Решение по дело №4224/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1695
Дата: 12 октомври 2017 г. (в сила от 12 октомври 2017 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430104224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. П., 12.10.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 19.09.2017година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 4224 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

            Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против А.Л.П., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от общо 510.26 лв. главница и лихва, за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2518/2017г. на РС П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 463.69 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2015год. - 28.02.2017 год.; 46.57 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.04.2015 год. – 03.04.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2518/2017г. – 07.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. Във възражението в заповедното производство липсват възражения от длъжника, които да бъдат обсъждани и разглеждани понастоящем. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.

Третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД гр. София, не взема становище по делото.

         В съдебно заседание ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

        При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства в ч.гр.д.№ 2518/2017г. по описа на ПлРСпрепис-извлечение от сметка на абонатен5284, и приетите в исковото производство ОУ на ищеца.

       Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.  

       При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство – 75.00лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които се изчисляват в размер на 37.50 лв.

По изложените съображения, и на осн. чл 238 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че А.Л.П., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., сумите: 463.69 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2015год. - 28.02.2017 год.; 46.57 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.04.2015 год. – 03.04.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 2518/2017г. – 07.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, А.Л.П., ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, с представител Й.В.В., направените по делото разноски в размер на 175.00лв., както и разноските по ч.гр.д.№ 2518/2017г. по описа на ПлРС, в размер на 37.50лв.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ищеца - „Нелбо” ЕАД гр. София.

Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: