с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, което съгласно Протокол № 86-СГ-ИСИС/25.11.2021 г. отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ул. „***“ в ***, посока на движение от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената за населено място, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Приложените към делото Снимка № ***, Снимка към Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № *** от 28.11.2022 г., дават яснота относно посоката на движение, наличието на пътния знак, разположението на АТСС и заснетото МПС, което съпоставимо със съдържанието на Протокол за използване на АТСС рег. № 1300р-4297/01.08.2022 г., установява по несъмнен начин, описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нормата на чл. 189, ал. 4 предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, т.е. за деяние, извършено при условията на повторност, като в ЕФ наличието на този елемент от фактическия състав на деянието е основано на влязъл в сила ЕФ К ***.

Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно“ нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Според настоящият касационен съдебен състав обаче, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са представени неоспорими доказателства, релевантни за квалифициране на процесното деяние като „повторно“ по смисъла на горната разпоредба, противно на приетото от районния съд. В този смисъл, безспорно в административната преписка, приета като доказателство по делото от първоинстанционния съд, е налична справка за нарушител/водач, съдържаща данни за предходни нарушение и наложени наказания по ЗДвП  на Д.В.Д., в т.ч. и ЕФ серия **  № ***, с който в обжалвания ЕФ пред Районния съд – Кърджали се обосновава наличие на „повторност“, поради това че същия бил влязъл в сила. Посочената справка обаче не представлява официален документ и не се ползва с формална доказателствена сила относно удостоверение в нея факти, като следва да се отбележи, че релевантното за случая обстоятелство на коя дата е влязъл в сила ЕФ серия **  № ***, не се установява от съдържанието на справката. Отделно от това, видно от коментираната справка, в същата липсва положен подпис на изготвилото я лице или най-малкото печат на съответното учреждение, където е извършена, което от своя страна аргументира липсата на годно доказателствено средство, удостоверяващо данни за посоченото в него лице и наложените му наказания за извършени нарушения на ЗДвП .

Изложеното е относимо и по отношение на представената в районния съд справка от АИС АНД на МВР. Последната категорично не разкрива характеристиката на официален документ, подписан от надлежен орган и не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда. Отразеното в същата е единствено индиция за съществуването на визираната в нея факти и обстоятелства, но не може да служи като доказателство за връчване на електронния фиш, респ., за влизането му в сила. Тези обстоятелства следва да бъдат надлежно доказани, респ. установени с предвидените в закона доказателства. По силата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП/в действащата към датата на приключване на устните състезания редакция на нормата/ електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. Предходната редакция на разпоредбата, действаща към датата на констатиране на нарушението е въвеждала изискването електронният фиш да се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. По делото липсват доказателства за връчване на електронен фиш ЕФ серия **  № ***, осъществено в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което това обстоятелство не е установено по надлежния ред, както и не е установено в хода на съдебното производство, че посоченият ЕФ е влязъл в сила.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, че е налице липса на яснота относно санкционната разпоредба, въз основа на която е наказан Д.В.Д.. Видно от съдържанието на съставения по образец процесен ЕФ за налагане на глоба серия **  № ***, същия е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Така посочената квалификация е пълна, ясна и съответства на фактическото описание на деянието. Следва да се отбележи, че по делото липсват  доказателства, удостоверяващи надлежното връчване на процесния ЕФ по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Съдът намира за необходимо да посочи, че  не възприема твърденията на касатора за нарушено право на защита, аргументирани с това, че му е връчен ЕФ с непълно съдържание. В тази връзка, пропуските в съдържанието на представеното от жалбоподателя ксерокопие на ЕФ, който не отговаря на утвърдения образец, респ. без номер и данни за издателя и/или връчителя му, не обосновават нарушено право на защита на санкционираното лице. Представеното от касатора копие съдържа характеристиките на уведомление до водача за извършеното нарушение на ЗДвП, което обаче не се явява връчване по смисъла на ЗДвП. Същото има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране на отговорността на водача, поради което не би могло да обоснове нарушение на правото му на защита.

 Изложеното до тук обосновава извода, че в процеса пред въззивния съд безспорно е било доказано извършването на релевантното административно нарушение, но не е било доказано, че то е извършено в условията на „повторност“.

Предвид горното касационната инстанция намира, че административно наказващия орган не установява в производството релевантните факти, които до обосноват законосъобразно ангажиране административнонаказателна отговорност на жалбоподателя по чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което изводите на Районен съд – Кърджали за доказаност на извършването на процесното нарушение при условията на „повторност“, се явяват незаконосъобразни и необосновани.

Както се посочи по-горе, повторността обуславя налагането на по-висок размер на наказание и в този смисъл районния съд е следвало да приложи хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, респ. при еднородност на обстоятелствата по нарушението  да извърши преквалификация на нарушението като се изключи от обвинението квалифициращия му признак „повторност“ и да приложи закона за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, относима в настоящия случай, с оглед установения размер на превишаването на скоростта.

Във връзка с горното следва да се посочи, че касационната инстанция не разполага с такова правомощие, като в този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, според които в касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, според която, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за частично основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, с което изцяло е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР – Кърджали, като незаконосъобразно следва бъде отменено, като се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63д от ЗАНН, районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските – чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 111/20.05.2023 г., постановено по АНД № 288/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, при спазване на въведените в мотивите на решението указания по прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.