Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.
ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 16.06.2020 год. в състав
:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 21148/2019год. по
описа на Районен съд гр.
Варна, ХLIX състав, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на предявен от В.С.В., ЕГН **********, съд. адрес: ***2А,
офис 318 иск, против ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр.
София, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 1719,73 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 248,25 часа по месеци и тримесечия за
периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както следва: за периода Октомври-декември 2016г. - сумата от
139,34 лв.; за периода Януари - март 2017г.
- сумата от 146,28 лв.; за периода Април – юни 2017г. - сумата от 97,56 лв.; за
периода Юли – септември 2017г. – сумата от 118,45 лв.; за периода Октомври-декември
2017г. – сумата от 125,39 лв.; за периода Януари - март 2018г. -
сумата от 154,67 лв.; за периода Април – юни 2018г. – сумата от 152,42 лв.; за
периода Юли – септември 2018г. – сумата от 125,27 лв.; за периода
Октомври-декември 2018г. – сумата от 141,99 лв.; за периода Януари - март 2019г. – сумата от 200,04 лв.; за
периода Април – юни 2019г. – сумата от 172,83 лв.; за периода Юли – септември
2019г. – сумата от 145,49 лв.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба: Ищецът е държавен служител по
силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема
длъжност „младши експерт” в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - Варна. Статутът му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ.
Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на 24-часови смени,
съобразно утвърден от Началника на затвора месечен график. За периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. е полагал труд
на смени, при сумарно изчисляване на работното време, изчислявано сумарно по
тримесечие.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. - 30.09.2019г. е положил
извънреден труд от 248,25 часа, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение от по 8 лв. на час или общо сумата от 1719,73 лв., обуславящо и
правния му интерес от предявяване на осъдителна претенция.
В проведеното открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения
иск по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214,
ал.1 ГПК от предявения размер 1719,73 лв., на 1744.94 лв. Съдът допусна
направеното изменение на ИМ.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че
ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и
че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните по делото
е възникнало служебно правоотношение.
За времето от 01.10.2016г. до 31.09.2019г.
ищецът В.С.В. е изпълнявал длъжността „младши експерт“ в Регионална
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ -
Варна при Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“.
Безспорно е, че за периода от 01.10.2016г. до
31.09.2019г. ищецът Б*** е положил 1736
часа нощен труд, факт, установен както от неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, така и от приложените
протоколи за отчитане на нощния труд.
Спорният по делото въпрос е дали нощният
труд следва да се преизчисли в часове дневен труд,
така както претендира ищеца, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултата от изчислението да се
счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период от 23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба
№ 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.,
издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 –
чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на
Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-407
(11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.
В чл. 9, ал. 2
от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени
за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143.
От неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд от 248,25 часа възлиза на сумата от 1744.94 лв. /Приложение № 2, колона № 6/, което не е заплатено на В.С.В..
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
По
разноските
В
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 400,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението
на процесуалния представител на ответника, направено с отговора на ИМ за прекомерност
на адвокатския хонорар, уговорен и платен от ищеца в размер на 480 лв. с ДДС е
основателно, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна
сложност и би следвало възнаграждението да бъде определено в рамките на
минималното предвидено от чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията след
изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в,
докладчик съдията Ю*** /, т.е. сумата от 294 лв. с включен ДДС.
На осн. чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС сумата 69,80лв. – държавна такса по уважения срещу него
интерес, а също и за сумата 200лв. – платен от бюджета хонорар за ССчЕ, според уважения интерес.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** сумата от 1744.94
лв./хиляда седемстотин четиридесет и четири лева и 94 ст./, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по
тримесечие от 248,25 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** сумата от 294 лв. /двесдта деветдесет и четири лева/ с включен ДДС,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението”, гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 269,80лв., от които 200 лв. за изготвяне на
ССчЕ и държавна такса възлизаща на 69,80 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването на прпеис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: