О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                                   гр.София,21.03.2018 г.

 

                      

 

            Софийски градски съд,Гражданско отделение, ІV -А състав в открито заседание на двадесет и шести февруари  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                    Мл.с.СВЕТЛАНА  АТАНАСОВА

При секретаря Цв.Добрева  и в присъствието на прокурора        като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА ч.гражданско дело №5090/ 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 

            Съдебното производство е по  чл.435 ал.4   ГПК.

                     

            Подадена е жалба от С.В.Н.,с която твърди,че на основание чл. 435, ал. 4 ГПК, обжалва насрочване на публична продан на недвижим имот-надземен гараж по изп.д.20158440400123 на ЧСИ,рег.844 ,за който твърди,че е собственик  и неправилно е насочено изпълнението срещу този имот.

                     Взискателят –Б. АД е уведомен за постъпилата жалба и взима становище за нейната недопустимост,алтернативно-неоснователност .

     Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, по обжалваните действия.Счита жалбата за недопустима ,алтернативно неоснователна.

                    Софийски градски съд като взе предвид становищата на страните и наличните по делото доказателства, намира за установено следното:

                        Чл.435 от ГПК сочи по изчерпателен и императивен начин както лицата, които са активно легитимирани да подават жалби срещу действия на съдебен изпълнител, така и самите действия и обстоятелства, които подлежат на съдебен контрол.

                  Съобразно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 ГПК трето за изпълнителното дело лице е легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител, когато последният е насочил изпълнението върху имущество, което в деня на запора,възбраната или предаването,ако се отнася за движима вещ,се е владеело от това трето лице, а не от длъжника. От друга страна, изр. 2 от посочената разпоредба гласи, че жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на възбраната.

                   В настоящия случай, не е налице хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК, тъй като към деня на възбраната /17.04.2013 г./жалбоподателката не е владеела имота.Тя е придобила имота на 04.04.2013 г.

Видно от протокол от 04.10.2013 г. по и.д. № 723/2013 г. по описа на ЧСИ М.Ц. за смяна на пазач (описаното изпълнително производство, в последствие е прехвърлено на ЧСИ С.Я.), фактическото държане на описания в жалбата имот е било предадено на взискателя и ипотекарен кредитор по делото - „Б.“ АД, представлявано от юрисконсулт Т.Т., като ключовете и достъпа до обектите са предоставени доброволно на „Б.“ АД от предишния пазач - Д.П.. Не са представени доказателства от жалбоподателката, че от момента на придобиването на собствеността на Гараж с идентификатор 55419.6707.2283.2 от предишния собственик и пазач на имота към момента на разпоредителната сделка - 04.04.2013 г. е владяла имота. Не са представени и доказателства да владее имота към настоящия момент.

           Тъй като, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, задължителна процесуална предпоставка, обуславяща правото на обжалване от трето лице е, същото да владее имота, върху който е наложена възбраната, то жалбата е недопустима.

          Жалбата е недопустима и поради обстоятелството, че същата е просрочена. Жалбоподателката, на основание чл. 436, ал.1, изречение последно от ГПК е следвало да узнае за продажбата на собствения й имот или към момента на налагане на възбраната - 17.04.2013 г., или към момента на смяната на пазача - 04.10.2013 г., или най-късно към момента на насрочването на първата продан на имота, която видно от обявлението по делото е била с продължителност от 13.09.2016 г. до 13.10.2016 г.

             В жалбата не са представени доказателства, че преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК е спазен, което на отделно основание прави частната жалба процесуално недопустима.

             С оглед гореизложеното,  жалбата  се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

                 Искането за спиране на изпълнението по чл.438 ГПК ще се остави без уважение,тъй като подадената жалба е безпредметна.

            Мотивиран от горното Софийски градски съд,

 

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

              ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба от  С.В.Н.,против действия на ЧСИ,изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот-надземен гараж по изп.д.20158440400123 на ЧСИ,рег.844 ,на който твърди,че е собственик  и неправилно е насочено изпълнението срещу този имот.

               Оставя без уважение искането за спиране на изпълнението.              

                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.

            .

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

 

                                                         2.