РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Пловдив, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300500574 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №5223 от 23.12.2024г.. на ПРС, трети бр.с., постановено по
гр.д.№8272/2024г, в частта с която с която се увеличава размера на месечната издръжка,
която ответникът Л. Ф. З. ЕГН ********** ,заплаща на малолетната си дъщеря - Л. Л. З.
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител - Ч. Б. Л. ЕГН
**********,съгласно съдебно решение Решение №769/05.03.2015г. по гр.д. № 15630/2014г.
на ПРС 3 бр.с, от 90лв. на 600лв./ шестстотин лева /месечно, начиная от депозиране на
исковата молба пред съда –14.05.2024г. занапред, до навършване на пълнолетие от детето
или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на задължението
за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до
окончателното и изплащане. С постановения съдебен акт в полза на Ч. Б. Л. ЕГН
********** е присъдена сумата от 400лв, представляващи направени в
първоинстанционното производство разноски.
Жалбоподателят Л. Ф. З. ЕГН ********** обжалва първоинстанционното решение,
в частта с която е увеличен размера на присъдената ежемесечна издръжка на малолетната
му дъщеря Л. от 90.00лв на 600лв, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановеният първоинстанционнен акт, в обжалваната част по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като
вместо това въззивният съд присъди ежемесечна издръжка за дъщеря му Л. З. в размер на
1
270.00лв. Претендират се разноски, съгласно приложения списък с направени такива.
Въззиваемата страна Л. Л. З. ЕГН **********, малолетна действаща чрез нейната
майка и законен представител - Ч. Б. Л. ЕГН **********, чрез процесуалния представител
адв. К. В. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния
акт в обжалваната част като правилен и законосъобразен по съображения подробно
изложени в отговора. Претендират се разноски, съгласно приложения списък с направени
такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес за обжалва,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и
като такава подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в
рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение
е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Пловдивски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Няма спор по делото, а и това обстоятелство се установява от представените писмени
доказателства, че ответника е баща на детето Л. Л. З. родена на ***г., както и че по силата
на съдебно решение по гр.д.№15630/2014г. по описа на РС Пловдив, Л. Ф. З. ЕГН
********** заплаща на малолетната си дъщеря ежемесечна издръжка в размер на 90.00
лева.
Безспорно е, че малолетното дете живее при своята майка Ч. Б. Л. ЕГН **********,
която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Детето към настоящият момент е на 12 години и половина, като нуждата му от
храна, дрехи, обувки, лекарства, козметика, допълнителни помагала за училище, дневни
разходи за храна, разходи за посещение на рождени дни и други празници, се явяват все
необходими разходи присъщи за възрастта му и характеризиращи се с физическото му
израстване, и съзряване. В тази връзка следва се отбележи, че настоящият съдебен състав
кредитира показанията на свидетеля Х. Т. В. / без родство със страните/, сочеща, че детето
посещава извънкласни форми на обучение: ***, чиято месечна такса възлиза на 60-70лв,
танци и уроци по английски език, чиято такса за един час е между 40-60лв.
Няма спор, че и двамата родители нямат друго безусловно задължение за издръжка
на ненавършили пълноление деца.
Установява се от събраните доказателства, че осигурителния доход на майката за
2
2024г. е в размер на 481.00лв, а на бащата в размер на 1 500лв. Бащата е представил
доказателства, че е теглил кредит в размер на 60 000лв на 12.06.2023г, с краен срок на
издължаване 25.05.2030г.
При определяне размера на издръжката, съдът се води както от нуждите на детето,
които в конкретният случай съдът приема за безспорно доказани, предвид събраните по
делото доказателства, така и от възможностите на родителите. При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да се намери баланса между
доходите на родителите и нуждите на детето. За да определи подходящия размер на
издръжката, съдът следва да съобрази и, че съгласно задължителните тълкувателни
разяснения, дадени в т. 1 от ППВС № 5/1981 г., размерът на индивидуална заплата на
дължащия издръжката трябва да служи за по-пълното задоволяване потребностите на детето
му и когато поради различни обстоятелства, преди всичко поради развод респ. раздяла, той
не живее заедно с другия родител. В тази насока е и константната съдебна практика, според
която стандартът на живот на детето не бива да бъде влошаван, или иначе казано
обстоятелството, че родителите на детето са разделени, не следва да се отразява негативно
на ежедневните му занимания и потребности, като разходите за задоволяване на същите
следва да продължават да се поемат и от двамата родители съобразно техните възможности,
а издръжката следва да осигури условия на живот на издържаното дете, каквито то би
имало, ако родителите биха живели заедно.
Както бе вече посочено по-горе, майката е тази която полага непосредствени и
ежедневни грижи за Л., пак тя е тази, която е задоволявала финансово базовите,
здравните, емоционалните и образователните потребности на дъщеря си, за покриването на
които заплащаната от бащата издръжка от 90.00лв месечно се явява крайно недостатъчна.
Действително доказаните доходите на дължащия издръжка са в размер на 1500лв, както са
налице и доказателства за обслужване на договор за кредит от бащата, но доколкото Л. З.
е здрав и в трудоспособна възраст, не страда от заболяване , което да намалява
трудоспособността му, няма безусловно задължение към други ненавършили пълнолетие
деца, то настоящият съдебен състав приема, че последният би могъл да реализира поне
средното за страната трудово възнаграждение.
Предвид на обстоятелството, че издръжката на малолетното дете Л. се ползва с
приоритет пред всички други задължения, в това число е сключения договор за кредит, то
настоящият съдебен състав приема, че необходимата месечна издръжка за Л., която следва
адекватно да отговоря на физическото и израстване и съзряване, както и духовното и
културно развитие на личността и, възлиза на 900лв, от които бащата следва да поеме
сумата от 600лв, отчитайки че последният не полага преки и непосредствени грижи за
дъщеря си, а майката - остатъка от 300лв, считано от предявяване на иска до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който в обжалваната част следва да бъде потвърден, а
жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
3
С оглед изхода на спора на законния представител на Ч. Б. Л. ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на малолетната Л. Л. З. следва да бъдат
присъдени направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 600лв,
представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №5223 от 23.12.2024г.. на ПРС, трети бр.с., постановено
по гр.д.№8272/2024г, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л. Ф. З. ЕГН **********, да заплати на Ч. Б. Л. ЕГН **********,
сумата от 600.00лв. /шестстотин лева/ - разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение .
В необжалваната част, решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4