№ 242
гр. Бургас , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500399 по описа за 2021 година
С Решение № 260152 от 27.01.2021г., постановено по гр. дело №
4213/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Прокуратурата на
Република България да заплати на Б. Л. Х. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1, предл.
1-во от НК, за което лицето е оправдано с Присъда № 138/23.09.2015г.,
постановена по НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен съд – Бургас,
потвърдена с Решение № 87/26.04.2016г., постановено по ВНОХД №
177/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас, ведно със законна лихва за
забава върху горната сума от 2 000 лева от 26.04.2016г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 2 000
лева до пълния заявен размер от 25 000 лева, ведно със законната лихва за
забава върху отхвърлената част.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, с която се претендира да бъде
отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде
1
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че въпреки показанията на
свидетелите остава недоказана причинно-следствената връзка между
твърдените за претърпени от ищеца неимуществени вреди от повдигнатото
обвинение, по което и е бил оправдан и действията на Прокуратурата на РБ. В
жалбата се сочи, че предвид предходните осъждания на ищеца става ясно, че
същият вече е осъществявал контакти с правоохранителните и
правоприлагащите органи и тези обстоятелства навеждат на извода, че
заявените от свидетелката Петрова страдания, които ищецът е преживял не са
за първи път и авторитета му е бил накърняван и по-рано във връзка с
повдигнати обвинения, по които той е бил осъден. В жалбата се посочва, че
определеното обезщетение в размер на 2 000 лева за претърпени
неимуществени вреди за прекомерно завишено, несъобразено с константната
съдебна практика и със залегналия в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост.
Посочва се, че по отношение на присъдената законова лихва в размер на 88
лева от 26.04.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 14.05.2020г. е
изтекъл тригодишния давностен период съгласно чл. 111, буква „в“ от ЗЗД и
на това основание претенцията е неоснователна.
Не се претендира събирането на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – Б. Л. Х. не депозира по
делото писмен отговор и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Не отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез
своя процесуален представител – адвокат Найденова оспорва жалбата и счита,
че следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
2
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз
основа на предявен иск от Б. Л. Х. против Прокуратурата на Република
България, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати
на ищеца сума в размер от 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат срам и
напрежение, претърпени вследствие незаконно повдигнато срещу него
обвинение и воденото срещу него наказателно производство до
окончателното му приключване с Присъда № 138 от 23.09.2015г., постановена
по НОХД № 3429/2014г. по описа на РС – Бургас, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на цитираната присъда – 26.04.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба – Прокуратурата на Република
България оспорва претенцията, като счита, че същата е неоснователна, тъй
като по делото не са установени по безспорен начин претърпените вреди,
изразяващи се в силно притеснение, смущение, страх, унижение. В отговора
на исковата молба се посочва, че ищецът е бил в процесуалната фигура на
обвиняем за непродължителен период от време, била му е определена мярка
за неотклонение „подписка“, която реално не е довела до никакво
ограничение на правата му. В отговора на исковата молба се посочва, че
ищецът е бил страна в наказателно производство, тъй като в минали периоди
е имал близък досег и интензивни контакти с правоохранителните и
правоприлагащите органи и в този аспект, той вече е съпреживял твърдяните
в исковата молба негативни емоции, породени от наказателно преследване и
отражението им върху психофизическото му състояние без съмнение е било
силно редуцирано. В писмения отговор на ответната страна се посочва, че се
оспорва и началния момент, от който е поискана законовата лихва, тъй като
същата се погасява в тригодишен срок, при което претенцията за лихва е
погасена до датата 14.05.2017г., поради което е дължима именно от
14.05.2017г., а не от по-ранен момент.
За да уважи претенцията на ищеца до размера на 2 000 лева,
първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение възлиза на
3
сума в размер от 2 000 лева, като съдът е приел, че именно този размер
съответства на характера и степента на имуществените вреди, както и на вида
на упражнената процесуална принуда.
По делото не се спори, а и от събраните доказателства се
установява, че по силата на Постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 09.07.2013г., което е предявено на
26.06.2014г., Б. Л. Х. е привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. първо от НК и му е взета мярка за
неотклонение – „подписка”. На 27.08.2014г. на ищеца му е изпратена
призовка в качеството му на подсъдим и му е връчен препис от обвинителен
акт. По делото се установява и обстоятелството, че с Присъда № 138 от
23.09.2015г., постановена по НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен съд –
Бургас е признат подсъдимия Б. Л. Х. за невинен в това, че на 07.08.2007г., в
гр. Бургас, пред надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура – Бургас в
Жалба с вх. № 4884/07.08.2007г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас
набедил Ц. И. Д. – държавен служител на длъжност „Гл. инспектор“ в
Община Несебър в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл.
първо от НК, като е знаел, че същата е невинна, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 286, ал. 1, предл. първо от НК. С Решение №
87/26.04.2016г., постановено по ВНОХД № 177/2016г. по описа на Окръжен
съд – Бургас е потвърдена Присъда № 138 от 23.09.2015г., постановена по
НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен съд – Бургас.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан В.Л.В., който в
своите показания сочи, че познава Б.Х. от 20 години, приятели са и му е
известно образуваното наказателно производство против него. Посочва, че си
спомня, че през 2014г. Б. е пътувал в страната заедно със свой приятел,
спрели са ги и са ги държали дълго време, за да извършат проверка.
Свидетелят в своите показания сочи, че от Б. е разбрал, че той е подал жалба,
а те са му образували някакво производство и след като е узнал за това Б. се е
променил, затворил се е в себе си, а преди това е бил весел човек. Свидетелят
посочва, че Б.Х. през 2017г. е преустановил своя бизнес.
4
По делото в качеството й на свидетел е разпитана и К.С.П., която
сочи, че познава Б.Х. от 2000 година и живее на съпружески начала с него.
Свидетелката в своите показания сочи, че Б., връщайки се от пътуване извън
града през 2014г. й е споделил, че са го спрели за рутинна проверка и от
полицията е разбрал, че е издирван във връзка с някакво дело. Свидетелката
посочва, че след като Б. е разбрал, че повод за това производство е жалба,
която той е депозирал през 2007г. е бил много изненадан и много огорчен от
факта, че той е обвиняем, като първите дни не е могъл да спи, знаейки, че го
грози някакво наказание. Свидетелката посочва, че след всяко привикване в
полицията или следствието Б. е имал силно главоболие, приемал е и
медикаменти за сън, а когато са го оправдали се е почувствал облекчен,
знаейки, че правотата е надделяла. Свидетелката посочва, че знае, че
съпругът й е имал предишни осъждания, но не помни точно за какво и по тази
причина той още повече се е стресирал от делото.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен
служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира,
че решението на БРС е валидно, тъй като при въззивния контрол не се
установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано като
нищожно. Обжалваното решение е и допустимо - налице е правен интерес от
поддържане на претенцията пред съда, тъй като се твърди, че е налице
нарушение на абсолютни субективни граждански права и блага, които са
техен обект, последвано от причинени неимуществени вреди, които не са
били репарирани, което обуславя валидно възникнало и надлежно упражнено
право на иск за ищеца, от една страна, а от друга - районният съд при
разглеждане на делото се е движил в рамките на диспозитивното начало (чл. 6
ГПК).
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, се дължи
5
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Критериите за определянето на
обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са
многократно посочвани от ВКС в задължителна съдебна практика - ТР №
1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на III г.
о., № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на III г. о., № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на
III г. о., № 395 по гр. д. № 159/2011 г. на III г. о., № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на
III г. о, № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на IV г. о. и др. Съгласно тази
задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал.
1, т. 2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като
критерий за преценка е въведен и дългия, несъобразен с разумния срок
период, през който е продължило наказателното преследване, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и
свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. В процесния случай предвид постановяването на оправдателна
присъда след воденото наказателно производство по отношение на Я.К.,
несъмнено е налице незаконно повдигнато и поддържано обвинение против
него.
Наведените във въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България оплаквания относно неправилността на постановения съдебен акт
поради завишения размер на присъденото обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, са основателни. Настоящата инстанция отчита
обстоятелството, че наказателното преследване е продължило по-малко от
две години, като ищецът първоначално е привлечен като обвиняем за
6
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, предвиждащо
наказание лишаване от свобода от една до шест години. Постановлението за
привличането като обвиняем на Б.Х. е от 09.07.2013г. – връчено му е на
26.06.2014г., а оправдателната присъда по отношение на него е влязла в
законна сила на 26.04.2016г. – тоест – цялото производство заедно със
съдебната му фаза е приключило за две години, което е разумен срок за
приключване на наказателно производство. Още от привличането му като
обвиняeм, наложената мярка за неотклонение е „подписка“, която е най-
леката възможна такава, като тази мярка е останала непроменена през целия
период на наказателното преследване. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява обстоятелството, че ищецът се е затворил в
себе си, чувствал се е притеснен, страдал от главоболие. Настоящата
инстанция намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите В.В. и К.П., тъй като тези лица именно поради близостта им с
ищеца са станали свидетели на съпътстващите го негативни емоции след като
му е било повдигнато обвинение. Освен това следва да се отбележи, че дори
липсата на гласни доказателства не може да отрече изцяло наличието на
вреда, под формата на душевен и емоционален дискомфорт, претърпян от
ищеца, като резултат от воденото против него наказателно производство.
Всяко такова посегателство върху личната сфера на едно човешко същество,
свързана с обществения критерий за правилно или укоримо поведение, се
отразява на персоналната му самооценка и чувството за собствено
достойнство като член на обществото, възприел тези критерии. Самият факт,
че лицето не е извършило престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, е вредоносен, неговото доказване предопределя увреждането, като
на доказване подлежат единствено формата и тежестта на вредата. Следва да
се има предвид, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени (арг. от Решение № 427 от 16.06.2010г.
на ВКС по гр.д. № 273/2009г., III г.о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010г. на
ВКС по гр.д. № 1506/2009г., IV г.о., ГК, постановени по реда на чл.290 от
ГПК).
При определяне на размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди следва да се вземат предвид обстоятелството, че на
7
лицето е повдигнато обвинение на 09.07.2013г. (връчено му на 26.06.2014г.) и
на 26.04.2016г. по отношение на него е влязла в законна сила Присъда № 138
от 23.09.2015г., постановена по НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен
съд – Бургас, по силата на която подсъдимия Б. Л. Х. е признат за невинен и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
270, ал. 1 от НК, като по време на воденото наказателно производство по
отношение на него е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Безспорно
е, че не са налице предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ за изключване
отговорността на прокуратурата, но са налице предпоставки, които
обосновават по-нисък размер на обезщетението - взетата мярка за
неотклонение – подписка и краткия и разумен срок, в който е приключило
наказателното производство. Освен това негативните емоции и психическите
преживявания на ищеца са били в рамките на обичайните такива, без да се
установява по–сериозно отражение върху психиката и здравето му или
необратими последици в личен план. Мотивиран от изложеното, съобразно
продължителността и интензитета на негативните душевни преживявания на
ищеца и продължителността на наказателното производство, съдът приема, че
най-адекватно на принципа за справедливостта по чл. 52 от ЗЗД при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
кореспондира сумата в размер на 1 500 лева. За размера над тази сума искът
е неоснователен и следва да се отхвърли. На основание чл. 86 от ЗЗД следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от 1 500 лева от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2016г. до окончателното
изплащане на сумата. По отношение на присъдената законна лихва е
направено възражение за изтекла погасителна давност за периода над
изтеклите години преди предявяване на иска, тоест за датата преди
14.05.2017г., но съдът при уважаване на тази претенция не е взел никакво
становище и безмотивно е присъдил законната лихва за целия претендиран
период без да посочи защо не следва да се уважи направеното възражение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД е
безспорно, че по отношение на лихвата за забава е приложим тригодишния
давностен срок по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД и доколкото ищецът претендира
лихви за период повече от три години преди предявяване на иска, следва да
се приеме, че претенцията за лихви извън тригодишния период от време е
погасена по давност. Настоящият състав намира, че в конкретния случай
8
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, по
силата на която за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват частни права от частноправните субекти, тъй като
исковата молба е предявена на 14.05.2020г. – в деня на отмяната на обявеното
извънредно положение, поради което и периода, за който следва да бъде
присъдена претендираната законна лихва е три години преди обявяване на
извънредното положение – тоест – три години преди да е спряла да тече
погасителната давност, а именно – от 13.03.2017г. до 13.03.2020г., а за
периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2016г.
до 13.03.2017г. претенцията за заплащане на законната лихва е погасена по
давност и не следва да бъде присъждана.
При това положение и като взе предвид, че направените от страна
на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат напълно с
тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно
решение, БОС намира, че то следва да бъде отменено в частта, в която е
присъдено обезщетение на ищеца за сумата над 1 5000 лева, представляваща
неимуществени вреди до присъдения размер от 2 000 лева, както и в частта, в
която е присъдено обезщетение в размер на законната лихва върху главницата
над размера й от 1 500 лева от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане и за периода от 26.04.2016г. до 13.03.2020г.
На основание чл. 78 от ГПК постановеното решение следва да
бъде отменено и в частта на присъдените разноски за водене на
първоинстанционното производство за сумата над 66 лева до присъдения
размер от 88 лева. По отношение на отправеното искане да бъдат присъдени
разноски на ответника по въззивната жалба в настоящото производство съдът
намира същото за основателно съразмерно с отхвърлената част на въззивната
жалба, а именно – сума в размер на 277, 50 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Решение № 260152 от 27.01.2021г., постановено по гр.
дело № 4213/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е
осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Л. Х. сума над
1 500 лева до присъдения размер от 2 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1, предл. 1-во от НК,
за което лицето е оправдано с Присъда № 138/23.09.2015г., постановена по
НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен съд – Бургас, потвърдена с
Решение № 87/26.04.2016г., постановено по ВНОХД № 177/2016г. по описа на
Окръжен съд – Бургас, както и в частта, в която е присъдена законната лихва
върху главницата над 1 500 лева и за периода от влизане в сила на
оправдателната присъда – 26.04.2016г. до 13.03.2017г., както и в частта за
разноските, присъдени в първоинстанционното производство за сумата над 66
лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Л. Х., ЕГН ********** от гр. *** к-
с *** № ** вх. * ет. *, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил Левски“
№ 16, ет. 3, офис 318 – адвокат Галина Найденова против Прокуратурата на
Република България с адрес – гр. София, бул. „Витоша“ № 2 за заплащане на
сума в размер над 1 500 (хиляда и петстотин) лева до присъдения размер от
2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл. 286, ал. 1, предл. 1-во от НК, за което лицето е оправдано с Присъда №
138/23.09.2015г., постановена по НОХД № 3429/2014г. по описа на Районен
съд – Бургас, потвърдена с Решение № 87/26.04.2016г., постановено по
ВНОХД № 177/2016г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и в частта, в
която е присъдена законната лихва върху главницата над 1 500 лева и за
периода от влизане в сила на оправдателната присъда – 26.04.2016г. до
13.03.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260152 от 27.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 4213/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес – гр.
София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Б. Л. ХР., ЕГН ********** от гр. ***
10
к-с *** № ** вх. * ет. *, с адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 16, ет. 3, офис 318 – адвокат Галина Найденова сума в размер на
277, 50 лева, представляваща направените по делото разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11