Мотиви към
Присъда № 260013, постановена на 24.03.2022г. по н.ч.х.д. № 4555, по описа на
Районен съд – Варна за 2020г.:
Частният
тъжител А.С.Ц. чрез упълномощения си повереник адв. Н.И. е повдигнал обвинение с тъжба срещу Е.Н.Б. за
това, че на 25.09.2017г. в гр. Варна се заканил срещу него с престъпление
против неговата личност или имот или против личността на негови ближни и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му (чрез изразите
„ще те попилея“, „няма да си тръгнеш жив от Варна“, „ ще те запаля“, „ ще те
унищожа“, „ще те смачкам от другата седмица“, „ няма да има живот за теб“,
„знам те къде живееш, ще запаля теб и децата ти“) – престъпление по чл. 144, ал.1 НК.
Частният
тъжител претендира още, че в резултат на деянието по чл. 144, ал.1 НК са му
били причинени неимуществени вреди, като претендира подсъдимият Б. да му
заплати сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
В
съдебно заседание частният тъжител, се представлява от адв.
И., който поддържа депозираната тъжба в цялост, както и предявения граждански
иск в посочения по-горе размер. Излага, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, че подсъдимият се е заканил против личността на тъжителя и
неговите близки (децата му), тъй като между двамата е имало спорове по повод на
участието на Ц. като управител на дружеството „Грийн Зоун
- 2011“. Именно обтегнатите отношения между двамата и сериозността на заявените
намерения за посегателство в съзнанието на частния тъжител, мотивирали
последния да си наеме охранител в лицето на св. Кр. С.,
който възприел част от заканите. Наред с това, от заключението по назначената
комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза се установявало, че
след отправените закани тъжителят е получил остра стресова реакция,
характеризираща се със състояние на субективен стрес и емоционално
разстройство, нарушаващо социалното му функциониране, което възниква в период
на адаптация към значими жизнени промени. Посочва, че при отправяне на заканите
подсъдимият е съзнавал, че тъжителят ще ги възприеме сериозно и е целял това,
за да подчини волята му в посока изпълнение на желани от него действия. Наред с
това независимо от сериозността на намеренията му и готовността за тяхното
реализиране, престъпният състав е бил изпълнен доколкото в субективния свят на
тъжителя са възникнали изменения, проявили се фактически чрез промяна на начина
му на живот – социално отчуждение, в това число и наемането на охрана. Посочва,
че показанията на св. А. и на св. И. не следва да бъдат кредитирани, доколкото
са насочени в посока оневиняване на подсъдимия, а св. И. следва да се счита
дори заинтересована от изхода на производството, доколкото живее с подсъдимия
на съпружески начала. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, уважаване
на гражданския иск в пълния му предявен размер и присъждане на сторените по
делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия лица адв. А. от своя страна излага
становище за категорична недоказаност на повдигнатото обвинение. Посочва, че
видно от заключението на комплексната съдебно психологична и психиатрична
експертиза личността на тъжителя е със завишена скала на лъжата, а наред с това
цялостното му поведение не говори за това да е преживял твърдения страх за своя
живот и за този на семейството си, като по делото са налице данни, че той и
преди е имал охрана. Излага, че в случая
жертва на измамливи действия е именно подсъдимият и неговото семейство, като
роля в нея е имал и самият частен тъжител. Единствените доказателства в
подкрепа на твърденията за закани от страна на подсъдимия са показанията на св.
С., които обаче не сочи да е възприел конкретните заплашителни изрази, а за тях
бил научил от частния тъжител. От своя страна нито св. Р., нито св. И., нито
който и да е от другите разпитани по делото свидетели не е възприел отправянето
на заканителни думи и изрази, а единствено разговор на висок тон между двамата
на проведеното общо събрание. Наред с посоченото посочва, че в случая не са
налице такива думи и изрази, които да са годни в обективен план да възбудят
основателен страх за вероятното им осъществяване каквото е и изискването на
съдебната практика за съставомерност на деянието, още
повече, че не са налице и преки доказателства, които да установяват изричането
им, като в този смисъл са и обясненията на самия подсъдим, които напълно
кореспондират с останалите гласни доказателства. Поради изложените съображения
пледира за постановяване на оправдателна присъда и присъждане на сторените по
делото разноски.
Подс. Е.Н.Б., редовно пР., се явява лично и посочва, че още при запознанството си
с тъжителя същият ходел с охрана и оръжие, като поводът да бъде заведено
настоящото дело било обстоятелството, че Б. е подал жалба срещу финансовата
къща, чиито интереси Ц. представлявал.
В предоставеното му на основание чл.
297, ал.1 НПК право на последна дума отново описва, че той и семейството му са
жертва на финансовата къща, която Ц. представлява и моли съда за справедливо
решение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Е.Н.Б. е роден на ***г. в гр. Синьо Бърдо, живущ ***, българин, български
гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН **********.
Частният
тъжител А.С.Ц. *** като през месец август 2017г. бил назначен за управител на
дружеството „Грийн зоун 2011“ ООД, което
обстоятелство станало повод за запознанството му с подс.
Б..
Подс.
Б. и св. Р.И. живеели на съпружески начала, като св. И. била съдружник в
дружеството „Грийн зоун 2011“ ООД, като подс. Б. фактически й помагал в дейността на дружеството,
тъй като имал много контакти и опит в развитието на дейността със земеделски
земи.
Другият
съдружник в дружеството била финансова къща „Логос“, като идеята на съдружието
им с мажоритарен дял била финансовата къща да инвестира под формата на заемни
средства в дружеството, което от своя страна и чрез контактите на подс. Б. да развива дейност и да генерира печалба. Като
обезпечение на предоставените средства по няколко на брой договори за заем, св.
И. ипотекирала недвижим имот – къща, находяща се в
гр. Варна на ул.
„Арх. Манол Йорданов“ № 26.
В
хода на дейността възникнали разногласия между част от съдружниците
в дружеството „Грийн Зоун 2011“ ООД и финансова къща
„Логос“, която била негов кредитор и освен това имала пълен контрол върху
активите на дружеството, което довело до прехвърляне на абсолютно всички
средства на дружеството, които имало по банковите си сметки, за погасяване на
кредитите му - четири на брой към въпросната финансова къща „Логос“.
Посоченото
обстоятелство провокирало реакция у св. Р.И. и Е.Б., което от своя страна
провокирало враждебни действия от страна на контролираното от кредитора „Логос
ТМ“ АД, действия в контролираното лице „Грийн Зоун
2011“ ООД, като били предприети няколко конкретни промени.
Първата промяна била, смяна на управителя на общо
събрание, което се твърдяло, да е проведено в дома на св. Р.И. *** тя и г-н Б.
не били присъствали на такова. Именно на това събрание за управител бил
определен частният тъжител г-н А.Ц..
Тази
промяна била вписана в Търговския регистър в резултат, на което св. И. чрез
упълномощения си адвокат Г.А. започнала различни видове дела по чл. 29 от ЗТР
за установяване на вписването на несъществуващи обстоятелства - мястото на
провеждане на общото събрание, на което се твърдяло, че е взето решение за промяна
на управителя, чрез освобождаване на бащата на св.Р.И. Дончо И. и замяната му с
А.Ц..
Посоченото
изострило отношенията между представителите на финансовата къща, в това число
частният тъжител и г-н Б. и неговото семейство.
Още
докато се намирал в гр. София, където живее и понастоящем, тъжителят Ц. бил
уведомен за свикано на 25.09.2017г. в гр. Варна общо събрание на дружеството
„Грийн Зоун 2011“ ООД. Поради това, Ц. заминал на
24.09.2017г. за гр. Варна, за да вземе участие в събранието, като със себе си
взел и св. К.С., работещ като охранител.
На
св. С.Ц. обяснил, че желае да го придружи до гр. Варна, тъй като бил получавал
заплахи за живота си от лице, с което предстои да се срещне в гр. Варна.
След
пристигането им на 25.09.2017г. сутринта на път за офиса на ЧСИ, където
следвало да се проведе срещата тъжителят Ц. провел телефонен разговор, чието
съдържание С. не възприел, но след приключването му Ц. казал, че е получил
заплахи от лице на име Е.Б., като го помолил да внимава на срещата.
Конкретния
повод за събранието от 25.09.2017 год., бил промяна на седалището и адреса на
управление на дружеството „Грийн Зоун 2011“, като
целта била те да се преместят в град София, което било нежелано от гледна точка
на св. И. и подс. Б..
Събранието
се провело в кантората на ЧСИ – св. С.К.Д.. На събранието присъствали г-н А.Ц.
в качеството му на пълномощник на съдружничката в „Грий
Зоун 2011“ ООД Г.С., двамата адвокати на „Логос“ К.
Гюров и Костадин Р., св. С., подс. Б., св. Р.И. и адвокат
А..
Поради
естеството на ситуацията между страните имало напрежение, произтичащо от
взаимния неприязън между страните, като тъжителя Ц. търсел и не можел да намери
един актив - мобилна сушилня, машина за сушене на зърно с съответния инвентар и
много настоявал да му се посочи мястото където се намира въпросната машина, за
да може тя да са продаде и финансовата къща да се възползва по този начин от
цената й.
От
друга страна, подс. Б. и св. И. били силно изнервени,
т.к. освен това, че били взети всички оборотни средства на дружеството „Грийн Зоун 2011“, жилището на И., което било на значителна
стойност, било ипотекирано.
Наред
с това кредитите на дружеството станали предсрочно изискуеми, което мотивирало банка
„Експересбанк“, впоследствие банка „ДСК“, също да си
извади изпълнителен лист и да пристъпи към принудително изпълнение. Посоченото
принудило св. И. и семейството й да продадат къща си „доброволно“ на много по-
ниска цена от действителната й, просто защото бяха принудени от
обстоятелствата. Всички тези факти, били в основата на неприязънта от страна на
подс. Б. и св. И..
На
дивана в кантората на ЧСИ били Ц., Б. и И.. Св. С. се намирал в другия ъгъл на
стаята, а адвокатите А., Гюров и Р. били на масата в съседство на дивана, като
св. Д. единствено въвела участниците в помещението, след което си тръгнала.
Събранието
се провело в нервен тон, като напрежение се усещало между всички присъстващи, в
това число адвокатите на страните, като имало спорове в това число досежно
съдържанието на протокола от събранието. Подс. Б. говорел с тъжителя Ц. на
висок тон, като разпитан в съдебно заседание св. Р. не помни какво са си казали
двамата (единствено, че е имало разговори на висок тон), св. А. е категоричен,
че обиди и заплахи не е имало, св. И. на свой ред не посочва да е имало
заплашителни думи от страна на Б. към Ц., като единствено св. С. посочи, че още
при влизането им в стаята подс. Б. казал на тъжителя
: „ти си човека, ти трябва да оправиш проблемите иначе всякакви страшни неща
могат да се случат, проучил съм те…“ и „Варна ще ти е тясна…“, след което бил
възпрян да продължи от св. И..
След
приключване на събранието страните освободили помещението и си тръгнали.
В
хода на проведеното съдебно следствие беше назначена комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза на частния тъжител А.Ц. видно от
заключението на която предвид личностовата
характеристика на тъжителя, към момента
на отправяне на евентуални заплахи,
той би се
смутил, т.е. би изпитал
безпокойство, притеснение, страх, предвид това, че е бил
сам в гр. Варна, а срещу него е стояло лице,
което е имало подкрепата на другите,
които са присъствали на събранието. Би могъл да изпита
и внезапен страх /уплаха/, но същият
не би бил
толкова интензивен, колкото е предаден от тъжителя
в контекста на неговите субективни възприятия и преживявания /свръхценностово/.
Случилото
се на общото събрание би могло да се окачестви като стресово събитие за Ц.,
което към момента е повлияло неговото психо-емоционално
състояние /станал е по-затворен, имал е страхове от преследване и отмъщение от
въпросното лице/, т.е. повлияло е качеството на неговия живот, но към настоящия
момент стресът е отзвучал, макар и недостатъчно пълноценно преработен, като
страховете са туширани, но лицето има потребност от тяхното вентилиране и
проявяване на съчувствие от околните, що се отнася до преживяното.
Периодът
на уплахата, съобразно личността на тъжителя, би могъл да трае приблизително
няколко месеца, тъй като същият за това време, в което е нямало инциденти и
очакванията му за преследване и вреди върху него и семейството му, не се
покриват с реалността, тушира значително състоянието на страх и стрес от
случилото се.
Непосредствено
след инцидента, вещите лица описват емоционалното състояние на А.С. Ц., като
такова с клинични симптоми на Остра стресова реакция- състояние на субективен
стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо социалното
функциониране, което възниква в период на адаптация към значими жизнени промени
или към последиците на стресогенно жизнено събитие.
Страдащите
имат симптоми на повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване
на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции. Това
разстройство се причинява от външен стрес и обикновено симптомите могат да
отзвучат, след като лицата се адаптира към ситуацията.
След
първоначалната фаза на „зашеметеност“, може да се
наблюдава тъга, безнадеждност, липса на радост, нервност, плач, тревога.
Симптоматиката
отзвучава бързо/може и за няколко часа/ ако се изведе индивида от стресовата
обстановка.
В
случаите, които стресът продължава симптомите обикновено започват и затихват
след 24-38 часа и обикновено симптомите са минимални след 3-10 дни и могат да
отзвучат до месец. Като значение има и събитието предизвикало стреса и в случая
личността която ги е отправила към Ц..
Лечението
на Разстройство на адаптацията-Остра стресова реакция включва прилагане на
психотерапевтични методи на лечение и не се налага използване на психофармакологични средства. Но тези клинични симптоми
могат да отзвучат и без помощ отвън.
Към
момента на психиатричното и психологично освидетелстване при А.Ц. не се диагностицират психични разстройства, интервюто и разговора
свързани с моментите на инцидента, води единствено до емоционален дисконфорт при него
Средата
в която в работил е оказало влияние за отношенията и възникването на
емоционални реакции в тъжителя А.Ц..
Видно
от представените по делото писмени доказателства във връзка с описаните по-горе
събития частният тъжител А.С.Ц. подал жалба до Районна прокуратура – гр. Варна
в която посочил, че спрямо него било извършено престъпление с правна
квалификация по чл. 144, ал.3 НК, а именно закана с убийство във връзка с която
била образувана проверка, а впоследствие с постановление било образувано и ДП №
647/2018г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР. Впоследствие с постановление от
08.06.2020г. цитираното ДП било спряно като на тъжителя били указани правата му
да предяви тъжба срещу Б., тъй като прокурорът приел, че липсва елемент от
обективната страна на престъплението по чл. 144, ал.3 НК, а именно наличието на
закана, което от своя страна изключвало наличието и на субективен елемент за
извършване на твърдяното престъпление. Поради подаване на тъжбата, предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство ДП било прекратено на
основание чл. 245, ал.2, ал.4, вр. чл. 243, ал.1,
т.1, вр. ч. 24, ал.1, т.1 и чл.199 НПК.
Междувременно
на 15.05.2018г. св. Р.Д.И. подала до ВРП писмена жалба срещу лицата А.Р.Г., Г.Вл.С., А.С.Ц. и Р.Р.Г. с твърдения за извършени от тези лица престъпления.
Последвали още жалби, предмет на разглежднае от ВРП и
ВОС по повод на съвместната дейност на жалбоподателите и посочените лица сред
които и тъжителя А.С.Ц..
Гореописаната
фактическа обстановка се установи от следните гласни доказателства - частично
от обясненията на подсъдимия Б., както и от показанията на св. К.Цв. Р., на св.К. Р. С., на св. Р.Д.И., на св. Г.А., както и
тези на св. С.К.Д..
При
извършване на анализа на наличната доказателствена съвкупност съдът не намери
основания за условно разделение на депозираните свидетелски показания по групи,
тъй като всеки един от разпитаните свидетели даде самостоятелна и независима
гледна точка за развилата се ситуация, в зависимост от степента си на
свързаност със страните по делото и техните общи дела и породилите се във
връзка с тях отношения.
На първо място, видно от
показанията на св. Р. (който е участвал на общото събрание заедно с адв. Г. условно от страната на А.Ц. и съдружника в „Грийн Зоун 2011“ ООД Г.С.) събранието действително протекло в
нервен тон, като основно споровете имали правен характер и били между
адвокатите на страните, като на посочено събрание както тъжителят, така и
подсъдимият били охранявани. Между двамата се чували думи на висок тон, като
предимно усещането за агресия в поведението идвало от страна на подсъдимия, но
свидетеля посочи, че не е възприемал никакви закани или други смущаващи
конкретни изрази отправени спрямо тъжителя.
От
показанията на св. С., присъствал на събранието в качеството у на охрана на тъжителя Ц. съдът установи
аналогично наличието на напрежение на събранието, като същият посочи, че е
имало телефонен разговор преди събранието между тъжителя и лице, посочено от
него като подс. Б., но същият не е възприел
съдържанието на същия, а единствено бил уведомен от Ц., че са му били отправяни
заплахи без конкретно да стане ясно какво е било съдържанието им. По същество
за случилото се на общото събрание единствено св. С. посочва, че е възприел Б.
да отправя конкретни реплики към Ц., като същите обаче имат съдържание различно
от изразите описани в подадената частна тъжба, а именно: „ти си човека, ти
трябва да оправиш проблемите иначе всякакви страшни неща могат да се случат,
проучил съм те…“ и „Варна ще ти е тясна…“.
Що
се отнася до показанията на св. И., която живее на съпружески начала с
подсъдимото лице, от съдържанието на нейните показания съдът не установи
никакви възприети от нея закани от страна на Б. към Ц., като същата не отрече,
че между подсъдимия и тъжителя е имало телефонни разговори, които са били
провеждани пред нея на високоговорител, по време на които отново не е имало
отправяни закани. От показанията й на свой ред съдът установи обтегнатостта на
обстановката при провеждане на общото събрание. Обстоятелството, че същата е в
особени отношения с подсъдимия бе съобразено от съда при преценка
достоверността на показанията й, но това не попречи на съда да се довери на
показанията й като доказателствен източник, доколкото същите са в унисон с
останалите гласни доказателства в това число с тези на св. Р., който на свой
ред не е възприел конкретни закани или други, в това число обидни реплики от
страна на подсъдимия.
Показанията
на св. Г.А. съдът прецени като доказателствен източник със значителна степен на
достоверност доколкото съдържанието на същите съдържат висока степен на информативност досежно
отношенията между страните в породилия се конфликт – от една страна св. Р.И. и подс. Б., а от друга представителите на финансова къща
„Логос“, като показанията му бяха лишени от излишна емоционалност, не спестиха
напрегнатостта на проведеното общо събрание, конфликтните точки между
участващите, в това число разговорите на по-висок тон и възникналите спорове от
правно естество между адвокатите, като въпреки тях свидетелят не посочи да е
имало отправени закани или обиди от която и да е от участващите страни спрямо
другите, като не посочи и да е възприел като особено напрегнат, стресиран или
уплашен тъжителя А.Ц..
Посоченото
по-горе се подкрепи по косвен път и от показанията на св. С.Д., която макар да
не е била пряк очевидец на събитията, е добила непосредствени впечатления от
участващите лица, преди предоставянето на помещението в което да се проведе
общото събрание и след неговия край. В показанията си, свидетелката посочи, че
страните са се държали нормално, не е имало необичайно напрежение, не е чувала
викове или крясъци (от помещението в съседство, в което се е намирала), не е
придобила впечатление за някакъв сериозен конфликт между страните, който да е
ескалирал до закани или заплахи.
По
отношение на обясненията, дадени от подсъдимия в съдебно заседание, при анализа
на същите съдът подходи с дължимата критичност и отчитайки тяхната двойствена
природа, като ги кредитира изцяло в частта им, която се подкрепя от останалите
гласни доказателства, а именно, че на събранието е имало разговор на висок тон,
но той не е отправял думите и изразите описани в частната тъжба спрямо
личността на тъжителя А.С.Ц.. Що се отнася до частта от обясненията, в която подсъдимия
Б. отстоява своята гледна точка по повод отношенията с финансова къща „Логос“ и
представляващите я лица, доколкото тя е предмет на разглеждане и обсъждане по
други наказателни производства съдът не счете за нужно да основава свои
фактически възприятия на нея.
Изготвеното
в съдебната фаза на производството заключение по назначената комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза съдът кредитира изцяло, тъй като същото е изготвено от
компетентни вещи лица, същото е пълно и добросъвестно изготвено, като на
практика обяснява в съответните психологични аспекти личността на тъжителя
както и неговите стремеж към омаловажаване на собственото поведение – фактът, че
сам е избрал да бъде управител на дружеството „Грийн Зоун
2011“ ООД, както и акумулиране на агресия към подсъдимия Б., която на практика
обръща към себе си (автоагресия). Специфично е, че
според вещите лица преживяванията на стрес и фрустрация
(каквито несъмнено присъстват в живота на тъжителя по повод на породилите се
конфликти с подс. Б. и неговото семейство)
категорично са повишили неговата нестабилност и са извели на преден план черти
и особености от друг (меланхоличен) темпераментов
тип, което от своя страна е довело до потиснатост у Ц., засилване на
песимистичните мисли, чувства и усещания за ситуацията, ограничаване на
социалните контакти, повишаване на нестабилността на нервната му система. Към
днешна дата обаче, вещите лица са категорични, че тъжителят е преодолял
последиците от травмата до степен, че някои емоции, спомени и възприятия се преекспонират и са в контекста на т.нар. свръхценностово мислене, като не е налице твърдяната
интензивност нито на страх, нито на следващите го разстройство на съня и други.
За
пълнота на изложението съдът е длъжен да посочи, че кредитира изцяло всички
налични по делото писмени доказателства в това число справки за съдимост, постановления,
жалби, материали по ДП № 647/2018г. по описа на 01 РУП при ОД на МВР и др.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимият
Е.Н.Б. следва да бъде признат за невиновен поради следното:
Съдът
намира, че в настоящото производство от наличните по делото доказателства, не
може да се установи по изискуемия от закона несъмнен начин, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144,ал.1 НК.
Видно
от реакцията на посочената разпоредба за да са съставомерни
действията по посочения текст е необходимо от обективна страна да са били
изречени думи и изрази, съдържащи в себе си закани с престъпление против
личността и/или имота на друго лице или спрямо личността и/или имота на ближно
на това лице, като едновременно с това заканата следва да бъде от такова
естество, че да бъде в състояние да възбуди основателен страх за
осъществяването й, т.е. във всички случаи за съставомерността на действието е
необходимо да бъде установено точното съдържание на отправената закана, с оглед
осъществяването на последващата преценка за нейното
въздействие върху психиката на пострадалия с оглед потенциалното й
осъществяване.
Видно
от всичко описано до момента по-горе в настоящото изложение нито един от
разпитаните по делото свидетели не посочи съдържанието на твърдените в частна
тъжба закани спрямо личността на Ц. ( а именно изразите „ще те попилея“, „няма
да си тръгнеш жив от Варна“, „ ще те запаля“, „ ще те унищожа“, „ще те смачкам
от другата седмица“, „ няма да има живот за теб“, „знам те къде живееш, ще
запаля теб и децата ти“), като повечето дори не са възприели да е имало такива,
като единствено св. С. посочва, че е чул думи на висок тон, но изпълващи
различно от твърдяното съдържание, а именно „ти си човека, ти трябва да оправиш
проблемите, иначе всякакви страшни неща могат да се случат, проучил съм те…“ и
„Варна ще ти е тясна…“. Нещо повече онази част от изразите, които са били
според тъжителя изречени по време на проведен телефонен разговор не се
установиха, тъй като нито един от свидетелите присъствали на разговора нито св.
С., нито св. И., са възприели тяхното съдържание, а заявеното от тъжителя
съдържание в контекста на спецификите на личността му и стреса генериран от фрустрираните отношения не следва да бъде възприето
безкритично.
Дори
да бъде възприета тезата, че установените от показанията на св. С. изречени
фрази съдържат негативен елемент, то същите не са конкретни и не биха могли да
бъдат субективно възприети като такива, които да обосноват основателен страх у
човек за осъществяването им, доколкото същите са категорично нееднозначни.
На
следващо място, подобно на обвинителния акт по дела от общ характер, при
наказателните производства от частен характер именно тъжбата е правната и
фактическата рамка на възведеното обвинение, което от своя страна представлява
единство между факти (събития, реализирани в обективната действителност) и
тяхната правна квалификация.
Поради
това, от съществено значение е описаното от фактическа страна, в това число
съдържанието на точно употребените думи и изрази, окачествени от тъжителя и
неговия процесуален представител като закани, да бъде категорично установено,
посредством допустимите и предвидени в наказателния закон доказателствени
източници.
В
конкретния случай, в развилото се наказателно производството не бяха установени
нито един от твърдените в частна тъжба изрази, поради което и за съда отсъства
друга процесуална възможност, освен да признае подсъдимия Б. за невиновен в
извършване на възведеното му обвинение.
Единствено
за пълнота на изложението и макар предвид посоченото съдът да няма задължение
да коментира субективното възприятие за ситуацията на подсъдимия следва да се
посочи, че предвид установените между страните отношения, нагнетеното
напрежение във връзка с нереализираните им проекти и впоследствие по повод на
разпореждането с имота на св. И. и подс. Б. житейски
логично е наличието на негативно отношение от страна на Б. към Ц., като
представител на финансовата къща, което да е довело до размяна на реплики и
повишен емоционален заряд, който се е отразил неблагоприятно в емоционалната
сфера на тъжителя по начина, описан от вещите лица в комплексната експертиза.
Посоченото
обаче само по себе си не обосновава с категоричност вината на подсъдимия в
извършване на възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 144,
ал.1 НК.
Доколкото
процесуално недопустимо е съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК, присъдата
да почива на предположения, съдът не може да признае подсъдимия за виновен, при
положение, че възведеното спрямо него обвинение не е доказано по несъмнен
начин, поради което и съдът призна същия за невиновен и го оправда по така
повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
По гражданския иск:
С оглед изхода на наказателното
производство съдът отхвърли предявеният граждански иск спрямо подс. Б., след като прие, че същият не е доказан по
основание, тъй като гражданския ищец не установи виновно противоправно
поведение на подсъдимия, свързан с отправянето на конкретно описаните в тъжбата
закани, което да е довело до възникнали в правната сфера на тъжителя неимуществени
вреди.
По разноските:
На основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът
осъди частният тъжител да заплати по сметка на ВСС сторените в производството
разноски в общ размер на 480 лева за изготвената по делото експертиза, както и
осъди същия да заплати на подсъдимия Б. сторените от последния разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1500 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: