№ 1372
гр. Русе, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520104731 по описа за 2022 година
Производството пред РРС е образувано по молба на Е. В. С., ЕГН:**********,
от гр.Р. срещу В. Л. Б., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита от домашно
насилие.
Молителката твърди, че с ответника са живяли във фактическо съжителство за
период от няколко години, като от 2020г. били разделени. От тогава той започнал
системно да я тормози. Преследвал я, шпионирал я, звънял й непрекъснато по телефона
и й отправял заплахи, изричал нецензурни думи като през повечето време бил пиян.
Много пъти проявявал освен вербална агресия и физическа такава. На 07.01.2021 г.
ответника й нанесъл побой, като получила фрактура на носа и лявата ръка. Твърди
извършени актове на домашно насилие от ответника спрямо нея на 07.08.2022 г.,
02.09.2022 г. и 06.09.2022 г.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. С.С. от
АК – Русе, сочи, че молбата е недопустима, тъй като между страните никога не е
съществувало "фактическо съпружеско съжителство". Твърди, че е в граждански брак
със съпругата си Л. Б.а от 07.12.1986г. , повече от 35 години и до края на 2020г. са
живели непрекъснато заедно. Пояснява, че през 2020г. съпругата му е претърпяла
инцидент при който е получила фрактура на крака и отишла временно да живее при
дъщеря им П. Б.а, докато се възстанови от травмата, тъй като той не бил в състояние да
се грижи достатъчно добре за нея. Сочи още, че никога не е живял заедно с Е. С., не са
полагали общи грижи за домакинството, не са имали общи планове за съвместно
бъдеще, както и не са разполагали с общ бюджет. Признава, че заедно с молителката са
злоупотребявали с алкохол и са се срещали епизодично, но въпреки това свое
неморално поведение, той винаги се е връщал при семейството си. Моли за отхвърляне
1
на молбата като недопустима и недоказана. Оспорва и изложеното в молбата за защита,
като отрича да е извършвал твърдяното насилие.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Домашното насилие е акт, насочен срещу друго лице, с което извършителят на
насилието се намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във
фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно
лицата, срещу които пострадалото лице може да търси защита от упражнено спрямо
него домашно насилие. В настоящия случай, молителката твърди, че е осъществено
спрямо нея домашно насилие от лице, с което е била във фактическо съпружеско
съжителство. Наведените твърдения попадат в хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, при
която защита по ЗЗДН е допустима. Доколкото обаче ответникът отрича да е бил във
фактическо съпружеско съжителство с молителката, то в тежест на същата е да докаже
този факт по пътя на пълно и главно доказване.
Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва.
Съществуват определения за фактическо съжителство на съпружески начала и
фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ. Съгласно т.18 от пар.1 от
ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито
имущество, "фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно
съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не
съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило
повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо
домакинство, а според т. 10 от ДР на Закона за чужденците в Република България
"фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато лицата живеят в едно
домакинство и съжителстват на съпружески начала. В ППВС № 5/1969 г., Върховният
съд определя съжителството като траен съюз, относително стабилно фактическо
състояние, без да е необходимо намерение да се съжителства трайно. Достатъчно е
наличието на воля за започване на фактическо съпружеско съжителство, която се
поддържа известно време. Касае се за фактическо състояние, без да е необходимо
спазването на някаква правно регулирана процедура. Под термина "съпружеско" се
разбира, съжителство, което се осъществява между съпрузите в брака, но без то да е
свързано с правните последици на брака. На практика лицата се отнасят едно към
друго като към съпрузи, макар и от юридическа гледна точка да не са такива. Между
лицата следва да съществуват взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом,
обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите. Същите да демонстрират
пред обществото и околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище, полагат
общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за
бъдещото си. Фактическото съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и
жена, възникнало по обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа
близост в общ дом, обща грижа за семейството.
От събраните по делото доказателства, чрез обясненията на страните и от
показанията на свидетелите, не се извличат сведения за осъществяване на
обстоятелства, които в съвкупност да формират убеждението, че страните са били във
2
фактическо съпружеско съжителство. Само установяване на връзка, която има интимен
характер между лицата не е достатъчно да обуслови извод, за определяне на ищцата
като лице, което фактически съжителства с ответника и има право на търси защита от
него по реда на специалния Закон за защита от домашно насилие. Целта на закона е да
осигури спешна защита на определен кръг лица, спрямо други, в които се намират в
определена роднинска или съпружеска връзка, за което е предвиден и специален ред за
установяване на обективната истина по делото, за разлика от общия наказателен
процес. Именно поради това, преценката живяли ли са страните по делото във
фактическо съпружество съжителство, е въпрос по допустимостта на производството,
за което съдът следи служебно. Процесуалната легитимация съставлява абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск и нейната липса обуславя
извод за недопустимост на исковото производство и на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт.
Предвид изложените съображения молбата за защита от домашно насилие е
недопустима и следва да се прекрати производството по делото.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била издадена
заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед обаче се издава в
закрито заседание на съда, без участието на страните и само въз основа на твърденията
в подадената молба, преценени от съда като съдържащи данни за съответната опасност
по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да предостави временна, но незабавна защита, и да
бъдат избегнати възможните опасности за молителите през времетраенето на делото до
окончателното му решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо
действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се
състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят
твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя действието й
до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава. Поради установената
недопустимост на молбата за защита от домашно насилие следва да бъде отменена
издадената заповед за незабавна защита.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в тежест на молителката следва да бъдат
присъдени разноските, направени от ответника в размер на 400.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН и изхода на спора молителката
следва да заплати държавната такса за воденото производство в размер на 25.00 лева по
сметка на РРС.
Воден от горното, съставът на Русенски районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№22302/14.09.2022г. за издаване на
заповед за защита от Е. В. С., ЕГН:**********, от гр.Р., ул.Б., №.. в качеството на
пострадала и молителка, с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно
3
насилие упражнено върху нея на 07.08.2022 г., 02.09.2022 г. и 06.09.2022 г. от В. Л. Б.,
ЕГН **********, от гр.Р., ул.С. п., №., вх.., ет.., ап...
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита №40 от 15.09.2022г. издадена въз основа
на определение №3340/15.09.2022г. по гр.д.№4731/2022г. на РРС.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН:**********, от гр.Р., ул.Б., №.. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Русенски районен съд сумата 25.00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание чл. 11,
ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН:**********, от гр.Р., ул.Б., №.. да заплати на В. Л. Б.,
ЕГН **********, от гр.Р., ул.С. п., №., вх.., ет.., ап.. сумата от 400.00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща направените разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4