Решение по дело №1251/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 265
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20223630201251
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Шумен, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630201251 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН.Обжалвано е наказателно постановление № 000698/20.04.2022 г. на Началник отдел
"Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр. София, с което на П. В. СТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3
от ЗДВП.
Жалбоподателят обжалва наказателното постановление и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание не се явява лично, изпраща представител адв. С..
Процесуалният представител на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", седалище гр. София - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1
от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
АУАН № 000698 от 29.11.2021г. е съставен на жалбоподател П. В. СТ. ЕГН ********** за
това, че на 29.11.2021г. около 8,41 ч. управлява извън населено място ППС, л.а.марка Сеат
Ебиза с рег. № Н 3919 ВН, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, по
път 2:7003/02-07/02-56, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС към 29.11.2021г. около 8,41 часа е нямало заплатена пътна такса, съгласно чл. 10,
ал.1, т. 1 от ЗП.
На 29.11.2021г., в 15,45 часа, на път I-4, км 137 водачът бил спрян за проверка от служители
при Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура".
В хода на тази проверка било установено, че към 29.11.2021г. около 8,41:21 часа за
управляваното от жалбоподателя ППС л.а., марка „СЕАТ“ модел ИБИЗА, с рег. № Н
3919ВН, с обща технически допустима максимална маса до 3500кг. по път I-2, 112+381км,
2:7003/02-07/02-56., няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП.
Горното било неизпълнение на задължение по чл. 139, ал.6 от ЗДВП вр. чл. 187а, ал.1 от
ЗДВП. Нарушението било установено чрез справка в ел. система за събиране на пътни
такси от контролно устройство с идентификатор № 40182.
Към момента на проверката на 29.11.2021г ., в 15,45 часа, извършена на път I-4, км 137, за
1
процесното МПС проверяващите са констатирали, че вече е имало заплатена винена такса.
На нарушителя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 000698
от 29.11.2021 г. за това, че към 29.11.2021г. около 8,41:21 часа за управляваното от
жалбоподателя ППС л.а., марка „СЕАТ“ модел ИБИЗА, с рег. № Н 3919ВН, с обща
технически допустима максимална маса до 3500кг. по път I-2, 112+381км, 2:7003/02-07/02-
56., няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП .
Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП.
Актът е бил връчен на нарушителя, подписан с отразени възражения: “Възразявам срещу
наказанието , тъй като винетка съм купила на първата бензиностанция на която беше
възможно
Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не е депозирал допълнителни писмени възражения.
С връчване на акта, жалбоподателят бил уведомен, че има възможност в 14-дневен срок да
се освободи от наказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от ЗП при спазване разпоредбата на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП в размер на 70 лева. По
делото липсват доказателства за постъпили плащания от страна на нарушителя.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено наказателно постановление № 000698/20.04.2022г. на
Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция
"Пътна инфраструктура", гр. София, с което на П. В. СТ. ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл. 179, ал.
3 от ЗДВП, като е указано и че независимо от налагането на посоченото
административно наказание дължи заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от ЗП в размер
на 10 /десет/ лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДВП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от
Агенция "Пътна инфраструктура.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и
свидетеля, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От представените по делото доказателства от страна на АНО се установява, че
жалбоподателят е превел по сметка на ОПИ сумата от 50 лв. Посочената сума не е счетена за
платена компенсаторна такса, доколкото размерът който се дължи за компенсаторна такса е
70 лв.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в
наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
лице.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП /в сила от 16.08.2019 г. /, за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като според т.1 се предвижда
такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по
чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство
да ползва за определен срок платената пътна мрежа;
От материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на свидетеля и актосъставителя
и свидетеля по акта се установява по безспорен начин, че проверката извършена на
процесното МПС, управлявано от жалбоподателя, е извършена на 29.11.2021 г. на път I-4
км.137 към 15,45 часа, доколкото е бил подаден сигнал от системата, че към тях се движи
МПС, което същия ден, на път I-2 км 112+381, на пътя Шумен към Разград е заснето в по-
ранен час , а именно в 8,41 часа, и е засечено без заплатена винетна такса.
На 29.11.2021 г. около 8,41 ч. извън населено място ППС, л.а.марка „Сеат Ебиза“ с рег.
№ Н 3919 ВН, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона се е движило по
път 2:7003/02-07/02-56, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като посоченото
ППС към 29.11.2021г. около 8,41 часа е нямало заплатена пътна такса, съгласно чл. 10,
ал.1, т. 1 от ЗП.В подкрепа на горното е представеното по преписката писмено
доказателство /стр. 17 /–доклад от системата за електронни пътни такси.
2
Мотивът, сочен в жалбата срещу наказателното постановление е неизпълнение на
задължението на АНО по чл. 53, ал.1 от ЗАНН, преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Не се оспорва обстоятелството, че към 8,41 часа на 29.11.2021г. процесното МПС се е
движело по път I-2 км 112+381, 2:7003/02-07/02-56, включен в обхвата на платената пътна
мрежа.
От всичко изложено по-горе се доказва по безспорен начин, че на 29.11.2021г. в 8,41 часа
жалбоподателят е управлявал ППС по път I-2 км 112+381, 2:7003/02-07/02-56, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, без да има заплатена винетна такса, поради което съдът
намира, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото
по-горе административно нарушение на разпоредбата чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Не се оспорва от страните и от представените доказателства се установява, че жалбоподател
на 08.12.2021г. е внесъл сума в размер на 50 лв., като е отразено, че това плащане е по Акт
№ 000698/2021г.
За посоченото нарушение в АУАН и НП административно-наказателната разпоредба на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП предвижда "глоба" в размер на 300 /триста/ лева за водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В издаденото наказателно постановление правилно е посочено, че съгласно разпоредбата на
чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, независимо от налагането на административно наказание,
нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата, съобразно категорията на пътното превозно средство, като
задължението се счита за изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата. Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е заплатил компенсаторна такса в законовия размер, то същият дължи
заплащане и на таксата, посочена в разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, а именно минималната пътна такса, която се дължи за това ползване, която е
винетна такса с валидност за уикенд и която съгласно чл. 25 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция "Пътна инфраструктура" е в размер на 10 лева.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът споделя доводите на административно наказващия орган, че деянието не следва
да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното
деяние не разкрива смекчаващи обстоятелства, които да са с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи. В тази връзка и фактът на внасянето на сума в
размер на 50 лв. от страна жалбоподателя, като частично плащане на компенсаторна такса,
както и факта, че винетка е била закупена от жалбоподателя, след като е бил засечен вече от
системата, не налага извод на маловажност на осъщественото нарушение. Допуснатото от
жалбоподателя не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. Нарушението на чл. 139, ал.6 от ЗДВП е
формално, на просто извършване и не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен
резултат. Обществената му опасност се изразява в нарушаване на установения ред на
държавно управление и е императивно задължение на всички водачи на МПС, движещи се
по републиканските пътища. В тази връзка и за конкретните обществени отношения
законодателят е въвел фиксиран размер на глобата от 300лв. за процесното нарушение.
Съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт /какъвто е настоящият случай/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като
съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не
се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000698/ 20.04.2022г. на Началник
отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна
инфраструктура", гр. София, с което на П. В. СТ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 179, ал. 3
от ЗДВП..
ОСЪЖДА П. В. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Шумен, ул. „Царевец“ № 24, да
заплати Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София,
сумата от 80,00лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4