Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13
гр. Кубрат, 19.01.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 553 по описа на КРС за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът В.Х.К., ЕГН ********** *** твърди, че с ответника И.Х.К., ЕГН ********** *** са наследници на покойните си родители Х. И.К., б. ж. на гр.Кубрат и Ц.С.К., б. ж. на гр.Кубрат. Приживе наследодателите им били собственици на поземлен имот с идентификатор 40422.505.3116, находящ се в гр.Кубрат, на ул. Н. Й. Вапцаров № 29, с площ 772 кв. метра, ведно с построените три сгради, подробно описан в исковата молба. Поради това, че не са запазени документи (нотариален акт за собственост), удостоверяващи правото на собственост на наследодателите им, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че В.Х.К. и И.Х.К. са собственици при равни права на процесния имот. Претендират и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът И.Х.К. чрез процесуалния си представител ангажира становище, че така предявения иск е допустим и основателен, поради което моли съда да го уважи изцяло. В съдебно заседание се явява процесуалния му представител и заявява, че признават предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска при условията на чл.237 от ГПК.
Съдът като взе предвид, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК и липсата на отрицателните такива, т.е. признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и страната може да се разпорежда с него, намира, че следва да постанови решение при признание на иска.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е представил списък с разноски и е поискал присъждането им. Ответникът чрез процесуалния си представител възразява и заявява, че не е ставал повод за образуване на настоящото производство и е признал иска, поради което претендира прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Заявява, че разноските следва да останат така както са направени. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се възложат разноските върху ищеца е необходимо да са налице и двете условия едновременно. Безспорно е, че ответникът както с писмения отговор така и в съдебно заседание е признал иска. Същият лично в подадените възражения вх. № 2705/23.10.2017 г. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че ищецът не го е уведомявал относно необходимостта да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост върху процесния имот и поради това, не е станал причина за образуване на делото. Доколкото страната не следва да доказва отрицателни фактически твърдения и с оглед липсата на доказателства от страна на ищеца, че е уведомил ответника, че нотариалният акт за собственост на родителите му не е намерен и следва да се снабдят с констативен нотариален акт за установяване на правото си на собственост, намира, че на ищеца не следва да се присъждат сторените от него разноски.
Ответникът не желае възлагане на сторените от него разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал.1 и ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Х.К., ЕГН ********** *** и И.Х.К., ЕГН ********** *** са собственици при равни права на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 40422.505.3116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Кубрат, одобрени със Заповед № РД-18-51/27.07.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота гр. Кубрат, ул. Никола Вапцаров № 29 с площ съгласно скица № 15-380738/08.08.2017 г. от 772 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), ведно с построените в същия имот сгради: 1.Сграда 40422.505.3116.1 със застроена площ 125 кв. м., с предназначение: жилищна сграда еднофамилна; 2.Сграда 40422.505.3116.2 със застроена площ 25 кв. м, с предназначение жилищна сграда еднофамилна; 3. Сграда 40422.505.3116.3 със застроена площ 74 кв. м, с предназначение селскостопанска сграда, при съседи: 40422.505.3090, 40422.505.1848, 40422.505.3117, 40422.505.3086.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Х.К., ЕГН ********** *** за осъждането на ответника И.Х.К., ЕГН ********** *** да му заплати сумата 1 421.89лева, представляваща разноски по делото, като неоснователна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Председател: /П/ Ал. Великова