ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 861
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502132 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Обжалвано е решение № 262010/16.07.21г.,постановено по гр.д.№
5461/19г.по описа на ПдРС,5 гр.с.в частта му,имаща характер на
определение,с която е оставена без уважение молбата на процесуалния
представител на ответника Д. ЕМ. УЗ. от 16.06.21г.с правно основание чл.248
от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №
201624/03.06.21г.в частта за разноските с присъждане на допълнително
възнаграждение на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ № 1/04г.
Недоволен от решението в атакуваната му част е останал адв.Д.Б.-
процесуален представител на Д. ЕМ. УЗ.,който счита същото за
незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения и моли съда
да го отмени в частта му за разноските,като му присъди още и направените
разноски за адв.възнаграждение в размер на ****лв.с ДДС на осн.чл.7,ал.9 от
НМРАВ.
Ответникът по частната жалба „ОТП Факторинг България“ЕАД,ЕИК-
*********,със седалище гр.София,чрез пълномощника си юрск.Г.К. намира
същата за неоснователна,а съдебният акт в атакуваната му част за правилен и
законосъобразен по съображения,изложени в писмен отговор.
1
ПдОС,след преценка на обстоятелствата,изложени в частната жалба и
доводите на страните,намира за установено следното:
Делото пред ПдРС е образувано по искове с правно основание
чл.79,ал.1,пр.1 и чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.240 във вр.с чл.99 от ЗЗД,предявени
от „ОТП Факторинг България“ЕАД против Д. ЕМ. УЗ.,ЕГН-********** от
гр.П. за осъждане на последния да заплати на ищеца сумата от
******лв.главница по договор за стоков кредит и сумата от *******лв.лихва
за забава за периода 15.02.15г.-12.03.19г.
С решение № 201624/03.06.21г.районният съд е уважил изцяло иска за
главницата и частично иска за мораторна лихва,като е отхвърлил иска по
чл.86 от ЗЗД за сумата от 78,46лв.,представляваща разликата между уважения
и претендирания размер на лихвата за забава.
В исковото производство ответникът У. е представляван от
адв.Д.Б.,като с ДПЗС от 12.04.19г.е уговорено между него и ответника
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.По делото са проведени общо
7съдебни заседания,на шест от които се е явил адв.Б. като пълномощник на
ответника.В последното съдебно заседание,проведено на 10.05.21г.адв.Б. е
представил списък на разноските,с които претендира заплащане на сумата от
***лв.с ДДС възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА по гр.д.№ 5461/19г.и
600лв.с ДДС допълнително възнаграждение,изчислено на осн.чл.7,ал.9 от
НМРАВ № 1/04г. съгл.чл.38,ал.2 от ЗА.
С постановеното решение № 201624/03.06.21г. районният съд е
определил адв.възнаграждение на пълномощника на ответника на
осн.чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ на стойност ***лв.с ДДС,от която
сума,съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция е присъдил в
полза на адв.Б. сумата от ******лв.Намерил е за неоснователно искането за
присъждане на допълнително възнаграждение от *****лв.на осн.чл.7,ал.9 от
Наредбата,доколкото отлагането на делото се дължало на липса на
заключение,като не били извършвани други процесуални действия,които да
изискват допълнително заплащане.
С молба от 16.06.21г.адв.Б. е поискал изменение на решението в частта
за разноските,като му се присъдят и разноски в размер на *******лв.с ДДС на
осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ за четири заседания (х 100лв.за всяко заседание).
2
С решението си № 262010/16.07.21г.в атакуваната му част,имаща
характер на определение,районният съд е оставил без уважение молбата,като
е препратил към мотивите си в решение № 201624/03.06.21г.
Настоящата инстанция намира частната жалба за основателна.
Съгласно чл.7,ал.9 от НМРАВ при защита по дело с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по ***лв.В
случая по делото пред първата инстанция са проведени общо седем съдебни
заседания,като на шест от тях се е явил като процесуален представител на
ответника адв.Д.Б..След първите две проведени съдебни заседание на него му
се дължат по ***лв.за всяко следващо съд.заседание,на което е
присъствал,т.е.за четири заседания след първите две.Действително,в три от
тези четири заседания делото е отлагано поради неизготвяне на заключение
по допусната съдебна експертиза и други процесуални действия не са
извършвани,но разпоредбата чл.7,ал.9 от НМРАВ и не поставя допълнителни
условия за присъждане на ***лв.за съд.заседание,като извършване на
определени процесуални действия.Единственото условие за начисляване на
възнаграждението е да са проведени повече от две съдебни заседания и
адвокатът-пълномощник да се е явил по делото,поради което следва да се
присъди на адв.Б. допълнително възнаграждение за проведените четири
съд.заседания след първите две,на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ в размер на
***лв.с ДДС,(доколкото по делото е представено доказателство за
регистрация по ЗДДС на адв.Б.).От тази сума следва да се присъди на
пълномощника на У.,съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция,сумата от *****лв.
Неоснователно е възражението на ответника по частната жалба,че не се
дължат разноски на адв.Б.,тъй като е представил списъка с разноски с
депозиране на писмената защита,а не до приключване на последното
заседание в съответната инстанция,в какъвто смисъл е практиката на
ВКС.Видно е от протокола на последното проведено съдебно заседание,че
адв.Б. е представил списък с разноски по чл.80 от ГПК и той е приет от съда
с определение преди даване ход на устните състезания,което опровергава
твърденията на „ОТП Факторинг България“ЕАД за несвоевременно
представяне на списъка с разноските от страна на пълномощника на
3
ответника.
Предвид горното следва да се отмени атакуваното решение №
262010/16.07.21г.в частта му за разноските,като се осъди ищцовото дружество
да заплати на адв.Д.Б. още *****лв. адв.възнаграждение в производството
пред първата инстанция на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ № 1/04г.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 262010/16.07.21г.,постановено по гр.д.№
5461/19г.по описа на ПдРС,5 гр.с.в частта му,имаща характер на
определение,с която е оставена без уважение молбата на процесуалния
представител на ответника Д. ЕМ. УЗ. от 16.06.21г.с правно основание чл.248
от ГПК за изменение на постановеното по делото решение №
201624/03.06.21г.в частта за разноските с присъждане на допълнително
възнаграждение на осн.чл.7,ал.9 от НМРАВ № 1/04г.,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ЕАД,ЕИК-*********,със
седалище гр.София да заплати на адвокат Д.Б.,личен №
************,служебен адрес:гр.П.,ул.“Б. П.“№ 1 сумата от *****лв.с ДДС
адвокатско възнаграждение на основание чл.7,ал.9 от НМРАВ №
1/04г.,съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция в
производството пред първата инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4