Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
22.04.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на двадесет и
втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №4897/19г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от
Глава ХХХІХ ГПК. Образувано е по частна жалба от Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на управление
*** чрез АД „Г.и П.“, представлявано от С.С.управител
адрес гр.София, р-н Слатина, ул.“******против Постановление
изх.№1321/12.02.2019г. по ИД №20198390400081 на ЧСИ И.М.– К.с район на действие
– Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали
адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по изпълнителното дело до сумата от 200лв.,
както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното постановление. Частният жалбоподател твърди,
че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото. Извършените действия не били необичайни и не
налагали определянето на такова възнаграждение.
Иска се намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално дължимия според чл.10 т.1 от Наредба №1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения, като бъде
редуциран до сума в размер на 200лв.
Съответно счита, че определената по т.26 от
Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна.
Прави възражение, че включването на
адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по
изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес върху който се изчислява
пропорционалната такса е само присъденото вземане по изпълнителния лист.
В условията на евентуалност моли да бъде
намалено адвокатското възнаграждение като да бъде коригиран и размера на
начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира разноски
за обжалване по приложен списък по чл.80 ГПК.
В законов срок е постъпило възражение от
ответника по жалбата „ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** чрез адв.С.Г.от САК. Оспорва жалбата
като неоснователна. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство е изцяло в рамките на предвидения в чл.10 т.1 и т.2
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум. Същото е с включен ДДС, който съгласно §2а от цитираната наредба е
неразделна част от адв.възнаграждение и следва да
бъде заплатен от длъжника. Сочи, че възнаграждението е установено с
представените по делото доказателства за това. Моли да бъде оставена жалбата
без уважение. Претендира разноски по списък по чл.80 ГПК.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви
съгласно чл.436, ал.3 относно неоснователност на изложените в жалбата твърдения.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е
подадена в срок, против подлежащ на обжалване акт и от лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Изпълнително дело №20198390400081 на ЧСИ И.М.-
К.е образувано по искане на „ДЗИ – Общи З.“ ЕАД против ЗАД „ОЗК – З.“ АД въз
основа на издаден изпълнителен лист по гр.д.№86608/2017г. по описа на Софийски
районен съд, по силата на който ЗАД „ОЗК – З.“ АД, е осъдено да заплати на „ДЗИ
– Общи З.“ ЕАД сумата от 1243,30лв. – главница по вземане на взискателя, ведно със законната лихва от 11.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането и 589,27лв. разноски в производството по
гражданското дело.
Към молбата е приложен Договор за правна
защита и съдействие от 08.11.2018г., по силата на който взискателят
„ДЗИ – Общи З.“ ЕАД е упълномощил адв.С.Г.да го
представлява във връзка с образуване и водене на изпълнително производство и
процесуално представителство пред ЧСИ И.К.с договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 455,03лв. с вкл.ДДС. Представена е фактура от
08.11.2018г., че същото е заплатено по банков път.
На 01.02.2019г. е било образувано изп.дело №20198390400081 на ЧСИ И.М.– К..
При образуване на изпълнителното дело ЧСИ К.е
приела като разноски по делото предявения адвокатски хонорар в размер на 455,03лв.
С молба от 05.02.2019г. взискателят
е поискал съдебният изпълнител да предприеме конкретни изпълнителни действия
към събиране на вземането – справка за притежавани банкови сметки на длъжника и
при наличие на такива налагане на запор върху тях, както и всякакви други
подходящи действия във връзка с изпълнението.
Установява се, че на 05.02.2019г. е била
изпратена до длъжника Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20198390400081,
в която е посочено, че общото му задължение по образуваното изпълнително дело
възлиза на сума в размер на 2 820,47лв., в която сума е включено
адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на
455.03лв. с ДДС и изпълнителни такси и
разноски в полза на ЧСИ в размер на 377.80лв. в т.ч. и пропорционалната такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ и ДДС.
Изпратено е на 05.02.2019г. запорно съобщение до Общинска банка АД гр.София за налагане
на запор на посочените суми върху банкови сметки на ЗАД „О.“ АД.
От приложеното платежно нареждане от
07.02.2019г. е видно, че ЗАД „О.“ АД е превело по сметка на ЧСИ К.дължимата
сума в пълен размер.
С Възражение вх.№786/07.02.2019г. до съдебния
изпълнител ЗАД „О.“ АД е изложило съображения за прекомерност на адвокатския
хонорар и на присъдената пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ, като
е поискало от съдебния изпълнител да измени постановлението си за разноските в
тази му част, като намали адвокатския хонорар до предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 200 лева и
съответно да бъде коригирана и пропорционалната такса.
С Постановление от 12.02.2019г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражението на ЗАД „О.“ АД.
Със съобщение изх.№1320/12.02.2019г.,
получено от молителя на 15.02.2019г. ЧСИ К.е уведомила дружеството длъжник, че
молбата за редуциране на адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса е
оставена без уважение.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното.
Задължението на длъжника да понесе разноските
по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК. В този смисъл
произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява
изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на
отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.
Съгласно нормата на чл.79 ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените
изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските
в изпълнителното производство.
Дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат определени на базата на конкретните изпълнителни
действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с
оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВбр.7 от
22.01.2019г./, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело
е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2,
което в процесния случай, с оглед дължимата по
изпълнителния лист сума от 1987,64 лв. е в размер на 384,56лв. без ДДС и
461,48лв. с вкл.ДДС. От приложената справка от НАП по изпълнителното дело е
видно, че адв.Г.е регистрирана по ДДС.
В процесния случай
се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело
и посочването в нея на способа за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.426,
ал.2 ГПК, процесуалният представител на взискателя е
подал молба за запор на банковите сметки на длъжника, които действия са в
съответствие с посочения в молбата за образуване на изп.д.
способ за изпълнение. По молба на процесуалния представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, а
изпълнителното дело за събиране на парично вземане наистина не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи разноските за адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10, тъй
като безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя способ, а именно запор върху банкова сметка ***.
Това е така, тъй като е налице доброволно изпълнение.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200лв., до
който размер ще следва да бъде намалено.
Относно второто възражение в жалбата на ЗАД „О.“
АД, касаещо пропорционалната такса на ЧСИ К.,
настоящият състав намира за неоснователно
по следните съображения.
Разпоредбата на т.26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а
съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 от Закона за частните
съдебни изпълнители, таксите по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се
разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и
разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата
не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т.26 следва да
се дължи такса по т. 26.
Дължимата от жалбоподателя пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ възлиза на сумата от 179,00лв. без ДДС, формирана на
базата на материалния интерес по делото от 1987,64лв. - главница, лихва и
съдебни разноски, съобразно изпълнителния лист. Очевидно този размер е получен
като изчислен върху материалния интерес /100лв.+8%
за горницата над 1000лв. и се получава 100+79=179лв./ без в него да е включено
адвокатското възнаграждение на взискателя.
Поради частична основателност на частната
жалба разноските за настоящото производство следва да бъдат определени по
следния начин - на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 254лв.
съобразно уважената част на жалбата, а на ответника по жалбата разноски в
размер на 81лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление изх.№1321/12.02.2019г.
по ИД №20198390400081 на ЧСИ И.М.– К.с район на действие – Софийски градски, в
частта, в която съдебният изпълнител е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, претендирано от взискателя
по изпълнителното дело до сумата от 240лв., и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА дължимите в изпълнителното
производство по ИД №20198390400081 на ЧСИ И.М.– К.с район на действие –
Софийски градски, от длъжника „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** разноски за адвокатско възнаграждение от 455,03лв. на 240лв.
/двеста и четиридесет лв./ с вкл.ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление
изх.№1321/12.02.2019г. по ИД №20198390400081 на ЧСИ И.М.– К.с район на действие
– Софийски градски, с което съдебният изпълнител е отказал да
измени определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от Тарифа
за таксите и разноските към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД ЕИК ******със седалище и адрес
на управление *** да заплати разноски на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление *** в размер на 81.00лв.
ОСЪЖДА ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК ******със седалище
и адрес на управление *** да заплати разноски на „ОЗК – З.“ АД ЕИК
******със седалище и адрес на управление *** в размер на 254лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.