Р Е Ш Е Н И Е
№86
гр. Враца 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 21.02.2023 г.
/двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 21 по описа на АдмС
– Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „А.“ ЕООД ***, представлявано от * Ц. А. А.,
действащ чрез пълномощника си * В.Ч. ***, против Решение № 354 от 16.11.2022
г., постановено по АНД № 612/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
потвърдено НП № 641342-F650933/15.06.2022 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС на дружеството са наложени 4
имуществени санкции в размер по 500 лева всяка.
В касационната жалба
са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон – касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се за неправилно приетото от съда, че се
касае за проблем извън дистанционната връзка и предаването по нея, който има
механичен характер и отстраняването му зависи от волята и действията единствено
на касатора. Посочва се, че дружеството не е извършило нарушение на
задължението за предаване на данни в НАП при получаване на доставки на течни
горива, като същите са отчетени документално от работещите в обекта при
отпечатване на дневен отчет и служебен бон и НАП винаги може да установи
наличните количества горива. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него
НП. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В с.з. оспорващото
дружество не се представлява. От процесуалния представител * Ч. е постъпило
писмено становище, с което не се възразява да се даде ход на делото в негово
отсъствие, а по същество на спора изцяло поддържа изложените в касационната жалба
съображения.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“
към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в с.з. се представлява от
*В.А., който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Твърди, че от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че на процесните дати
от страна на касатора са извършени подробно описаните в НП нарушения, като на
всяка от датите е извършено нарушение на чл.3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. и
за всяко едно от тях, при съобразяване с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е
наложено отделно административно наказание, в минималния предвиден в закона
размер. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира
присъждането на разноски по делото.
Участващият в
касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост,
но неоснователност на жалбата, а оспореното решение на РС намира за правилно. В
случая се касае за обективна отговорност, като безспорно е установено, че от
доставените и наличните количества и предоставената информация в НАП е налице
разлика, което не дава възможност на органа по приходите да определи наличните
количества горива в резервоарите, с което е осъществено нарушението по чл. 3,
ал. 3 от Наредбата.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена
в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ инстанционен контрол съдебен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 354 от
16.11.2022 г., постановено по АНД № 612/2022 г. по описа на Районен съд –
Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № 641342-F650933/15.06.2022г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и на основание чл.185,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС на дружеството са наложени 4 имуществени санкции в
размер по 500 лева всяка.
Отговорността на
дружеството – касатор е ангажирана за това, че на 02.05.2022г. при извършена
проверка от служители в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ
на НАП в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензиностанция
„БГ ОИЛ“, находяща се в ****, стопанисвана от „А.“ ЕООД ***, е установено, че има разлики между получените количества
горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение
и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта на четири дати от м.
март, както следва:
На 01.03.2022 г. в резервоар № 3 са доставени
по акцизен данъчен документ № 01000000000006718088/28.02.2022 г. общо
21 600 литра дизелово гориво при 15 0С, а по нивомерната
система е отчетено 20 856,52 литра при 15 0С или с 743,48 литра
по-малко.
На
02.03.2022 г. в резервоар № 3 по акцизен данъчен документ №
01000000000006720766/02.03.2022 г. са доставени общо 20 403 литра дизелово
гориво при 15 0С, а по нивомерната система е отчетено 17 710,15
литра при 15 0С или с 2 692,85 литра при по-малко.
На
03.03.2022 г. в резервоар № 3 по 5 бр. акцизни данъчни документи са доставени
общо 28 486 литра дизелово гориво при 15 0С, а по нивомерната
система е отчетено 27 174,97 литра при същата температура или с 1 311,03 литра по-малко.
На
08.03.2022 г. в резервоар № 2 по акцизен данъчен документ № 01000000000006735272/08.03.2022 г. са
доставени общо 7 902 литра дизелово гориво при 15 0С, а по
нивомерната система е отчетено 8 341,33 литра или с 439,33 литра повече.
В
санкционния акт е прието, че на посочените дати дружеството е допуснало
нарушение на чл.3, ал.3 от НАРЕДБА № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
За да потвърди
оспореното НП, въззивният съд е приел в решението си, че АУАН е съставен при
спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените
в чл.42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с изискванията на чл.57,
ал.1 ЗАНН, като описаното в него нарушение кореспондира изцяло с описанието,
направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни органи, в
сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на
същото, както и кой текст от кой закон е нарушен. При преценката за
съответствието на процесното НП с материалния закон, във връзка с представените
по делото доказателства, РС е приел, че независимо от доказано установената
дистанционна връзка за предаване на данни към НАП, тези данни не са били коректни,
тъй като на посочените дати са отчетени разлики между получените количества
горива по документи, количествата горива, постъпили в резервоарите за
съхранение и отчетените по нивомерната система в обекта. Съдът е формирал извод
за наличие от обективна страна на нарушение именно на визираното в НП правно
основание, като въпросът за субективната страна на нарушението не е изследван,
доколкото отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна. Съдът е изложил мотиви за правилно приложена санкционна разпоредба, обсъдил
е размера на наложените санкции и е приел, че правилно са определени от АНО в
минимален такъв, като е изложил и мотиви относно неприложимостта на чл. 28 ЗАНН.
Решението е валидно и
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са необходимите
и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз
основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са
възраженията изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната
неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен
състав и
за процесуална икономия и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК съдът препраща към тях без да ги преповтаря.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна и наведените в касационната жалба доводи за обратното са
неоснователни.
Обстоятелството, че в проверения обект са монтирани необходимите отчетни
регистри в т.ч. ЕСФП за отчитане на продажбите с вградена и функционираща
дистанционна връзка с НАП, нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо
устройство, компютър и принтер с фискална памет, е необходимо, но не е
достатъчно условие за удовлетворяване на императивно заложеното изискване в чл.
3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съгласно цитираната разпоредба данните
предавани на НАП
по установената дистанционна връзка не са произволни, а такива, които дават
възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия на течни горива, което в настоящия случай
предвид установените разлики на процесните дати не е изпълнено.
Представените с
касационната жалба служебни бонове за документални и нивомерни доставки за
процесните дати са неотносими, първо защото не установяват различни от
установените в НП факти и второ защото не представляват касационни основания.
Доколкото извършеното представлява типичен случай на нарушение от този вид
и не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства,
които да го отличават съществено от останалите случаи на нарушения от същия
вид, правилно е прието от съда, че не се касае за маловажен случай на нарушение
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, за да отпадне административнонаказателната
отговорност.
Наложените санкции по чл.185, ал.2 във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, освен че са съответни на нарушението по чл.3, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. във вр. с чл.118, ал.6 ЗДДС, са в определения от
законодателя минимален размер, поради което правилно районният съд не е обсъдил
въпроса за индивидуализацията им, тъй като не подлежат на преразглеждане или
редуциране от съда.
Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в НП, а
оттам и за различни правни изводи от тези на РС водещи до потвърждаване на НП,
като законосъобразно.
При осъществения
контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с процесуалния
и материалния закон и след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника на същия следва да
бъде присъдено такова в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д ЗАНН,
а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер на 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 354 от 16.11.2022 г., постановено по АНД № 612/2022 г. по описа на Районен
съд – Враца, с което е потвърдено НП № 641342-F650933/15.06.2022
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „А.“
ЕООД ***, с ЕИК: *********, представлявано от* Ц. А. А., да заплати на НАП –
София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.