МОТИВИ
към НАХД 619/14г
Производството е образувано по внесено постановление на
прокурор от РП Пазарджик с предложение обвиняемият С.Л.С. ЕГН ********** - да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.131 ал.1
т.12 предл. последно вр. чл.130 ал.2 от НК, а именно за това, че на
22.10.2013г. в СОУ „Г. Брегов" в гр.Пазарджик причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание на Даниел Ильов К. като деянието е извършено
по хулигански подбуди и да му бъде наложено административно наказание по реда
на чл.78а от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, което твърди , че е доказано, като настоява обвиняемият да бъде
признат за виновен и след приложение на чл. 78 а , ал.1 от НК - освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание обществено
порицание.
Обвиняемият се признава за
виновен.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, ръководейки се от закона
и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На
22.10.2013г. постр. К. и свид. В. били на училище. В междучасието между третия
и четвъртия час в училището дошъл обв. С., за да се види с приятелката си.
Свид. В. слязла пред училището при обв. С. - свид. В.. Следващият час започнал
и преподавателката казала на постр. К. да извика свид. В.. Постр. К. изпълнил
указанията на учителката и през прозореца извикал свид. В., която се качила в
часа.
След края
на часа постр. К. слязъл пред училището, тъй като следващият час бил по
физическо възпитание. На двора на училището били свидетелите Д.Т. и Ф.М.,
ученици в същото училище. Обв. С. се приближил до постр. К. и го блъснал в гърдите
с думите: „Ти ли си този, който се извика през прозореца; на голям ли се
правиш". Постр. К. отговорил, че учителката го е пратила да повика свид. В..
С. обаче продължил да крещи, нарекъл постр. К. „боклук" и „миндил" и
му нанесъл шамар в областта на лявата част на лицето. К. почувствал болка и се
хванал за лицето на удареното място. Тогава се намесил свид. М., дръпнал обв. С.
за якето и му казал да си тръгне от училището. Обв. С. продължил да се
приближава към постр. К., но след намесата на други, си тръгнал.
Постр. К.
се обадил по телефона на майка си, свид. Росица Чивянова, която дошла в
училището и видяла, че лявата буза на сина й е доста зачервена, а самият той
бил уплашен. След около две седмици болката, която постр. К. чувствал в
областта на ченето, отшумяла.
Против
обвиняемия С. отпочнало разследване за престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 от НК
вр. чл. 130, ал.2 от НК , което след като приключило, обвиняемият бил предаден
на съд.
В
съдебно заседание той прави пълни самопризнания, като потвърждава верността на
изложените в прокурорското постановление факти по тяхната същност и хронология.
Съставомерността на инкриминираното престъпно деяние и механизма на
причиняването му,както и ситуацията, в която е било причинно са доказани от
участниците в нея. Последните са всъщност лицата, разпитани като свидетели по делото -
пострадалия К., Тегова, М., В. и Чивянова .
Визираните
гласни доказателствени средства напълно еднопосочно и съвкупно визират факти,
аналогични на инкриминираните. Така, установено е от тях, че физическата
агресия, в която се е изразило
конкретното престъпно деяние е съпровождана от словесна агресия, при която
напълно непровокирано обвиняемият предизвикателно се обърнал към пострадалия: „Ти ли си този, който се извика през
прозореца; на голям ли се правиш?“. Въпреки дадения отговор, обвиняемият
секунди по -късно отново се обърнал към пострадалия с обиди - „боклук, миндил“
и му зашлевил шамар в лявата част на лицето. намесата на св. М. и на други,
неперсонифицирани ученици, осуетила развитието на инцидента. С. бил спрян.
Възприятията
на неговата майка досежно вида на увреждането му, както и данните от самия пострадал
и очевидците дават основание да се приеме за вярно решението на прокурора
досежно вида и степента на възприетата телесна повреда - лека телесна повреда
без разстройство на здравето и изразяваща се в болка и страдание.
Възприетата
фактология обаче относно развитието на процесната ситуация и поведението на
обвиняемия в нея , изградено от непровокирана, демонстративна агресия, проявена
в нейната физическа и словесна форма, прави верен и извода за дадената
квалификация по чл. 131,ал.1 т.12 вр. чл. 130, ал.2 от НК. Действително се касае до хулигански подбуди за извършването на
гореописаните действия. За тяхното съществуване може да се съди по дръзкото и
арогантно поведение на обвиняемия, целящо да покаже явно неуважение към
обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност.
Поради това, че обвиняемият не е познавал пострадалия и не е бил провокиран от
него няма данни за личен мотив или отмъщение в действията на обвиняемия
неговата жертва. Двамата дори не са се познавали. Това определя нападението и
действията, с които е осъществен побоя като дръзки, арогантни и манифестиращи явно неуважение към обществото и открито пренебрежение
към правилата на морала и към човешката личност.
В субективно отношение е действал с пряк
умисъл. Предвиждал е и е целял обществено-опасните последици. В конкретния
случай и предвид данните по делото за механизма на причиняване и засегнатия
орган, се налага извода, че е предвиждал и е целял настъпването на конкретните по вид и степен телесни
увреждания. Налице са и необходимите за
състава хулигански подбуди за извършването на гореописаните действия. Обвиняемият
е съзнавал, че с поведението си засяга обществения ред.
Предвид
горното, съвсем основателно е възприето от прокурора, че от обективна и субективна страна обв.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
131, ал.1, т. 12, във връзка с чл.130, ал.2 от НК .
Основателно
са открити от страна на представителя на държавното обвинение и основания за
приложение на чл. 78 а, ал.1 от НК, предвид вида и размера на наказанието,
което се предвижда за извършеното от обвиняемия престъпление; липсата на
предходни осъждания за същия, както и липсата на причинени съставомерни
имуществени вреди, които да са останали невъзстановени.
Синхронните
позиции на страните по делото относно отмерването на наложеното административно
наказание глоба , която се наложи, съвпаднаха и с решението на Съда. Като се
има предвид, че наказанието следва да има поправително-възпиращо въздействие в
личен и обществен аспект ( при тази необяснима и хиперболизираща агресия от
страна на подрастващите), Съдът след като освободи обвиняемият от наказателна
отговорност на основание чл. 78а , ал.1 от НК , му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. Определянето
на тази минимален размер има за свое основание и фактът, че обвиняемият -младеж
на 22 години, е имал съзнанието, че по този начин демонстрира мъжество пред
своята приятелка, самоотверженост и решимост да отстранява всякакви прегради
пред своите решения и по този начин да се представя пред нея в избрания от него
облик. Този неправилен избор е все пак продукт на младата му възраст и липсата
на въздържание, коректив на което следва да се яви наложеното наказание.
В
тежест на обвиняемия се присъдиха и евентуално дължимите при издаване на изп.
лист 5 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
По
изложените мотиви съдът постанови решението си, което обяви на страните, като разясни
възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: