РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100510471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20144454 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д. № 55794/2020
г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав, са отхвърлени предявените от Д. Й. Й. срещу
„И.Т.“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 ГПК за
отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ със
Заповед от 14.10.2020 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„разработчик софтуер” в „И.Т.“ ООД, както и за заплащане на сумата от 13200
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за период шест месеца, с начална дата 14.10.2020 г., ведно
със законната лихва от 11.11.2020 г. до изплащане на вземането. С решението си
СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото
съобразно изхода от спора.
Срещу постановения съдебен акт е депозирана в законоустановения срок
въззивна жалба от ищеца Д. Й. Й., в която се излагат оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност поради нарушения на материалния закон на
решението на СРС. Поддържа, че тъй като в сключения между страните трудов
договор от 19.08.2016 г. като място на работа е уговорено „мобилно работно
място“ в гр. София, то с явяването си на работа на 14.09.2020 г. в 9.00 часа в офис
на контрахент на работодателя, находящ се в гр. София, „******* където преди
уволнението, признато за незаконно, ищецът обичайно е изпълнявал трудовите си
1
задължения по възлагане от работодателя, е било законосъобразно упражнено
правото на работника по чл. 345, ал. 1 КТ за възстановяване на предишната
работа. Твърди се, че горепосоченият офис съставлява „предприятие“ по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на КТ, поради което смяната на адреса на управление на
работодателя е ирелевантно по отношение на мястото, на което работникът е
следвало да се яви, за да манифестира готовността си да започне работа. Сочи, че
в трудовия договор изрично били посочени адреси за кореспонденция между
страните, като при промяна в обстоятелствата същата следвало да бъде съобщена
на другата страна, поради което комуникация между страните, осъществявана
чрез електронна поща или социалните мрежи, не би могла да породи правни
последици относно указаното от работодателя конкретно място на явяване,
противно на извода на СРС. Поддържа, че на 14.09.2020 г. при явяването си в
горепосочения офис не намерил никой от ръководството на „И.Т.“ ООД, на когото
да предаде съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ, след което в 14.30 часа на същия ден
чрез телепоща писмено искане до работодателя за възстановяване на работа, като
отговор не последвал. На 06.10.2020 г. ищецът отново изпратил чрез телепоща
молба за съдействие, като поискал да му бъде указано къде ще бъде работното му
място, но отговор отново не последвал. Оспорва доказателствената стойност на
показанията на св. Я.. Искането до въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените исковете, както и да
присъди разноските за двете производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„И.Т.“ ООД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно обстоятелството, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че страните се намирали в трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор за неопределено време № 36/19.08.2016
г., изменен с допълнително споразумение № 1/01.01.2018 г., по силата на който
работодателят възлага, а работникът приема да престира трудовата си сила на
длъжността „разработчик софтуер” с място на работа „мобилно работно място“
при „И.Т.“ ООД, прекратен със Заповед № 13/30.09.2019 г. на управителя на
търговското дружество.
С влязло в сила Решение № 172670 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. №
61984/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав, е признато за незаконно
уволнението на ищеца Д.Й. извършено със Заповед № 13/30.09.2019 г. и същият е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „разработчик софтуер”
при „И.Т.“ ООД.
По делото се установява, че на 31.08.2020 г. ищецът е получил съобщение
от Софийски районен съд, че в двуседмичен срок от получаване на същото може
да се яви и да заеме предишната си длъжност поради възстановяването му с
влязло в сила Решение № 172670 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. №
61984/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав.
Не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените като
2
писмени доказателства по делото два броя протоколи, съставени от управителя на
„И.Т.“ ООД, че на 14.09.2020 г. в часовия диапазон от 09.00 ч. до 17.00 ч. ищецът
не се е явил в офис на работодателя, находящ се на адреса на седалището и адреса
на управление на последния в с. Горна Малина, ж.к, „*******1“, за
възстановяване на работа.
Не е спорно обстоятелството, а и се установява от събраните по делото
писмени и гласни доказатества, че на 14.09.2020 г. ищецът е посетил адрес,
находящ се в гр. София, бул. „******* На последния се помещавал офис на „Ф.Б.“
ЕООД, с когото работодателят имал облигационни отношения, възникнали в
изпълнение на приетия като писмено доказателство по делото договор за
маркетингово проучване и IT услуги, сключен на 01.08.2016 г. между Т.Ф. ГмбХ и
Ко.КГ (ФРГ), от една страна в качеството си на възложител, и „И.Т.“ ООД, от
друга страна в качеството си на изпълнител, част от предмета на изпълнение по
който бил обмен на данни между дружеството-възложител и негова дърщерна
компания в Република България „Ф.Б.“ ЕООД. По повод извършването на поетите
с посочения договор IT услуги ищецът посещавал преди уволнението си,
признато по надлежен ред за незаконно, офиса, находящ се на адреса в гр. София,
бул. „*******
Установява се, че на 14.09.2020 г. ищецът е изпратил до „И.Т.“ ООД чрез
„Български пощи“ ЕАД по реда на препоръчаните кореспондентски пратки
съобщение с молба да бъде възстановен на работа, считано от 15.09.2020 г.
Съобщението е изпратено до адрес на получателя в с. Горна Малина, ж.к.
*******, като същото е получено на 18.09.2020 г. от ответното дружество –
обстоятелство, признато от последния в отговора на исковата молба.
Приложена е заповед от 14.10.2020 г., съставена от управителя на „И.Т.“
ООД, допълнена със заповед от 15.10.2020 г. на същия, с която на оснивание чл.
325, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, тъй като
същият след признаването на уволнението му за незаконно и възстановяване на
предишната работа от съда не се е явил да заеме работата в законоустановения
срок, а именно до 14.09.2020 г. Процесната заповед е връчена на ищеца на
14.10.2020 г.
По делото е представен договор за маркетингово проучване и IT услуги,
сключен на 01.08.2016 г. между Т.Ф. ГмбХ и Ко.КГ (ФРГ), от една страна в
качеството си на възложител, и „И.Т.“ ООД, от друга страна в качеството си на
изпълнител, част от предмета на изпълнение по който е обмен на данни между
дружеството-възложител и дърщерната компания в Република България „Ф.Б.“
ЕООД.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2021 г.,
първоинстанционният съд на основание чл. 183 ГПК е извършил констатация, че
Трудова книжка № 452320, сер. Щ, е издадена на ищеца на 22.08.2016 г. и че на
стр. 6 – 7 е вписано прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал. 1, т. 2 КТ, като е отбелязана дата на прекратвяване – 15.09.2020 г.
(поправена). Констатирано е още, че няма други записвания за възникнало ново
трудово правоотношение след прекратяване на процесното.
По делото са представени два броя снимки на екрана на електронно
3
устройство (т.н. скриншотове), които настоящият въззивен състав не кредитира с
доверие по следните причини. На първо място посочените доказателства не са
събрани по надлежния процесуален ред – посредством оглед или експертиза. От
друга страна доказателствената им стойност е твърде ниска, тъй като авторите на
съобщенията не могат да бъдат установени с достатъчна степен на достоверност,
тъй като не са налице необходимите идентификационни белези за авторство.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Г., Г. Г.,
Д. и Я., при анализа на които източници настоящият състав не достигна до
различни изводи за фактите от изложените по-горе.
От изготвеното и прието в хода на първоинстанционното производство
заключение на СТЕ се установява, че на 11.09.2020 г. в 14.01 ч. е успешно
изпратено от имейл адрес: ************g, до имейл адрес: ***************,
електронно съобщение, озаглавено „Възстановяване на работа“, с което ищецът
е бил поканен да посети на 14.09.2020 г. в 09.00 ч. офис на работодателя, находящ
се в с. *********, Индустриална зона, София област, България. При изслушването
си в открито съдебно заседание заседание, проведено на 09.06.2021 г., вещото
лице е изяснило, че не може да отговори дали съобщението е прочетено от
получателя.
В първоинстанционното производство са представни и приобщени по
делото и други писмени доказателства, като същите с оглед спорния по делото
предмет – а именно спазен ли е от ищеца преклузивният срок по чл. 345, ал. 1 КТ,
са неотносими.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, като по същество намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 ГПК.
Фактическият състав на основанието за прекратяване трудовото
правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ включва в себе си три материални
предпоставки (юридически факти), които трябва да са се осъществили в
обективната действителност: 1) компетентен орган на работодателя да е издал
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение; 2) наличието на влязло в
сила решение за възстановяване на незаконно уволнен работник/служител на
предишната му работа; 3) неявяване на възстановения работник/служител да заеме
длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Тежестта на доказване, тоест
задължението за установяване наличието на първите две материалноправни
предпоставки при условията на пълно и главно доказване носи ответникът по
настоящото дело „И.Т.“ ООД, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на
ищеца. Ищецът от своя страна следва при условията на пълно и главно доказване
да установи, че при наличието на първите две материални предпоставки, се е явил
4
да заеме длъжността, на която е бил възстановен в срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
По делото се доказа първият елемент от фактическия състав, а именно, че
процесната заповед от 15.10.2020 г. е подписана от законния представител на
работодателя и в този смисъл е издадена от компетентен орган (като съдът отчита,
че доводи в противната насока липсват). Безспорно е установена и втората
материална предпоставка за законността на уволнението – наличието на влязло в
сила Решение № 172670 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 61984/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 61 състав, с което уволнението на ищеца е признато за
незаконно и той е възстановен на предишната си длъжност.
Настоящата въззивна инстанция намира, че при съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се установява и наличието на третата
материална предпоставка – неявяване на работника в законоустановения
двуседмичен срок да заеме длъжността, на която е възстановен.
Под явяване на работа на работника или служителя по смисъла на
посочения текст, както и на чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ следва да се разбира, работникът
или служителят да се яви лично, фактически в предприятието, т.е. на адреса на
седалището на работодателя, и да манифестира волята си да заеме длъжността, на
която е възстановен от съда. Явяването може да бъде удостоверено, както с
подаването на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг
подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ
съдебен процес. Достатъчно е еднократното явяване на работника или служителя,
за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 КТ да се яви на
работа, за да заеме длъжността, на която е възстановен. В този смисъл са
постановени Решение № 125 от 30.05.2018 г. по гр. д. № 3894/2017 г., IV ГО на
ВКС; Определение № 363 от 01.04.2015 г. по гр.д. № 207/2015 г., III ГО на ВКС;
Решение № 46 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 3406/2013 г., IV ГО на ВКС; Решение
№ 314 от 19.11.2012 г. по гр. д. № 307/2012 г., III ГО на ВКС; Решение № 353 от
07.10.2011 г. по гр. д. № 187/2011 г., IV ГО на ВКС.
От гореизложеното следва, че за да се установи явяването на работа по
смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ е нужно работникът или служителят поне веднъж да е
посетил лично работодателя, фактически да се е явил при него и да е
манифестирал желанието си да бъде възстановен на работа, като горните действия
следва да са извършени в предвидения в нормата двуседмичен срок от получаване
на съобщението за възстановяване. В хода на производството е установено, че
ищецът е получил на 31.08.2020 г. съобщението на Софийски районен съд, с което
е уведомен, че има двуседмичен срок да се яви на работа и да заеме предишната
си длъжност. Установи се, че в периода от 01.09.2020 г. до 14.09.2020 г. ищецът
не се е явил фактически при работодателя на адреса на неговото седалище в с.
Горна Малина, ж.к, „*******1“. Ето защо и само по себе си изпращането чрез
„Български пощи“ ЕАД на молбата за възстановяване на трудовото
правоотношение занапрад не означава, че е спазен срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Извод в противен смисъл не може да бъде обоснован и от извършеното от ищеца
лично посещение на офиса на „Ф.Б.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул.
„******* По делото не се установи на посочения адрес да се помещава каквато и
да е структурна част от предприятието на работодателя, поради което изначално
не е съществувала възможност и не е имало фактически пред кого ищецът да
5
заяви желанието си да заеме длъжността, на която е бил възстановен от съда. Това
обстоятелство е било известно на ищеца с оглед на пребиваването му на
горепосочения адрес непосредствено преди неговото уволнение, признато по
надлежния ред за незаконно.
В сключения между страните трудов договор като място на работа е
определено „мобилно работно място“. Под понятието място на работа се разбират
териториалните граници, в които работникът или служителят, се задължава да
предоставя на работодателя работната си сила и където трябва да полага труда си.
В този смисъл постигнатата между страните договорка не е в достатъчна степен
конкретизирана, за да запълни съдържанието на изведеното понятие. Именно
непостоянния характер на определеното в трудовия договор място на работа е
пречка да се приеме за приложимо в настоящата хипотеза, че явяването в мястото
на работа би могло да породи правните последици по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ
на явяването в предприятието на работодателя. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ
мястото на работа трябва да бъде определено със сключения между страните
трудов договор. То може да се означава с местонахождението на предприятието
или с района на дейността му, като може да обхваща района на дейността на
цялото предприятие или само на отделна част от него (поделение, цех, отдел и
други). Макар и в даден етап от развитието на трудовите правоотношения между
страните ищецът да е полагал преимуществено труд в офиса, находящ се в гр.
София, бул. „******* то това териториално пространство не е било установено
изрично като място на работа по надлежния ред – посредством изрично писмено
изменение на трудовия договор. В допълнение следва да се изясни, че мястото на
работа се определя чрез някой от установените в чл. 66, ал. 3 КТ критерии за това.
Първият от тях е общ и приема като място на работа седалището на
предприятието, с което е сключен трудовия договор, където обикновено се
намират неговите производствени и служебни поделения. Останалите два
критерия са специфични, като първият е конкретизиране на мястото на работа с
трудовия договор, който се използва при големи предприятия, които имат
различни поделения в едно населено място или в различни населени места.
Вторият от допълнителните критерии е характерът на работата, като при него
мястото на работата се определя с оглед на съдържанието на трудовите
задължения, чиято специфичност изисква те да бъдат изпълнявани на точно
определено място. В настоящия случай уговореното между страните „мобилно
работно място“ не покрива никой от установените в чл. 66, ал. 3 КТ специфични
критерии, нито в трудовия договор се съдържат други уговорки за определяне на
мястото на работа. При това положение конкретното място на работа на ищеца се
определя от седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор, а
именно: с. Горна Малина, ж.к, „*******1“. Наведените оспорвания във връзка с
обявения в Търговския регистър адрес на седалището и адреса на управление на
работодателя са несъстоятелни, тъй като тази информация е обществено достъпна,
поради което добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения
обосновава нейната своевременна проверка. Същевременно последната е добре
известна на ищеца, съобразно посочения лично от него в съобщението от
14.09.2020 г. адрес на получателя, а именно: с. Горна Малина, ж.к, „*******1“.
Воден от гореизложеното настоящият въззивен състав приема, че описаните
6
действия на ищеца, доказани по делото, не покриват съдържанието на понятието
явяване на работа по смисъла на чл. 345, ал. 1 КТ, съответно не са от естество да
манифестират волята му да бъде възстановен на предишната длъжност. Ето защо
и наведените във въззивната жалба в противен смисъл оплаквания са
неоснователни.
В този смисъл, тъй като не е налице една от материалните предпоставки за
уважаване на предявения главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то
същият се явява неоснователен.
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
неоснователен, такива се явяват и обусловените от него искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 ГПК за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „разработчик софтуер” и
за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение.
При така възприето и доколкото крайните изводи за неоснователност на
предявените от ищеца искове на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода да делото въззивният съд не дължи произнасяне по
направеното по реда на чл. 242 ГПК искане за допускане на предварително
изпълнение на решението в частта за претенцията за заплащане на обезщетение за
оставане без работа в резултат от незаконното уволнение.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна.
Последната претендира и доказва да е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1054 лева, които следва да ѝ се присъдят.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20144454 от 23.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 55794/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Й. Й., ЕГН **********, да
заплати на „И.Т.“ ООД, ЕИК *******, сумата от 1054 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8