Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 16.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е
състав, в публично заседание на дванадесети ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от
мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 1095 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 120008 от 14.06.2020 г. по гр.д. № 82187/2017 г. на Софийски
районен съд, III г.о.,
148 състав, е допусната на основание чл. 69 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС, делба между
М.А.Н. при квота 3/6 ид.ч., Г.В.Б., А.К.Б. и В.Д.Г. при квоти от по 1/6 ид. ч.
за всеки, на недвижим имот в гр. София, ул. „********представляващ дворно място
с площ от 400 кв.м при действителни имотни граници, отразени със зелени линии в
комбинираната скица на л. 96 от гр.д. № 82187/2017 г., съставляваща неразделна
част от това решение, които съответстват на границите на имот с адрес ул. „*******с
пл. № 4 от полигон 21 по кадастралния план на м. „Христо Ботев“, изготвен около
1950 г., кад.л. 390, при съседи от север и юг имоти на правоприемници на Б.С.Г.,
П. Г. Л., П.Й.П., чиито имоти са заснети в КККР от 2017 г. с кадастрални
идентификатори 68134.708.68, 69 и 93, от запад – общински имот с кадастрален
идентификатор 68134.708.265, а от изток – общински имот с пл. № 5 по
кадастрален план от около 1950 г., част от който представлява улица с
кадастрален идентификатор 68134.708.264, който делбен имот е само частично
идентичен с (представлява част от) имот с пл. № 67 по кадастралния план на кв.
20 в м. „Христо Ботев“ от 1981 г. с площ от 494 кв.м; с парцел IV, отреден за последния имот с
площ от 502 кв.м по регулационния план, одобрен със заповед №
РД-09-50-553/30.09.1999 г. на главния архитект на Столична община, който
регулационен план е изгубил отчуждителното си действие съгласно § 8 от ЗУТ,
поради неуредени сметки по регулация; и с имот с кадастрален идентификатор
68134.708.67 по КККР от 2017 г., с площ от 497 кв.м., ведно с построената върху
мястото жилищна сграда в режим на търпимост.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба
от Г.В.Б. и А.К.Б., чрез процесуалния им представител адв. К.Л.. Сочи се, че
неправилно първоинстанционният съд приел, че направеното от въззивниците
възражение за придобивна давност, изтекла в тяхна полза с оглед упражнявано от
тях владение върху имота, и придобито въз основа на нея право на собственост
върху същия, е неоснователно. В тази връзка са изложени следните съображения:
съдът не обсъдил в пълнота свидетелските показания, а едностранчиво, като на
база погрешната интерпретация на същите е направил и погрешни правни изводи.
Сочи се, че първоинстанционният съд бил приел, че ищцата е посещавала процесния
имот необезпокоявано след смъртта на майка си, страните са се събирали семейно
в имота, че ищцата е влизала сама в имота, но при уточнението, че вратите не са
се заключвали. Свидетелите сочели, че отношенията между страните били добри и
нямало скандали. Възражението за изтекла придобивна давност било неоснователно
и с оглед платения от ищцата местен данък за имота. В тази връзка се прави
оплакване, че не било обсъдено възражението на ответниците по иска и настоящи
въззивници, че обсъжданите с решението приходни квитанции за заплатен данък са
от 2017 г. и същият бил заплатен от ищцата за нуждите на настоящето производство,
за да може тя да се снабди с данъчна оценка на имота. До този момент ищцата не
се чувствала задължена да плаща данък, тъй като знаела, че процесният имот е за
брат ѝ, по волята на тяхната майка, а за нея имало друг имот. Сочи се, че
дали отношенията между съсобствениците са добри или лоши било без значение за
факта на владение на имота. Било установено по делото, че в процесния имот са
правени множество подобрения, включително и пристрояване. Свидетелката И.,
дъщеря на ищцата, сама признала, че тя и майка ѝ не са били уведомени за
извършените подобрения и пристрояване, което според въззивниците било явна
демонстрация на своене на целия имот от тяхна страна. Ищцата не била
възразявала срещу действията на своене на целия имот от брат си, наследодател
на ответниците, и неговото семейство. Същата никога не била участвала и в
ремонтните дейности и разходи за имота, които били крайно необходими, за да се
запази същият от погиване. Не възразила, че брат ѝ си построил гараж и
конструкция за астма. В първоинстанционното решение не било коментирано и
изявлението на св. И., дъщеря на ищцата, че баща ѝ искал да си построи
гараж в границите на имота, но това не му било разрешено. С това действие се
доказвало, че владението на ищцата е било отблъснато, а наследодателят на
ответниците, както и те самите, са установили фактическа власт с намерение за
своене върху целия имот. Близките отношения между страните не изключвали
упражняването на фактическа власт с намерение за своене върху целия имот от
брата на ищцата, като от свидетелските показания се установявало, че ищцата
посещавала имота единствено като гост. От декларациите по ЗМДТ не можело да се
направи извод за намерение за своене или липса на такова, тъй като те се
подавали в изпълнение на административни и данъчни задължения пред орган, който
налагал специфични изисквания относно начина на попълване на образеца за
декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот било
административна дейност. При тези съображения се прави искане да бъде отменено
първоинстанционното решение за допускане на делбата на процесния недвижим имот
и да бъде постановено ново такова, с което да бъде отхвърлен иска за делба,
предявен от М.А.Н..
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от М.Н.,
чрез процесуалните ѝ представители адв. Н.Н. и адв. В.Б., с който същата
се оспорва. Сочи се, че се установява, че ищцата спокойно и необезпокоявано е
посещавала имота и след смъртта на майка си, общ наследодател на страните, като
не е била отблъсквана от същия. Сочи се още, че по делото е установено, че през
2017 г. е проведена среща между страните – М.Н. от една страна и Г. и А. Б.от
друга, в присъствието на св. И. и адв. Н., като съсобствениците са уговорили,
че собствеността на процесния имот да остане за ответниците, а те да изплатят
на ищцата 20 000 лв. за нейния дял – ½ ид.ч. Изплащане от ответниците не
е направено, поради което бил предявен настоящият иск за делба. Правилно съдът
бил приел, че не са налице изискванията на чл. 79 и чл. 69 ЗС. В настоящия
случай съсобствеността произтича от наследяване и упражняване на фактическата
власт от един от наследниците не изключва владението на останалите наследници.
В случая М.Н. и нейното семейство са ходили в наследствения имот и никога не са
отблъсквани от държателите на нейната наследствена и законна част от същия
имот. Правилно било прието, че извършените в имота подобрения, при липса на
данни за учредено право на пристрояване, следват вещноправната съдба на земята
– чл. 92 от ЗС. Правилно били определени квотите на страните. При тези
съображение се прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
В законоустановения срок не е подаден писмен отговор от въззиваемата
страна В.Д.Г..
В откритото съдебно заседание, проведено по делото, жалбоподателите се
представляват от адв. Л., която поддържа въззивната жалба. Въззиваемата М.Н. се
явява лично и с адв. Б., като оспорва въззивната жалба. В дадения от въззивния
съд срок за депозиране на писмена защита по делото, такава е постъпила от
въззивниците, чрез адв. Л., като се развиват подробни съображения във връзка с
наличие на всички елементи от фактическия състав на придобвината давност,
изтекла в полза на въззивниците, като отново се изтъкват и аргументите в тази
връзка, изложени във въззивната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правна квалификация чл. 69 ЗН, във вр. с чл. 34 ЗС.
В исковата молба на М.Н. се твърди, че тя и ответниците Г.В.Б., А.К.Б. и
В.Д.Г., са съсобственици по наследство от общата наследодателка Н.А.М.на
следния недвижим имот: дворно място от 400 кв.м, пл. № 4, полигон 21, находящо
се на ул. „*******Б, кв. „Хр. Ботев“, гр. София, при съседи: Б.С.Г.,П.Г. Л., П.Й.П.,
и улица, заедно с построената върху него жилищна сграда, състояща се от стая,
втора малка стая, кухня, вестибюл и антре, съгласно съдебно решение № 201 от
24.11.1969 г. на Софийски народен съд, Пети район, Седми участък, по гр.д. №
1197/1968 г., влязло в законна сила, за което дворно място е отреден и
съставлява УПИ IV-67
от кв. 20, с площ 494 кв.м. по регулационния план на м. „Христо Ботев“, гр.
София, одобрен със заповед № РД-09-50-553 от 30.09.1999 г., с неуредени сметки
по регулация, съгласно скица от 31.07.2017 г., издадена от СО Район „Слатина“,
отдел „УТКР“. Твърди се, че за м. „Христо Ботев“, гр. София, където попада
делбения имот, нямало изработена кадастрална карта, поради което скицата за
същия била издадена от Район Слатина – СО. Наследници на Н.М. били М.Н., ищец и
нейна дъщеря, К. Б. – син, починал на 10.11.2015 г. и оставил законни
наследници съпруга Г.Б., син А.Б., внук В.Г., който наследява починалата си
майка и дъщеря на К. Б. – В.К.Г.. Сочи се, че сънаследниците не могат да се
поделят доброволно и се прави искане за допускане на съдебна делба при квоти
½ ид.ч. за ищцата и по 1/3 ид.ч. за всеки от ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от В.Г., чрез законния му
представител Б.М., в който се сочи, че не се оспорва допустимостта и
основателността на исковата молба. Действително ищцата и ответниците били
съсобственици по наследяване, като се прави искане за допускане на делбата при
следните квоти: ½ ид. ч. за ищцата Н., 1/6 ид.ч. за Г.Б., 1/6 ид.ч. за А.Б.
и 1/6 ид.ч. за В.Г..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от
ответниците Г.Б. и А.Б.. Същите правят възражение, че са придобили
собствеността върху претендираната от ищцата ½ ид.ч. от имота на основание
давностно владение, тъй като владеели имота непрекъснато в продължение на
повече от 10 години. Сочат, че са наследници на К. Б. – А.Б. е негов син, а Г.Б.
– негова съпруга, като наследодателят им владял имота в изискуемия по чл. 79 ЗС
срок, но починал преди да се позове на давността, поради което ответниците, в
качеството на него наследници, се позовават на изтеклата в полза на
наследодателя им придобивна давност, тъй като продължавали владението върху
процесния имот. Двамата ответници живеели в имота от 1975 г. до момента. Общата
наследодателка Н.М. починала през 1998 г. и оттогава до момента на подаване на
отговора единствените, които владеят необезпокоявано и своят целия недвижим
имот са ответницитеБ., както и техния наследодател К. Б., до момента на своята
смърт. Ищцата била напуснала процесния имот през 1973 – 1974 г., когато
сключила граждански брак, като оттогава е посещавала процесния имот само като
гост на майка си и то до годината на смъртта ѝ – 1998 г., като винаги
между брата и сестрата се е знаело, че процесния имот остава за него, а тя ще
получи друг. Както К. Б., така и двамата му наследници, са демонстрирали, че
владеят за себе си целия имот, а владението им никога не било обезпокоявано от
ищцата. В тази връзка са направени и подобрения и пристрояване на процесния
имот, както и наложителни разходи за поддръжката му – общо на стойност 20 000
лв. за наложителни ремонтни дейности. През 2012 г. К. Б. бил демонстрирал
намерението си да свои и пред Столична община, като е депозирал молба –
декларация, с която бил започнал процедура по обстоятелствена проверка за
признаване на правото на собственост за процесния имот, но впоследствие се
разболял тежко и по-късно починал. При тези съображения считат, че искът за
делба следва да се отхвърли.
С решение № 201 от 24.11.1969 г. на Софийски народен съд, Пети район,
Седми участък, по гр.д. № 1197/1968 г., влязло в законна сила, представено от
ищцата, се установява, че на Н.А.М.е поставен в дял следния недвижим имот:
дворно място от 400 кв.м, пл. № 4, полигон 21, находящо се на ул. „*******Б,
кв. „Хр. Ботев“, гр. София, при съседи: Б.С.Г.,П.Г. Л., П.Й.П., и улица, заедно
с построената върху него жилищна сграда, състояща се от стая, втора малка стая,
кухня, вестибюл и антре.
От представеното от ищцата удостоверение за наследници се установява, че
Н.М., починала на 2.06.1998 г., е оставила следните наследници: М.А.Н., дъщеря
и ищца по делото, К. А. Б., син, починал на 10.11.2015 г., наследен от
преживялата си съпруга Г.Б. и сина си А.Б., както и от В.Г., син на починалатаВ.Г.,
дъщеря на К. и Г.Б..
Видно от удостоверение за раждане от *** г. В.Д.Г. е роден от майка В.К.Г.
и баща Д.Б.Г.. Видно от решение № 1 от 31.03.2008 г. на Софийски апелативен съд,
4 състав, по гр.д. № 13/2008 г., влязло в законна сила, след смъртта на В.К.Г.
и Д.Б.Г. е допуснато непълно осиновяване
на тяхното дете В.Д.Г., от осиновителя Б.Г.М., а видно от направеното в акта за
раждане отбелязване – впоследствие и от Г. Х.Н.-М. по реда на чл. 103, ал. 2 СК.
Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка за имота,
данъчната оценка на земята, определена за 400 кв.м, е в размер от 7 812,80
лв., а за жилището, изградено в имота – в размер от 15943,10 лв.
По делото е представена скица от СО Район „Слатина“, отдел „УТКР“, на
УПИ IV-67
от кв. 20 по регулационния план на м. „Христо Ботев“, гр. София, одобрен със
заповед № РД-09-50-553 от 30.09.1999 г. Посочено е, че УПИ IV-67 съдържа 497 кв.м и е
идентичен с имот пл. № 4, полигон 21, кв. Хр. Ботев 2, както и че сметките по
регулация не са уредени.
Видно от удостоверение на Столична община, район „Слатина“, издадено въз
основа на заявление рег. № РСЛ18-ГР94-710/30.01.2018 г., дворно място от 400
кв.м, неурегулирано, пл. № 4, полигон 21, находящо се на ул. „*******Б, кв.
„Христо Ботев“, подробно описано в решение № 201 от 24.11.1969 г. на Софийски
народен съд, Пети район, Седми участък, по гр.д. № 1197/1968 г., е отразен с
УПИ IV-67
в кв. 20 по действащ регулационен план на м. „Христо Ботев“, одобрен със
заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на Главния архитект на София и с поземлен
имот с идентификатор 68134.708.67 в КККР на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-138/24.07.2017
г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно списъка с административните
адреси на територията на Столична община, определени с Приложение № 7 от
Заповед № РД-09-1467/31.08.2011 г. на Кмета на Столична община за район
„Слатина“, е с администартивен адрес: гр. София, ул. „********.
Представено е удостоверение за търпимост № 94-01-43 от 21.03.2008 г., от
което е видно, че изградената в имота едноетажна жилищна сграда с площ около 95
кв.м, състояща се от вх.антре, три стаи, кухня с трапезария и баня с тоалетна,
е в режим на търпимост.
Представени са приходни квитанции от 4.02.2005 г., 11.05.2017 г.
и14.07.2017 г. за платен от ищцата данък за имота – земя и сграда.
Разпитана по реда на чл. 176 ГПК ищцата Н. твърди, че е сключила брак
със съпруга си през 1973 г. Преди това живеела в процесния имот при майка си.
След като се оженила със съпруга ѝ отишли да живеят при неговите родители
на същата улица през два имота, където живеели до 1986 г., след което и до
момента живеела в ж.к. Люлин, бл. 301, защото къщата била отчуждена.
По делото е разпитана свидетелката Д. И., дъщеря на ищцата, чиито
показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Същата сочи, че имотът е в
кв. Христо Ботев и тя е живяла на същата улица от раждането си до 1986 г.,
когато се преместили. След това посещавала баба си в процесния имот. Били в
добри отношения с братовчедите. След смъртта на баба си Н.продължила да
посещава семейството на братовчедите си А. и В., която починала 2007 г., в
процесния имот. В имота се извършвали ремонти и докато баба ѝ била жива и
след това. След смъртта на баба ѝ стаята, в която същата живяла, била
бутната и на нейно място били пристроени нови помещения – баня, тоалетна, трапезария
с хол. За тези действия свидетелката и майка ѝ не били уведомени. Сочи,
че до момента със семейството на ответниците са в много добри отношения, като
въпросът за имота стоял открит. След като минало известно време от смъртта на В.,
през 2017 г. се събрали в дома на майка ѝ – тя, А., Г., майка ѝ и
адв. Н., както и св.П.К., като при проведен приятелски разговор се разбрали
ответниците Б.да заплатят на майка ѝ нейната част от имота на стойност
20000 лв. Впоследствие ответниците не изпълнили тази уговорка. Свидетелката
сочи още, че баща ѝ Н.построил гараж в процесния имот за вуйчо ѝ и
братовчед ѝ. След това искал да построи гараж и за себе си – за
извършваната от него автомонтьорска дейност, но роднините не му разрешили. След
2007 г. с майка ѝ баща ѝ посещавали много често имота и са се
събирали семейно. За извършения в къщата ремонт разбрала от братовчедка си В..
По делото е разпитана и св.П.К., която живее във фактическо съпружеско
съжителство със сина на ищцата, поради което и нейните показания следва да се
ценят при условията на чл. 172 ГПК. Същата сочи, че ѝ е известно, че
делото е за разделяне на недвижим имот, съсобствен на страните. Сочи, че в
имота има гараж, едноетажна къща и двор. За първи път го видяла преди 4-5
години, когато закарала ищцата да види брат си – двамата влезли заедно в къщата
и говорили. Същият ден А.Б. ги поканил да им дойдат на гости друг ден. Ходили
на гости няколко пъти. Сочи, че в имота живеят А.Б., неговата приятелка и Г.Б..
Сочи, че синът на ищцата И. и баща му Н.искали да си направят постройка в
процесния имот за осъществяваните от тях железарски услуги, но не я построили,
като според свидетелката това се дължи на невъзможност да се снабдят с
необходимите документи от общината. Според свидетелката К., М.Н. нямала ключ за
имота, когато са го посещавали. През 2017 г. всички съсобственици се събрали в
апартамента в ж.к. „Люлин“, като се споразумели А.Б. да изплати на М.Н. сумата
от 20 000 лв. за нейната част по данъчна оценка и целият имот да остане за
него. В тази връзка А.Б. поискал банкова сметка, ***. Сочи, че на срещата
присъствали св. К., св. Д. И., дъщеря на ищцата, И., син на ищцата, А. и Г.Б.,
както и адв. Н.. Сочи, че ѝ е известно, че М. и К. имали общ наследствен
имот в гр. Пирдоп, като имало намерение имотът да бъде поделен и продаден, но
към този момент К. бил починал.
По делото е разпитан и св. Ш.. Същият сочи, че познава страните М.Н., Г.
и А.Б., В.Г., както и К. Б. и Д. И.. Живее в близост до имота от 30 години. В
имота живеели К., Г. и А., но не и М.. Тя живеела на две преки в къща и в
апартамент. М. и Д. посещавали семействоБ., нямало скандали. Гаражът, изгарден
в имота, бил направен от К. и А.Б., от свидетеля, който сочи, че е заварчик и е
участвал в заваряването, както и от св. А. П.. Бащата на Д., съпруг на ищцата Н.,
не бил построил гараж в имота. В имота били правени подобрения, като свидетелят
сочи, че не му е известно ищцата Н. да е участвала в разходите за имота –
ремонти и подобрения.
По делото е разпитан и св. П., който сочи, че живее в съседен на
процесния имот. След 1997 – 1998 г. преправяли имота с негово участие – зидали
стаи, сменяли дограми, поправяли покрива. В имота първо живеела баба Н., майка
на ищцата Н., а впоследствие В., А., К. и Г.. М. живеела в съседния на св. П.
имот. М. Н. рядко посещавала процесния имот, били в добри отношения с живеещите
в него. Случвало се да влезе сама и да седне в беседката, докато свидетелят е
бил там. Портата, през която се влиза в двора, не се заключвала, М. нямала ключ от имота. Пристрояването било
направено от К. Б., М. виждала какво се прави и се радвала. Свидетелят заявява,
че знае от К. Б., че тя не е участвала във финансирането на ремонтите и
подобренията. Сочи, че общата наследодателка Н.казвала, че къщата остава за К.,
тъй като той се грижил за нея и я гледал. К. бил казвал на сестра си пред
свидетеля, че би ѝ предотстъпил мястото в с. Златица без претенции. М. се
радвала на построеното в кв. Христо Ботев и казвала, че то ще остане за брат
ѝ и децата му. Не бил чувал М. да е искала да ѝ се заплати делът.
По делото е допусната служебно от първоинстанционния съд
съдебно-техническа експертиза за проследяване на кадастралния и регулационния
статут на имота, посочване дали е налице идентичност между границите му по
плановете чрез изготвяне на комбинирана скица, както и за даване на отговор по
въпроса дали са налице предпоставките за влизане в сила на регулационните
планове по отношение на процесния имот. В заключението на вещото лице, което
въззивният съд кредитира като обосновано и компетентно изготвено, се сочи, че
най-старият графичен документ, отразяващ процесния имот, е КП на м. „Христо
Ботев“, изработен около 1950 г., като в него имотът е нанесен с площ 400 кв.м и
е означен с пл. № 4 от полигон 21, кад. Лист 390. Застоен е с едноетажна
жилищна сграда с площ около 31 кв.м, разположена в северозападната му част.
През 1981 г. бил изработен нов план на местността, в кад. лист 390 от който е
нанесен имот с пл.№ 67 с площ 494 кв.м, съответстващ по местоположение на имот
с пл.№ 4 от полигон 21 по предходния КП. В имота са нанесени две сгради,
долепени в посока север – юг, по-голямата от които е застроена на 51 кв.м и е
означена с МЖ /едноетажна масивна жилищна сграда/, а по-малката е застроена на
7 кв.м и е означена с МС /едноетажна масивна стопанска постройка/. Съгласно
разписна книга V-59
имот с пл.№ 67 е собственост на Н.А.М.въз основа на дог.№ 231 от 24.ХI/69 г. Процесният имот попада
извън обхвата на РП на кв. „Христо Ботев“ от 1959 г. За първи път имотът е
урегулиран с РП на м. „Христо Ботев“, изработен върху основата на КП от 1981
г., като двата плана са одобрени със заповед № РД-09-50-553 от 30.09.1999 г.
Съгласно действащия РП за имот пл.№ 67 е отреден парцел/УПИ IV от кв. 20 с площ 502 кв.м.
Вътрешните /дворищни/ регулационни линии на УПИ IV-67 съвпадат с кадастралните
граници на имот пл.№ 67. По отношение на уличната регулация е налице придаваемо
място с площ 7 кв.м от улицата към УПИ IV-67. Липсват доказателства, че
тези регулационни сметки са уредени. В одобрените през 2017 г. КК и КР на район
„Слатина“ процесният имот е нанесен с идентификатор 68134.708.67 с площ 497
кв.м. В имота е нанесена едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
68134.708.67.1, застроена на 133 кв.м. Съгласно КР имотът е собственост на Н.А.М.въз
основа на решение № 201 от 24.11.1969 г. по дело № 1997 по описа на Софийския
народен съд – за 400 кв. м. Вещото лице е посочило, че от разположението на
заснетите и нанесени в КК граници на имот с идентификатор 68134.708.67 спрямо
регулационните линии на УПИ IV-67 по действащия регулационен план се вижда, че
регулацията не била приложена съвсем точно, като били налице несъвпадения,
посочени от вещото лице. Изготвена е комбинирана скица от вещото лице, като в
тази връзка същото е посочило, че имот с
пл. № 4 от полигон 21, който съгласно решение № 201 от 24.11.1969 г. по гр.д. №
1197/1968 г. на СНС, V район, VII уч., е поставен в дял на Н.А. М., съответства,
но не съвпада изцяло с имот пл.№ 67, респективно с УПИ IV-67, както и с имот с
идентификатор 68134.708.67. Налице било разширение на имота с около 100 кв.м,
преобладаващо в източна посока, което разширение представлявало 25% от
доказаната площ с документ за собственост. По направената справка в НАГ вещото
лице установило, че по отношение на УПИ IV-67 от кв. 20, м. „Христо
Ботев“ действащият и единствен регулационен план, одобрен със заповед №
РД-09-50-553/30.09.1999 г. на Главния архитект на София, е влязъл в сила.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установеното от
фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно.
Във
въззивното производство не са наведени оплаквания относно индивидуализацията на
недвижимия имот и правните изводи на първоинстанционния съд относно неговата
идентичност, граници и размери. Доколкото въззивният съд следи служебно
актуалния устройствен статут на имота и в двете фази на делбеното производство /в
този смисъл решение по гр.д. № 1869/2017 г. на ВКС, I
г.о./,
следва да се отбележи, че изводите на първоинстанционния съд, че страните
доказват правото си на собственост върху 400 кв.м в границите на имот пл.№ 4,
пол. 21, кад.план ок.1950 г., поставен в дял съобразно делбено решение от 1969
г., са правилни. Действително с влизане в сила на регулационния план от 1999 г.
същият е произвел прякото си действие, съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./, като
регулационните линии са се трансформирали в имотни граници. Доколкото обаче
сметките по регулация не са били уредени – обстоятелство, което се изтъква и в
исковата молба и не се оспорва от нито един от съделителите, както и като се
вземе предвид, че страните не твърдят реализирането на нито един придобивен
способ за придаваемите части по регулация, както и като се вземе предвид, че регулационният
план не е бил приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ, като в тази
връзка важат разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 15.VII.1993 г.
по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, и неговото отчуждително действие е
прекратено съгласно § 8 ПР на ЗУТ /в този смисъл вж. и тълкувателно решение № 3
от 28.03.2011г. по тълк.д. № 3/2010г. на ОСГК на ВКС/, правото на собственост е
доказано в границите на имота, посочени правилно в първоинстанционното решение
и отразени със зелени линии в комбинираната скица от заключението на вещото
лице, намираща се на л. 96 от делото и представляваща неразделна част от
решението на първоинстанционния съд. Този извод следва както от заключението на
вещото лице, така и от представените писмени доказателства по делото /съдебно
решение № 201 от 24.11.1969 г. по гр.д. № 1197/1968 г.
на СНС, V район, VII уч.; скица от СО Район „Слатина“, отдел
„УТКР“, на УПИ IV-67 от кв. 20 по регулационния план на м. „Христо Ботев“; удостоверение
на Столична община, район „Слатина“, издадено въз основа на заявление рег. №
РСЛ18-ГР94-710/30.01.2018 г.; уведомление с изх. № 24-2493/1.02.2018 г. от Служба
по геодезия, картография и кадастър – София-град към АГКК/.
Относно възражението за изтекла
придобивна давност в полза на Г.Б. и А.Б.:
Ответниците
Г.Б. и А.Б. се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност за
½ ид.ч. от имота, претендирана от ищцата Н.. Сочат, че владението върху
имота е осъществявано от наследодателя им К. Б. и продължено от тях. Въпреки че
се изтъква, че Г. и А. Б.са живели в процесния имот от 1975 г., собствеността
върху имота до 1998 г. е била на починалата обща наследодателка на страните Н.М.,
като не се твърди нейното владение върху имота да е било нарушено, а всички
съсобственици сочат, че черпят правата си от наследяване именно на починалата М.. Не
е спорно между страните, че след смъртта ѝ през 1998 г. в имота са
продължили да живеят сина ѝ К. Б. и неговата съпруга Г.Б., заедно с
техния син А.Б.. Ответниците Г. и А. Б.твърдят, че са имали намерение за своене
на претендираната от М.Н. ½ ид.ч. от имота, но не и по отношение на 1/6,
претендирана от В.Г., по право на заместване на майка муВ.Г..
Съгласно
чл. 68, ал. 1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а съгласно ал. 2 на същата
разпоредба държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето
не държи като своя. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага,
че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго.
В
тази връзка в тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС се приема следното: презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
В
настоящия случай, доколкото съсобствеността е възникнала от наследяване, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
В
настоящия случай не се установява Г.Б. и А.Б. да са предприели такива действия,
които да отблъснат владението на ищцата и да манифестират пред нея, че
ответниците своят и претендираната от нея идеална част от имота изцяло са себе
си. За да докажат тези обстоятелства ответниците са ангажирали писмени
доказателства – молба-декларация от наследодателя им К. Б. за признаване право
на собственост чрез обстоятелствена проверка до нотариус А.И., както и
удостоверение от „Държавни имоти“ при Област София, съгласно което имотът не е
одържавен или актуван като държавна собственост, което удостоверение е
съставено с цел извършване на обстоятелствената проверка. Няма данни
молбата-декларация да е входирана при нотариус А.И., като ответниците
признават, че процедурата не е била завършена. Няма данни и К. Б. да е довел до
знанието на сестра си, ищцата по делото, действията си по иницииране на
обстоятелствена проверка, поради което не може да се приеме, че инициирането на
обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт е действие,
което е преобърнало съвладението, осъществявано от съсобствениците, във
владение на Г. и А. Б.и за ½ ид.част, претендирана от М.Н..
От
показанията на разпитаните по делото свидетели, подробно обсъдени по-горе, също
не се установява ответниците да са извършили действия, които да преобърнат
владението на ½ ид.ч. от имота, претендирана от ищцата. Следва да се
отбележи, че безспорният факт, че ответниците Б.са живели в имота, а ищцата го
е напуснала след като е сключила брак, сам по себе си не води до извод, че
същата се е дезинтересирала от имота, още повече, че до смъртта на майка си тя
не е имала право на собственост върху него. При наличие на съсобственост
съсобствениците могат да уредят доброволно отношенията си във връзка с ползване
на съсобствения имот, като по тяхна воля същият може възмездно или безвъзмедно
да се ползва само от някои от тях. От показанията на св. П. става ясно, че
ищцата се е радвала, т.е. изразявала е одобрение, във връзка с направените в
имота подобрения – в този смисъл доводите, че същата не е била уведомена за
извършените подобрения, което доказвало отблъскването на нейното владение, са
неоснователни. Доколкото по делото се установи, че ищцата има собствено
семейство и живее в друг имот, а семейството на брат ѝ ползва процесния,
изявлението ѝ, че тези подобрения ще останат за брат ѝ и неговите
деца не следва да се тълкуват в смисъл, че същата няма претенции по отношение
на нейната идеална част от спорния имот, а единствено, че не възнемерява да
живее в него.
Решаващо
значение за извода, че в случая ответниците не са преобърнали съвладението в
свое собствено владение по отношение на претендираната от ищцата ½ ид.
ч., е проведената през 2017 г. среща между съсобствениците Н., Г. и А.Б., в
присъствието на св.Д.И. и св.П.К.. В рамките на тази среща е била постигната
устна договорка Г. и А. Б.да заплатят 20 000 лв. за притежаваната от М.Н.
идеална част от имота. За провеждането на срещата и постигнатата договорка
свидетелстват св. И. и св. К., като показанията им следва да се кредитират като
пълни и непротиворечиви. След като към 2017 г. ответниците са се договаряли с
ищцата за възможността да изкупят нейната идеална част от имота, очевиден е
изводът, че същите са признавали правото ѝ на собственост върху този имот.
Този
извод не се разколебава от твърдението на ответниците, че владението на ищцата
е отблъснато, тъй като те не са позволили на нейния съпруг да си построи гараж
в процесния имот. От показанията на св. И. и св. К. се установява, че
действително е имало разговори между съсобствениците по повод изграждане на
гараж във връзка с осъществявана от съпруга и сина на ищцата стопанска дейност
– авторемонтни или железарски услуги. Не стават ясни причините, поради които
такъв не е изграден – св. И. сочи, че ответницата Г.Б. не е разрешила, заради
шума от авторемонтните дейности, а св. К. сочи, че синът и съпруга на ищцата не
са могли да се снабдят с необходимите документи от общината за изграждането на
гаража. Дори да се приеме, че единствената причина семейството на ищцата да не
изгради гараж в процесния имот, е липсата на разрешение от страна на
ответницитеБ., от този факт /който не е безспорно установен/ не следва извод за
осъществявано от тях владение на претендираната от ищцата идеална част от
имота, нито недаването на разрешение може да се тълкува като действие, с което
ответниците са манифестирали, че владеят притежаваната от ищцата част от общата
вещ за себе си. Както беше отбелязано, доколкото съсобствениците са свободни
заедно да решат как да ползват общата вещ, в случая се касае именно до решение
във връзка с това ползване.
Ответниците
изтъкват, че ищцата е представила квитанции за платен данък за имота единствено
за периода 2017 г., като данъкът бил платен от нея тогава във връзка със
завеждане на настоящето дело с цел тя да може да се снабди с данъчна оценка. От
доказателствата по делото е видно, че доводите на ответниците в този смисъл са
неоснователни – на л. 60 от първоинстанционното производство е представена
приходна квитанция за платен от ищцата Н. данък за имота от 4.02.2005 г., като
при преценката на това доказателство в съвкупност с останалите приети по делото
доказателства, следва изводът, че ищцата не е губила връзката си с имота,
въпреки че не е живяла в него.
Предвид
изложените съображения, изводите на въззивния съвпадат с тези на
първоинстанционния и по отношение на неоснователността на релевираното от
ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност и придобиването
на идеалната част от имота, претендирана от ищцата Н. на това основание, поради
което освен по гореизложените съображения, настоящият състав на основание чл.
272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка.
По квотите в съсобствеността:
Ищцата
се легитимира като собственик на 3/6 ид.ч. от имота – земя и сграда – на
основание наследствено правоприемство от нейната майка Н.М., като се
установява, че това е и притежаваната от нея идеална част от имота. К. Б., син
на Н.М., е бил собственик на другите 3/6 ид.ч. от имота, като след смъртта му
право на собственост върху имота – земя и сграда – придобиват наследниците му –
преживялата му съпруга Г.Б., на основание чл. 9, ал. 1 ГПК, се легитимира като
собственик на 1/6 ид. ч., синът му А.Б. е наследил също 1/6 ид.ч. на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН, като 1/6 ид.ч. е наследил и неговият внук В.Г., по право на
заместване – на основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН. В тази
връзка по делото са приети доказателства /акт за раждане и решение № 1 от
31.03.2008 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, по гр.д. № 13/2008 г./, от които
е видно, че осиновяването на В.Г. е непълно, поради което същият наследява
роднините си по произход.
Предвид
факта, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските за въззивното
производство:
При
този изход на спора, разноски се дължат на въззиваемата М.Н.. Направените пред въззивната
инстанция разноски се дължат на общо основание по реда на чл. 78 ГПК, тъй като
са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на постановения от първата
инстанция съдебен акт. Правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите,
когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се
допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, поради което и
решението по допускане на делбата не е било предмет на последващ инстанционен
контрол от въззивния съд, т.е. когато между съделителите не е съществувал спор,
че делбата следва да бъде допусната – в този смисъл решение № 194 от 11.10.2019
г. по гр. д. № 4748/2017 г. на ВКС, I г.о. и
цитираната в него съдебна практика. В случая съделителите Г.Б. и А.Б. са
оспорвали предявения иск за делба, поради което установеното в чл.355 ГПК
правило не намира приложение. Въззиваемата М.Н. е представила списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че същата претендира разноски в размер от 300 лв. за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение, заплащането на което се
установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
8.11.2021 г., съдържащ и разписка за платената сума.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120008 от 14.06.2020 г. по
гр.д. № 82187/2017 г. на Софийски районен съд, III г.о., 148 състав.
ОСЪЖДА Г.В.Б., ЕГН **********, и А.К.Б., ЕГН **********,
и двамата с адрес ***, да заплатят
на М.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста лева/ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща съдебни разноски – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХХII от
Граждански процесуален кодекс в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.