РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Девня , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20203120100628 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост"
4, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу В. Ж. Ж. , ЕГН ***********, искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ОТВЕТНИКА, ЧЕ ДЪЛЖИ следните суми :
- 29,15 лв по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
11.08.2017г. по отношение на номер **********, представляващи главница, равняваща се на
стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги за периода 25.12.2017г –
24.04.2018г.;
- 38,04 лв по договор за мобилни услуги от 30.12.2017г. по отношение на номер
**********, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г. ;
- 84,44 лв по договор за мобилни услуги от 14.10.2014г. по отношение на номер
**********, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г.;
- 102,50 лв по договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. , изм. с допълнително
споразумение от 10.01.2018г. по отношение на номер 20896802838, представляващи
главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги
за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г.;
1
- 31,42 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. ;
- 27,48 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 30.12.2017г. ;
-166,94 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.10.2014г. , изм. с допълнително споразумение от
02.05.2017г ;
- 274,42 лв, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. , изм. с допълнително споразумение от
10.01.2018г ;
- 329,44 лв, дължими по договор за лизинг от 02.05.2017г. за мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black за периода 25.12.2017г – 02.04.2019г;
- 407,76 лв, дължими по договор за лизинг от 10.01.2018г. за мобилно устройство
HUAWEI P10 Lite Blue за периода 25.12.2017г – 10.12.2019г;
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за
изпълнение.
Претендират се с исковата молба и разноските, сторени в настоящото и в заповедното
производство.
В исковата молба ищецът твърди, че ищецът е подал заявление за процесната сума и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Длъжникът е бил уведомен по
реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищецът се е породил правният интерес да предяви
установителни искове.
Ищецът твърди, че между страните са сключени четири броя договори за мобилни
услуги и два броя договори за лизинг. Потребителят не е заплатил парични задължения,
начислени му във фактури, издадени за от м.01.2018г. до м.05.2018г. Виновното
неизпълнение на потребителя дава право на оператора да прекрати едностранно договорите,
както и да начисли на неустойка за всеки номер поотделно. Неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя е предпоставка за възникване правото за ищеца да обяви
предсрочна изискуемост на остатъка от месечните лизингови вноски
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от назначения на ответника
особен представител по реда на чл.47 ГПК. Излага, че исковете са допустими. Не оспорва
съществуването на облигационните отношения по процесните договори между страните..
Оспорва дължимостта на сумите, тъй като няма доказателства договорите да са били
прекратени и по какъв начин е станало това. Навежда твърдения за неравноправност на
2
клаузите на процесните договори, тъй като същите не са индивидуално договорени.
Доказателствата по делото са писмени, по делото е прието заключението на вещото
лице Я.Л. по назначената от съда съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът намира така предявените искове за допустими като подадени от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК в предвидения от закона едномесечен срок.
В тежест на ищеца по предявените искове за суми, представляващи главница,
равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги, е да
докаже възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни
услуги, и тяхното предоставяне на ответника. От представените договори за мобилни услуги
и допълнителни споразумения се установяват възникнали облигационни правоотношения
между страните. Ответникът не е оспорил положения от него подпис в договорите и
допълнителните споразумения, с оглед на което с подписването им в правната му сфера са
възникнали съответните права и задължения. Представените справки за общо потребление
на процесните мобилни номера за процесните периоди от време и издадените въз основа на
тях фактури, доказват предоставените далекосъобщителни услуги. Местата, където се
регистрира информацията, че определена мобилна услуга е осъществена /извън
устройството на потребителя/, са сървърите на телефонната клетка и логсървърите на
оператора – т.е само при съответния доставчик на мобилните услуги. В момента на
доставянето на услугата тя автоматично се регистрира, като така оставената електронна
следа може да се материализира на хартиен носител – фактури, справки и т.н. Размерът на
претендираните цени за доставените мобилни услуги е установен с изслушаното по делото
експертно заключение, неоспорено от страните, поради което съдът достигна до
заключението, че ищецът е доказал основателността на претенцията си за сумата за главница
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. по
отношение на номер **********, за доставени мобилни услуги за периода 25.12.2017г –
24.04.2018г. в размер на 29,15 лв. , за сумата за главница по договор за мобилни услуги от
30.12.2017г. по отношение на номер **********, за доставени мобилни услуги за периода
25.12.2017г – 24.04.2018г. в размер на 38,04 лв, за сумата за главница по договор за мобилни
услуги от 14.10.2014г. по отношение на номер **********, за доставени мобилни услуги за
периода 25.12.2017г – 24.04.2018г. в размер на 84,44 лева и за сумата за главница по договор
за мобилни услуги от 11.08.2017г. , изм. с допълнително споразумение от 10.01.2018г. по
отношение на номер 20896802838, за доставени мобилни услуги за периода 25.12.2017г –
24.04.2018г в размер на 102,50 лв. Също от експертното заключение се установи и фактът,
че ответникът не е заплатил дължимите суми по издадените фактури в уговорения срок,
като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата
на приключване на съдебното дирене, поради което съдът приема за установено
съществуването на вземането на ищеца за тези суми.
Неоснователни се явяват исковите претенции за присъждане на неустойки, дължими
3
поради предсрочно прекратяване на договори за абонаментни услуги, представляващи
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен план. По
отношение на тези неустойки съгласно твърденията в исковата молба при неплащане в срок
на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати
договора съгласно Общите условия на ищцовото дружество, а съгласно
допълнителнителните споразумения и договорите за мобилни услуги неустойката е в размер
на дължимите месечни такси до края на договора. В хода на производството по делото
ищецът не установи по какъв начин ответника е бил уведомен за прекратяването. Съдът
приема, че договорите между страните са били предсрочно прекратени по инициатива на
оператора чрез конклудентни действия по ограничаване на предоставените услуги, поради
обстоятелството, че потребителят не е платил търсените в настоящото производство суми,
но претенциите пак се явяват неоснователни. Видно от съдържанието на процесните
договори същите са бланкови и няма доказателства, да са били предмет на предварително
договаряне между страните или ответникът да е имал възможност да влияе върху
съдържанието на процеснити клаузи за неустойка. Съдът намира, че след като операторът е
предпочел да прекрати договора с клиента, вместо да запази неговото действие, то той
очевидно няма как да предостави услугите, които иначе би предоставил, ако не бяха
прекратени и не разполага с възможност да претендира под формата на неустойка
възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил, при това
без сам да предлага изпълнение. След прекратяването на договора няма пречка мобилният
оператор да предлага услуги чрез освободения номер на нови клиенти, така както преди да
се обвърже с ответника. По отношение на втория вид неустойка по допълнително
споразумение от 10.01.2018г. и по допълнително споразумение от 02.05.2017г.,
представляваща разлика между стандартната цена на мобилното устройство и
преференциалната такава по договора за лизинг, явно такава неустойка е предвидено да се
дължи едновременно с обещетението, предвидено при разваляне договора за лизинг в
хипотезата на чл.11, ал.1 от представените Общи условия към договори за лизинг – когато е
налице неизпълнение на договора за предоставяне на GSM услуги, по който лизингодателят
и лизингополучателят са страни. Или за едно и също неизпълнение от страна на
потребигеля е предвидено да се дължат неустойка по чл.11, ал.2 от Общите условия към
договори за лизинг, която произтича от договора за лизинг в размер на оставащите
неплатени лизингови вноски до края на договора, и едновременно с това неустойка по
договора за мобилни услуги в размер на разликата между стандартната цена на мобилното
устройство без отстъпка съгласно последната ценова листа към момента на прекратяване на
договора и преференциалната такава по договора за лизинг. С предвиждането на две
кумулативни и различин санкции за едно и също неизпълнение се надхвърля и
обезпечителната и обещететителната функция на неустойката. Ето защо съдът намира
такава клауза за заплащане неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя, в
случай, че на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване, съгласно която
потребителят дължи разликата между стандартната цена на мобилното устройство и
преференциалната такава по договора за лизинг за неравноправна, тъй като кумулативното
4
прилагане на такава неустойка ведно с предвиденото обещетение при разваляне на договора
за лизинг в размер на оставащите неплатени лизингови вноски до края на договора
задължава потребителя при неизпълнение на задължението му да заплати необосновоно
висока и неустойка при развалянето му. Отделно от това само за пълнота на изложението
следва да се има впредвид, че стандартната цена на устройството се определя от оператора,
без да има данни потребителят, който обичайно не разполага със специални знания по този
въпрос, да разполага с възможност да влияе върху нея. Поради това е необходимо и да се
установи от ищеца каква е пазарната цена на устройството, за да може да се прецени дали
устройството е било предоставено на преференциална цена.
По отношение на претендираните суми, дължими по договор за лизинг от 02.05.2017г.
за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black за периода 25.12.2017г –
02.04.2019г и по договор за лизинг от 10.01.2018г. за мобилно устройство HUAWEI P10 Lite
Blue за периода 25.12.2017г – 10.12.2019г. ищецът следва да установи наличието на
действително правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е
задължил да предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване
срещу уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил
държането на мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното
потребление. Видно от представения договор за лизинг от 02.05.2017г., подписан от
представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът в качеството му на лизингодател е
предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател за временно и възмездно
ползване устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black срещу заплащане от страна
лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 473,57 лв. посредством 23 месечни
вноски съгласно уговорен погасителен план в размер на 20,59 лв плюс една вноска в размер
на 20,59 лв, която лизингополучателя дължи, за да придобие устройството при прекратяване
на договора. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил,
че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно
експертното заключение общо дължимата сума по договора е в размер на 329,44 лв. От тях
ответникът не е заплатил нито една вноска. Крайният срок по погасителен план на договора
за лизинг е 02.04.2019т. Видно от представения договор за лизинг от 10.01.2018г., подписан
от представител на ищеца и от ответника по делото, ищецът в качеството му на
лизингодател е предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател за временно
и възмездно ползване устройство HUAWEI P10 Lite Blue срещу заплащане от страна
лизингополучателя на обща лизингова цена в размер на 390,77 лв. посредством 23 месечни
вноски съгласно уговорен погасителен план в размер на 16,99 лв плюс една вноска в размер
на 16,99 лв, която лизингополучателя дължи, за да придобие устройството при прекратяване
на договора. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил,
че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Съгласно
експертното заключение общо дължимата сума по договора е в размер на 407,76 лв. От тях
ответникът не е заплатил нито една вноска. Крайният срок по погасителен план на договора
за лизинг е 10.12.2019т. Липсват представени доказателства, че ответникът е върнал
5
устройствата по договорите, поради което следва да се приеме, че е останал държател на
същите, без да ги плати изцяло. Към датата на приключване на устните състезания е изтекъл
срокът на лизинговите договори, поради което след като не е установил погасяване на
задължението, ответникът следва да доплати цената на устройствата. С оглед така
изложеното съдът приема за установено съществуването на вземането за цената на остатъка
от лизинговите вноски в размер на 407,76 лв, дължими по договор за лизинг от 10.01.2018г.
за устройство HUAWEI P10 Lite Blue за периода от 25.12.2017г до 10.12.2019г. и за цената
на остатъка от лизинговите вноски в размер на 329,44 лв, дължими по договор за лизинг от
02.05.2017г. за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black за периода от 25.12.2017г до
02.04.2019г.
Предвид изхода на производството разноските в заповедното производство, направени
от заявителя за държавна такса и адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер
от 259,08 лв съответно на уважената част от исковете. На ищеца следва да бъдат присъдени
и разноските в настоящето производство съответно на уважената част от исковете, които
възлизат на 934,33 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК в отношенията
между страните, че В. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ Б. “ №9, ет.4, ап.32,
ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ЖК “ Младост “ №4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сума от 29,15 лева /двадесет и девет лева и 15 стотинки/ по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. по отношение на номер ************,
представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и
потребени услуги за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г., сума от 38,04 лева / тридесет и осем
лева и 04 стотинки/ по договор за мобилни услуги от 30.12.2017г. по отношение на номер
08********, представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните
абонаментни такси и потребени услуги за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г., сума от 84,44
лева / осемдесет и четири лева и 44 стотинки / по договор за мобилни услуги от 14.10.2014г.,
изм. с допълнително споразумение от 02.05.2017г. по отношение на номер **********,
представляващи главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и
потребени услуги за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г., сума от 102,50 лева / сто и два лева
и 50 стотинки/ по договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. , изм. с допълнително
споразумение от 10.01.2018г. по отношение на номер **********, представляващи
главница, равняваща се на стойността на месечните абонаментни такси и потребени услуги
за периода 25.12.2017г – 24.04.2018г., сума от 329,44 лева/ триста двадесет и девет лева и 44
стотинки/, дължими по договор за лизинг от 02.05.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG
6
Galaxy J7 2016 Black за периода 25.12.2017г – 02.04.2019г. и сума от 407,76 лева /
четиристотин и седем лева и 76 стотинки/, дължими по договор за лизинг от 10.01.2018г. за
мобилно устройство HUAWEI P10 Lite Blue за периода 25.12.2017г – 10.12.2019г. , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 17.10.2019г., за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1433/2019 г. на РС Девня.
ОТХВЪРЛЯ исковете за приемане на установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че В. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ Б. “ №9,
ет.4, ап.32, ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК “ Младост “ №4, Бизнес Парк София,
сграда 6, сума в размер на 31,42 лева / тридесет и един лева и 42 стотинки/, представляваща
неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 11.08.2017г. , сума от 27,48 лева / двадесет и седем лева и 48
стотинки/, представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 30.12.2017г., сума от 166,94 лева / сто шестдесет и шест лева и 94
стотинки/ , представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.10.2014г. , изм. с допълнително споразумение от
02.05.2017г., сума от 274,42 лева / двеста седемдесет и четири лева и 42 стотинки/ ,
представляваща неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 11.08.2017г., изм. с допълнително споразумение от 10.01.2018г , ведно
със законната лихва считано от датата на подаване заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК – 17.10.2019г., за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1433/2019 г. на РС Девня.
ОСЪЖДА В. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Д., ул. “ Б. “ №9, ет.4, ап.32, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ЖК “ Младост “ №4, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 259,08 лева /двеста петдесет и девет лева и 08 стотинки/, представляваща разноски
направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, както и
сумата от 934, 33 лева / деветстотин тридесет и четири лева и 33 стотинки/, представляваща
разноски, направени в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7