РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Пловдив, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235300600190 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 217 от 08.11.2022 г. по НОХД № 6910/2021г., Районен съд-
Пловдив, 9 н.с. е признал подсъдимия И. З. Т. за невинен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и го е оправдал по повдигнатото му
обвинение.
Срещу присъдата е депозиран протест и допълнителен такъв от Районна
прокуратура-Пловдив, в които са изложени съображения за неправилност на
постановената присъда, като е формулирано искане за отмяната й с
постановяване на нова, с която се осъди подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание, „съответно на
събраните доказателства“.
При пренията представителят на окръжната прокуратура се присъедини
изцяло към изложеното в протеста и допълнението към него, депозирани от
първостепенния обвинител.
1
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от защитника си
адв.Ш., която наведе доводи, аргументиращи становището й относно
законосъобразност и обоснованост на първостепенната присъда и формулира
претенция за нейното потвърждаване. Подсъдимият Т., по отношение на
който производството пред ПРС е водено в негово отсъствие, не се яви пред
въззивния съд, редовно призован и не е изразил писмено позицията си по
същество на делото.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
служебно и във връзка с направените оплаквания, доводи и съображения на
страните, прие, че искането на държавното обвинение за постановяване на
осъдителна присъда се явява неоснователно.
Пред първоинстанционния съд се е развило съдебно следствие по общия
ред. Въз основа на събраните по делото по реда и със средствата, предвидени
в НПК, доказателства и доказателствени средства–показанията на
свидетелите П.Д., Г.Г., И. Т., И. Ш., С.П., З. Т., К.В. и А.Е., писмените
доказателства и доказателствени средства: копия от АУАН с № 922025,
АУАН с № 922153 и АУАН с № 922039 /л.14 – 16 от ДП/; талон за
медицинско изследване № 0066392 /л.17 от ДП/; лист за преглед на пациент
№ 043259 и протокол за медицинско изследване /л.19 – л.21/, от вещественото
доказателство-техническо средство (тестова касета в опаковка)–с надпис
„Dräger“ приложено по кориците на делото, първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. З. Т. е роден на *** г. в гр. П., постоянната му адресна
регистрация е в същия град. Той е б., български гражданин е, има висше
образование, безработен е, не е женен, не е осъждан, има ЕГН **********.
На 03.06.2021г., около 15.10 часа, в гр.Пловдив, по бул.
„Освобождение“, подсъдимият И. З. Т. управлявал моторно превозно
средство–лек автомобил марка „Ауди А5“ с рег.№ „***”. По същото време и
на същото място, свидетелите П.Д., Г.Г. и И. Т.–служители на ОД МВР –
Пловдив осъществявали патрулна дейност, когато в близост до сградата на
бл.52 на посочения булевард, забелязали автомобила, управляван от
подсъдимия Т., да извършва рискови маневри по пътното платно и да създава
опасност за останалите участници в движението. Предвид възникналата
2
ситуация свидетелят Г. спрял автомобила за проверка, в хода на която
подсъдимият Т. се държал неадекватно, говорел несвързано, бил превъзбуден,
твърдял, че е потомък на „Амон Ра“, сътрудник на „МИ-5“ и под протекциите
на кралицата на Великобритания, която наричал „баба Ели“. Описаното
поведение на спрения за проверка Т. породило съмнение у служителите на
МВР, че водачът е под въздействието на алкохол или наркотични вещества,
поради което бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство –
„Dräger 7510” с фабр. № ARNA 0185. Пробата за алкохол отчела отрицателен
резултат, след което на подсъдимия била извършена проверка и с орален тест
„Dräger DrugCheck 3000”, който отчел резултат, неустановен по делото в хода
на съдебното следствие. На водача Т. бил съставен АУАН с бланков №
922025, който същият подписал, без да отрази възражения. Бил му издаден
талон за медицинско изследване № 0066392, в който подсъдимият посочил, че
приема показанията на техническото средство. Веднага след това Т. бил
откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД-гр.Пловдив, където бил прегледан от лекар и
му бил издаден лист за преглед на пациент № 043259 и протокол за
медицинско изследване, в който било отбелязано, че отказва да даде кръв и
урина. След това подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа по реда на
ЗМВР в Пето РУ на ОД МВР – Пловдив.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена на базата на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие доказателства, приобщени, проверени, анализирани и оценени
принципно правилно, поради което се споделя почти изцяло от този съдебен
състав. Налага се минимална корекция в приетата за установена от районния
съд фактическа обстановка, която се изразява в добавяне на обстоятелството,
че малко след напускането на болничното заведение, след отказа му да бъде
изследвана кръвта и урината му, Т. изявил желание да му бъде направено
такова изследване, но същото не било извършено. Изложеното обстоятелство
е изводимо от приложената по делото писмена „молба“ на Т. от 04.06.21г.,
чието съдържание не е проверено своевременно в хода на досъдебното
производство посредством извършването на възможните към онзи момент
процесуално-следствени действия, а така също и отчасти от извършения едва
в хода на съдебното следствие разпит на свид.Ш., които следва да бъдат
коментирани на съответното систематическо място. Тази корекция не води до
промяна на следващите се от фактите правни изводи, направени от първата
3
инстанция, а дори ги затвърждават, поради което с оглед обосноваността на
съдебния акт следва да се отбележи от този състав. Извън посоченото
допълнение, въззивната инстанция прие, че районният съд е извършил
коректен доказателствен анализ, който съответства на правилата на
обективната логика и е споделим. Изведените фактически констатации са
аргументирани въз основа на надлежните доказателствени източници, които
са ценени добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание.
Информацията, изводима от съответните гласни доказателствени средства, е
проверявана за достоверност при взаимната им съпоставка, а също и със
съдържанието на писмените доказателства и доказателствени средства.
При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходната
фаза. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като
съдържа факти, обосноваващи в достатъчна степен обвинителната теза за
вмененото във вина на подс.Т. деяние от обективна и субективна страна, а и
възражения за годността на процесуалния документ в проведеното
разпоредително заседание не са навеждани от подсъдимия и неговия
защитник. Първостепенният съд се е придържал към изискването за спазване
принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК. Не се откриват
процесуални нарушения от категорията на абсолютните, такива, които да са
съществени и неотстраними от въззивния съд, а и такива не се претендират от
страните. Мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК и дават възможност на страните да реализират
пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни
контрола, дължим по смисъла на закона.
Първостепенният съд е бил прав да отбележи съществените пороци,
касаещи вещественото доказателство-техническото средство, чрез което
деецът е проверен за употребата на упойващо вещество. Така, макар по
делото да фигурира протокол, в който е отразено, че извършилият проверката
полицейски служител предава на разследващ полицай при 5 РУ на МВР-
Пловдив 1бр. „Дръг Чек 3000“ ARNB0961, то липсва изискуемата
категорична и безпротиворечива верига от доказателства, на базата на които
еднозначно да се направи извод за съответствие на предявеното по делото
4
веществено доказателство с това, с което в действителност е проверен
подсъдимият и което е отчело положителния резултат за употреба на
упойващи вещества. Така посоченото техническо средство не е отразено и
като приложено веществено доказателство в акта за установяване на
административното нарушение /л. 14 от ДП/. Съмнения в идентитета на
приложеното по делото техническо средство и това, с което е тестван
подсъдимият, се пораждат и допълнително от факта, че на техническото
средство не са отбелязани имената на лицето, нито датата на осъществената
проверка. Посочените индивидуализиращи отразявания са необходими,
доколкото референтният номер съвсем не е уникален, както нееднократно е
отбелязвано и в практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Решение
№ 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., НК/. Нещо
повече, видно от приложеното по делото веществено доказателствено
средство, върху същото липсва дори и въпросният референтен номер.
Цитираното от страна на прокуратурата решение на Окръжен съд-Пловдив по
друго дело, водено за престъпление със същата правна квалификация, съвсем
не представлява задължителна практика за съдилищата, а и касае различна
процесуална обстановка.
В настоящия случай отсъствието на съответните индивидуализиращи
отразявания, а така също и липсата на въпросния референтен номер, са
съчетани с редица други проблеми, касателни доказателствената съвкупност и
извършеното разследване, поради което в никакъв случай не са единствено
решаващи за съда. В този ред на мисли, коректно ПРС е отчел и обсъдил
принципната възможност при наличието на проблеми с установяване
идентитета на приложеното по делото техническо средство и свързването му
с извършения на подсъдимия тест и отчетения резултат /на практика в случая
да сме изправени пред отсъствие на въпросното техническо средство/,
последните обстоятелства да бъдат установявани с всякакви доказателства и
доказателствени средства, предвидени в НПК, както неведнъж е отбелязвано
в актуалната практика на ВКС. Това е така, доколкото от обективна страна за
съставомерността на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК /за разлика от
разпоредбата на чл. 343 б, ал. 1 НК/ е достатъчно единствено управление на
МПС след употреба на наркотични вещества, без да се изисква наличие на
определена концентрация на същите, която да е установена по „надлежния
ред”. Следователно, доказването на обстоятелството, че деецът управлява
5
след употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички
допустими доказателствени средства, които обаче в своята съвкупност на
обосновават категоричен и безспорен положителен извод в тази насока /в
подобен смисъл са напр.Решения №№116/2016г. по н.д.№ 34/2016 г.,
81/2018г. по н.д.№237 по описа за 2018 г., и двете на трето н.о. на ВКС,
Решение № 28 от 24.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 1222/2017 г., I н. о., НК на
ВКС и др./.
Правилно, първата инстанция е обсъдила останалата доказателствена
съвкупност по делото, стигайки до обоснования и законосъобразен извод, че
същата не е достатъчна, за да мотивира осъдителен съдебен акт. Коректно
ПРС е отбелязал същественото значение за предмета на доказване на
показанията, дадени от тримата свидетели, присъствали при тестването на
водача Т. /П.Д., Г.Г. и И. Т./. В разпитите си пред съда обаче същите са
демонстрирали липса на спомен относно конкретните констатации на
техническото средство. Така Д. помни само, че е отчетено повече от едно
наркотично вещество, а Г. и Т.-че са били две или три, което е наложило
прочитане изложеното от последните двама в хода на досъдебното
производство. Видно от съдържанието на прочетените показания, всеки един
от двамата заявява, че тестът на водача Т. бил положителен за „ кокаин,
амфетамин, метаамфетамин, бензоати и опиати“, при все, че в отразеното
в АУАН № 922025/03.06.2021г. и талона за медицинско изследване №
0066392 са посочени само четири наркотични вещества в организма на
подсъдимия-„МЕТ-метамфетамин, BZO-бензоати, АМРамфетамин, СОС-
кокаин“-т.е. липсват въпросните „опиати“, фигуриращи в гласните
доказателствени средства. Въпросното синхронно несъответствие между
заявеното от двамата полицейски служители, от една страна и от друга,
отразеното в съставените АУАН и талона за медицинско изследване, поражда
съмнение относно известна произволност при посочването от свидетелите на
установените наркотични вещества, включително и за четирите, за които има
„съвпадение“, както правилно е отбелязала и първата инстанция. На следващо
място, макар свидетелите да са констатирали неадекватно състояние на
водача, то същите не сочат Т. да е признавал пред тях употреба на наркотици,
а в протокола от медицинското изследване на д-р И.ова, е отразено, че
изследваното лице отрича употреба на подобни вещества. Споделимо е и
становището на първата инстанция, че „адекватността на поведението“ на
6
водача е твърде субективно понятие. Но дори демонстрираното от Т.
поведение да е могло да се определи като „безспорно неадекватно“, то само
по себе си това обстоятелство в контекста на изложените по-горе проблеми с
останалата доказателствена съвкупност, не е достатъчно за установяване на
причините за това състояние, още по-малко да се индивидуализират
евентуално употребените наркотични вещества.
Нещо повече, както бе отбелязано по-горе, извън полезрението на
първата инстанция е останало едно особено съществено обстоятелство, което
в контекста на гореизложеното, затвърждава направените от ПРС правни
изводи и допринася за формирането на съдийското убеждение по изискуемия
от чл. 303 ал.2 от НПК начин. В материалите по делото /л.26 от ДП/ фигурира
„молба“ от 04.06.2021г. /т.е. от следващия ден след инкриминираната дата/, в
която Т. сочи, че наистина при отвеждането му за кръвно изследване е
отказал такова, но по-късно преосмислил своето решение и поискал да бъде
отведен в здравно заведение, за което уведомил „дежурния разследващ Ш.“.
Според посоченото във въпросната „молба“ последният заявил, че ще се
консултира с разследващия полицай, а впоследствие Т. бил разбрал, че
адвокатът му бил уведомен за невъзможността за вземане на кръвна проба,
след като веднъж водачът бил отказал това. Доколкото друга легална дата под
въпросната молба не фигурира, напр. някакъв официален вх.№ или пък друго
отбелязване, от което да е видно, че е депозирана на по-късна дата от
посочената, то следва да се приеме, че същата е подадена именно на
04.06.21г. Относно достоверността на отразеното в молбата, както и момента,
в който евентуално е поискано от Т. отвеждането му за кръвно изследване от
полицейските органи, очевидно информация не би могла да бъде събрана от
разследващия полицай и адвоката на подсъдимия, за които съществуват
законовите препятствия на чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК. Що се отнася до
свид.Ш., за чийто своевременен разпит още в хода на досъдебното
производство, не са съществували каквито и да било процесуални забрани
/доколкото не е извършвал разследване по делото/, то същият е дал показания
едва пред съда-на 08.11.22г., когато у него вече не е бил наличен ясен спомен
за процесните събития. Така относно вида на установените с техническото
средство наркотични вещества свидетелят Ш. посочва, че по негов спомен
били три вида, от които си спомня метамфетамин и опиати. Прави
впечатление, че последните са присъстващи и в показанията на горните
7
свидетели, а също така и сред малкото, нефигуриращи в АУАН, съставен на
Т., наркотични вещества. По-същественото в случая е, че по отношение на
обстоятелството дали подсъдимият е искал да даде кръвна проба на
инкриминираната дата /малко след отказа си да стори това/, свид.Ш. заявява
пред съда, че е възможно, но няма спомен за това, както и да е звънял във
връзка с това обстоятелство на защитника на Т. или да се е свързвал с
разследващия. В заключение, в разпита си едва в хода на съдебното следствие
свидетелят Ш. обобщава по следния начин:“нямам спомен, нищо не отричам,
не казвам, че не е така, казвам, че нямам спомен“. В обобщение на
изложеното, относно твърдението на Т., инкорпорирано в „молбата“ му от
04.06.21г., въззивният съд прие, въз основа на очертаните пропуски в
разследването, че не може да бъде изключена възможността подсъдимият да е
поискал пред полицейския служител Ш. повторно отвеждане за изследване на
кръв и урина, и това да е сторено скоро след самото инкриминирано деяние.
Наистина подобно „преосмисляне“ в никакъв случай не е обичайна практика,
а и превръщането му в такава би довело до загуба на ценно време за
полицейските органи, но в конкретния случай същото следва да бъде
разгледано не изолирано, а в контекста на цялостното поведение на
подсъдимия, а така също и на цялостната доказателствена съвкупност, вкл.
извършените, респ. неизвършени действия по разследването. Доколкото по
делото е налице доказателствен дефицит, коментиран по-горе, евентуалното
извършване на медицинско изследване /за което са налични по делото
неопровергани данни Т. упорито да е настоявал, макар и малко след отказа му
за подобно изследване/, би отстранило всякакви съмнения относно основните
въпроси от предмета на доказване. Подобно изследване, извършено дори
малко след първоначалния отказ на водача, би било напълно допустимо в
процеса на доказване съставомерността по чл.343б, ал.3 от НК, доколкото
законът не изисква установяването на наркотичните вещества да бъде сторено
по „надлежния ред“. Отбелязаните по-горе пропуски в досъдебното
производство /липсата на проверка относно изложеното в „молбата“ на Т. от
04.06.21г., евентуално чрез разпит на свид.Ш./ правят невъзможно
понастоящем изясняването на документираните от подсъдимия
обстоятелства, вкл. дали е поискано от него кръвно изследване, относно
момента, в който е сторено, респ. причините за евентуалния „мълчалив“
отказ. От друга страна, следва да се подчертае, че от обективна страна
8
съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК инкриминира единствено
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, като не се
изисква наличие на определена концентрация на същите в кръвта или урината
на водача. Няма спор, че доказването на употребата на наркотични вещества е
възможно да се установи с всякакви годни доказателства и доказателствени
средства, предвидени в НПК. Наистина според Наредба №1/2017г. при отказ
на водача да получи талон за медицинско изследване за даване на кръв за
изследване, или при явяването му извън срока по талона, следва да бъдат
отчетени резултатите от проверката с техническото средство. Тези резултати
обаче в конкретния случай са изведени на базата на негодно /както бе
посочено по-горе на практика липсващо/ доказателствено средство, а
останалите гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно от
въззивната инстанция, в своята съвкупност не са достатъчни, за да установят
с категоричност употребата на наркотично/и/ вещество/а/ от страна на
подсъдимия, предхождаща инкриминираното управление на МПС.
Предвид горното, изведените от районния съд правни изводи, с които е
мотивиран оправдателния съдебен акт, се явяват законосъобразни и
обосновани, а присъдата като правилна подлежи на потвърждаване.
Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първата, която е приела, че
в хода на съдебното следствие, не са събрани достатъчно доказателства, които
в своята последователност и единство да установяват осъществяването от
страна на подсъдимия Т. на деятелност, която да се субсумира под
разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК.
Коректни и подлежащи на потвърждаване са и съдебните изводи по
въпроса относно вещественото доказателство по делото.
При цялостната служебна проверка на атакуваната присъда съдът в
настоящия състав не откри основания за нейно изменяне или отмяна.
Ето защо и на основание чл. чл. 334, т.6, вр. чл. 338 НПК Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 217 от 08.11.2022 г. по НОХД №
9
6910/2021г. на Районен съд-Пловдив, 9 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10