Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,
в открито заседание на двадесет и четвърти октомври 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Александър
Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2614 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/
вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на
И.С.С. срещу Решение № 1546/05.08.2019г. постановено от V
състав на ВРС по нахд № 2380/2019г., с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 1325994 на Областна дирекция на МВР
Варна, с което на И.С.С., като
представляващ “ВИС и АИС“ ЕООД е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100лв., на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/
за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът, в
касационната жалба, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с
който да бъде отменен Електронния фиш.
Ответникът по
касационната жалба не изразява становище.
Представителят на
ВОП дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от
надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото
производство е Решение № 1546/05.08.2019г. постановено от V състав на ВРС по нахд № 2380/2019г. С оспореният съдебен акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 1325994 на Областна дирекция на МВР Варна, с който на И.С.С., като представляващ
“ВИС и АИС“ ЕООД е
наложено административно наказание „глоба“, в размер на 100лв., на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел,
че:
1.
На 26.08.2016г. в гр.Бяла, обл.Варна, по
ул.Трифон Милушев, в посока гр.Варна, до дом №81, с МПС автобус Волво Б 12 с
рег.№ РВ ****РК, собственост на И.С.С., представляващ “ВИС и АИС“ ЕООД е установено движение със скорост от 78
км.ч при разрешен за този пътен участък скорост от 50 км.ч.
2.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство.
3.
За констатираното нарушение е издаден електронен фиш,
предмет на проверка във въззивното производство.
Въззивният съд е констатирал, че Електронният
фиш е валиден акт. Приел фактите установени в Електронният фиш и след анализ на
относимата нормативна уредба, направил извод, че нарушението е съставомерно, и че Електронният фиш е
законосъобразно издаден и го потвърдил.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК
настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е
валидно и допустимо - постановено е по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено
от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата
обстановка установена от решаващия съдебен състав и изводите му за
съставомерност на деянието са обосновани от събраните в хода на
административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При правилно установена фактическа обстановка
решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния
закон.
Касаторът
намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила
състоящо се в необсъждане на нито едно от оплакванията му във въззивната жалба изключващи
административнонаказателната отговорност или квалификацията на нарушението.
Сочи, че в хода на въззивното оспорване фактическата обстановка е останала
неизяснена и, неясно било какво е правното основание възприето от съда при
установена скорост с техническото средство в електронния фиш да е вписана друга
скорост. Релевира довод, че нямало правно основание за приспадане на скоростта
с така нареченият толеранс, и това приспадане създавало неяснота относно
фактическото обвинение и ограничавало правото му на защита. Намира, че
неправилно съдът по отношение на нарушението не е приложил института на
давността. Тези доводи не са нови, изложени са във въззивната жалба и са
преповторени пред касационната инстанция. Релевиран е довод в касационната
жалба, че връчването на електронния фиш години след извършване на нарушението
го е поставило в невъзможност да се възползва от възможността да подаде
декларация по чл.189, ал.6 от ЗДвП, в която да посочи кое е лицето, на което е
предоставил за ползване и управление автобуса. Касаторът релевира довод, че
наказателната и административнонаказателната отговорност е лична и, че не може
решението на съда да почива на предположения, т.е. решението да бъде взето при
недоказаност по несъмнен начин на обвинението.
Доводите
в касационната жалба настоящият касационен състав преценява като неоснователни.
В оспореното съдебно решение въззивният съд е дал отговор на изложените във
въззивната жалба доводи и твърдения. Констатирал е пълнота, точност и яснота
при описанието на извършеното нарушение. Направен е извод, че не е нарушено
правото на защита на наказаното лице. Във връзка с оспорването във въззивната
жалба на начина на констатиране на нарушението въззивният съд е направил проверка
и е установил, че в електронния фиш е индивидуализирано техническото средство,
с което е установено нарушението. Даден е отговор на всички възражения във
въззивната жалба относно оспорванията на съдържанието на електронния фиш,
измежду които са доводите за приложимата разпоредба на ЗДвП, за липсата на дата
в Електронния фиш, за изискуемите реквизити на електронния фиш, съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП и за вписаната скорост и разликата с констатираната
скорост. Изложените мотиви дават конкретни, ясни и съобразени с разпоредбите на
ЗДвП отговори на възраженията във въззивната жалба, поради което не са налице
нарушенията релевирани в касационната жалба относно необсъждане на оплакванията
във въззивната жалба изключващо административнонаказателната отговорност или
квалификацията на нарушението. Изложени са мотиви във въззивния акт и относно
възраженията за изтеклата погасителна давност и за липсата на доказателства за
техническата изправност на техническото средство, с което е установено
нарушението. По арг. от чл.221 от АПК касационната инстанция препраща към
мотивите на въззивното решение.
Доводът
на касатора, че връчването на електронния фиш години след извършване на
нарушението го е поставило в невъзможност да се възползва от възможността да
подаде декларация по чл.189, ал.6 от ЗДвП, в която да посочи кое е лицето, на
което е предоставил за ползване и управление автобуса е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 189, ал.6 от ЗДвП дава възможност на лицето, на което е
издаден Електронен фиш да посочи в нарочна декларация кое друго лице е
управлявало МПС при извършване на нарушението. Разпоредбата не ограничава
собственикът на МПС със срок от извършване на нарушението да се възползва от
правото да подаде декларация. Срокът посочен в разпоредбата на чл.189, ал.6 от ЗДвП
започва да тече от момента на връчване на фиша. Съдът съобрази, че доводите на касатора са неоснователни при
регламентирания в разпоредбата срок. Касационната инстанция намира, че тези
доводи могат да са свързани с
обстоятелството, че след толкова време собственикът на МПС не помни на
кого е предоставил МПС за управление. За
да се прецени основателността на това възражение, съдът отчете вида на МПС, с
което е извършено нарушението – автобус. Това е МПС, с което се извършва
търговска дейност, за която следва да бъдат съставяни документи – пълномощни,
командировъчни, заповеди за извършване на конкретното пътуване. Налага се
извод, че се твърди неиздаване на необходимата за извършеният транспорт документация
от наказаното лице. Това е нарушение на изискванията за отчетност и поради
това, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
невъзможността да се възползва от правото да посочи кое е лицето управлявало
МПС при осъществяване на нарушението поради липса на отчетни документи не може
да се тълкува като нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Доводът,
че на касатора, че наказателната и административнонаказателната отговорност е
лична и, че не може решението на съда да почива на предположение е
неоснователен. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. С цитираната разпоредба е допусната фикция, при
която вместо собственикът на МПС, който е юридическо лице наказанието се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Безспорно е че
наказаното лице е управител, т.е. законен представител на дружеството
собственик на МПС и, че не е посочил лице, на което да е предоставил
управлението на моторното превозно средство към момента на извършване на
нарушението. Административно наказателната отговорност на г-н С. е ангажирана
законосъобразно по арг. от чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Оспореното
съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд
– Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1546/05.08.2019г. постановено от V състав на ВРС по нахд №
2380/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.