Р Е Ш Е Н И Е № 260014
гр. Кюстендил, 04.09.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание
на шести август
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Костадинова
Евгения Стамова
при секретаря Любка Николова
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в. гр. д
№ 161
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се
произнесе взе предвид:
Адв. Л.В. ***, със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „****“ № ***, действащ като процесуален представител по пълномощие на С.Р.С. е обжалвал с въззивна жалба решение № 110/07.02.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1480/2019 г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е отхвърлил като неоснователен предявения от С.Р.С., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, кв.“***“, бл. ***, ет. ***, ап. *** против Б.С.Б., ЕГН ********** , с адрес *** иск да бъде постановено решение, с което бъде изменено решението по гр.д.№ 1052/2014 г.КРС, в частта му, в която на ответника е предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетната Д.Б.Б., ЕГН **********, като същите бъдат предоставени на ищцата, а на ответника бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето и го осъди да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск за упражняване на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие дете Д.Б.Б. от майката – ищца в производството – С.Р.С., както и искането ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150.00 лева и определяне на личен контакт на бащата с детето. Сочи, че в мотивите си първоинстнционният съд е възпроизвел една фактическа обстановка, несъответстваща на събрания в хода на производството доказателствен материал. Оспорва извода на съда, че ответникът е упражнил еднократен физически тормоз над дъщеря си, като твърди, че това се опровергава от данните в социалния доклад и показанията на св. С. – майка на ответника. Не се споделя и извода на решаващия съд, че майката няма достатъчен родителски капацитет и имуществена обезпеченост за отглеждане на непълнолетното дете Д., като в тази връзка се цитира социалния доклад, установяващ обратното. Сочи, че в съдебно – психиатричната експертиза е посочено, че непълнолетното дете притежава синдром на отчуждение към бащата. Изтъква, че в.л. М. в съдебно заседание е посочила, че детето би се чувствало по-добре при майката, тъй като я зачитат като пораснала и равноправна. Изтъква, че съдът следва да съобрази и становището на детето, изслушано в съдебно заседание, което желае да живее при майка си. Приема, че оставайки да живее с бащата, биха се засилили тревожността и нерационалните прояви на детето.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Б.С.Б., ЕГН ********** , с адрес ***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.В.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Излага доводи, че в производството не се е доказала промяна на обстоятелствата, обуславяща исканата промяна в родителските права над непълнолетното дете. Сочи, че в производството е доказана липсата на незаинтересоваността на ищцата към отглеждането и възпитанието на детето. Сочи, че възникналите конфликти между бащата и детето са с цел същата да бъде предпазена. Споделя довода на съда, че майката няма необходимите условия и средства за отглеждане и възпитание на детето, нито необходимия родителски капацитет.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези събрани във въззивното производство, и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС за неправилно и го отменя, като вместо това уважава предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК. Съображенията за това са следните:
Страните
по делото са били съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака видно от решение № 351/18.05.2012
г., постановено по гр.д. № 3365/2011 г. на КРС, влязло в сила на 15.06.2012 г.
С посоченото решение упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака две деца - Д.Б.Б., родена
на *** г. и К.Б.Б., роден на *** г. е било предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с децата и е осъден да заплаща издръжка за всяко едно от децата по 80
лева месечно.
С
решение № 587/30.12.2014 г., постановено по гр. д. № 1052/2014 г. на КРС, влязло в сила на 24.01.2015 г. са
изменени мерките за упражняването на
- 2 -
родителските
права и местоживеенето на децата, като упражняването на родителските права е
било предоставено на бащата и е определено децата да живеят при него. На
майката е определен режим на лични контакти с децата и е осъдена да им заплаща
издръжка в размер на по 85 лева месечно.
Между страните не се спори, а и в приетия в
първоинстанционното производство социален доклад се съдържат данни относно
това, че през м. октомври, 2015 г. ищцата е родила дъщерите си А.и Я.–
близнаци, от връзката си с друг мж, с когото е живеела на съпружески начала.
Впоследствие е преустановилавръзката си с него и от 2018 г. живве в град
Кюстендил в жилището на своите родители, представляващо апартамент. От момента,
в който децата заживяват с баща си в с. Лозно, където семейството обитава
двеутажна жилищна сграда са преустановени и контактите между децата и майка им,
която не ги е търсила. В продължение на около четири години. Впоследствие
майката е правила опити за контакти с децата си, първоначално по телефона, а впоследствие
и в определените дн за лични контакти. Синът К. е негативно настроен спрямо
майка си, категорично отказва контакти с нея, заявяа и че не познава по-малките
си сестри.дъщерята Д. желае контакти с майка си, осъществява такива според
режима на лични контакти, след което се появило и напълно осъзнато желание да
живее с майка си.
От
отразените данни в социалния доклад се установява, че битовите условия за
живеенев дома на бащата са по-добри, сравнени с тези в жилището, в което живее
майката. Несъмнено в къщата има по-голямо пространство, повече помещения и
децата разполагат със самостоятелни стаи, удобно и практично обзаведени с
всичко необходимо за децата. В жилището, в което живее майката има три
помещения, описани като кухня, хол и спалня. Площта на терасата към кухнята е
усвоена и в нея е изместена кухнята. По този начин стаята за кухня е ползвана
от родителите на ищцата. Ищцата с двете й малки деца обитава хола, а в спалнята
са осигурени условия за пребиваване на децата й Д. и К.. В социалния доклад е
посочено, че жилището е добре поддържано, снабдено с небходимите за битонво
ежедневие неща.
Ищцата работи по трудово правоотношение при
липса на конкретни данни за трудовото й възнаграждение. Във въззивното
производство е прието удостоверение изх. № 343/19.02.2020 г., издадено от
„ГАЛП“ ЕООД, видно от което БТВ на ищцата средномесечно е в размер на 671, 92
лева.
От приетите в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че ответникът се осигурява
върху осигурителен доход от 400 лева, като не са събрани доказателства да
конкретен размер на получаваните от него доходи. Както пред социалните
работници, така и в производството по делото, същият тъврди, че осъществява
дейност като земеделски производител и получава добри доходи. лв.,установимо от справка-данни за
осигуряването за 2018 год./л.31/,като няма доказателства за конкретно
получавани месечни доходи от същият. Видно от писмо изх. №
1004-11-00-2003#1/29.10.2019 г. на ДСП - Кюстендил, е бил подпомаган в периода
от 30.01.2018 г. до 31.10.2018 г. за всяко едно от децата със сумата от 90 лева месечно. Ищцата не е
била подпомагана.
От приетото в първоинстанционното
производство като доказателство удостоверение № 03305/30.09.2019 г., издадено
по изп. д. № 20157450400099/2015 г. от ЧСИ Н.С., с район на действие КнОС,
ищцата има задължения за неплатени издръжки за децата й Д. и Кристиан в размер
на 8306.08 лева.
По искане на страните, както в
първоинстанционното производство, така и
във въззивното са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Е.С.,
П. М. Е. Х.а, И.С. и И. Ф.
Св. Е.С.е майка на ответника, поддържа
постоянно контакти с внуците си, а през лятото децата преимуществено пребивават
при ния и съпруга й – дядо на децата. Свидетелката е категорична за това, че
отношенията между баща и дъщеря били добри до момента, в който ответникът
установил връзка с друга жена. Откакто се появила в живота им, настъпила
бъркотия. Появил се конфликт между баща и дъщеря, който се задълбочавал. Детето
се оплаквало на баба си, че се превърнало в слугиня, тъй като преди посещенията
на приятелката на баща й, обичайно от петък до неделя, на Д. били възлагани
почти всички задължения по почисване на къщата. Д. се е оплаквала, че баща й я
бие, включително я е ударил и заради
това, че имала връзка с момче по-голямо от нея/според твърденията на ответника
– пълнолетно/. Св С. е категорична и за това, че откакто се появил конфликт
между баща и дъщеря, бащата не купувал нищо на Д.. Дрехи и неободимите й неща,
купували те със съпруга й, включително и
учебниците, а също и ищцата.
Св. И.С. е майка на ищцата. В
показанията си сочи, че контактите между Д. и майка й във времето определено за
това не протичали спокойно, поради намеса на бащата на детето по начин, по
който смущавал престоя му в жилището обитавано от майката. Посочва конкртни
случаи, в които са възниквали сериозни конфликти между бащата и Д., като
настояването от негова страна е било детето да си тръгва с него, прекратявайки
престоя си при майката или отправял реплики възприемани от детето и
свидетелката заплашително. Преди първото посещение в дома на майката – 01.06.2019
г., Д. споделила, че баща й я ударили й разбил носа, а като причина сочи
несъгласието му да контактува с майка си. Настояването му детето да тръгва с
него било във време съвпадащо с времето определено за лични контакти с майката.
Имало два случая, в които подавал
сигнали до полицията с искане да му бъде оказано съдействие, за да прибере
детето си. Неоснователността на претенциите му била установена и от
поличейските служители с оглед определения режим на лични контакти. Имало е
случаи, в които ответникът осуетявал срещите между детето и майката за време,
през което следвало да са заедно. Д. споделила, че преди започване на
настоящата учебна година, баща й не
купил нищо необходимо за училище. Свидетелката твърди, че за
закупуването на дрехи и учебници пари й дали те. Описва съществуващите
помещения в апратамента си и начина, по който се ползват по начина отразен и в
социалния доклад. Свидетелката сочи, че обачайно съботите и неделите тя и
съпругът й – дядо на Д. *** не са в апартамента.
Детето често споделя, че не се
чувства добре в жилището на баща й, става тревожна, когато става време да си
тръгва. Споделя и за грубо оношение спрямо нея от страна на по-малкия й брат.
- 3 -
Сочи, че дъщеря й – ищцата работи и
е работила по трудови правоотношения в различни шивашки фирми и от получаваното
трудово възнаграждение й уддържат суми за заплащане на дължимите издръжки на
децата, включително и за минал период от време. Потвърждава, че е имало период
от време, в който между децата и майка им не са осъществявани контакти.
Св М.е кмет на с. Лозно, община
Кюстендил, в което село се намира къщата, обитавана от оветника и децата му.
Преди това е притежавал кафене в центъра на селото, редовно посещавано от
страните по делото, докато са били семейство, а и след това от ответника и
децата му. Свидетелят заявява, че много добре познава страните и ги описва като
задружно семейство, а след развода впечатленията му от ответника е, че е
изключително грижовен баща. Прави впечатление, че в показанията си М.акцентира
върху
материалните
неща сочи, че ответникът е този, който винаги е осигурявал паричните средства
за семейството, а след това относно
децата, упражнявайки родителските права. Бащата се стремял да задоволява и
успявал да осигрява на децата един добър стандарт, като свидетелят подчертава,
че винагиим купувал маркови дрехи,
телефони и други вещи, за да не се „комплексират в училище“ Св. М.твърди, че
отношенията между баща и дъщеря се влошили, тъй като ответникът проявявал строгост относно начина, по който Д.
прекарва свободното си време и по-точно във вечерните часове. Бащата имал
притеснения момичето да не поддържа връзка с пълнолетен мж, да не се събира с
различни компании и вниманието й да е съсредоточено върху учебните занимания.
За свидетеля не е известно Д. да е имала лоши прояви.
Св. Х. е приятелката на ответника, с
която установили близки отношения от м. септември, 2018 г./ предвид
обстоятелството, че разпита на свидетелката е проведен на 06.11.2019 г. От месец януари, 2019
г. същата редовно прекарва времето от
петък до неделя с Б. ***. Твърди, че всички били в добри отношения помежду си,
а самата тя се разбирала много добре
с децата и между тях не е имало
конфликти. Д. споделяла много неща със свидетелката, включително и лични
такива. Първоначално свидетелката твърди, че отношенията се влошили и конфликти
възникнали от момента, в който Д. започнала да се вижда с майка си, а после
сочи, че конфликтът бил единствено заради установената от връзка от момичето с
пълнолетно момче, което не се ползвало с добро име в обществото. За тази връзка
Д. не споделяла и отричала да съществува, дори напуснала дома си без знанието
на присъстващите там възрастни, през терасата.Това обстоятелство свидетелката
сочи, че го научили след няколко дни.Твърди, че отношенията между баща и дъщеря
са обтегнати поради факта, че ответникът проявявал нужната строгост
забранявайки на детето си да посещава дискотеки, вечерни събирания, предвид
това, че е непълнолетна и ученичка. Това не се харесвало на Д. и се настроила
срещу баща си. За свидетелката не е известно ответникът да е настоявал Д. да
чисти, мие и пере. Твърди, че това са домашни задължения, които се разпределяли между всички тях. Х.
отрича децата да са оставяни сами с аргумента, че тя идва в с. Лозно и прекарва
с тях и баща им времето от петък до неделя.
Св.Ф. е класен ръководител на Д. от
3 години насам и сочи, че е контактувал
единствено с бащата, който е посещавал родителски срещи и се е интересувал от
развитието на детето в училище.Не понава други нейни роднини/ майка и баба по
майчина линия/. Забелязал, че детето
изпитва някакви притеснения и провел разговор с него. В разговора било
споделено, че проблемите са семейни и са свързани с родителите й.Свидетелят е
категоричен, че Д. е добра ученичка, редовно посещава учебните часове, нма
никакви нарушения и провинения.
Както бе посочено детето Д. е непълнолетна
и на наършени 16 години, предвид което, както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство е изслушана по
реда предвиден в чл. 59, ал. 6 от СК и при
условията на чл. 15 ЗЗДет. В присъствието на социален работник от ОЗД
при ДСП - Кюстендил, а предвид данните
за наличие на родителско отчуждение към бащата е изслушано и вещо лице –
психолог
Детето с категоричност заявява
желанието си да живее постоянно при майка си, тъй като при нея се чувства
добре.Не желае да живее в „палат“, а иска спокойствие в дома. Същевременно
споделя, че в къщи се чувства зле, страх я е да се прибира, тъй като баща й се
държи лошо с нея. Уточнява, че ежедневно има кавги – баща й вика,често
повтарял, че била бокллук.Пред нея е заявявал, че не я е искал, просто искал да
съсипе нейния живот и този на майка й. Такова е поведението му откакто
започнала да се вижда с майкай, но не може да си обясни защо баща й е
против.категорично отрича да е прекъсвала изцяло връзката си с майка й за около
4-5 години. Спрели са да се виждат, заради баща й, но поддържали връзка по
телефона. Негативното отношение към нея
бащата предавал и на брайт й, който също
се държал лошо с нея. Д. е убедена, че баща й прави разлика между нея и брат, като
тя е пренебрегнатата, към нея отношенинето е лошо, не й с купават дрехи и други
неща. Сочи, че баща й не я пуска на дискотека, така както не получава
разрешение и от майка си за това. Влошаването на отношенията между баща й и
приятелката му винаги рфлектирали и върхе нея,
тъй като бащата се държал лошо и с Д., сякаш тя е виновна.Детето твърди,
че често с брат оставали сами, тъй като баща й ходел в София
при приятелката си.
От приетото в първоинстанционното
производство заключение на в.л. С.М.
изготвила съдебно-психологична експертиза, пояснена в о.с.з. и изслушването на
в. л. по реда на чл. 267, ал. 2 от ГПК
във въззивното производство се установява, че Д. е с интелект в нормата за
възрастта, със степен на социална и емоционална зрелост адекватна на социалния
опит. Желанието на детето да живее с майката е следствие на досегашния й
социален и емоционален опит. Решението й е продукт на настъпилите промени в живота на бащата и
конфликта с променените потребности на момичето характерни за юношеството. Това
решение отразява настъпилото отчуждение към бащата, тъй като родителската му
стратегия е авторитарна и емоционално нараняваща детето. Заключението е
категорично, че доброволното пребиваване при единия или другия родител е важно
за емоционалното и психично здраве на детето. Принудата момичето да живее при
бащата засилва опозиционното й поведение, повишават тревожността й и
нерацционалните й поведенчески прояви.
Настъпва противопоставяне, нарушаване на правила, намаляване на успеха в
училище,
- 4 -
манипулативно
отстояване на решения, за които не може да носи отговорност, и от там още по
активно изразяване на желанието да живее с майката, която детето възприема като родителя нуждаещ
се от закрила и с по-малко забрани.
Пояснено е в заключението, че
родителят, който детето в момента
предпочита предлага по-спокоен живот с липса на ясни правила, налице са
по-атрактивни предложения, чрез които дълго таените детски желания от уважение,
обич и разбиране се изпълняват. Д. се идентифицира с женската роля на майката,
в същото време е по-свободна да взима решения и да действа, без да бъде
наказвана за поведението си.това се
мотивира и подкрепя от начина, по който функионира майката, кято счита
че бащата тормози детето, заради близката му прилика с майката Според вещото
лице родителската стратегия на майката не съответства на възрастта на момичето,
тя е насочена към по-ниска възраст, оето прави съжителстването по-безпроблемно
откъм ограничения и правила.
Конфликтът при общуването с бащата
настъпва изведнъж, когато се появява приятелката му и започват ограниченията в
общуването и създаването на интерперсонални връзки с другия пол. Този процес
продължава в период от 1 година, през който момичето преживява обидата да бъде
противопоставяна брат си и да се чувства
необичаното и „нежеланото“ дете
Подложена на натиска на конфликти и пренебрежение, Д. мобилизира
собствените си сили и допълнително отрича крайния си баща с адекватни,
емоционално обосновани рационални решения. Избира да живее с майка си и това
нейно решение е следствие на личните
разбирания и приоритети, които отразяват потребностите на момичетата на
нейната възраст, когато уваженинето и зачитането на еднополовия родител е
особено значимо. Д. преживява синдром на родителско отчуждение към бащата
.Категорично отказва да живее с баща си, като се аргументира че иска да живее
спокойно, да не бъде пренебрегвана и обждана и да не бъде протвопоставяна с брат
си. Счита баща си виновен за отсъствието на майката през всичките изминали
години и определя родителстването му като неравноправно спрямо двете му деца.
В.л. пояснява, че всичко, което казва и представя детето е абсолютно
съзнателно. То е и възрастово продуциране. Самата възраст на детето предполага
то да общува и споделя по-лесно с
майката и да създава приятелска връзка с майката. Тя е 16 годишна и общуването
с еднополовия родител като потребност е много по силно, по-ясно и
по-разбираемо.
С решението на първоинстанционния
съд искт с правно основание чл.59, ал. 9 от СК е отхвърлен като неоснователен,
като първоинстанционният съд е приел, че не е налице такова изменение на
обстоятелствата, които да налагат определяне на нови мерки относно упражняване на родителските права
спрямо непълнолетното дете Д. и същите да бъдат предоставени на майката.
Първоинстанционният съд е приел, че в интерес на детето родителските права спрямо него да продължат
да се упражняват от бащата, който с нужната строгост се грижи за интересите и
на двете си деца, полага адекватни гри жи за тях, като проява на притежаван
родителски капацитет от него е желанинето му дъщерята за спазва
законодателството, конкретно да не нарушава ЗЗДет. Въз основа на заключеннието
на в.л. е прието, че майката не притежава достатъчен родителски капацитет, за
да упражнява родителските права спрямо Д.. Съдът е приел, че съдебно
психологичната експертиза не може да обуслови извод за някакво родителско
отчуждение на детето Д. с майка си или с баща си. Решението е обжалвано от
ищцата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.Разгледана по същество се явява основателна.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК ако обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно упражняването на родителските права, се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази връзка ППВС № 1/74 г., като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права, развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата. Посочените в постановлението обстоятелства, които съдът следва да прецени с оглед на интересите на детето са възпроизведени и в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново разрешение.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства следва категоричен извод, че след постановяване на решението, с което упражняването на родителските права по отношение на двете деца е предоставено на бащата, положението на детето Д. при ответника се е влошило. В този смисъл са както събраните гласни доказателства – показанията на св. Стоянова, С. – баби на детето по майчина и по бащина линия, имащи трайни непосредствени наблюдения, така и категоричното заключение на съдебно-психологичната
- 5 -
експертиза, от които се установява, положението, в което е поставена Д. и в което тя преживява синдром на родителско отчуждение към бащата, а отношенията между брат и сестра са доведени до противопоставяне помежду им и неприязън един към друг.
Неясно защо първоинстанционният
съд приема липса на родителско
отчуждение, след като в случая то е факт. До появата на синдрома на родителско
отчуждение към бащата, който Д.
преживява се е стигнало, тъй като родителската стратегия на бащата е
авторитарна и емоционално нараняваща детето, тъй като по недопустим за
интересите не двете деца – брат и сестра са противопоставяни помежду си,
момчето е явно толерирано в материрален и поведенчески аспект, момичето преживява обидата да бъде
противопоставяна брат си и да се чувства
необичаното и „нежеланото“ дете. Показателни са показанията на св. С. и С., на
които съдът дава вяра, като логични и
последователни, на база лични възприятия и усещания спрямо внуците си. Ясно
очертават ситуацията, в кято Д. се е намирала,
описана и по-горе, в която по-малкият брат на Д. е толериран, като са му
супувани необходимите неща за училище, облекло и игри, а в същото време на Д.
подобни неща не са осигурявани от него и е заявявана причината за това, с
посочване, че необходимите й неща следва да бъдат купени от майката. Тази
ситуация продължава в период от повече от една година, през който момичето
преживява обидата да бъде противопоставяна
на брат си, да се чувства необичаното и „нежеланото“ дете, да бъде
„наказвана“ заради желанието на детето
да общува с майка си. Принудата момичето да живее при бащата не само, че не
води до нищо положително, а и засилва опозиционното й поведение, повишават
тревожността й и нерацционалните й поведенчески
прояви, а именно - настъпва противопоставяне, нарушаване на правила,
намаляване на успеха в училище,
манипулативно отстояване на решения, за които тя не може да носи
отговорност.
Изложеното сочи, че ситуацията, в която
Д. се е озовала и настъпилите промени, включително и появата на св. Х. в живота
на бащата, от който момент насетне момичето осезателно чувства ограничения в
общуването си с този родител и промяна в поведението му към нея, сочат че
ответникът не е съумял да родителства по
начин, който да съхрани хармонични
отношения родител – дете. Настъпили са
негативни последици за близостта, искреността и доверието, на които следва да
се основават тези отношения, за да се чувства детето защитено, спокойно и обичано, както и да може да
разбере, че за правилното му изграждане
като досотен човек, родителят проявява нужната строгост, която всяко дете може даусети. В случая това разбиране
не е налице.
Не може поведението на момичето да
бъде възприемано като проява на прищевки и стремеж към нарушаване на морални
правила и норми, както и такива
нормативно определени за лица,
ненавършили пълнолетие. Желанието на всеки родител да проявява строгост
за доброто на детето си, налагайки необходими забрани, за да бъде възпитано
правилно и с морално поведение заслужават адмирации, но е необходимо да бъде
подбран правилният начин за това. В случая ответникът твърди, че е правил
всичко за доброто на детето си, за това е бил по-строгия родител, когото детето
в стремежа си за живот без ограничения не разбира и отрича. Събраните по делото
доказателства обаче не установяват тези твърдения. Както бе посочено
поведението на бащата към Д. е било авторитарно, стремеж детето да бъде поставяно непременно в
подчинение, което е недопустимо и не е израз на грижовност. Не може спрямо
дете да се проявява физическо насилие под каквото и да е форма, а и е
недопустимо да бъде измерван количествено. В случая се твърди, че това била еднократна
проява.
Както вече бе посочено - доброволното пребиваване при единия или
другия родител е важно за емоционалното и психично здраве на детето. Това е и
от съществен интерес за непълнолетното дет в случая, на 16 годишна възраст, което е и момиче.
Съобразно горепосочените критерии, които следва да бъдат преценени в случая,
настоящата инстанция намира, че в интерес на детето е родителските права да
бъдат предоставени на майката, която е
родителят, който би запазил душевното
равновесие на детето, емоцинално това би
го стимулирало положително, като по този
начин в поведението на детето не биха присъствали тревожността, страхът и
дискомфорта от неразбирателството.
Данните по делото обуславят извод за това, че майката приетжава родителски
капацитет, за да полага необходимите грижи да непълнолетната Д., макар и на
моменти да няма съвсем правилния подход, като например прояви несъобразени с възрастта на 16
годишното момиче и насочени към по-ниска възраст. По делото липсват данни
обуслвящи извод за това, че майката ще отглежда
и възпитава неправилно детето, тъй като ще му бъде позволено
всичко, което пожелае, респективно, че
поощрява самоволни прояви на детето, несъобразени с пълнолетието му. Не се
установи при времето прекарвано от детето с майката да е имало такива прояви,
детето да е оставяно на „свободен режим“, без спазване на вечерен час,
неподходящи за възрастта му забавления и др.
Майката има възможност да отглежда детето си по начин съответстващ на неговите интереси,
дори и в битово отношение – в жилището, в което същата живее има обособено пространство, в което детето да
живее, това че жилището е с по-алко помещения и по обикновено обзаведено в сравнение,
с това обитавано от бащата не накърнява интересите на детето. Жилището
обитавано от майката е хигиенично и обрудвано с вещи необходими за нормално
битово ежедневие, което е напълно
достатъчно. Не луксозните вещи и просторно жилище осигуряват душевното
равновесие и спокойствие на едно дете.
От особено значение в случая с оглед пола и възрастта на детето е, то да бъде отглеждано от еднополовия си
родител.
По делото са събрани доказателства, че
положението на детето би се подобрило, ако родителските права се предоставят за
упражняване на ищцата. В тази връзка съдът съобрази и желанието на детето Д.,
която е категорична, че се чувства по-сигурна и спокойна с майка си. Това желание на детето е ясно осъзнато, а и
категорично заявено по делото.Като подобрение в положението на детето следва да
се цени и обстоятелството, че с майка си същата не би понасяла всички тежести
на задълженията по поддържане на домакинството, каквито според събраните по
делото доказателства са й били възлагани от бащата. Необходимо и в интерес на
всяко дете е създаване на необходимите навици и изграждане на умения
-
6 -
за
поддържане на домакинството и в битово отношение, но по правилния за това начин.
Предоставяне упражняването на родителските права спрямо едното дете на майката, а по отношение на другото, които оставата да бъдат упражнявани от бащата налага децата да бъдат разделени. В случая обаче това е необходимо и за момента в интерес и на двете деца, които са в недобри отношения и в ситуация на постоянно противопоставяне от бащата. Негативизмът в отношенията им е необходимо да бъде преодолян, тъй като това би бил най-добрият интерес за тях. Това би се постигнало постепенно с активното участие и на двамата родители.
|
|
|
|
|
Предвид гореизложеното, съдът намира, че промяната на определените с предходното съдебно решение мерки по реда на чл. 59, ал. 9 от СК спрямо детето Д. би допринесла за благосъстоянието й и е в нейн интерес
Родителските права по отношение на детето следва да се възложат на майката. На бащата следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Не трябва да се ограничават контактите на Д. с баща й, тъй като всеки един от родителите следва да изгради добра емоционална връзка с детето си, а детето от своя страна има категорични потребности да прекарва време и с двамата си родители, с което неговият мироглед би могъл да се обогатява и развива. Едва тогава детето би се почувствало по-сигурно и защитено. Чрез режима на упражняване на родителските права трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата на двамата родители, тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
Мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т. 4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на детето. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Също така от особено значение в случая е да бъде съобразен и вече определения режим на лични контакти за брата на Д. с майката, за да бъде осигурена възможност двете деца да прекарват възможно повече време заедно, за да има възможност за преодоляване на кризата в отношенията им.
Именно с оглед на обсъдените по-горе критерии следва да бъде определен режима на лични отношения на бащата с Д., който да има право да вижда и взема детето си, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10, 00 часа на съботния ден до 18, 00 часа на неделния ден с преспиване, два пъти по петнадесет последователни календарни дни през лятото – месеците юли или август, които да не съвпадат с времето на ползвания от майката платен годишен отпуск, както и да не съвпадат с времето, през което майката С.Р.С. осъществява лични контакти с детето К.Б.Б., ЕГН **********; всяка първа половина от времето определено за зимна и пролетна ученически ваканции със заповед на министъра на образованието; както и всяка нечетна година детето Д.Б.Б. да прекарва коледните празници при бащата, което включва всички почивни и празнични дни по Коледа, като бащата ще го взема в 9, 00 часа на първия неработен ден до 17, 00 часа на последния неработен ден, всяка четна година детето Д.Б.Б. да прекарва новогодишните празници - при бащата, което включва всички почивни и празнични дни по Нова година, като бащата ще го взема в 9, 00 часа на първия неработен ден и ще го връща в 17, 00 часа на последния неработен ден; всяка четна година детето Д.Б.Б. да прекарва великденските празници при бащата, което включва всички почивни и празнични дни по Великден, като бащата ще го взема в 9, 00 часа на първия неработен ден и ще го връща в 17, 00 часа на последния неработен ден, като взимането и връщането на детето от страна на бащата за осъществяване на личните отношения помежду им да се извършва от и до дома на майката в гр.Кюстендил, кв.“Осогово“, бл. 52, ет. 3, ап. 11.
За рождените дни на детето не следва да се определя режим на контакти, тъй като с оглед възрастта му, предпочита да празнува със свои връстници.
Промяната в режима на упражняване на родителски права налага да бъде определена дължима от бащата издръжка за детето Д., а определената с предходното влязло в сила решение издръжка дължима от майката за Д. , следва да бъде прекратена с настоящото решение.
При определяне размера на дължимата се издръжка от ответника съдът съобрази от една страна възрастта на детето – 16 навършени години, която предполага значителни разходи за учебни материали и помагала, дрехи и обувки, и от друга - възможностите на ответника, за когото по делото не е установен точен размер на получавани доходи, н според негови твърдения реализира добри доходи от труд . Съдът съобразява и това, че ответникът има задължение за осигуяване на издръжка и за детето си К., спрямо когото продължава да упражнява родителските права. Необходимата да Д. издръжка, съдът определя на 240 лева месечно. Предвид това дължимата от бащата издръжка за детето Д. съдът определя на 140 лева месечно, като счита, че така определения размер е съобразен в достатъчна степен с нуждите на детето и възможностите на родителя, дължащ я.
- 7 -
Издръжката се дължи, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменение или прещкратяване. Доколкото задължението е парично върху всяка просрочена вноска се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забава до окончателно изплащане на сумата.
Майката също следва да осигурява издръжка, като съдът съобразява, че същата ще упражнява родителските права, полагайки постоянно грижи за отглеждане на детето, предвид което майката следва да осигурява сумата от 100 лева.
Искът за разликата над уважения размер от 140 лева до предявения размер от 150 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху размер на дължимата от бащата месечна издръжка , въззиваемият дължи заплащане на държавна такса в размер на 201, 60 лева по сметка на КнОС.
Воден от
горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение № 110/07.02.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1480/2019 г. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА определените с влязло в сила съдебно решение № 587/30.12.2014 г., постановено по гр. д.№ 1052/2014 г. на Кюстендилския районен съд мерки за упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака на С.Р.С., ЕГН ********** и Б.С.Б., ЕГН ********** /прекратен с развод/ непълнолетно дете Д.Б.Б., ЕГН **********, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Д.Б.Б., ЕГН ********** на майката С.Р.С., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, кв.“***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***, която да се грижи за нейното отглеждане и възпитание и при която детето да живее.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата Б.С.Б., ЕГН ********** , с адрес *** и детето Д.Б.Б., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10, 00 часа
на съботния ден до 18, 00 часа на неделния ден с преспиване, два пъти по
петнадесет последователни календарни дни през лятото – месеците юли или август,
които да не съвпадат с времето на ползвания от майката платен годишен отпуск,
както и да не съвпадат с времето, през което майката С.Р.С. осъществява лични
контакти с детето Кристиян Бисеров Б., ЕГН **********; всяка първа половина от времето определено за зимна и
пролетна ученически ваканции със заповед на министъра на образованието; както и
всяка нечетна година детето Д.Б.Б. да прекарва коледните
празници при бащата, което включва всички почивни и празнични дни по Коледа,
като бащата ще го взема в 9, 00 часа на първия неработен ден до 17, 00 часа на
последния неработен ден, всяка четна година детето Д.Б.Б. да прекарва
новогодишните празници - при бащата, което включва всички почивни и
празнични дни по Нова година, като бащата ще го взема в 9, 00 часа на първия неработен ден и ще го
връща в 17, 00 часа на последния неработен ден; всяка четна година детето Д.Б.Б. да прекарва великденските празници при бащата, което
включва всички почивни и празнични дни по Великден, като бащата ще го взема в
9, 00 часа на първия неработен ден и ще го връща в 17, 00 часа на последния
неработен ден, като взимането и връщането на детето от страна на бащата за осъществяване на личните
отношения помежду им да се извършва от и
до дома на майката в гр.Кюстендил, кв.“***“, бл. ***, ет. ***, ап. ***.
ПРЕКРАТЯВА определената с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 1052/2014 г. по описа на Кюстендилския районен съд месечна издръжка в размер на 85 лева, която майката С.Р.С. дължи за детето Д.Б.Б..
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на детето Д.Б.Б., ЕГН ********** – непълнолетна, действаща лично и със съгласието на майката С.Р.С., ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, кв.“***“, бл. ***, ет. ***, ап. *** месечно издръжка в размер на 140 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като искът за издръжка за разликата над уважения размер до предявения размер от 150 лева, отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.Б., ЕГН ********** , с адрес *** да заплати по сметка на КнОС държавна такса в размер на 201, 60 лева
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: