№ 306
гр. Кюстендил, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500409 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „ Обжалване
на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на ИВ. Г. В., с ЕГН
**********, с адрес в ***********3, против определение №260601 от
22.07.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№1003/2019г., с
което е прекратено производството по делото и на ищеца е върната
подадената искова молба, поради неизпълнение на дадени указания за
отстраняване на нередовности на исковата молба.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, като се твърди, че районният съд е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и, че актът му е необоснован и
немотивиран. Жалбоподателят сочи, че в съдебното заседание, проведено на
15.06.2021г., в което исковата му молба е била оставена без движение му е
било съобщено устно от съдията-докладчик, че следва да изпълни указанията,
посочени в определение на КнОС, което му е било връчено. В. поддържа, че в
рамките на дадения срок по пощата е изпратил поправена искова молба и не
му е ясно дали същата е била получена и съобразена при постановяване на
определението или не, тъй като същото било лишено от мотиви. Моли се
отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от
друг състав на районния съд.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с частната жалба, намира същата
за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274
ал.1 т.1 от ГПК, доколкото същият има преграждащ развитието на делото
1
характер.
Преценена по същество, жалбата се явява основателна, по следните
съображения:
След като РС-Дупница веднъж е прекратил производството по
висящото пред този съд гр.д.№1003/2019г., сторено с определение от
08.12.2020г., последното, по реда на инстанционния контрол, е било отменено
от ОС-Кюстендил с определение с №260236/21.04.2021г. по в.ч.гр.д.
№103/2021г. и делото е върнато на ДнРС за продължаване на
съдопроизводствените действия. В определението на въззивната инстанция са
изложени доводи за потребност от предприемане от страна на
първоинстанционния съд на действия по отстраняване на нередовности на
исковата молба.
След връщането на делото, ДнРС е насрочил същото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 15.06.2021г. От протокола от така проведеното
заседание, на което ищецът И.В. се е явил, се установява, че районният съд е
докладвал, че в отменителното определение на КнОС е указано на ищеца да
отстрани нередовности на исковата молба, както и, че въз основа на това
районният съд с определени е оставил исковата молба без движение, с
указание ищецът да отстрани „допуснатите нередовности в същата“,
връчвайки препис от определението на КнОС на ищеца.
С обжалваното определение от 22.07.2021г. РС-Дупница е прекратил
производството по делото и е върнал исковата молба на подателя й, след като
е констатирал, че дадените указания не са изпълнени.
Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен
акт - определение с №260601/22.07.2021г. - за валиден и допустим такъв.
Същият, преценен по същество, е неправилен. Съгласно разпоредбата
на чл.129 ал.3 от ГПК, когато ищецът не отстрани в дадения от съда срок
нередовностите на исковата молба, същата заедно с приложенията се връща.
Преценката на законосъобразността на процесуалното действие на съда по
връщане на нередовна молба, респ. прекратяване на производството по
делото е във функционална връзка и обусловеност от преценка на
законосъобразността на предхождащите определението за връщане, респ. за
прекратяване на производството по делото, процесуални действия.
В конкретния случай, предхождащите прекратяването на делото
процесуални действия, предприети от съда са опорочени, поради което и не
са били налице предпоставките за прилагане спрямо ищеца на
неблагоприятната правна последица на чл.129 ал.3 от ГПК.
На първо място, според чл.129 ал.2 изр.1 от ГПК, районният съд е
следвало да укаже на ищеца в какво се изразяват нередовностите на исковата
му молба, които следва да бъдат отстранени. ДнРС не е дал на В. никакви
конкретни указания. Посоченото, дължимо от районния съд действие, не е
могло да бъде заменено с връчването на препис от определението на
въззивната инстанция по гр.д.№103/2021г. на КнОС, тъй като същото не
2
съдържа указания до ищеца, а до първоинстанционния съд.
На следващо място, съгласно чл.101 ал.1 изр.2 от ГПК и по аргумент
от чл.129 ал.3 изр.1 от ГПК, даването на указание за отстраняване на
нередовности на исковата молба, предполага определяне на срок за
изпълнение на указанията. Видно от протокола от проведеното на
15.06.2021г. съдебно заседание е обстоятелството, че ДнРС е указал на ищеца
да отстрани „допуснатите нередовности“, но не е определил срок, в рамките
на който ищецът да е длъжен да стори това. След като съдът не е предоставил
срок за изпълнение на указанията, липсва процесуална възможност да
констатира – както е сторил в случая ДнРС – че указанията не са били
изпълнени в срок и да приложи санкция спрямо ищеца за това.
По отношение на ищеца не биха могли да бъдат приложени
неблагоприятните последици на чл.129 ал.3 изр.1 от ГПК и поради
обстоятелството, че съдът не го е предупредил за същите. Съдебната практика
е последователна в разбирането, че по отношение на ищеца може да бъде
приложена неблагоприятната последица от връщане на исковата му молба
само, когато същият е бил надлежно предупреден, че неизпълнението на
указанието ще доведе до връщане на исковата молба.
Всеки от изложените пропуски, допуснати от районния съд,
представляващ процесуално нарушение, е годен да обуслови неправилност на
обжалваното определение. Доколкото на ищеца не са дадени ясни и
конкретни указания за отстраняване на нередовности на исковата му молба,
не е определен срок, в рамките на който може да стори това и не е
предупреден за последиците от неизпълнение на указанията, районният съд
не е могъл законосъобразно да върне исковата молба и да прекрати
производството по делото.
Обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне
на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като
процесуалните правила не допускат уважаване на искането на жалбоподателя
за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение №260601 от 22.07.2021г. на Районен съд-
Дупница, постановено по гр.д.№1003/2019г., с което е прекратено
производството по делото и на ищеца е върната подадената искова молба.
В Р Ъ Щ А делото на Районен съд-Дупница за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4