О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово,01.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито
заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
С.Миланези
като
разгледа докладваното от съдия Пенкова в.ч.гр.д.№441 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена частна жалба от З.Н.В. ,чрез пълномощника адв.Б. срещу определение
№260224 от 20.10.2020г. по гр.д.№1601/2020г. на Габровски районен съд, с което
се е произнесъл по молбата на жалбоподателката по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване
от внасяне на държавна такса.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се ,че
дължимата държавна такса по предявения иск по чл.87 ЗЗД с оглед данъчната
оценка на имота, е 429,46лв. Ищцата е на 90 години, пенсионер, няма други
източници на доход освен пенсията, има влошено здравословно състояние. В исковата молба е посочено, че месечно
изплаща 70-75лв. на „Социален патронаж”
Габрово за доставяната й от тях храна всеки ден; ежемесечно си купува
лекарства на стойност 20-30лв.;плаща
ежемесечно сума от 10 до 20лв. за разходите във входа ,в който се намира
апартамента и ежегодно плаща съответните данъци и такси за него, или повече от
100лв. месечно са й необходими за
покриване на тези разходи. Затова е поискала освобождаване от внасяне на държавна такса. Оспорва се
приетото от първоинстанционния съд за
остатъка от пенсията, ако бъде платена от ищцата дължимата по делото държавна
такса. Сочи се, че в нормата на чл.83,ал.2 ГПК законодателят е предвидил какво
се взема предвид ,ако такси и разноски не следва да се внасят в производството.
Понятието „бедност„ не фигурира в нормата на закона. Прави се позоваване и на
решение на Конституционния съд №3/2008г. по к.д.№3/2008г.
Претендира се за отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото за даване ход на исковата молба.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и събраните по делото доказателства ,прие за установено
следното:
Частната жалба е подадена в законния срок ,от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Предмет на обжалване е постановеното от
Габровски районен съд определение на
20.10.2020г. по гр.д.№1601/2020г. в частта ,с която е оставено без уважение искането на ищцата З.Н. В. за
освобождаване от държавна такса на основание чл.83,ал.2 ГПК. Съдът е приел
същото за неоснователно, предвид декларирания от ищцата месечен доход от 840лв.
от получаваната пенсия и дължимата за производството по делото държавна такса
от 429,46лв., и че ако бъде заплатена, остатъкът от пенсията на молителката ще бъде в размер
над границата на бедността от
363лв. за 2020г.
Искането по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на държавна
такса по делото е заявено от ищцата З.Н.В., чрез пълномощника й адв.Б. в
подадената искова молба по чл.87 ЗЗД
срещу ответницата М.Г.С. ,с предмет на
исковата претенция разваляне по съдебен ред
на сключения между страните договор на 01.06.2016г. с нот.акт №94,дело
№73/2016г., по която е образувано гр.д.№1601/2020г. по описа на Габровски
районен съд Представителната власт на пълномощника на ищцата адв.Б. е удостоверена с приложеното към
частната жалба пълномощно.
Имотът, предмет на процесната прехвърлителна
сделка, е с данъчна оценка 42945,80лв. съгласно приложеното към исковата молба
удостоверение .
На този етап на производството няма произнасяне на сезирания с исковата молба по
предявения иск чл.87 ЗЗД Габровски
районен съд относно родовата подсъдност
на спора. Предвид на това и съобразявайки разпоредбата на чл.118,ал.2 ГПК, въззивният съд приема ,че
обжалваното определение по чл.83,ал.2 ГПК по гр.д.№1601/20202г. на ГРС е
валидно и допустимо.
Във
връзка с направеното искане по
чл.83,ал.2 ГПК, ищцата е представила към исковата молба декларация за семейно и имуществено състояние
и писмени доказателства – ЕР на ТЕЛК от 09.07.2019г. за здравословното й
състояние . Съгласно декларираните данни
ищцата е на 90 години ,получава месечен доход от 840лв. – пенсия ,семейството й
е едночленно , декларирала е недвижимия имот в гр.Габрово, бул.”Априлов”30,вх.А,ат.4
,който е предмет на извършената от нея прехвърлителна сделка на 01.06.2016г. с нот.акт №94,дело №73/2016г. /приложен към
исковата молба/,която сделка е предмет на предявения иск по чл.87 ЗЗД. Съгласно
представеното решението на ТЕЛК ищцата е със 100% трудова неработоспособност с
чужда помощ, пожизнено. Съгласно заявените в исковата молба твърдения ищцата е сключила договор със „Социален
патронаж” Габрово ,като за ежедневно доставяната й храна заплаща средно по 70-75лв. месечно; за необходимите й лекарства заплаща 70-75лв.
месечно; ежемесечно заплаща и разходи за
ток, вода и такива за апартамента.
При заявения от ищцата месечен доход от 840лв. и твърдените месечни разходи в исковата молба – изброените такива , сочат приблизително на 1/4 от месечния й доход /сочените в частната жалба ,че са повече от 100лв. месечно също не обосновават по–високо съотношение/, които съпоставени с размера на дължимата по делото държавна такса от 429,46лв. ,не обосновават извода ,че жалбоподателката не разполага с доходи, от които да заплати държавната такса от 429,46лв. Същата е заплатена от ищцата на 02.11.2020г., видно от представената в първоинстанционното производство разписка от „Български пощи”ЕАД.
На основание изложеното въззивният съд прие, че обжалваното определение, като обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение№260224 от 20.10.2020г. по гр.д.№1601/2020г. на Габровски районен съд в частта ,с която е оставено без уважение искането по чл.83,ал.2 ГПК на ищцата З.Н.В. за освобождаване от държавна такса.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :