Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.01. 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на четвърти
декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурора Божидара
Ганева, като разгледа докладваното от съдия Колева в.адм.н.д. № 3653/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С решение
от 20.07.2020 г., постановено по адм.н.д. № 3489/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 121-ви състав, обвиняемият А.Т.Н. е признат
за виновен в това, че на 07.09.2018 г., около 13:00 часа, в гр. София, при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № *******, по бул. „Витоша“, с посока на движение от бул. „България“
към ул. „Бяла черква“, в района на кръстовището с ул. „Стефан Сарафов“, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства“, като не пропуснал насрещно движещия се по бул.
„Витоша“, с посока на движение от ул. „Бяла черква“ към бул. „България“,
мотопед марка „Априлия“, модел „Спорт Сити“, с рег. № С *****, с водач Н.И.В.и
по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, както следва:
-
травматичен шок, наложил поставяне на пострадалия в медикаментозна кома и на
изкуствена белодробна вентилация – реализира критериите на медико-биологичния
признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- гръдна
травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб и излив на кръв и въздух в
лявата половина на гръдната кухина, наложило поставяне на торакален дрен на
активна аспирация – поотделно и в съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
- счупване
на 7-11-то ребра вляво и на 10-ребро вдясно – реализира критериите на медико-биологичния
признак трайно затруднение на движенията на снагата (за срок повече от 30 дни);
-
счупване на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, наложили извършване на оперативна
интервенция за поставяне на метална стабилизация, както и счупване на
напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени – поотделно и в
съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на снагата (за срок повече от 30 дни);
- многофрагментно
счупване на лявата лопатка поради анатомична и функционална свързаност с
функцията на горния крайник – реализира критериите на медико-биологичния
признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник (за срок повече
от 30 дни);
- многофрагментно
счупване на лявата бедрена кост, наложило извършване на оперативна интервенция
за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза – реализира
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник (за срок повече от 30 дни);
- открито
многофрагментно счуване на лявата голямопищялна и малкопищялна кости, наложило
първоначално поставяне на външна фиксация, а впоследствие и извършване на
оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с
метална остеосинтеза – поотделно и в съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник (за срок повече от 30 дни);
- голям
дефект на меките тъкани в областта на лявото ходило и петата на левия крак,
представляващ голям мекотъканен дефект, резултат от получени травматични
увреждания на левия долен крайник и наложил извършване на оперативна
интервенция – алопластика на кожата на площ от 150 кв. см., който не може да
бъде възстановен без извършване на високоспециализирана оперативна интервенция
– реализира критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
-
усложнение на счупванията на костите на лявата подбедрица, водещо до намаляване
на обема на движение на лявата глезенна става, изразяващо се в ограничение на
дорзалната флексия и водещо до ограничение на движенията на лявото ходило,
настъпило впоследствие в хода на лечението на травмата на лявата подбедрица и
независимо от проведеното адекватно и своевременно оперативно лечение на счупванията
на костите на лявата подбедрица, което е наложило оперативна интервенция на Ахилесовото
сухожилие за увеличаване обема на движенията на лявата глезенна става –
реализира критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето,
неопасно за живота – престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр. чл.
342, ал. 1, пр. трето от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание по чл.
78а от НК – глоба в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, платима в полза на
държавата и по сметка на СРС. На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК обвиняемият е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на
решението.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати по сметка на
СДВР сумата от 751,62 (седемстотин петдесет и един лева и шестдесет и две
стотинки) лева, представяща разноски за експертизи.
Срещу
решението в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на обв.
А.Н. – адв. М.К., в частта, с която обвиняемият е лишен от право да управлява
МПС за срок от шест месеца, като се предлага актът в тази част да бъде отменен,
тъй като служебните задължения на лицето като снабдител налагат управление на
МПС, а при изпълнение на наказанието, ще възникне невъзможност да изпълнява
професията си и няма да може да плати и наложената му глоба.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране и проверка
на доказателства в открито съдебно заседание.
В хода
на съдебното производство пред въззивната инстанция в речта си в съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура счита решението на СРС за
правилно, като намира, че наложеното наказание лишаване от права е справедливо,
доколкото по делото са налице обстоятелства, обуславящи налагането му, а именно
множеството причинени телесни увреждания на пострадалия и липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила на обвиняемия, почти три години от
датата на извършване на деянието, издаденото му наказателно постановление и
заповедта за прилагане на административно наказание за това постановление. Моли
да се потвърди решението на първоинстанционния съд.
Защитата
излага доводи, че обвиняемият осъзнава добре какво е причинил и желае да поеме
отговорността си, но за да се случи това и за да може да заплати обезщетение на
пострадалия, за което се води дело по гражданскоправен ред, той трябва да има
възможност да полага труд и да получава възнаграждение, като неговото
препитание е свързано с шофиране и отнемането на СУМПС ще доведе до загуба на
работата му.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, намира за установено следното.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна,
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Обосновано
районният съд е приел, че обв. А.Т.Н. е роден на *** г., в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан. Видно от
представения от защитата трудов договор № 1/11.03.2019 г. обвиняемият работи
като дистрибутор във фирма „С.11“ ООД на двучасов работен ден, с уговорено
трудово възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева. Обвиняемият
е правоспособен водач с издадено на 21.08.2018 г. СУМПС №******** за категории В
и АМ, валидно до 21.08.2028 г.
На 07.09.2018
г., около 13:00 часа, в гр. София, обв. А.Н. управлявал лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А4”, с peг. № *******, по бул. „Витоша“, с посока на движение от
бул. „България“ към ул. „Бяла черква“. Към същата дата автомобилът, управляван
от обвиняемия, не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Пътното платно на бул. „Витоша“ било покрито с дребнозърнест асфалт, без дупки,
неравности и посипаности, предназначено е за двупосочно движение, като за всяка
посока на движение са предназначени по две пътни ленти. Двете платна за
движение във всяка посока били разделени с трамвайно трасе с ширина от 6 метра.
Пътната настилка на инкриминираната дата била суха, движението не било
натоварено и видимостта била добра. Кръстовището, образувано от бул. „Витоша“ и
ул. „Стефан Сарафов“, било регулирано със светофарна уредба, която на
посочената дата работела в нормален режим. Пътните ленти за движение на пътното
платно на бул. „Витоша“ в посочената посока на движение са с широчина от 3,60
метра всяка, разделени са с двойна непрекъсната линия - M2, с ограничение
отдясно (спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от обвиняемия) с
велоалея с широчина от 1,50 метра. След велоалеята вдясно имало тротоарна площ
с широчина от 2,80 метра.
Обв. Н. бил сам
в автомобила си и се движел в лявата пътна лента за движение на бул. „Витоша“, с
посока на движение от бул. „България“ към ул. „Бяла черква“. Преди кръстовището
на бул. „Витоша“ с ул. „Стефан Сарафов“ посочената (лява) пътна лента за
движение била предназначена за движение само наляво. Достигайки до кръстовището
с ул. „Стефан Сарафов“, обв. Н. подал ляв мигач, тъй като имал намерение на
кръстовището да завие наляво по ул. „Стефан Сарафов“ в посока към ул. „Петко
Каравелов“. По това време св. Н.И.В.управлявал мотопед, марка „Априлия“, модел
„Спорт Сити“, peг. № С *****, по бул. „Витоша“, с посока на движение от ул.
„Бяла черква” към бул. „България”. Пътните ленти за движение на пътното платно
на бул. „Витоша“ в посочената посока на движение са с широчина от 3,20 метра
всяка, разделени са с двойна непрекъсната линия - M2 съгласно ППЗДвП, като
същите са ограничени отдясно (спрямо посоката на движение на мотопеда,
управляван от пострадалия В) с велоалея с широчина от 1,40 метра. След
велоалеята вдясно имало тротоарна площ с широчина от 4,30 метра. Пострадалият В
бил сам на мотопеда си, движел се в дясната пътна лента за движение със скорост
на движение от около 44 км/ч., като около 13:00 часа на 07.09.2018 г. също като
обвиняемия се намирал в района на кръстовището на бул. „Витоша“ с ул. „Стефан
Сарафов“.
Преди
кръстовището на бул. „Витоша“ с ул. „Стефан Сарафов“ посочената (дясна) пътна
лента за движение била предназначена за движение само направо и надясно.
Достигайки до кръстовището с ул. „Стефан Сарафов“, св. В имал намерение да
продължи движението си направо по бул. „Витоша“ в посока към бул. „България“.
Същият видял, че светофарната уредба свети в зелен разрешителен сигнал, поради
което навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Витоша“ и ул. „Стефан
Сарафов“.
В този момент
светофарната уредба светела в зелен, разрешителен сигнал и за посоката на
движение, от която идвал управляваният от обв. Н. автомобил. Обвиняемият
управлявал посочения лек автомобил със скорост на движение около 25 км/ч. и
също навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Витоша“ и ул. „Стефан
Сарафов“, като предприел маневра „завой наляво“, без да се пропусне насрещно
движещия се по бул. „Витоша”, с посока на движение от ул. „Бяла черква” към
бул. „България”, мотопед, управляван от пострадалия Н В.
При скорост на
движение от 44 км/ч., на пострадалия В били необходими 26 метра, за да може да
спре и да предотврати удар между двете превозни средства, а в момента, в който обв.
Н. навлязъл с управлявания от него лек автомобил в треакторията на движение на
мотопеда, управляван от пострадалия В, същият се намирал на разстояние 9 метра
от него, поради което и В нямал техническа възможност да спре преди мястото на
удара.
Така,
предприемайки посочената маневра „завой наляво“, без да пропусне насрещно
движещия се мотопед, обв. Н. ударил с предната челна зона на автомобила си
мотопеда, управляван от св. В.
Вследствие на
удара тялото на св. В било отхвърлено нагоре, след което паднало на пътната
настилка и се плъзнало по нея докато не спряло на пътното платно на ул. „Стефан
Сарафов“, оставяйки след себе си следа от задиране по асфалта, отразена в
изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и изготвената скица към него.
Настъпването на
пътно-транспортното произшествие било възприето от свидетелите К.В.К., Л.А.Т., М.А.З.и
Б.Р.Р., които по това време се намирали в района на кръстовището на бул. „Витоша“
и ул. „Стефан Сарафов“ и изчаквали светофарната уредба да светне в зелен,
разрешителен сигнал, за да преминат пеша през същото.
След настъпване
на пътно-транспортното произшествие обв. Н. веднага спрял и слязъл от
автомобила си, за да окаже помощ на пострадалия В, като подал сигнал на тел.
112 за случая.
Скоро след това
на място пристигнала линейка и откарала св. В в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. На обв.
Н. била извършена проверка от свидетелите З.В.К.и В.С.С. - служители на Отдел
„Пътна полиция” - СДВР, в хода на която се установило, че обвиняемият притежава
валидно СУМПС, но същото му е било временно отнето със ЗПАМ № 4039/16.10.2015
г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“
от ЗДвП (за управление на МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“), която обаче към дата 07.09.2018 г. не била връчена на Н..
От свидетелите
Крумов и С. било установено, че към инкриминираната дата обв. Н. също нямал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управляваното от него
МПС.
Свидетелят Р.Т.М.-
служител в ОПП-СДВР изпробвал обв. Н. с техническо средство „Алкотест дрегер
7510“ с № 0136, която проба № 444 дала отрицателен резултат за употреба на
алкохол. Св. М. съставил Констативен протокол № К-581/07.09.2018 г. Свидетелите
З.В.К.и В.С.С. запазили местопроизшествието до извършването на оглед.
Видно от
заключението на изготвената по делото повторна съдебномедицинска експертиза,
пострадалият Н В вследствие на удара е получил следните травматични увреждания:
травматичен шок, наложил поставяне на пострадалия в медикаментозна кома и на
изкуствена белодробна вентилация - реализира
критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно
опасно за живота; гръдна травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб и
излив на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина, наложило поставяне
на торакален дрен на активна аспирация - поотделно и
съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак разстройство на
здравето, временно опасно за живота; счупване на 7-11-то ребра в ляво и на
10-то ребро в дясно - реализират медико-биологичния признак
критериите на трайно затруднение на движенията на снагата (за срок повече от 30 дни); счупване на
9-ти и 10-ти гръдни прешлени, наложили извършване на оперативна интервенция за
поставяне на метална стабилизация, както и счупването на напречните израстъци
на първи и втори поясни прешлени - поотделно и в съвкупност реализират
критериите на медико- биологичния признак трайно затруднение на движенията на
снагата (за срок повече от 30 дни); многофрагментно счупване на лявата лопатка
поради анатомична и функционална свързаност с функцията на горния крайник -
реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник (за срок повече от 30 дни); многофрагментно
счупване на лявата бедрена кост, наложило извършване на оперативна интервенция
за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза -
реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник (за срок повече от 30 дни); открито многофрагментно
счупване на лявата голямопищялна и малкопищялна кости, наложили първоначално
поставяне на външна фиксация, а в последствие и извършване на оперативна
интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с метална
остеосинтеза - поотделно и в съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник (за срок повече от 30 дни); голям дефект на меките тъкани в областта на
лявото ходило и петата на левия крак, представляващ голям мекотъканен дефект,
резултат от получени травматични увреждания на левия долен крайник и наложил
извършване на оперативна интервенция - алопластика на кожата на площ от 150
кв.см., който не може да бъде възстановен без извършване на високоспециализирана
оперативна интервенция - реализира критериите на медико-биологичния признак
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; усложнение на
счупванията на костите на лявата подбедрица, водещо до намаляване на обема на
движение на лявата глезенна става, изразяващо се в ограничение на дорзалната
флексия и водещо до ограничение на движенията на лявото ходило, настъпило
впоследствие в хода на лечението на травмата на лявата подбедрица и независимо
от проведеното адекватно и своевременно оперативно лечение на счупванията на
костите на лявата подбедрица, което е наложило оперативна интервенция на
Ахилесовото сухожилие за увеличаване обема на движенията на лявата глезенна
става - реализира критериите на медико-биологичния признак постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота и които увреждания, които
представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. трето от НК.
Видно от
заключенията на изготвените по делото основна и повторна авто-технически
експертизи опасната зона за спиране на мотопеда, управляван от св. В, при
конкретните пътни условия и скорост на движение от около 44 км/ч, е била 26
метра, като отстоянието на мотопеда, управляван от В, до мястото на удара от
момента на навлизане на автомобила на обв. Н. в кръстовището е била около 9
метра. Видно от изготвените експертни заключения ударът е бил непредотвратим за
В, тъй като същият не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
му, но същият е бил предотвратим, ако обв. Н. не е предприел маневра „завой
наляво” и е пропуснал насрещно движещия се мотопед, управляван от пострадалия.
За да постанови
атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава XXVIII от
НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното производство
относими доказателствени източници, а именно: гласните доказателствени средства чрез показанията на свидетелите Н.И.В.(л.
52-53 от ДП), К.В.К. (л. 51 от ДП), Л.А.Т. (л. 54-55 от ДП), М.А.З.(л. 56 от
ДП), Б.Р.Р. (л. 57 от ДП), З.В.К.(л. 58 от ДП), В.С.С. (л. 59 от ДП) и Р.Т.М.(л.
50 от ДП); писмените доказателства и
доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие ведно със
скица и фотоалбум към него (л. 32-38 от ДП), констативен протокол
№К-581/07.09.2018 г. (л. 31 от ДП), медицински документи (л. 98-107 от ДП),
справка от Районен център 112 – София (л. 109 от ДП), справка и документи от ОПП-СДВР
(л. 111-119 от ДП), свидетелство за съдимост на обв. А.Н. (л. 45-46 от ДП, л.
18 от съд. д.) и трудов договор (л. 24 от съд. д.); способи на доказване: съдебномедицинска
експертиза (л. 61-63, 83-85 от ДП), повторна съдебномедицинска експертиза (л.
69-81 от ДП), автотехническа експертиза (л. 65-67 от ДП) и повторна
автотехническа експертиза (л. 87-96 от ДП).
Пред въззивната
съдебна инстанция не са представени и събрани нови доказателствени материали.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция и на досъдебното производство.
Въззивният съд намира,
че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени източници,
като споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните
свидетели, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283, вр. чл. 378, ал. 2 от НПК, приложените писмени доказателства и доказателствени средства и използваните
способи на доказване – експертизи.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал.
Първоинстанционният
съд правилно кредитира показанията на свидетелите, които са вътрешно логични и
хронологично последователни, като от тях се установяват времето, мястото и
механизма на извършване на инкриминираното деяние.
Настоящият
съдебен състав, също както първата инстанция, кредитира като обективно и
компетентно изготвени заключенията на изготвените в наказателното производство експертизи,
като не установи необходимост същите да бъдат коригирани или допълвани и не
намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите ги експерти.
Законосъобразно
и обосновано първоинстанционният съд е дал вяра и на останалите събраните
писмени доказателства и доказателствени средства, като същите са взаимодопълващи
се, допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ
съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.
От
справката за съдимост на обвиняемия безпротиворечиво се установява чистото му
съдебно минало и липсата на наложено по реда на чл. 78а от НК административно
наказание.
Съобразно
нормата на чл. 378, ал. 2 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е
ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса доказателствени
материали.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяване на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Събраните доказателствени материали очертават една
константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и
по несъмнен начин се установява както самото деяние и неговия механизъм, така и
съпричастността към същото на обв. А.Н..
Въз
основа на правилно изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд
законосъобразно и обосновано е заключил от правна страна, че обв. А.Н. е
осъществила състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. второ, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. трето от НК.
В съответствие
с материалния закон районният съд от обективна страна правилно е изяснил, че обв.
А.Н. на 07.09.2018 г., около 13:00 часа, в гр. София при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4”, с peг. №
*******, по бул. „Витоша”, с посока на движение от бул.
„България” към ул. „Бяла черква” и в района на кръстовището с ул. „Стефан
Сарафов”, при извършване на маневра „завой наляво” към ул. „Стефан Сарафов”, е
нарушил правилата за движението по пътищата, а именно чл. 37, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства”, като не пропуснал насрещно движещия се
по бул. „Витоша”, с посока на движение от ул. „Бяла черква” към бул.
„България”, мотопед марка „Априлия”, модел Спорт Сити”, с peг. № С *****, с
водач Н.И.В.и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, както
следва:
- травматичен
шок, наложил поставяне на пострадалия в медикаментозна кома и на изкуствена
белодробна вентилация – реализира критериите на медико-биологичния признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
гръдна травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб и излив на кръв и
въздух в лявата половина на гръдната кухина, наложило поставяне на торакален
дрен на активна аспирация – поотделно и в съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота;
-
счупване на 7-11-то ребра вляво и на 10-ребро вдясно – реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на снагата (за срок
повече от 30 дни);
-
счупване на 9-ти и 10-ти гръдни прешлени, наложили извършване на оперативна
интервенция за поставяне на метална стабилизация, както и счупване на
напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени – поотделно и в
съвкупност реализират критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на снагата (за срок повече от 30 дни);
-
многофрагментно счупване на лявата лопатка поради анатомична и функционална
свързаност с функцията на горния крайник – реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник (за срок повече от 30 дни);
-
многофрагментно счупване на лявата бедрена кост, наложило извършване на
оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с
метална остеосинтеза – реализира критериите на медико-биологичния признак
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник (за срок повече от 30
дни);
-
открито многофрагментно счуване на лявата голямопищялна и малкопищялна кости,
наложило първоначално поставяне на външна фиксация, а впоследствие и извършване
на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти с
метална остеосинтеза – поотделно и в съвкупност реализират критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник (за срок повече от 30 дни);
-
голям дефект на меките тъкани в областта на лявото ходило и петата на левия
крак, представляващ голям мекотъканен дефект, резултат от получени травматични
увреждания на левия долен крайник и наложил извършване на оперативна
интервенция – алопластика на кожата на площ от 150 кв. см., който не може да
бъде възстановен без извършване на високоспециализирана оперативна интервенция
– реализира критериите на медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота;
-
усложнение на счупванията на костите на лявата подбедрица, водещо до намаляване
на обема на движение на лявата глезенна става, изразяващо се в ограничение на
дорзалната флексия и водещо до ограничение на движенията на лявото ходило,
настъпило впоследствие в хода на лечението на травмата на лявата подбедрица и
независимо от проведеното адекватно и своевременно оперативно лечение на
счупванията на костите на лявата подбедрица,
което е наложило оперативна интервенция на Ахилесовото
сухожилие за увеличаване обема на движенията на лявата глезенна става –
реализира критериите на медико-биологичния признак разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Въззивният
съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на обвиняемия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено
при форма на вината непредпазливост (небрежност).
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на обвиняемия и наложеното му наказание по вид и размер.
За
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1, пр. трето
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
При
провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на обв. Н.
наказание районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е
приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, не са били налице и отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 от НК.
Точно
и вярно е отмерен от районния съд размерът на административното наказание
глоба, наложено на обвиняемия, а именно такава, в размер на 1200 (хиляда и
двеста) лева. Правилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо
отговорността на обвиняемия положените от него усилия да помогне на пострадалия,
обаждайки се пръв на тел. 112, както и изразеното съжаление за стореното. СРС
обосновано е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства причинените множество
телесни увреждания на пострадалия, както и обстоятелството, че към
инкриминираната дата автомобилът, управляван от обв. Н. (негова собственост) не
е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от
факта, че към датата на деянието издаденото НП № 15-4332-023601/21.06.2016 г.,
както и Заповед за прилагане на ПААМ по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП за това
нарушение не са му били връчени надлежно.
Обвиняемият
има призната правоспособност на водач на МПС, като спрямо същият адекватно е
прието, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 343г от НК по аргумент
от чл. 78а, ал. 4 от НК. Основания за
отмяната на това наказание не са налице,
предвид обстоятелството, че именно тази санкция
въздейства в най- пълна степен поправително и възпиращо на дееца. Първоинстанционният правилно е отчел и характера и броя на
причинените на пострадалия множество средни телесни повреди – общо десет, всяка
от които поотделно временно опасна за живота му и налагаща специализирано и
дългосрочно лечение. Доводите на защитата, че лишаването от права ще препятства
полагането на труд от обвиняемия, а от тук и изплащането на обезщетение
на пострадалото лице, не могат да доведат до друг извод. И това е така, т.к. налагането и търпенето на определен вид
санкция, в тази по естеството си наказателна процедура, не може да се обуславя
от понесената или възможността да се
ангажира гражданската отговорност на лицето за причинените вреди.
С
оглед на изложеното, въззивният съд счете, че искането на защитата за
неприлагане спрямо обвиняемия на наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от шест месеца е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Отчитайки
изхода на делото, районният съд правилно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските
върху обвиняемия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2020 г., постановено по а.н.д. №
3489/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121-ви
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.