Разпореждане по дело №151/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано по молба на Ц.Ч.Е., изтърпяващ наказание ** в ***, в която се твърди, че от 29.01.2024г. до подаване на молбата му в съда в *** са спрели да му издават входящи номера на кореспонденцията до Началника на ***, което е задължение на администрацията. Иска се на основание чл.276 ЗИНЗС да се разпореди на органа по изпълнение на наказанието да прекрати *****, като се задължи Началника на * да предоставя информация относно завеждането, регистрирането и движението на молбите, които са отправени от **.

В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя * В. К. твърди, че самата *администрация в писмо по делото от ГДИН е заявено, че липсва такава практика да се съобщават входящите номера на подадените молби, което представлява признание, че действително подателите на молби, жалби и други сигнали не могат да разберат дали действително те са заведени по съответния ред, дали са придвижени към съответния орган и дали би могло да се търси отговорност на органа при неотговаряне по надлежния ред на тези искания. Иска се преустановяване на на бездействието от страна на *администрация, като бъде задължена да предоставя информация относно завеждането, регистрирането и движението на молбите, отправени от ** Е.. Претендират се разноски.

В с.з. жалбоподателя Ц.Е. излага подробни доводи във вр. с депозираната молба. Твърди се, че по подадени от него молби и жалби не се уведомява за регистрирането им и не знае какво се случва. Според него създадена е порочна практика, да се пускат молбите и жалбите в кутия поставена в коридора на * или да се получават от ИСДВР, без това да се отразява някъде, което е предпоставка инспекторът да преценява коя молба да регистрира и коя не. Същият не може да докаже по никакъв начин, че е подавал жалба, сигнал или др. писмено изявление, тъй като няма обратна информация дали същите са входирани, което е в нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Това бездействие е довело до липса на прозрачност и отчетност на * администрация, в нарушение на закона. Твърди се, че в много от случаите инспекторът по социални дейности не регистрира неговата входяща кореспонденция и той се **. Подържа се първоначалното искане съдът да разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействията си по уведомяването му по регистрираната от него вътрешна кореспонденция с нужните реквизити. Претендира разноски.

Ответникът в писмо изх.№ 5399/29.03.2024г. на За Началник на ** – ** Р. В., оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Моли за решение, с което се отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. В писмото се твърди, че администрацията на ** няма практика и задължение да издава входящи номера, които да предоставя на ** *, тъй като това не е информация, с която следва да разполагат съгласно чл.76 от ЗИНЗС. Излагат се доводи, въз основа на които се твърди, че не са налице предпоставките на чл.276 ЗИНЗС. В случая не са доказани обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на *администрация. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата и на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изискани са от ответника данни във връзка с оспорваното бездействие, като са приложени с цитираното по-горе писмо дневник за индивидуална работа с Ц.Е., разпечатка от деловодната система на регистрираната кореспон-денция на Ц.Е. от 30.01.2024г. до 28.03.2024г., Заповед №Л-3606/09.08.2019г. на ГДИН и утвърдени вътрешни правила за документооборо-та, деловодната и архивната дейност в ГДИН и териториалните и служби; Писмо изх.№ 3516/14.03.2024г. на ГДИН до Началника на **, с което жалбоподателя е запознат срещу подпис на 14.03.2024г. относно подадена и разгледана жалба от ГДИН.

В писмо изх.№ 5922/08.04.2024г. постъпило по делото от За Началник на ** е посочено, че всички молби, заявления жалби и друга вътрешна кореспонденция подавана от ** до Началника на ** или съответната администрация се регистрират в деловодната система. Причината поради, която не се представят регистрационните номера на подателя им е, че не е посочено никъде, че администрацията на *следва да им ги представя.

По делото по искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства. От показанията на св.В.Т., който пребивава в ** от * се установява, че двамата с жалбоподателя са в една *. Твърди, че Е. пише молби до Началника на ** почти всеки ден, които предава на социалния работник, но му отказват да го уведомят за регистрационните номера на съответните жалби, въпреки че е депозирал молби за издаване на входящи номера. Чувал е лично разговор между инспектор по социалната дейност и Е., в който ИСДВР му е казал, че няма правомощия да му предоставя входящи номера на молбите му.

От показанията на св.Д.И. се установява, че по отношение на вътрешната кореспонденция не се издават регистрационни номера на подателите, подаването й чрез социалния работник не се отразява в плана за индивидуална работа. Свидетелства, че по време на престоя на открито е чул разговор проведен между жалбоподателя и За Началник на ***, в който * Р. В. му заявил на висок тон, че те нямали задължение да му дават входящите номера на молбите и жалбите му. Кореспонденцията до Началника на ** се предава на ръка на инспектор социална дейност или се пуска в пощенска кутия, която също се отваря от инспектора. Предадените му на ръка и тази от кутията се придвижва по ред, който свидетелят не уточни. За да се иска обратна връзка за входиране на молбата, трябва да се подаде нова молба, която се взима по същия ред от инспектора по СД. Твърди, че от 2018г. са давали информация за регистрираните молби и жалби на подателите им, но от 1-2 години отказват да го правят, дори да се иска писмено.

Разпитаният в о.с.з. К.С. свидетелства, че е видял Ц.Е. да предава на инспектор СД две молби за работа, едната като **, а другата като **, които молби според него не се входирали /изчезнали/. Твърди, че когато жалбоподателя попитал инспектор СДВР за молбите, които е писали и той му отговорил, че ги няма Е. станал *, *. В такива ситуации поведението му е различно – веднъж **, друг път **, започва да **** – всеки път е различно. Твърди, че и той е подавал молби за входящи номера, но и на него отказвали да му дадат. Описва случай, в който е подал молба за изработване от него на по-голямо ***, и след около два месеца му казали, че такава молба не е подавана. Както и втори случай, в който е подал молба за включване в курс за умения за мислене и справяне с житейските проблеми чрез промяна на мисленето. Заявили му, че не е включен в такъв курс, тъй като не бил изявил желание. Според него отрядната, когато я попитат защо не им дават входящи номера на тяхната кореспонденция, тя им заявява, че нямат такава практика и не издават. В тази насока са и показанията на свидетеля Р., който също твърди, че е свидетел на разговор между Е. и инспектор СДВР, относно подадените от него молби за работа като *** и ***. Свидетелства, че отрядната му е казала, че такива молби няма подадени.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

В конкретния случай искането се отнася за незаконосъобразни бездействия извършени от администрацията на ** във вр. с вътрешната кореспонденцията в *. Претенцията на жалбоподателя е насочена именно към начина на завеждане на вътрешната кореспонденция и липса на уведомяване за получените регистрационни номера на същата, което е проява на **, като по този начин бил нарушен и чл. 3 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл.276, ал.1,т.1 ЗИНЗС- всеки ** или ** може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на * или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.3 т.1 и т.2 - извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС посочва, че *и * ** не могат да бъдат подлагани на *******, като ал.2 на същата разпоредба визира, че за нарушение на ал.1 се смята поставянето в ** за изтърпяване на *** или ***, изразяващи се в липса на ******, *, *, **, ***, *** за *, ** на **, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които *******.

Съгласно чл.75, ал.3 ППЗИНЗС писмата на и до ** се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл.90 ЗИНЗС е посочена възможността на ** и реда, по който могат да подават молби и жалби, а в чл.77 ППЗИНЗС е посочен реда, по който се завеждат тези молби и жалби.

Видно от представените по делото 4 броя молби до Началника на *** и 1 брой молба до Началника на *** с искания да му се дадат входящи номера на подадени от него молби и от двете институции са му поставяли печат с рег. номер, под който е регистрирана съответната молба. Твърденията на жалбоподателя са, че единствено ** отказват да го информират. От представената по делото разпечатка от деловодната система е видно, че 24 броя молби от жалбоподателя са входирани с рег.номер за посочения в молбата период. От приложено копие от страница на дневник за индивидуална работа с Ц.Е. е видно, че на 15.02.2024г. същият е поискал да получи регистрационни номера по подавани молби до Началника на ** и му е разяснено, че „съгласно становище от юрист не се предоставят такива“. В подкрепа на твърденията на Е. е и изпратеното писмо-отговор рег.№ 5399/ 29.03.2024г. на **, в което изрично се твърди, че такава практика за предоставяне на регистрационните номера на подателите в *няма. Твърди се, че з* администрация няма такова задължение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че по отношение на ** Ц.Е. от администрацията на * са извършени незаконосъобразни действия и бездействия свързани с нарушено право на кореспонденция. Това е видно и от показанията на разпитаните свидетели, че във вр. с вътрешната кореспонденция по депозирани молби и жалби не получават рег. номера и не знаят къде се отразяват те, какво става с тях, дали са придвижени до Началника на *, като в много от случаите се твърди от администрацията, че такива не са получавани.

С разпоредбите на чл. 86, ал.1, т.3 ЗИНЗС на ** е гарантирано правото на кореспонденция, а с разпоредбата на чл.77 ППЗИНЗС реда и начина на получаване и изпращане на жалбите и молбите.Това е право на **, което администрацията е задължена да му осигури и да бъде осведомен надлежно във вр. със завеждане на жалбата или молбата му. Нещо повече, след като закона възлага, чрез разпоредбата на чл.75, ал.5 от ППЗИНЗС, чрез инспектор СДВР да се изпращат и получават писмата от и на **, то в съответствие с чл.77 от ППЗИНЗС следва да се води специална книга, в която да се отбелязва датата на получаването и изпращането, името на з*, органът до който са адресирани молбите и жалбите, предметът и полученият отговор. Смисъла на тази разпоредба е да има доказуемо приемане на молбите и жалбите от служител на пенитенциарната администрация. По делото по категоричен начин се установи, че такъв ред не е създаден в **, а дори се отказва на Ц.Е. да получи дадените от деловодната система регистрационни номера по подадени от него молби и жалби, въпреки че заведените молби и жалби, имат вписани такива. В тази насока следва да се посочи че ** няма достъп нито до деловодната система, нито до служителите на администрацията, които обработват съответните молби и жалби на **и няма как същия да се осведоми за вписаните регистрационни номера, резултата по депозираните от него жалби и молби до ответника и какво е съответното становище по тях. В случай, че не бъде отговорено на молбата или жалбата ** има право да обжалва изричния или мълчалив отказ в съответните срокове, като за мълчаливия отказ тече от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. За да бъде спазен този срок ** следва да знае кога е приета от инспектора молбата, респ.жалбата му, кога е входирана и предадена на **, а при изрично произнасяне датата на връчването на отговора. Отделно всички подавани молби и жалби до Началника на ** могат да служат и като доказателства по завадени от ** дела, поради което тяхното подаване трябва да бъде документирано пред съответния *от * срещу подпис, след което при регистриране в деловодната система да му се предоставя и съответния регистрационен номер. Поставената кутия на етажа или в коридорите на * не може да играе тази роля, тъй като не може да се установи какво именно е пуснато в нея, кога е направено и дали съответното писмо е стигнало до неговия адресат. Ето защо бездействията на ответника като не е създал съответния ред за доказуемо приемане на молбите и жалбите на ** от инспектор СДВР на **, и като отказва да уведоми Ц.Е. за вписаните регистрационни номера от деловодната система по подаваните жалби и молби от жалбоподателя се явяват в противоречие с чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС и чл.77 ППЗИНЗС и в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.

Изложеното обосновава извод за неоснователно бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, с което е нарушено нормативно регламентирано право. В случая администрацията на ** не е изпълнила тези си задължения, поради което искането е основателно и следва да се уважи.

При този изход на спора, ГД „Изпълнение на наказанията“, в качеството на юридическото лице следва да бъде осъдена да заплати разноски по делото на жалбоподателя -10.00 лева внесена държавна такса, като искането е направено своевременно. Основателно е и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя. Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.Във връзка с изложеното в полза на* В. К. се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 500.00 лв. В тази насока е взето предвид фактическата и правна сложност на делото и реално извършените дейности от пълномощника на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл. 280 ЗИНЗС, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ЗАДЪЛЖАВА Началника на ** да прекрати безусловно бездействието си по отношение на кореспонденцията на ** Ц.Ч.Е., като в 14 дневен срок от влизане в законна сила на настоящето разпореждане, създаде регламентирани правила за доказуемо приемане на молбите и жалбите на лишените от свобода от инспектор СДВР на ***, чрез отразяването им в специална книга, в която се отбелязват пред подаващите датата на получаването, името на затворника, органът до който са адресирани, предметът, изпращането, полученият отговор срещу подпис, като и уведомяването на подателя за регистрационния номер съответната молба или жалба.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Ц.Ч.Е. разноски по делото в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на * В. П. К., сумата в размер на 500,00 /петстотин/ лева – възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска помощ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в 3-дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Враца, съгласно чл.281 ЗИНЗС.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните за сведение и изпълнение.