Р Е Ш Е Н И Е
№ 1111 30.05.2018 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Станка Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4550 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от ищцата Д.Й.Й. ЕГН **********,***, и с адрес: град *****, против И.П.В. ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба е посочила, че за имот с идентификатор №*****, прилежащото към него избено помещение с площ 15,10 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, притежава нотариален акт № **, том I, рег. № 0997, дело № 33 от 2010 година на Нотариус С. Д. рег. № 250 на НК с район на действие района на Бургаски районен съд, по наследствено правоприемство въз основа на влязло в сила решение № 33 от 05.01.2010 година по гражданско дело № 4750/2008 година по описа на Бургаски районен съд по нотариалния акт на баща й за 7 /16 идеални части от правото на собственост и 1/16 идеална част въз основа на решение № 182 от 14.01.2013 година по гражданско дело №10646 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година. Чрез назначения по реда на Закона за правната помощ процесуален представител – адвокат Д., в молба от 26.07.2017 година, ищцата уточнява предявения иск във връзка с указания, дадени с разпореждане от 03.07.2017 година, като индивидуализира имота съгласно Кадастралната карта, посочва, че го притежава в обема от права, който го е притежавал нейния баща, като за установяване на собствеността представя съдебни решения. Твърди, че ответникът е придобил незаконно имота чрез продажба от съдебен изпълнител, без тя да има възможност да участва в производството и без да бъде представлявана в него като се има предвид факта, че е със заболяване „*********“, поради което е следвало да бъде представлявана по делото от служебен защитник или особен представител, тъй като е в невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си. В допълнителна молба, чрез процесуални си представител, посочва, че е обжалвала постановлението за възлагане на ДСИ. Жалбата й е оставено без разглеждане от Бургаски окръжен съд с Решение по гражданско дело № 2095/2016 година, което е обжалвано пред Бургаски апелативен съд и съдът е оставил без уважение и тази жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й предаде владението върху имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №****** по кадастралната карта и регистри на гр.**, Община гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14-02-1743/31.10.2013г. от 31.10.2013г. на началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: ********, самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*****, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочено в документа площ: 50.37 кв.м. /петдесет цяло и тридесет и седем стотни кв.м./, с прилежащи части: тераса - 7.74 /седем цяло и седемдесет и четири стотни/ кв.м., и избено помещение с площ от 15.10 /петнадесет цяло и десет стотни/ кв.м., с ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 07079.618.87.1.4; под обекта: 07079.618.87.1.1; над обекта: няма;, ВЕДНО с 1/12 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор№07079.618.87 /нула седем хиляди и седемдесет и девет точка шестстотин и осемнадесет точка осемдесет и седем/ ,” по кадастралната карта и регистри на гр.., Община гр.., одобрени със Заповед №РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма; е адрес на имота: *****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 метра/, е площ по документ от 312 кв.м., при съседи: 07079.618.84; 07079.818.88; 07079.618.90; 07079.618.91; 07079.618.86;” Имотът е описан и в обстоятелствената част на молбата. Ищцата е приложила писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът И. П. В. дава писмен отговор на предявения иск, като счита, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Посочва, че имотът придобил въз основа на публична продан, извършена от Държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 214/2016 година, като имотът бил възложен с Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.12.2016 година, което е влязло в законна сила и бил въведен във владение с протокол за въвод. Счита, че не са налице основанията за уважаване на предявения иск поради липса и на двете кумулативни предпоставки за това. Посочва, че на първо място ищцата не е собственик на имота, а от своя страна той държи имота на основание правото на собственост, като правата и придобил при условията на чл. 496 от ГПК. По доказателствата, приложени от ищцата счита, че са неотносими към предмета на делото. Прилага писмени доказателства. Поискал е присъждане на разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ищцата, чрез назначение по реда на Закона за правната помощ процесуален представител и чрез пълномощника си- нейна майка поддържа предявения иск. Преди първото по делото заседание е постъпила молба, в която уточнява претенцията и заявява, че моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й предаде владението на собствената й ½ идеална част от имота. В съдебно заседание сочи доказателства. В заседание по същество на спора моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Страната представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли
Предявеният иск е допустим, исковата молба отговоря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е вписана съгласно чл. 114 б. „в” вр. чл.112 б. „з” от ЗС и Тълкувателно решене №3 от 19.07.2010 година по тълкувателно дело №9 от 2009 година на ОСГТК на ВКС
Искът е с правно основание чл.108 от ЗС
С решение № 515 от 25.03.2015 година, постановено по гражданско дело № 7 888 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, съдът е постановил изнасяне на публична продан на недвижимия имот, правото на собственост в обем ½ идеална част от който е предмет на настоящия спор- самостоятелен обект с идентификатор 07079.618.87.1.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-9 от 30.01.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, по иск за съдебна делба, предявен от М.Б. П. срещу ищцата в настоящото производство Д.Й.Й.. С решението съдът се е произнесъл и по претенциите по сметки между страните. В него е посочено, че след извършване на публичната продан сумата, получена като цена следва да бъде разпределено по равно между страните. От съдържанието на този съдебен акт се установява още, че с влязло в сила съдебно решение № 226 от 30.01.2014 година, постановено по гражданско дело № 7 888 по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, делбата на посочения имот е допусната при равни квоти: ½ идеална част за Д.Й.Й. и ½ идеална част за М. Б. П.. Решението по извършване на делбата е потвърдено с решение № VI – 89 от 14.10.2015 година, постановено по въззивно гражданско дело № 1059 по описа на Бургаски окръжен съд за 2015 година. С определение № 170 от 15.03.2016 година, постановено по гражданско дело № 393 по описа на ВКС за 2016 година, не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно решение.
При това положение решението, с което е допуснато извършването на делбата на имота с изнасянето му на публична продан е влязло в сила на 15.03.2016 година.
Въз основа на съдебния акт е издаден изпълнителен лист № 1723 от 05.04.2016 година по искане съделителя М. Б. П.. Образувано е производството по изпълнително дело № 214 по описа на ДСИС при Бургаски районен съд за 2016 година по нейна инициатива.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 05.12.2016 година имотът е възложен на ответника в настоящото производство И.П.В.. С постановление от 24.02.2017 година изпълнително дело е приключено поради извършване на публичната продан. Посочено е, че постановлението е влязло в сила на 10.03.2017 година.
По повод постъпила частна жалба от Д.Й.Й. против постановлението за възлагане Бургаският окръжен съд с Решение № V -23 от 16.01.2017 година, постановено по гражданско дело №2095 по описа на съда за 2016 година жалбата е оставена без уважение. В мотивите на съдебния акт е прието, че при извършване действията по изпълнителното дело не са допуснати нарушения на закона по отношение на наддаването при публичната продан, което е извършено надлежно и с възлагане на имота на лицето, предложило най – високата цена. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 16.01.2017 година. Посочения съдебен акт не подлежи на обжалване.
В хода на изпълнително производство е изготвена експертна оценка на имота, която определена към 13.06.2016 година е 65 420 лева. Посочената пазарна оценка е приета от ДСИ на 15.06.2016 година и е определена за начална цена, от която е следвало да започне наддаването при публичната продан с постановление на ДСИ от 15.06.2016 година.
По време на изпълнителното производство е насрочвана два пъти публична продан. Публична продан за периода от 08.07.2016 година до 08.08.2016 година е обявена за нестанала с постановление от 09.08.016 година поради неявяване на купувачи. На публична продан от 07.10.2016 година до 07.11.2016 година не е внесена предложената най – висока цена в срока по чл.493, т.1 от ГПК от Д. В. И. и за купувач е обявен следващия по ред – Я. К. Я., който също не е внесъл продажната цена в срок. За това за купувач е обявен ответника в настоящия процес И.П.В., предложил цена 88 567, 20 лева, която е внесъл и е обявен за купувач с протокол от 25.11.2016 година. Предвид този протокол имота е възложен с постановление за възлагане на него.
От изготвения протокол за разпределение от Държавен съдебен изпълнител от 30.01.2017 година се установява, че сумата за разпределение е 96 908, 79 лева, от които за ищцата в настоящия процес, съгласно посоченото разпределени, следва да получи 47 762,40 лева. Разпоредено е до страните да се изпратят съобщения за представяне на актуални банкови сметки за превод на сумите по разпределението.
Следва да бъде посочено, че не се установява от приложените към настоящото дело доказателства, че ищцата Д.Й. е представила банкова сметка ***. До този извод е стигнал и Инспектора по ЗСВ, извършил проверка по жалба от Ц. Г. Й., майка на ищцата.
По отношение на основанията на които ищцата твърди, че е собственик на имота – съдебни решения и нотариални актове съдът, след служебна справка констатира, че те са взети предвид при формиране изводите на съда за преценка обема на права, които тя е притежавала в съсобствеността при постановяване на решението по допускане на делбата и те съвпадат с твърдения от нея обем на правата от ½ идеална част от правото на собственост по отношение на имота. Следва да бъде посочено, че постановеното на 20.05.2014 година по гражданско дело № 7692 по описа на Бургаски районен съд за 2013 година, с което е уважен предявен от ищцата в настоящото производство ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС против съделителя М. Б. П. и за осъждането да предаде владението на ½ идеална част от имота, не е самостоятелен титул за собственост. В мотивите съдът също се е позовал на влязло в сила съдебно решение, постановено по гражданско дело № 10 646/2010 година по описа на Районен съд – Бургас, с което със сила на присъдено нещо между страните е установен обема права – по ½ идеална част. Това решение е влязло в сила на 29.05.2013 година. На това решение, след служебна справка съдът констатира, че се позовал и съдът, постановил решението до допускане на делбата и тя е в същите квоти.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – психиатрична експертиза се установява, че ищцата страна от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане с параноидно – халюцинаторна симптоматика, напреднала емоционално – волева промяна на личността, значителни затруднения при социална адаптация. Това заболяване е диагностицирано по време на хоспитализацията й на 21.04.2004 година, когато е взета на отчет при ЦПЗ- Бургас. От самото начало психозата е взела неблагоприятния непрекъснато прогредиентен ход на протичане с чести обостряния с параноидно – халюцинаторна симпоматика и е довела до манифестна емоционално – волева редукция на личността в шизофренен стил. Болестта е засегнала всички сфери на психичен живот и функциониране, което прани Д.Й. неадекватна /несъответна/ на действителността. Тя не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да защитава интересите си. В съдебно заседание вещото лице допълва, че тя не може да мисли логично и да действа разумно.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема, предвид влезлите в сила
съдебни решения, че възникналата между страните съсобственост е прекратена с
влизане в сила на решението по извършване на делбата, с което имота е изнесен
на публична продан. Съдебното решение е изпълнено с извършването й съответно с
влизане в сила на постановлението за възлагане на имота. Приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 492, ал.2 от ГПК съгласно която от деня на влизане в
сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички прав, които
длъжникът / в случая съделителя/ е имал
върху имота. Публичната продан е дериватен
способ за придобиване на правото на собственост.
В случая спорно по
делото, въведено като основание на иска, е дали обстоятелството, че ищцата
страда от психиатрично заболяване и не може да разбира свойството и значението
на постъпките си е основание да се приеме по реда на настоящия процес, че публичната
продан е незаконосъобразна.
Съгласно чл.5 от Закона за лицата и семейството н
епълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест
не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и
стават недееспособни.
По настоящото дело не е спорно, че ищцата не е поставена под запрещение. При това положение съдът приема, че тя може да извършва валидно правни действия, по аргумент от цитираната норма.
От друга страна следва да се има предвид, че по законосъобразността на извършената публична продан съдът се е произнесъл по реда на обжалването на действията на държавния съдебен изпълнител и както беше посочено от фактическа страна не са констатирани нарушения на процесуалния закон. С влизане в сила на постановлението за възлагане ответникът по настоящото дело е станал собственик на имота. Ищцата, като съделител в производството по съдебна делба, има право да получи съответната част от цената, което не се установява от приетите от настоящата инстанция доказателства, по – конкретно не се установява, че тя е посочила банкова сметка ***, посочена по – горе.
С горните мотиви настоящата инстанция приема, че ищцата към настоящия момент, в резултат на проведената публична продан, не е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху имота, което тя е притежавала до извършване на делбата и изпълнение на решението и следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и на основание чл.78 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника разноските, направени по водене на делото, които видно списъка на разноските по чл.80 от ГПК и представените доказателства са в размер на 2 000 лева и представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Д.Й.Й. ЕГН **********,***,
и с адрес: ****, против И.П.В. ЕГН **********,
с адрес: ***, за осъждане на ответника да предаде на ищцата на основание
чл.108 от ЗС владението на ½
идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №***** по
кадастралната карта и регистри на гр.Бургас, Община гр.Бургас, одобрени със
Заповед №РД-18- 9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед: КД-14-02-1743/31.10.2013г. от 31.10.2013г. на началника
на СГКК-Бургас, с адрес на имота: *****, самостоятелният обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №******, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочено в
документа площ: 50.37 кв.м. /петдесет цяло и тридесет и седем стотни кв.м./, с
прилежащи части: тераса - 7.74 /седем цяло и седемдесет и четири стотни/ кв.м.,
и избено помещение с площ от 15.10 /петнадесет цяло и десет стотни/ кв.м., с
ниво-1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****; под
обекта: ***; над обекта: няма; ВЕДНО с 1/12 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор№*****,” по кадастралната
карта и регистри на гр.Бургас, Община гр.Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-
9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение - няма; е
адрес на имота: ****, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 метра/, е площ по документ от 312
кв.м., при съседи: 07079.618.84; 07079.818.88; 07079.618.90; 07079.618.91;
07079.618.86.
ОСЪЖДА Д.Й.Й. ЕГН **********,***, и с адрес: ******,
да плати на И.П.В. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 2 000 лева /две хиляди лева/, представляваща разноски,
направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА