Решение по дело №698/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 64 ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Община Варна, представлявана от кмета И.П., чрез юрисконсулт С. М., срещу Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което не е извършена верификация и плащане на разходи, по искане за окончателно плащане па Административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16RFOP001-1.002-0003-C04, както следва:

1.  

1. Разходи в размер на 6 566.83 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия към АДБФП;
2. Разходи в размер на 63 673.08 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 2 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 1 от Общите условия към АДБФП;
3. Разходи в размер на 122 528.35 лв., поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП, както и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия към АДБФП.

В жалбата са изложени твърдения за нищожност на оспореното решение поради противоречие с постановеното по АД № 6573/2022г. Решение на Върховен административен съд по оспореното от Община Варна предходно издадено от ответника Решение № РД-02-36-1246/07.12.2021г., в условия на алтернативност за незаконосъобразност, необоснованост и нарушение на материалните права. Подробно са изложени съображения относно допустимостта на разходите, относно липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие. Прави се искане за прогласяване нищожността на оспореното решение, или отмяната му като незаконосъобразно. Претендира за присъждане на разноските, съгласно представен списък.

Ответникът - Заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020", чрез ст. юрисконсулт Д.Д. – В. в писмен отговор оспорва жалбата. твърди, че оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания в съответствие с чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, спазени са административно-производствените правила. Изложени са подробни съображения за недопустимост на разходите и законосъобразността на отказа за верификацията им. Оспорва твърденията за нищожност поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение, като се твърди, че оспореното решение е издадено в изпълнение на съдебния акт. Прави искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Производството е образувано по издаден в резултат на отмяна на предходно Решение за отказ за верификация и плащане на разходи № РД-02-36-1246/07.12.2021г., съгласно влязло в сила Решение по адм. дело № 2742/2021г. на Административен съд Варна, потвърдено с Решение № 245/10.01.2023г. по адм. дело № 6573/2022г. на Върховен административен съд. Решението е отменено поради липса на мотиви, постановено при неизяснена фактическа обстановка, която е от значение за случая, т. е. при несъобразяване на нормата на чл. 35 АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и поради нарушение на материалния закон и е върнато за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С новото Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ отново е направен отказ за верификация и плащане на разходи, по постъпило искане за окончателно плащане № 10, посочени по-горе. Решението е съобщено на 28.02.2023г., а жалбата е подадена на 14.03.2023г., поради което допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Между Управляващият орган на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. от една страна и Община Варна от друга на 19.01.2017 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП" Региони в растеж" 2014-2020, с № BG16RFOP001-1.002-0003-С01.

На 11.03.2021 г. чрез ИСУН 2020 е депозирано искане за окончателно плащане по АДБФП от 19.01.2017 г. от Община Варна. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. Във връзка с искането е извършена документална проверка и проверка на място от екип на „Трансконсулт-БГ“ ООД, външен изпълнител по договор № РД-02-37-108/ 04.07.2019 г. с УО на ОП „Региони в растеж“ 2014 - 2020 г. Извършената проверка на място е трета по ред. По време на проверката са извършени преглед на цялата представена документация по искането за плащане и посещение на място при бенефициента и на обектите предмет на изпълнение. За периода на проверката на място проверяващите установили състоянието на обектите на интервенция и изпълнението на СМР по проекта. За проверката е съставено Приложение 10.5-6 Констативен протокол/22.06.2021 г. Копие от протокола е предоставено на представители на бенефициента. Проверяващите са извършили и проверка на изпълнението на препоръките, направени при преходната проверка на място от 23.10.2019 г. Установено е, че част от констатациите от предходната проверка не са отстранени и поради тази причина те са включени отново в Приложение 10.5-6 Констативен протокол/22.06.2021 г.

С писмо № BG16RFOP00M.002-0003-C04-M181/15.07.2021 г., в ИСУН 2020 бенефициентът е представил доказателства за изпълнение на препоръките по физическото състояние на обектите на интервенция, отправени в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол/31.01.2020 г.

След отмяната на Решение № РД-02-36-1246/07.12.2021г., ответникът е пристъпил към провеждане на повторно провеждане на производство по отказ за верификация по чл. 60 ал. 1, чл. 62, чл. 63 ал. 1 т. 1 и т. 2, чл. 64 ал. 3 и ал. 4 от ЗУСЕФСУ, приложими на основание § 70 от ЗИД на ЗУСЕФСУ и издава оспореното в настоящото производство Решение.

На 31.03.2023г., след издаване на оспореното Решение, е извършена нова проверка на място, за което е съставен Доклад, с констатациите в който ответникът твърди, че се установява липсата на намерение у бенефициентът да изпълни дадените препоръки.

Приети по делото са административната преписка, както и представените Насоки за кандидатстване по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и Методически указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. От заключението й се установява, че вещото лице след проверка на проектната документация, запознаване с материалите по делото и огледи на място, е установило, че описаните в Решението констатации не отговарят на фактическото положение, като същите са подробно описани в заключението. От обясненията в о.с.з. на 07.06.2023г. същото посочва, че в констатациите на органа дори не е посочено къде е мястото на липсващия знак, за да може да се провери констатацията, но при обхода на целия район не е установил липса на знаци. Потвърдена е липсата на решетките по т. 1.3, но нито една от другите констатации за липси или повреди, не е установена при огледа. По т. 8 от Решението вещото лице заявява, че извършените СМР за изместване на проводи - електрически и съобщителни кабелни линии, са дейности по чл. 73 от ЗУТ и сd необходими, за да бъде изпълнен основния проект. Видовете СМР описани в т.1 от решението отказани за верифициране са СМР по смисъла на чл. 73 ал.1 от ЗУТ.

Заключението не е оспорено от страните. Съдът кредитира заключението на в.л. като обективно и компетентно дадено.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

С оглед задължението си по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. По делото е представена Заповед № РД-02-14-180/14.02.2023г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, с която на осн. чл. 25 ал. 4 от ЗА, вр. чл. 5 ал. 4 и чл. 5 ал. 1 т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9 ал. 5 от ЗУСЕФСУ е определена Д. Г - зам. министър на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., вкл. и да издава заповеди и изменения за заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички ИАА по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 60 от ЗУСЕСИФ.

По т.1.1 от Решението, с което УО не е извършил верификация и плащане на разходи по постъпило искане за плащане № 10 /окончателно/ в размер на 6 566.83 лв., съдът приема следното:

С т.1.1.1 от решението ответникът не е верифицирал и платил разходи по констатацията за извършен разход от 138.93 лв. за доставка и полагане на нов тротоар, поради наличие на леко потънали тротоарни плочки до бордюр на източен тротоар преди -----------, поради липса на предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ условия, вр. чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 2 т. 2.7 от АДБФП и чл. 79 и чл. 84, вр. с чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия на сключения между страните договор.

Съгласно чл. 57 ал. 1 от ЗУСЕФСУ разходите са допустими, когато са налице посочените кумулативно условия за това, съгласно т.4 - разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В случая ответникът е приел, че не са налице предпоставките визирани в т. 4 условия, тъй като препоръката за отстраняване на констатацията не е изпълнена – представени са снимки от друг участък от тротоара. Нормата на чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕСИФ предвижда, че чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.

Съгласно чл. 82 ал. 1 т. 4 от ОУ на договора, УО на ОПРР извършва верификация на декларираните разходи в искането за междинно или окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности, на процедури по възлагане на обществени поръчки и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като проверява едновременно т. 4 дали декларираната от бенефициента в искането за плащане дейност, за която той е платил разхода, е изпълнена качествено и в срок. Нормата на чл. 84 сочи, че в случай, че се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82 ал. 1 и ал. 2, УО не го одобрява, като уведомява за това бенефициента.

Въпреки указанията на съда, дадени в Решение № 625/05.05.2022г. по адм. дело № 2742/2021 г., потвърдено с Решение № 245/10.01.2023г. по адм. дело № 6573/2022г. на Върховен административен съд, отново УО не е посочил кое е фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода. Макар и да е посочил нормите на чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ и чл. 82 ал. 1 т. 4 от ОУ към договора, в оспорения акт липсват фактически основания, за отказа, не е ясна волята на ответника - дали е приел липсата на реално доставени продукти, извършени услуги и СМР или че дейностите не са изпълнени качествено и в срок. В случай, че се приеме, че дейностите не са изпълнени качествено, отново липсват мотиви защо ответникът приема, че потъването се дължи на некачествени дейности. Отделно от това, съгласно заключението на СТЕ не се установява наличие на потънали плочки, т. е. тротоарът е отремонтиран, този факт не е отчетен от УО. Съдът приема, че правните изводи на административния орган са направени при липса на фактически основания, въз основа на които е отказал верификация на разхода.

В т.1.1.2 от Решението е констатирана липса на 3 бр. декоративни чугунени решетки при дървета на източен тротоар, поради което е отказано плащането на сума от 2 565 лв. Липсата на чугунените решетки към момента на проверката не е била оспорена от жалбоподателя, като е установена и от вещото лице при огледа. Правните основания за отказа са идентични с тези по т. 1.1.1, като съдът приема, че ответникът и тук не е посочил фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода - дали е приел липсата на реално доставени продукти, извършени услуги и СМР или че дейностите не са изпълнени качествено и в срок.

В т. 1.1.3 от Решението е констатирана липса на два броя знак „Стоп“ ведно със стълбовете. Отказът за плащане на сумата от 99.67 лв. е мотивиран с възстановяване само на единия знак, тъй като за втория бил заведена щета, но към датата на изготвяне на Решението, не са представени доказателства за възстановяване и на втория. Правните основания са идентични с предходните точки. От заключението на вещото лице се установява, че и двата знака са възстановени, което УО не е отчел. Съдът приема, че посочените правни основания не кореспондират с фактическите установявания.

В т. 1.1.4 от Решението е констатирано наличие на изкъртени бордюри и унищожен пътен знак Г 11 и С 6.3, в резултат на ПТП. Съдът приема, че УО не е посочил кое е фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода в размер на 224.59 лв., независимо от посочване на правните такива - дали е приел липсата на реално доставени продукти, извършени услуги и СМР или че дейностите не са изпълнени качествено и в срок. В Решението е посочено, че установеното фактическо положение е резултат на ПТП. В заключението на вещото лице е посочено, че няма изкъртени бордюри, т.е. бордюрите са отремонтирани, а знак Г 11 и С 6.3 е съборен, но не е унищожен. Съдът приема, че и по тази точка правните изводи на административния орган са направени първо при липса на фактически основания, или на ясни такива, въз основа на които е отказал верификация на този разход.

В т.1.1.5 от Решението е констатиран изкъртен парапет вследствие на вандализъм пред подлез „К.“. Съдът приема, че УО не е посочил кое е фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода от 716.02 лв. От събраните по делото доказателства – заключението по допуснатата и приета СТЕ, се установява, че парапетът е възстановен. Съдът приема, че посочените правни основания не кореспондират с фактическото установяване.

В т.1.1.6 от Решението е констатирано, че в подлеза на ВМГ са откраднати две осветителни тела и две предпазни стъкла на осветителните тела. Съдът приема, че УО не е посочил кое е фактическото основание, въз основа на което отказва верифициране на разхода от 1 407.98 лв. От заключението по допуснатата и приета СТЕ, се установява, че не са установени липси на осветителни тела и предпазни стъкла в подлеза на ВМГ. Съдът приема, че посочените правни основания не кореспондират с фактическото установяване.

В т.1.1.7 е констатирано, че е налице недобре замонолитено/разкъртено в основата си стълбче с височина от 0.9 м с бутон на пешеходци на ляв тротоар на кръстовище на ----------- и --------. Съдът приема, че констатацията за недопустимост на разхода е неправилна, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че стълбчето е замонолитено.

В т.1.1.8 е констатирано, че е налице недобре замонолитено/разкъртено в основата си стълбче с височина от 0.9 м с бутон на пешеходци на тротоар, на кръстовището на ул. -------- и --------. Съдът приема, че и тази констатацията за недопустимост на разхода е неправилна, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че стълбчето е замонолитено.

По т.1.2 от Решението, с което УО не е извършил верификация и плащане на разходи по постъпило искане за плащане № 10 /окончателно/ в размер на 63 673.08 лв., съдът приема следното: УО е преценил е, че не са налице условията на осн. чл. 57 ал. 1 т. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ, вр. с чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от АДБФП, сключен между страните, както и чл. 79 и чл. 84 вр. с чл. 82 ал. 1 т. 1 от Общите условия към договора. Това са разходи извършени по повод реконструкцията на подземни технически комуникации – реконструкция на телекомуникационна техническа инфраструктура и реконструкция на силови кабели, както и други СМР върху частна собственост на обект „Реконструкция на улична мрежа по трасето на ---- в участъка от ----до ул. ----и от ---- до ----в т.ч. трасето на обръщача на масов градски транспорт по ----. Прието е, че съгласно Методическите указания в раздел 2.2.3., бенефициентът има задължение да обособи възникнали при проектирането недопустими разходи. Като „допустими дейности“ са определени тази, които се извършват върху общинска/държавна недвижима собственост. В Разрешение за строеж № 90/ГИ/22.06.2018г. и в Разрешение за ползване № ДК-07-ВН-164/30.09.2019г. като възложители са посочени и „Електроразпределение Север“ АД и „БТК“ ЕАД, поради което извършените СМР на подземната техническа инфраструктура са приети за недопустими дейности, съответно разходите също са определени като недопустими – констатация № 8.

На същото основание е прието и че разходите за авторски надзор и проектиране относно реконструкция на телекомуникационна техническа инфраструктура и реконструкция на силови кабели, както и други СМР върху частна собственост на посочения по-горе обект, са недопустими разходи – констатация № 9.

За недопустими разходи са приети и тези за проектиране и авторски надзор, описани като констатации № 12, 17 и 18 със същите мотиви.

От приетата и неоспорена по делото СТЕ се установи, че извършените СМР в посочените участъци са предизвикани и имат за цел задължителни, локални измествания на изградени улични подземни мрежи, предизвикани от проектните решения за ремонт на уличните платна, изграждане на подлези, като предвидените проектни решения имат локален характер и същите нямат за цел обновяване на цели кабелни линии и не излизат извън обхвата на границите на основния обект, извършените СМР са такива, по смисъла на чл. 73 ал. 1 от ЗУТ.

Съгласно чл. 10 от сключения между страните договор недопустим е всеки разход, определен съгласно чл. 65-71 от Регламент № 1303/2013 г. на Европейския парламент и съвета, Постановление № 189/2016 г. или съгласно Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и/или отговорите на въпросите към тях.

От приложените по делото доказателства се установява, че относно това допустими ли са разходи за СМР, свързани с изместване на съществуващи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, които попадат в обхвата на инвестиционния проект за обект, включен за реализация в проектното предложение в хода на процедурата от страна на Община Варна е отправено питане. В отговора от ответника е посочено, че проектните предложения от групата "Градска среда" следва да бъдат придружени от декларация на кмета, че елементите на подземната техническа инфраструктура под обекта на интервенция са напълно изградени или реконструирани към момента на кандидатстване и не се предвижда планово изграждане или реконструкция на съществуващата подземна инфраструктура за период от 5 г. след одобряване на искането за окончателно плащане, или документ с който бенефициентът се ангажира до осигури собствен ресурс или др. източник на финансиране за подземната инфраструктура преди стартиране на СМР. Отделно от това е посочено, че дейностите по изместване на съществуваща подземна техническа инфраструктура, които се налагат в резултат на разширение на пътното платно, са допустими за финансиране чрез БФП, като тези дейности следва да включват само изместване, без реконструкция или рехабилитация на съответните подземни съоръжения. Именно това е сторено, както посочва и вещото лице в заключението си, а не е извършвана реконструкция или рехабилитация на целите трасета на техническата инфраструктура и кабелите на „Електроразпределение Север“ АД и „БТК“ ЕАД.

По т.1.3. от Решението, с което УО не е извършил верификация и плащане на разходи по постъпило искане за плащане № 10 /окончателно/ в размер на 122 528.35 лв., съдът приема следното: УО е преценил, че не са налице предвидените в чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ условия, вр. чл. 62 ал. 2 от ЗУСЕФСУ и чл. 79 и чл. 84, вр. чл. 82 ал. 1 т. 4 от Общите условия на сключения между страните АДБФП. Мотивите му за това са, че относно обект „Реконструкция на улична мрежа по трасето на -------- в участъка от -------- до --------, в т.ч. велоалея, изпълняване на мероприятия за подобряване на достъпната среда и ремонт на автомобилни и пешеходни подлези“, стените и настилките в пешеходните подлези са надраскани и непочистени и относно обект „Реконструкция на улична мрежа -------- в участъка от --------до --------, вкл. основен ремонт на транспортно съоръжение /пътен възел „В.“/ - стените в подлеза при спирка „С“ са надраскани и че два броя постоянни обяснителни табели също са надраскани.

Основанието за отказ от плащане е неспазване на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ, като в оспореното Решение не е посочено кое от изброените в нормата УО е приел, че е налице – дали разходите не са за реално доставени продукти, за извършени услуги, строителни и монтажни работи или че дейностите не са изпълнени качествено и в срок. От самото описание на констатацията става ясно, че по-скоро става въпрос за посегателства върху извършените работи, а не за липсата или некачественото им изпълнение, което не може да изпълни състава на посочената норма.

В обобщение съдът приема, че обжалваният акт е постановен при неспазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. По своята правна същност верификацията по чл. 62 от ЗУСЕФСУ представлява проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП. Предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, направил искането за плащане по проекта, отказът за верификация на заявените суми следва да е ясно формулиран, с посочване на относимите факти, както и при съобразяване на всички обстоятелства. При постановяване на предходното Решение, отменено с посочения съдебен акт, съдът изрично е указал на ответника, че следва при произнасянето си да съобрази указанията на съда. В настоящото Решение, не са изпълнени задължителните указания на съда. В случая от правна страна постановеното решение за отказ да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 192 768.26 лева – 6 566.83 по т. 1.1., 63 673.08 по т. 1.2. и 122 528.35 по т. 1.3., по сключен административен договор между страните, се основава на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ, регламентиращ едно от изискуемите се общи условия за допустимост на разходите - да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. От мотивите на решението не може да се установи налице ли са посочените в обжалвания акт фактически обстоятелства и съответстват ли на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената правна норма. Правното основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим, съобразно фактите посочени в акта е някоя от хипотезите на чл. 57 ал. 1, ал. 2 или чл. 58 от ЗУСЕФСУ. Посоченото от ответника правно основание – чл. 57 ал. 1 т. 4 от ЗУСЕФСУ не е достатъчно, ако органът приема, че е налице някоя от хипотезите на ал. 1 от текста, той трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 от ЗУСЕФСУ, на които счита, че конкретния разход не съответства. Предвид изложеното оспореното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят е поискал съдът да прогласи нищожността на Решението, поради противоречието му с влезлите в сила съдебни актове, посочени по-горе. Съдът намира, че не са налице основания за нищожност на оспорения акт. В мотивите на Решение № 625/05.05.2022г. по адм. дело № 2742/2021 г. на Административен съд Варна, липсват конкретни указания до административния орган, които да не са изпълнени. В същото са налице единствено констатации, че оспореният административен акт е издаден при неизяснени факти и обстоятелства и при липсата на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. Прието е, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, а именно без да са изследвани фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да са събрани доказателства в тази насока, както и в нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Именно тези нарушения са определени като съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила, водещи до неговата незаконосъобразност, поради което решението е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне. В оставящото го в сила Решение № 245/10.01.2023г. по адм. дело № 6573/2022г. на Върховен административен съд е прието, че констатираната липса на мотиви винаги се квалифицира като съществено нарушение на административно производствените правила, поради което е основание за отмяна на оспорения акт, както е прието в т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че указанията в съдебното решение поради неспазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, няма как да се квалифицира като конкретни указания, задължения, които административният орган следва да изпълни и неизпълнението им да води до нищожност на акта. Неизпълнението на указанията по тълкуване и прилагане на закона при решаване на преписката след връщането й за ново разглеждане представлява нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяната на акта, а не обявяването му за нищожен.

По изложените съображения съдът намира жалбата на Община Варна за основателна, а оспореното Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ като незаконосъобразно следва да се отмени.

При този изход на спора на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 3005 /три хиляди и пет/ лева, от които 1700 лева – държавна такса, 765 лева – възнаграждение за вещо лице и 540 лева юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“.

ОСЪЖДА МРРБ да заплати на „Община Варна сумата от 3005 /три хиляди и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: