О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3305 16.09.2019 г. Гр. ***
РАЙОНЕН СЪД – *** ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 септември
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 739 по
описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от П.Б.Г., в
която твърди, че на 11.02.2016 г. около 06:45 часа в гр. ***, на кръстовището
на бул. „Славянски” и ул. „Кольо Ганчев”, на пешеходната пътека срещу магазин
„Практис", настъпило ПТП, в което при управление на л.а. „Фолксваген
Пасат", с рег. № ***, водачът ***, с ЕГН: **********, блъснал пешеходките ***
и сестра й П.Б.Г., които пресичали пътното платно по обозначена пешеходна
пътека, като дори били преминали средата й. Водачът управлявал автомобила си по
южната лента за движение на бул. „Славянски" в посока запад-изток със
скорост над максимално разрешената за шофиране в градски условия (
Заявява, че на мястото на инцидента
пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на ***, а
тя била откарана за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович"
АД, гр. ***.
Според постановките на Тълкувателно
решение №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай било
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От Удостоверение за родствени връзки с
изх. № 175 от 05.12.2018 г., издадено от Община ***, било видно, че П.Б.Г. е
сестра на починалата ***. Така, в конкретния случай безспорно се установявало,
че ищцата била сестра на починалата вследствие на ПТП ***. Двете били
изключително близки. Между същите съществували чувства на обич и привързаност,
помагали си взаимно и всяка била морална опора на другата. Макар да не живеели
в едно домакинство, двете сестри били почти неразделни, навсякъде са ходили
заедно, като дори и при злощастния инцидент отново били заедно, пресичайки
пътното платно, хванати под ръка. Сочи, че така, загубата на толкова близък за
нея човек при този нелеп инцидент се отразил изключително негативно на
психиката й. П.Г. непрекъснато се обвинява за смъртта на сестра си, защото
считала, че фактът, че лекият автомобил блъснал първо *** и след това ищцата,
била причината първата да не е вече сред живите.
Гореизложеното обуславяло правната
легитимация на ищцата да предяви настоящия пряк иск по чл. 226 и сл. от КЗ
(отм.) срещу застрахователя на делинквента, причинил процесното ПТП на
11.02.2016 г.
От съставения във връзка с инцидента
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от направена Справка от
електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, било установено, че л.а. „Фолксваген
Пасат" с рег. № *** към датата на ПТП - 11.02.2016 г., бил застрахован със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в
ответното дружество по застрахователна полица № ВС/30/115002300625, валидна от
11.09.2015 г. до 10.09.2016 г., прекратена на 28.03.2016 г.
За станалото ПТП били образувани ДП № 54/2016
г. по описа на ОД на МВР - *** и пр.пр. № 539/2016 г. по описа на ОП - ***. С
внесен в ОС - *** обвинителен акт срещу виновния водач било образувано НОХД № 177/2016
г. по описа на съда. С влязла в сила Присъда № 27/21.06.2016 г. по посоченото
дело, водачът *** бил признат за виновен в това, че на 11.02.2016 г. в гр. ***,
при управление на л.а. „Фолксваген Пасат" с рег. № ***, в нарушение на
правилата за движение по пътищата:
- Чл.
20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват", като не е контролирал непрекъснато
превозното средство, което е управлявал;
- Чл.
20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като не
намалил скоростта и не спрял автомобила, когато е възникнала опасност за
движението; и
- Чл.
119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре", като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили
на пешеходната пътека и дори били преминали средата й,
по непредпазливост причинил смъртта на ***
и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г., изразяваща се в трайно
затруднение движението на десния горен крайник, представляващо открито счупване
на мишничната кост, и в трайно затруднение движението на десния долен крайник,
представляващо счупване на дясно бедро и счупване на дясна подбедрица, като от
деянието настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, деецът избягал
от местопроизшествието, деянието било извършено на пешеходна пътека и
представлява особено тежък случай, поради което на основание чл. 343, ал. 3,
предл. „второ", „трето" и „последно", б. „б", предл.
„второ", вр. с ал. 1, б. „б", предл. „второ" и б. „в",
предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК подсъдимият бил осъден на 6 години и 8 месеца „Лишаване от свобода". На
основание чл. 343г, вр. с чл. 343, ал. 3, предл. „второ", „трето" и
„последно", б. „б", предл. „второ", вр. с ал. 1, б. „б",
предл. „второ" и б. „в", предл. „второ", вр. с ал. 4, вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 и чл. 49, ал. 2 от НК Ангел Донев бил
лишен и от право да управлява МПС за срок от 9 години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Сочи, че съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено
виновно от деликвента. Така, следвало да се приеме, че не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че на 11.02.2016 г. в гр. ***, при управление на МПС
- л.а. „Фолксваген Пасат", с рег. № ***, водачът *** нарушил правилата за
движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 и 2 и чл.119, ал. 1 от ЗДвП, като не
пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека
и дори били преминали средата й, вследствие на което причинил на ищцата П.Г.
средна телесна повреда, както и смъртта на сестра й ***, което деяние
представлявало престъпление с посочената по-горе правна квалификация по НК.
От изложеното категорично се налагал
изводът, че *** била починала в резултат на причинените й телесни увреждания
вследствие на претърпяното ПТП на 11.02.2016 г., като причинените на ищцата
неимуществени вреди, предмет на настоящото дело, били именно във връзка с това,
че загубила сестра си при процесния инцидент.
За да се ангажирала отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Сочи, че предвид изложеното по-горе,
фактическият състав на посочената правна норма бил осъществен.
Съгласно разпоредбата на § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
Кодекс, се прилагала част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен
договор", освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм;) освен материалноправни норми относно
съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържала и
процесуалноправни норми, каквато в частност била и нормата на чл. 226 от КЗ
(отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следвало да се прилага. Поради това следвало
да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в § 22 от ПЗР на КЗ (нов), било, когато „страните договорят
друго" след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не
съществували. От гореизложеното категорично можел да се направи изводът, че
правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).
В резултат на противоправното си
деяние, водачът Ангел Донев причинил на ищцата вреда - изгубила много близък
човек - своята сестра. Отношенията им с починалата били изключително близки,
били са много привързани една към друга. Скръбта на П.Г. била неизмерима и й
причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживява загубата на
един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент П.Б.Г. всекидневно
общувала със сестра си и разчитала на нейната подкрепа в различни житейски
ситуации. Връзката между ищцата и *** била изключително силна и внезапната
смърт на последната се отразила изключително негативно на психиката на ищцата.
Същата претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически
дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това било
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищцата била много близка със своята сестра, съществувала особена връзка на
привързаност в семейството, грижили се една за друга и много се подкрепяли.
Дълги години двете сестри, работили на едно работно място, заедно ходили и са
си тръгвали от работа. Прекарвали целия ден заедно и били особено близки.
Фактът, че по време на инцидента ищцата била заедно с ***, като и двете
пострадали, но Желязкова починала, оказал силно негативно влияние на психиката й.
Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че П.Г. все още страда от
загубата на сестра си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Според константната
съдебна практика, справедливостта не била абстрактна категория или субективна -
в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай
преценката следвала да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за
размера на вредите. При определянето на размера на обезщетението, съдът следвало
да прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които станало, причинените физически и морални болки и
страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще,
икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др. С оглед
обсъдените по-горе доказателства се установявало, че на ищцата са причинени
освен телесни увреждания и душевни болки и страдания от загубата на един от
най-близките й хора - нейната сестра. След инцидента бил нарушен нормалният
ритъм на живот на П.Г.. Засегнато било и психическото й здраве - в резултат на
претърпяното ПТП ищцата се обвинявала за смъртта на сестра си, станала
раздразнителна, страда от безсъние и се страхува да излиза от дома си дори
когато била с придружител. При определяне на обезщетението следвало да се
вземат предвид горепосочените обстоятелства, поради което счита, че предявеният
от ищцата П.Б.Г. иск е основателен и следвало да й бъде присъдено обезщетение
за причинените й вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди в искания
размер. Доказателство за това, че претендираният размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди бил справедлив, било постановеното
Решение № 168 от 05.10.2018 г., постановено по търг. д. № 892/2018 г. по описа
на ВКС, ТК, I ТО.
При прекия иск, с който увреденият
претендирал обезщетение направо от застрахователя (какъвто е настоящият
случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължали по
общото правило при непозволеното увреждане, съдържащо се в разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД - от деня на увреждането. Сочи, че както е посочено по-горе, за
МПС, причинило ПТП, имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.),
от което следвало, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ. Съгласно
постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 18 от 22.03.2017 г. по търг. д. №
1935/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, задължението на застрахователя било вторично -
произтича от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на
третото лице. При предявен срещу застрахователя пряк иск, отговорността на
застрахователя покривала изцяло отговорността на прекия причинител на
увреждането, който изпадал в забава от непозволеното увреждане. Следователно,
застрахователят дължал плащане и на обезщетение за забава съгласно чл. 84, ал.
3 от ЗЗД. Така, върху присъденото на ищцата справедливо обезщетение следвало да
бъде присъдена и законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане
- 11.02.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.
Счита, че в случая не можело да става
въпрос и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите
пешеходки. От изложения в исковата молба механизъм на ПТП, който изцяло се
подкрепял и от влязлата в сила присъда спрямо виновния водач, ставало ясно, че
водачът *** не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили на
пешеходната пътека и дори били преминали средата й, вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на *** и двустепенна средна телесна повреда на
П.Б.Г.. При предприемане на пресичането двете пострадали се уверили, че МПС, движещи
се по бул. „Славянски", в северната лента на платното за движение в посока
изток-запад, са спрели и ги изчакват да преминат, след което с нормална походка
предприели пресичане. Участъкът от пътя, където възникнал инцидентът, бил
осветен от улично осветление дори и през тъмната част на денонощието,
следователно, не можело да става въпрос за силно ограничена видимост. Освен
това, между виновния водач и пешеходките не е имало препятствия по линията на
пряка видимост на водача и Ангел Донев се намирал на достатъчно голямо
разстояние - по-голямо от опасната зона за спиране, за да възприеме
пострадалите и да избегне настъпването на ПТП, макар да се движил с превишена
скорост.
Счита, че от представените
доказателства безспорно се установявало, че предявеният от ищцата П.Б.Г. иск за
обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията от смъртта на *** в
резултат на претърпяното от ищцата и сестра й ПТП на 11.02.2016 г. в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016 г. -
датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, бил напълно
доказан, както по основание, така и по размер.
Моли съда да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1172, район „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Г. М.
Димитров" № 1, представлявано от представителите Бисер Георгиев Иванов,
Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев, да заплати на П.Б.Г., с ЕГН: **********,***, в качеството й на
сестра на ***, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. ***, починала при ПТП на
11.02.2016 г., сумата от 5 000 лв.
(пет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на особено близък и скъп за нея човек -
нейната сестра, в резултат на претърпяното от ищцата и *** ПТП на 11.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016 г. - датата на
непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират направените съдебни и
деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Застрахователно Акционерно Дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в който заявява, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което и да бъде отхвърлен акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД.
В случай, че съдът намери иска за
основателен, молят да намали размера на обезщетението, тъй като претендираното
с исковата молба било прекомерно завишено и не съответствало, от една страна,
на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед
релевантните критерии за справедливост, запълващи със съдържание понятието
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, а от друга страна, на вида и
обема на причинените от процесното ПТП вреди, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.
Сочат, че искът е недопустим предвид
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, тъй като ищцата не заявила по реда на чл.
498, ал. 1 КЗ извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя.
Считат, че предявената искова молба е
неоснователна, тъй като ищцата П.Б.Г. не претърпяла описаните в исковата молба
вреди - болки и страдания от загубата на сестра й *** при процесното ПТП.
Съгласно Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъждало само и единствено „след като се
установи, че действително са претърпели такава вреда”. Твърдят, че не съществувала
близка духовна и емоционална връзка между ищцата и починалата й сестра приживе,
в тази връзка не можело да се установи дали П.Г. била търпяла твърдените
интензивни болки и страдания (неимуществени вреди) от загубата на своята сестра, както и в такъв обем. Съгласно
цитираното в исковата молба ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по ТД № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС само формална връзка на родство не била достатъчна за
определяне на обезщетение. За да се присъдило обезщетение за неимуществени
вреди за по-широкия кръг от роднини, въведен с цитираното тълкувателно решение,
трябвало не само да се докаже по категоричен начин, че ищцата била претърпяла
морални вреди, но трябвало да се установи, че се касае за такива вреди, които
надхвърлят интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка.
Правят възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от
ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 113, т. 1 и т. 2
Закона за движение по пътищата. Твърдят, че сестрата на ищцата преди да навлезе
на платното за движение не съобразила разстоянието до приближаващото към
пешеходната пътека МПС - Фолксваген Пасат с рег. № ***, както и неговата
скорост на движение, а също така твърдят, че ненужно удължила времето за
пресичане, макар и да се намирала на пешеходна пътека, като вървяла бавно, със
спокоен ход, в тъмната част на денонощието, при слабо осветление и дъждовно
време. Считат, че тези нарушения на Закона за движение по пътищата от нейна
страна се намирали в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на
исковата и претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следвало
да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения по-горе
аспект.
Признават за установено съществуването
на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и
ползването на л.а. Фолксваген Пасат с рег. № *** по силата на Застрахователна
полица № ВО/ЗО/115002300625/10.09.2015 г., сключена със „ЗАД Далл Богг:Живот и
здраве" АД.
Оспорват следните обстоятелства:
1. Изключителната
вина на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат с № *** - ***, с оглед
наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП от страна на загиналата ***,
която твърдят с поведението си да била допринесла за настъпване на
произшествието.
2. Твърдението,
че приживе ищцата и сестра й били изключително близки и привързани една към
друга, както и че смъртта на *** й причинявала неимоверни страдания и
неизмерима скръб, че бил нарушен обичайният й начин на живот.
3. Твърдението,
че ищцата била претърпяла и към момента търпи негативни преживявания,
психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея
човек.
4. Твърдението,
че между ищцата и сестра й съществувала особена връзка на привързаност, че се
грижили една за друга и много се подкрепяли.
5. Оспорват
размера на претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени
в т. 11.2 от настоящия отговор. Обемът на преживените болки и страдания предстоял
да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно можело да се обоснове
обезщетение в размер на 5 000 лева. Същото се явявало прекомерно.
6. На
последно място възразяват и срещу искането да бъде присъдена законна лихва от
датата на непозволеното увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ (нов) застрахователят дължи лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го бил определил и изплатил в срок от
датата на изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (3-месечен от предявяването
на претенцията), освен в случаите, когато увреденото лице не било представило
доказателствата, поискани от застрахователя.
В настоящия случай доброволната
претенция пред „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД не била заявявана изобщо.
Сочат, че при евентуална доказаност на претенцията по основание размер, лихва
може да се претендира от датата на исковата молба, а не от датата на ПТП.
Твърдят, че в случаят приложимостта на новият
Кодекс на застраховането, доколкото ПТП
било настъпило действително на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Приложимостта
на отменения КЗ по силата на пар. 22 от новия КЗ касаел единствено и само част IV Застрахователен договор. В случаят
спорът не касаел валидността, клаузите, тълкуването и изпълнението на сключен
застрахователен договор, а възникналото въз основа на такъв договор задължение
на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Касаело се за една
процедура, изпълнението на която безспорно се подчинявало на действащите към
момента на осъществяването й правила. Следвало да се отчете и терминологията,
използвана от законодателя в случая - говори се за договори, а не за
застрахователна претенция, когато се запазва действието на отменения акт.
На основание чл. 219, ал. 1 ГПК, молят
съда да бъде привлечено трето лице помагач – водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“
***.
В условията на евентуалност и при
положение, че съдът не намира за приложим новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. и
регресното основание по чл. 500, ал. 1 т. 3 КЗ за недопустимо или за
неоснователно, заявяват, че ще търсят регресните си суброгационни права на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 предложение последно от КЗ отменен - виновно
отклоняване от проверка за алкохол.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм/. Съгласно тази разпоредба застрахованият има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. За уважаване на такъв иск е необходимо наличието на следните обстоятелства: виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в причиняване на пътнотранспортно произшествие; настъпили за ищцата вреди; причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и настъпилите за ищцата вреди; валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответника към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие.
В процесния случай, ищцата следва да докаже всички
твърдени в исковата молба факти и
обстоятелства. В тежест на ищцата е да докаже претърпените от нея неимуществени
вреди – болки и страдания, а в тежест на ответника е докаже възраженията си по
предявения иск, както и твърдяния от него принос на ищцата и нейната сестра за
настъпване на вредоносния резултат.
В това производство страните
следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл
фактическият състав на непозволеното увреждане включва противоправно деяние, от
което виновно да са причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от деянието. В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване
от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите
са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Следва да допусне
привличане на трето лице –помагач на страната на ответника – водачът на л.а.,
причинил ПТП – ***, с оглед
възможността за реализиране на регресни права по отношение на застрахования
водач в отделно производство.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Удостоверение за родствени връзки
с изх. № 175 от 05.12.2018 г., издадено от Община ***; Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; Присъда № 27/21.06.2016 г., постановена по НОХД № 177/2016
г. по описа на ОС - ***; Протокол за оглед на ПТП и Албум; Справка от
електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, както и Справка от Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ за актуално състояние на ответника.
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 219, ал.1 ГПК
ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ ***
ЕГН ********** ***, на страната на ответника.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата
да сочи гласни доказателства при режим на довеждане.
ДОПУСКА
в качеството си на
свидетел лицето ***, с посочен адрес в отговора на исковата молба, при режим на
призоваване.
НАЗНАЧАВА съдебно-автотехническа експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по делото и след като
изслуша в съдебно заседание свидетел-очевидец, да отговори на въпроси,
поставени в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице СЛАВИ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 200 лв., които да се внесат от ответното дружество в 3 дневен срок от
съобщението и в същият срок да приложат по делото банковото бордеро.
ДА
СЕ ИЗИСКАТ и ПРИЛОЖАТ ДП
№ 54/2016 г. по описа на ОД на МВР – ***, пр. пр. № 539/2016 г. по описа на ОП-***
и НОХД № 177/2016 г. по описа на ОС-***.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 20.11.2019 г. от 10.10
ч., за която дата да се призоват страните, вещото лице и третото лице –помагач,
което да се призове в Затвора ***, кв. „Индустриален“.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.