Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
260039
гр. ВРАЦА, 09.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на
08.04.2022 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА
търг.дело N 37 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Гаранционен фонд,
гр.***, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Й. Ш., е предявил против И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск за заплащане на сумата 497 878,82 лв., представляваща общият
размер на изплатени от ищеца обезщетения и разноски по щета № 210216/26.10.2010
г., присъдени по гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, в.гр.д.№ 4590/2016 г. по
описа на СГС, гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС, в.гр.д.№ 3299/2015 г. по
описа на САС, т.д.№ 60288/2016 г. по описа на ВКС, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че ищецът Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.1, т.2,
б."а" от Кодекс за застраховането /КЗ/ (отм.), сега чл.557, ал.1,
т.2, б."а" КЗ, е изплатил обезщетения за неимуществени вреди и
свързани с тях имуществени вреди в общ размер от 497 878,82 лв., присъдени по
гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС и гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, на
следните лица: Х. М. П. – баща на загиналата като пешеходец П. Х. М., Ц. Н. П.–
майка на загиналата като пешеходец П. Х. М., Т. С. Т. - пострадала като пешеходец, Ц. А. Г. –
пострадал като пешеходец и А. Д. И. – пострадала като пешеходец, действаща със
съгласието на законния си представител. Посочва се, че съгласно влязла в сила
Присъда по НОХД № 609/2009 г. по описа на ОС-Враца и ВНОХД № 376/2010 г. по
описа на АС-София ответникът И.Д.И. е признат за виновен за пътно-транспортното
произшествие /ПТП/, при което са починали и пострадали посочените лица и което
е настъпило при следния механизъм:
На 05.05.2009 г.
около 19:00 часа в с.***по посока от с.Вировско към гр.Враца водачът И.Д.И. е
управлявал лек автомобил "Форд Ескорт", с ДК № ВР *** ВА, собственост
на баща му Д.И., след употреба на алкохол – 1.65 промила, с неразрешена и
несъобразена скорост около 88 км./ч. На *** в близост до № 14 лекият автомобил
се блъска в земен бряг, намиращ се в лявата лента на движение, в резултат на
което водачът е изгубил контрол над
автомобила и започва въртеливо диагонално движение по платното. В същото време
в насрещното платно по посоката на движение на лекия автомобил по пътното
платно се е движела група от 7 младежи. В момента на загубата на контрол над
автомобила водачът И.И. се е намирал на 50 метра от групата, като след
завъртането се е насочил със задната част на автомобила към насрещно движещата
се група и е ударил движещите се най-отпред Ц. Г. и Т. С., които са излетели
встрани от пътя, а след това е ударил П. М., А. Ц. и А. Д.. Вследствие на удара
е загинала П. М., причинени са средни телесни повреди на Ц. Г. и А. Д. и лека
телесна повреда на Т. С.. В исковата молба са описани подробно травматичните
увреждания, които е получило всяко от посочените лица.
Посочва се, че в
нарушение на чл.249 вр. чл.259 КЗ (отм.), сега чл.461 вр. чл.483 КЗ, ответникът
е управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", съгласно издадената справка от ИЦ към ГФ. Лицата Х. М. П. и Ц.
Н. П.– като родители на загиналата П. Х. М., както и пострадалите Т. С. Т., Ц.
А. Г. и А. Д. И., последната действаща със съгласието на законния си
представител Д. Й. И., са се обърнали към Гаранционния фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 КЗ (отм.), сега чл.557 КЗ. По образуваната щета № 21216/26.10.2010 г. УС на ГФ е определил следните
обезщетения: 1. На Х. М. П. и Ц. Н. П.– по 40 000 лв. обезщетение за всеки от
тях за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря им П. М.; 2. На Т. С. Т.
– 3 900 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените й
травматични увреждания; 3. На Ц. А. Г. – 3 500 лв. обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на нанесените му травматични увреждания; 4. На А. Д. И. – 3
600 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесените й
травматични увреждания.
В исковата молба се
сочи, че молителите не са се съгласили с размера на определените обезщетения,
поради което Т. Т., А.И.и Ц. Г.са образували срещу Гаранционен фонд гр.д.№
41938/2011 г. по описа на СРС, а Х. П. и Ц. П.са образували срещу Гаранционен
фонд гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС, по които настоящият ответник И.Д.И.
е участвал като трето лице-помагач. По делата са постановени решения, въз
основа на които са образувани изпълнителни производства, в рамките на които
Гаранционен фонд е извършил следните плащания:
На 01.04.2016 г.
Гаранционен фонд е заплатил сума в размер на 306 002,74 лв. на Х. М. П. и Ц. Н.
П., от които по 100 000 лв. – главници и по 53 001,37 лв. – законни лихви.
На 12.07.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400541 сума в размер на 6 359,04
лв., от които 3 500 лв. – главница, 1 934,53 лв. – законна лихва и 924,51 лв. –
разноски.
На 12.07.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400542 сума в размер на 15 723,47
лв., от които 9 000 лв. – главница, 4 974,51 лв. – законна лихва и 1 748,96 лв. – разноски.
На 12.07.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил по и.д.№ 20168460400543 сума в размер на 24 153,28
лв., от които 14 000 лв. – главница, 7 738,13 лв. – законна лихва и 2 415,15 лв. – разноски.
На 02.09.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил сумите от 1 541,90 лв. и 142,50 лв. адвокатски
хонорар и съдебни разноски.
На 08.03.2017 г.
Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СРС сума в размер на 1 461,45 лв. –
държавна такса по гр.д.№ 41938/2011 г.
На 06.07.2017 г.
Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1 260,00 лв. –
държавна такса.
На 18.07.2017 г.
Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178760403441 сума в размер на 56
529,80 лв., от които 30 000 лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва, 6 686,97 лв. – разноски по
изпълнението.
На 18.07.2017 г.
Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178760403439 сума в размер на 56
529,80 лв., от които 30 000 лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва, 6 686,97 лв. – разноски по
изпълнението.
На 28.07.2017 г.
Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178500401330 сума в размер на 18
920,44 лв., представляваща съдебни разноски.
На 28.07.2017 г.
Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178500401331 сума в размер на 8 054,40
лв., представляваща съдебни разноски.
На 12.03.2018 г.
Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1200 лв., представляваща държавна такса по
гр.д.№ 10009/2011 г.
Ищецът твърди, че е
поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но той не е
погасил задължението си, което поражда правен интерес от търсене на защита по
съдебен ред.
В срока по чл.367,
ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника И.Д.И., който оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Счита, че искът е процесуално недопустим,
тъй като в исковата молба се навеждат противоречиви твърдения относно механизма
на настъпване на ПТП.
Ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност, като навежда доводи, че в изпълнение
на чл.100, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ се е уверил, че повереното му МПС разполага с
всички необходими документи, включително и застраховка "Гражданска
отговорност". Твърди, че собственикът на автомобила му е представил
издаден сертификат "Зелена карта" по застрахователен договор, сключен
с чуждестранно застрахователно дружество – "Зелена карта" №
Е/1124/00104163-1 с направено от МВР-Пътна полиция Враца удостоверение в
приложената "Зелена карта" № Е/1124/00062760-6, че рег.№ *** е
идентичен с регистрирания на 16.10.2008 г. български рег.№ ВР***ВА. Навежда
доводи, че с констативния протокол за ПТП от 15.11.2010 г. на "Пътна
полиция" на ОД на МВР-Враца, който е представен от ищеца, се доказва
представянето на посочената "Зелена карта". Позовава се на практика
на ВКС, според която протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила за удостоверените обстоятелства,
включително и какви документи са представени от участниците в произшествието.
Ответникът счита, че спрямо него не е налице основание за предявяване на
регресен иск и че в полза на ищеца не е възникнало регресно право. Развива съображения, че в полза на
Гаранционния фонд се е породило само суброгационно право, което не е ново и
отделно право, чийто фактически състав включва изплащането на застрахователно
обезщетение и от чието настъпване започва да тече нова петгодишна погасителна
давност.
В отговора се
навеждат доводи, че МВР-Пътна полиция Враца трябва да отговаря за вредите,
причинени от незаконосъобразни действия на длъжностните лица при изпълнение на
административна дейност, свързана с удостоверяването на представения сертификат
при пререгистрацията на автомобила. Извършва се позоваване на нормативната
уредба, свързана с реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства, като се обобщава, че след като
овластеният държавен орган е приел представения от собственика сертификат
"Зелена карта" за валиден спрямо процесния автомобил, то спрямо
ответника не може да се търси отговорност за липса на застраховка "Гражданска
отговорност"
Ответникът оспорва
предявения иск и по размер, като изтъква, че правото на ищеца обхваща платените
разходи, но не и разноските в изпълнителното производство, тъй като същите не
представляват необходими разходи за определяне на обезщетението.
Моли за отхвърляне
на предявения иск като погасен по давност, а в условията на евентуалност – за
намаляване размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл.372,
ал.1 ГПК не е подадена допълнителна искова молба от ищеца.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено от фактическа
страна следното:
С влязла в законна
сила Присъда № 8/30.03.2010 г. по НОХД № 609/2009 г. по описа на Окръжен
съд-Враца И.Д.И. е признат за виновен в това, че на 05.05.2009 г. към 19:30
часа в с.***, общ.Враца, на ***пред дом № 14 при управление на МПС – л.а. „Форд
Ескорт” с рег.№ ВР *** ВА, собственост на баща му Д.И. ***, в нарушение на
правилата за движение – чл.21, ал.1 ЗДвП, управлявайки автомобила със скорост
88 км/ч по непредпазливост е причинил смъртта на П. Х. М. на 18 години, б.ж. на
с.***, и средни телесни повреди на А. Д. Илиева на 14 години от с.***, изразяваща
се в тежко мозъчно сътресение, с изпадане в състояние на безсъзнание,
съпроводено с разкъсно-контузна рана на главата и изразен мозъчен отокок, които
увреждания са й причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота,
и на Ц. А. Г. от с.***, изразваща се в счупване на лива скочна кост, с което му
е причинено трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник, като деянието
е извършено в пияно състояние /1,82%/ и деецът е избягал от местопроизшествието,
поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1 и 4, б.”б” вр. ал.1 вр.
чл.54 НК е осъден на 4 /четири/ години лишаване от свобода. Този съдебен акт е
потвърден с Решение № 242/29.07.2010 г. по ВНОХД № 376/2010 г. по описа на
Софийския апелативен съд.
Приложена е справка
от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, в която е
отразено, че към 04.05.2009 г. за лек
автомобил с ДКН ВР *** ВА няма данни за застраховка „Гражданска отговорност”.
От приложените към
исковата молба доказателства е видно, че след приключване на наказателното
производство е подадена молба от Х. М. П. и Ц. Н. П., в качеството им на
родители и законни наследници на починалата П. Х. М., както и от Т. С. Т., Ц.
А. Г. и А. Д. И. до Гаранционен фонд за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП, предизвикано от И.Д.И. при
управление на лек автомобил марка „Форд Ескорт”, с рег.№ ВР *** ВА, за който не
е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”. По подадената молба е
образувана щета № 210216/26.10.2010 г. и с протокол № 22/11.06.2011 г. от
проведено редовно заседание на УС на ГФ е взето решение № 22-2 за изплащане на
следните обезщетения за неимуществени вреди: на Х. М. П. и Ц. Н. П.– по 40 000
лв., на Т. С. Т. – 3 900 лв., на Ц. А. Г. – 3 500 лв. и на А. Д. И. – 3 600 лв.
По щетата са приложени медицински експертизи за претърпените смърт и телесни
увреждания. С протокол № 12/15.06.2011 г.
от заседание на Застрахователно-медицинската комисия при ГФ е прието, че
няма данни за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалите лица и е
взето решение за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди в същите
размери. На пълномощника на пострадалите лица е изпратено уведомление за
определените обезщетения, което е връчено на 11.07.2011 г.
Оставайки недоволни от
определените обезщетения, пострадалите са предявили искови претенции, както
следва:
Ц. Н. П.и Х. М. П. са
предявили искове против ГФ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на дъщеря им П. Х. М.. Образувано е гр.д.№
10009/2011 г. по описа на СГС и с Решение от 13.03.2015 г. исковете са
отхвърлени. Този съдебен акт е отменен частично с Решение № 468/14.03.2016 г.
по гр.д.№ 3299/15 г. на САС на всеки от ищците е присъдено обезщетение от по
100 000 лв., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. , както и разноски за първоистанционното производство в
размер на 15 384 лв. Със същия съдебен акт ГФ е осъден да заплати държавна такса по сметка на САС в размер на
12 000 лв., както и на основание чл.38 ЗА да заплати на адв.Н.Д. адвокатски
хонорар в размер на 6 900 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в
частта, в която исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от по 130
000 лв. за всеки от ищците. С Решение № 89/13.06.2017 г. по гр.д.№ 60288/2016
г. по описа на ВКС въззивното решение на САС е отменено в частта, в която е
потвърдено първоинстанцинното решение на СГС за отхвърляне на исковете и на
основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД е осъден ГФ да
заплати на Ц. Н. П.и Х. М. П. обезщетения за причинени неимуществени вреди в
размер на още по 30 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 26.01.2011 г. до
окончателното им изплащане. Със същото решение ГФ е осъден да заплати държавна
такса в размер на 1 260 лв.
Т. С. Т., А. Д. И. и Ц. А.
И. също са предявили искове против ГФ, въз основа на които е образувано гр.д.№
41938/2011 г. по описа на СРС. С постановено по същото дело Решение от
08.02.2016 г. районният съд е уважил частично предявените искове като е осъдил
ГФ да заплати следните суми:
- на Т. С. Т. - обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 3 500 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.10.2011 г. – датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, сумата 249,67 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 26.01.2011 г. – 04.10.2011 г., както и разноски в размер на 56,67
лв.;
- на А. Д. И. - обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 9 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.10.2011 г. – датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, сумата 642,04 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 26.01.2011 г. – 04.10.2011 г., както и разноски в размер на 38,24
лв.;
- на Ц. А. Г. - обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 14000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.10.2011 г. – датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, сумата 998,72 лв., представляваща мораторна лихва
за периода 26.01.2011 г. – 04.10.2011 г., както и разноски в размер на 47,59
лв.
Със същото решение ГФ е
осъден да заплати на адв.Р.П. сумата от общо 1 541,90 лв., както и да заплати в
полза на СРС сумата от общо 1 461,45 лв.
Този съдебен акт е потвърден
с Решение № 4899/14.06.2016 г. по гр.д. 4590/2016 г. по описа на СГС.
От мотивите на посочените
съдебни актове е видно, че делинквентът И.Д.И. е участвал като трето
лице-помагач и в двете съдебни производства, като е поддържал, че за лекия
автомобил е имало валидно сключена застраховка – зелена карта, действаща към
датата на ПТП и по този въпрос съдилищата са се произнесли в решаващите си
мотиви.
Горната фактическа
обстановка се установява от всички посочени по-горе документи.
По делото са
представени 2 бр. счетоводни справки по щета № 21-0216/26.10.2010 г. за
изплатените суми към 14.03.2016 г. и към 16.03.2018 по гр.д.№ 10009/11 г. по
описа на СГС, по гр.д.№ 41938/11 г. по описа на СРС, гр.д.№ 60288/16 г. по
описа на ВКС съгласно издадените изпълнителни листове и по изпълнителни дела №№
2168460400541, 2168460400542 и 2168460400543 по описа на ЧСИ О. М.,
изпълнителни дела №№ 20178760403441 и
20178760403439 по описа на ЧСИ Д. З. и изпълнителни дела №№
20178500401330 и 20178500401331 по описа на ЧСИ А. Б..
От тези счетоводни
справки, които не са оспорени от ответника, от приложените по делото платежни
документи, както и от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че ищецът е извършил следните плащания по щета №
21-0216/26.10.2010 г.:
- на 01.04.2016 г.
Гаранционен фонд е заплатил сума в общ размер на 306 002,74 лв., представляваща
доброволно плащане по гр.д.№ 3299/15 по описа на САС, включваща две обезщетения
по 153 001,37 лв. за Х. и Ц. П., като в тази сума се включват присъдените
обезщетения от по 100 000 лв. и лихви от
по 53 001,37 лв.;
- на 12.07.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил следните суми: по и.д.№ 20168460400541 сума в общ размер
на 6 359,04 лв., от които 3 500 лв.– главница, 1 934,53 лв. – законна лихва и
924,51 лв. – разноски; по и.д.№ 20168460400542 сума в размер на 15 723,47 лв.,
от които 9 000 лв. – главница, 4 974,51 лв. – законна лихва и 1 748,96 лв. – разноски и по и.д.№
20168460400543 сума в размер на 24 153,28 лв., от които 14 000 лв. – главница,
7 738,13 лв. – законна лихва и 2 415,15 лв. – разноски;
- на 20.09.2016 г.
Гаранционен фонд е изплатил сумата от 1 541,90 лв. по изп.лист от 02.09.2016
г.- адвокатски хонорар;
- на 28.102016 г.
ищецът е извършил доброволно плащане в размер на 142,50 лв. - адвокатски хонорар и съдебни разноски по
изпълнителни листове по гр.д.№ 4590/2016 г. по описа на СГС;
- на 08.03.2017 г. е заплатил по сметка на СРС
сума в размер на 1 461,45 лв. – държавна такса по гр.д.№ 41938/2011 г.;
- на 06.07.2017 г.
е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1 260,00 лв. – държавна такса по
гр.д.№ 10009/2011 г. по описа на СГС;
- на 18.07.2017 г. Гаранционен фонд е изплатил доброволно
по изп.д.№ 20178760403441 сума в общ размер на 56 529,80 лв., от които 30 000
лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва,
6 686,97 лв. – разноски по изпълнението;
- на 18.07.2017 г. е
изплатил доброволно по изп.д.№ 20178760403439 сума в общ размер на 56 529,80
лв., от които 30 000 лв. - главница, 19 842,83 лв. – законна лихва, 6 686,97 лв. – разноски по изпълнението;
- на 27.07.2017 г.
Гаранционен фонд е изплатил по изп.д.№ 20178500401330 суми в общ размер на 18
920,44 лв., представляваща съдебни разноски;
- на 27.07.2017 г.
ищецът е изплатил по изп.д.№ 20178500401331 суми в общ размер на 8 054,40 лв.,
представляваща съдебни разноски;
- на 12.03.2018 г.
Гаранционен фонд е заплатил по сметка на СГС сума в размер на 1200 лв., представляваща държавна такса по
гр.д.№ 10009/2011 г.
Общият размер на
направените от ищеца плащания по щетата възлиза на 497 878,82 лв.
Във връзка с
възражението си, че е била налице сключена застраховка "Гражданска
отговорност", ответникът представя превод от сертификат "Зелена
карта" по застрахователен договор, сключен с чуждестранно застрахователно
дружество – "Зелена карта" № Е/1124/00104163-1, валидна от 10.10.2008
г. до 10.10.2009 г., както и удостоверение от МВР-Пътна полиция Враца в
приложената "Зелена карта", че рег.№ *** е идентичен с регистрирания
на 16.10.2008 г. български рег.№ ВР***ВА.
По делото е
разпитан като свидетел Д.И. – баща на ищеца и собственик на увреждащия лек
автомобил, който установява, че е работил в Испания е закупил от там автомобила. Заявява, че преди
да тръгне от Испания е бил подновен застрахователния договор и е била издадена зелена карта за
пристигането му в България. Посочва, че след като е докарал колата в България,
я е откарал в КАТ, за да я регистрира с български номера, там са му казали, че
всичко е редовно, поставен е печат на зелената карта, след което колата е
регистрирана. Свидетелят посочва, че когато е предоставил колата на сина си И.И.
е бил убеден, че всичко с документите е редовно.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" КЗ /отм./, а сега чл.557,
ал.1, т.2, б."а" от КЗ имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията
на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а според ал.12 на чл.288 от КЗ /отм./, а
сега чл.558, ал.7 КЗ, след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
В настоящия случай безспорно
се установи, че виновният водач за настъпване на ПТП на 05.05.2009 г. е
ответникът И.Д.И., съгласно влязла в законна сила Присъда № 8/30.03.2010 г. по
НОХД № 609/2009 г. по описа на Окръжен съд-Враца. Съгласно разпоредбата на
чл.300 ГПК, този съдебен акт има обвързваща сила за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието.
Едно от основните възражения
на ответника е, че към момента на настъпване на ПТП, е била налична сключена
застраховка за увреждащия автомобил. Настоящият съдебен състав приема, че
въпросът дали автомобилът е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" към
05.05.2009 г. е разрешен с влязлото в сила Решение № 468/14.03.2016 по гр.д.№
3299/2015 г. по описа на САС и влязло в сила Решение № 1232/08.02.2016 г. по
гр.д.№ 41938/2011 г. по описа на СРС, които са постановени по предявени искове
от пострадалите в произшествието лица против ГФ, като в тези съдебни
производства настоящият ищец И.И. е участвал като трето лице-помагач на
страната на ГФ. Постановените мотиви на посочените съдебни решения са обвързали
привличащата страна ГФ и привлеченото лице И.И. по въпроса за наличието на
валидна застраховка, поради което повторното му разрешаване в рамките на
настоящето производство е недопустимо по арг. от чл.297 ГПК. В този смисъл са и
указанията, дадени от САС в Определение № 2862/02.11.2021 г. по в.ч.гр.д.№
3030/2021 г., постановено по подадена жалба на И.Д.И. ***, с което е оставено
без уважение искането му за привличане като трето лице-помагач на ОД на
МВР-Враца.
От събраните доказателства
се установи по безспорен начин, че ищецът е заплатил обезщетения, лихви и
разноски в претендирания общ размер от 497 878,82 лв..
При тези съображения,
настоящият съдебен състав намира, че са налице посочените по-горе предпоставки
за ангажиране регресната отговорност на ответника по чл.288, ал.12 КЗ /отм./,
поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
С оглед извода за
основателност на исковата претенция, настоящият съдебен състав дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 14 от Постановление № 7/77 г. от 4.10.1978 г. на
Пленума на ВС и константната практика на ВКС, за регресните искове важи общата
петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от
момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В
конкретния случай първото плащане е извършено от ГФ на 01.04.2016 г., а искът е
предявен на 01.04.2021 г., т.е. в рамките на 5-годишния давностен срок, поради
което направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
С оглед изхода на спора и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски в настоящето
съдебно производство има ищецът ГФ, поради което ответникът следва да бъде
осъден да му заплати направените такива, както следва: 19 915,15 лв. –
заплатена държавна такса и 700,00 лв. – внесен и изплатен депозит за възнаграждение
на вещото лице. В последното с.з., проведено на 08..04.2022 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил, че претендира присъждане единствено на тези
разноски.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр.***, сумата
497 878,82 лв., представляваща общият размер на изплатени от ищеца
обезщетения, лихви и разноски по щета № 210216/26.10.2010 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 01.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 19 915,15 лв. за заплатена държавна
такса и 700,00 лв. за изплатено
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: