Решение по дело №1453/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№. 260069                                         23.10.2020 г.                                 гр.С.З.

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,            ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети септември                               две хиляди и двадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                                           ВЕСЕЛИНА МИШОВА                                                                                             

Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело  № 1453 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба от Р.И.С., чрез адв.Ж.З. против Решение № 222 от 12.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1288/2019г. по описа на РС – К., с което се осъжда К.И.К. да заплати на Р.И.С. сумите: 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило около 18,10 часа на 12.08.2015 г. на АМ „Тракия“, при километър 169+480, изразяващи се в контузия на коремните органи, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции като отхвърля претенцията в частта й до 5000 лв. като недоказана по размер; законната лихва върху сумата 1000 лв., считано от 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане;  354,60 лв., представляващи обезщетение за забавеното изплащане на обезщетението за непозволено увреждане в размер на 1 000 лв. за периода 12.08.2015 год. – 07.02.2019 год. като отхвърля претенцията в частта й до 1774,38 лв. Присъдени са разноски по делото.

Въззивникът обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд в срока в частта, в която частично са отхвърлени предявените от него искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за обезщетение за забавеното изплащане на обезщетението за непозволено увреждане и за законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че предвид събраните в хода на делото доказателства предявените от него искове, следвало да бъдат уважени изцяло. Излага подробни съображения. РС –К. установил правилно фактическата обстановка, но достигнал до погрешни правни изводи, относно приложението на закрепения в чл.52 от ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществени вреди по справедливост и му присъдил обезщетение за претърпени от него болки и страдания, вследствие на процесното ПТП в изключително занижен размер, който не е съобразен и с трайната съдебна практика по подобни казуси. Моли  съдът да отмени решението в отхвърлителната му част, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от него искове. Претендира разноски пред двете инстанции.

 

Въззиваемият К.И.К., чрез пълномощника си адв. С.Ч., оспорва въззивната жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Оспорва като неоснователни оплакванията, изложени във въззивната жалба. Твърди, че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и на база установените факти и обстоятелства е изградил своите правни изводи. Моли да се потвърди обжалваният съдебен акт и да се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно осн. чл.45 ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение с правно осн. чл.84, ал.3 ЗЗД.

 

Ищецът Р.И.С. твърди, че на 12.08.2015 г., около 18:10 часа, при дневна светлина и суха пътна настилка, управлявал л.а. „Фолксваген Пасат" с рег. № РВ 3438 КН по АМ „Тракия" в посока от запад на изток - от гр. П. към гр. Ч.. В автомобила на предната дясна седалка пътувала жена му Ф.С.А., а на задната седалка в детско столче - синът му А.Р.С., на 2-годишна възраст. Достигайки до км. 169 на АМ „Тракия" застигнал л.а. „Сузуки Гранд Витара" с рег. № WJ05JHF, управляван от ответника К.И.К., който се движел бавно в аварийната лента. Продължил движението си в дясната лента на пътното платно и в момента, в който се приближил на няколко метра зад л.а. „Сузуки", водачът на последния, без да подаде сигнал с пътепоказателя си, рязко излязъл от аварийната лента и навлязъл в дясната пътна лента, в която се движел той. Поради внезапността на маневрата и недостатъчното разстояние между двете превозни средства настъпил удар между тях, при който контактували предна челна дясна част на л.а. „Фолксваген" и задна челна лява част на л.а. „Сузуки". След сблъсъка двата автомобила напуснали пътното платно. Вследствие на описания инцидент ищецът Р.С. получил контузия на коремните органи, изпитал силен стрес и страх.  Във връзка с произшествието от 12.08.2015 г. били образувани прок. пр. №584/2015г. по описа на РП - Ч. и ДП №375-ЗМ-286/2015 г. по описа на РУ на МВР - Ч. срещу Р.И.С. за това, че при процесния инцидент при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г.К.К.- пътник в л.а. „Сузуки". За изясняване на фактическата обстановка, освен проведените разпити на свидетели, по досъдебното производство били назначени единична, тройна и петорна автотехнически експертизи. С Постановление от 07.06.2017 г. РП - Ч. досъдебното производство било прекратено, тъй като от събраните доказателства се стигнало до извода, че с деянието си той не е осъществил престъпление - не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а настъпването на ПТП се дължи на неправомерното поведение на водача на л.а. „Сузуки" К.И.К., който с действията си нарушил чл.56 и чл.58, т.3 от ЗДвП. Посоченото постановление на РП - Ч. било обжалвано. Наказателното производство приключило с окончателно Определение № 214 от 29.03.2018 г., постановено по ВЧНД №1027/2018г. по описа на ОС - С.З., с което било потвърдено Определение №1840 от 20.12.2017г., постановено по ЧНД №3594/2017г. по описа на РС - С.З., с което пък било потвърдено Постановление от 07.06.2017 г., по пр.преп. №584/2015 г. по описа на РП - Ч., за прекратяване на ДП №375-ЗМ-286/2015 г. по описа на РУ на МВР -Ч., като правилно и законосъобразно. В резултат на претърпяното ПТП ищецът получил телесни увреждания, установени от епикриза към ИЗ №16876, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД - С.З.. Ударил се във волана по горната част на корема и долната част на гръдния кош. Проведена била консервативна медикаментозна терапия. След като оплакванията му отшумели и състоянието му било овладяно, на 15.08.2015 г. бил изписан без усложнения, в добро общо състояние, без субективни оплаквания. Поставената му окончателна диагноза била Контузио абдоминис. Вследствие на претърпяното на 12.08.2015 г. ПТП получил контузия на коремните органи, която му причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, характеризиращо се като лека телесна повреда. В продължение на няколко седмици изпитвал болки и дискомфорт в областта на травмата. След произшествието изпитал и страх и силен стрес, тъй като инцидентът настъпил напълно неочаквано за него. Силно се притеснил и изпитал страх и за здравето на детето си, което в момента на инцидента също пътувало в управлявания от него л.а. „Фолксваген". В продължение на около седмица след злополуката бил неспокоен, не можел да спи нормално, сънувал кошмари, загубил апетит. Отрицателно влияние върху психиката му оказал и факта, че образуваното по случая наказателно производство било водено именно срещу него, макар той да нямал никаква вина за настъпването на инцидента. Твърди, че към настоящия момент все още изпитва страх и несигурност докато шофира.

Ищецът Р.И.С. моли съда постанови решение, с което да осъди К.И.К. да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в контузия на коремните органи, както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и преживени негативни емоции, в резултат на претърпяното на 12.08.2015 г. ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 12.08.2015 г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумата.

 

Ответникът К.И.К. оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Евентуално счита, че е частично неоснователна, до размера на доказаната и реално причинената вреда, и моли да се намали същата със 50 % поради „съпричиняване за настъпилото ПТП“ от страна на ищеца. Оспорва размера на предявения иск, както и всички твърдения в исковата молба относно описания механизъм на произшествието, получените в резултат на ПТП увреждания, както и търпените в резултат на тях болки и страдания от страна на ищеца. Оспорва и твърденията, че само той е виновен за настъпилото ПТП и причинените вреди. Твърди, че вина за настъпилото ПТП има ищецът, който управлявал своето МПС с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, застигнал управлявания от него автомобил и го ударил в момента в който се пристроявал в аварийната лента от дясната лента за движение. Ако въобще има причинено някакво увреждане на ищеца поради виновно негово поведение, счита, че е налице съпричиняване, което определя в размер на 50 % за всеки един от водачите на автомобилите. Оспорва размера на претендираното обезщетение като произволно  определено. След произшествието ищецът бил в добро здравословно състояние, не се оплаквал от здравословни или други проблеми, не отправял претенции към него за заплащане на обезщетение във връзка настъпилото ПТП и търпените вреди. Оспорва твърденията на ищеца, че към настоящия момент не смее и се притеснява да шофира. Твърди, че мястото на удара на двете МПС не е в аварийната лента за движение по магистралата, а е възникнал в дясната лента за движение.

 

Районният съд е приел, че на 12.08.2015г. на автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. П. за гр.Ч. е станало ПТП. Съставен е протокол за ПТП №1471323 от 12.08.2015г., от който е видно, че на автомагистралата при километър 169, в 18:10 часа автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №РВ3438КН, управляван от Р.И.С. се е движил с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, закача лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. №WJ05JHF, с десен волан, управляван от К.И.К. и го блъска отзад /в ляво/, в следствие на което л.а. „Сузуки Гранд Витара“ се преобръща извън платното. В резултат на произшествието са пострадали няколко лица. Протоколът е съставен от младши автоконтрольор З.А.З.. Разпитан в качеството на свидетел, съставителят на протокола потвърждава, че е описал в протокола ситуацията такава, каквато я е възприел от участниците в произшествието, а именно, че ударът между двата автомобила става в допълнителната лента за навлизане в паркинга. Пробите за употреба на алкохол на участниците в ПТП са отрицателни.

Образувано е досъдебно производство №375ЗМ-286 от 13.08.2015г. по описа на РУ гр. Ч. срещу Р.И.С. за това, че на 12.08.2015 г. в гр. Ч., на АМ „Тракия“, 169+480 км. При управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. №РВ3438КН е нарушил правилата за движение по пътищата в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.К.К.. С Постановление от 07.06.2017 г. на РП-Ч. постановено по ДП№375ЗМ-286/2015 г. по описа на същата прокуратура е прекратено досъдебното производство, водено срещу Р.И.С. поради приетото от разследващият орган, че Р.И.С. не е осъществил престъпния състав на чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Р.И.С. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, настъпилият престъпен резултат не е в пряка причинна връзка с допуснато от С. нарушение на ЗДП, а се дължи на неправомерното поведение на другия участник в движението – К.И.К.. Прието е за установено, че К. е извършил нарушение по чл. 56 от ЗДП като не е изпълнил задължението си при навлизане при автомагистрала или скоростен път да пропусне движещите се по тях превозни средства и е нарушил забраната да не се движи в лентата за принудително спиране при движение по автомагистрала. Постановлението за прекратяване е обжалвано и потвърдено от горните инстанции.

От показанията на разпитаните свидетели И.И., съпруг на сестрата на ответника и Г.К., майка на ответника, пострадала при ПТП-то, съдът е приел за установено, че ответникът и семейството на неговата сестра са се прибирали с два автомобила от гр. Б. към гр. С., където живеят. Свидетелката Г.К. е пътувала на задната седалка на автомобила управляван от ответника К.К.. Свидетелят И.И. се намирал в управлявания от неговия син автомобил „Субаро Форестър“. По мобилните телефони пътуващите са се уговорили къде да спрат. Мястото е на около 10 км. преди гр. Ч., където има разширение на автомагистралата за паркинг. Скоростта, с която са се движили автомобилите по магистралата според свидетеля И., е била „не висока“. Автомобилът, в който той се е намирал, първи е отбил за спиране. Според свидетеля, автомобилът в който се намирал, почти е бил спрял, когато водачът на автомобила е видял, че автомобил ще блъсне колата, която е управлявана от ответника. Свидетелите отричат, автомобилът на ответника и автомобилът управляван от сина на свидетеля И., да са се движили в аварийната лента. В тази част съдът не е кредитирал техните показанията, предвид прекия интерес за свидетелката Г.К. от изхода на делото и произтичащата, от наличието на родствени връзки с пострадалата Г.К. и с ответника, заинтересованост от изхода на спора на св. И.. 

От заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Ч., изготвено въз основа на местоположението на деформациите върху участвалите в ПТП автомобили, съдът е приел за установено, че ударът по характер е заден-ексцентричен и е реализиран с преден десен калник на лек автомобил „Фолксваген“ със заден ляв калник на лек автомобил „Сузуки“. Първоначална контактна повърхност от 0.1 – 0.2 метра. В зоната на км 169 + 480 и на около 14 км източно от определената при огледа мерна линия, водачът на лек автомобил „Сузуки“, навлиза частично в дясната лента на движение и между него и водача на автомобил „Фолксваген“ настъпва удар. Към момента на удара, лек автомобил „Фолксваген“ е бил разположен изцяло в дясната лента, с надлъжна ос ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение като десните му габарити са се намирали до разделителната линия между дясната лента на движение и лентата за принудително спиране. Липсват технически данни и свидетелски показания за задействане на спирачната система на МПС от страна на двамата водачи. Скоростта на движение на л.а. „Сузуки“ в момента на удара е 62 км/ч., скорост на движение на л.а. „Фолксваген“ - 116 км/ч. Ударът е настъпил в бавната лента на магистралата. Двата автомобила са били разположени надлъжно на оста на движението. Огледалата на автомобилите са асиметрични, при л.а. „Сузуки“ с дясно управление водачът има добра видимост от лявата страна. От градусът, под който следствие на удара, л.а. „Сузуки“ е завил към канавката следва, че л.а. марка „Сузуки“ не е бил разположен косо в дясно спрямо надлъжната ос на движение, т.е. не е навлизал в аварийната лента. Градусът на  завиване към канавката, видно от данните от огледа на местопроизшествието е голям, от което следва, че двата автомобила са били разположени успоредно или косо в ляво за л.а. марка „Сузуки“.  На водачът на л.а. марка „Фолксваген“ са му били необходими 30.9 м за да изравни скоростта си на движение с л.а. марка „Сузуки“, а разстоянието между двата автомобила е било 27.7 м от момента, в който л.а. „Сузуки“  е започнал да променя траекторията си на движение, от което следва, че водача на л.а. Фолксваген не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно задействане на спирачната система, т.к. л.а. марка „Сузуки“ се е намирал в опасната му зона на спиране.

Водачът на л.а. марка „Фолксваген“ при конкретната пътна обстановка е имал техническа възможност да възприеме движение на л.а. марка „Сузуки“ пред себе на повече от 200 метра. Водачът на лек автомобил марка „Сузуки“ е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад себе си в огледалата за странично гледане, да възприеме своевременно движениетo на другия лек автомобил „Фолксваген“ зад себе на повече от 100 м  и да предотврати настъпването на произшествието като съобрази поведението си на пътя с неговото местоположение и скорост на движение.

Липсата на мощност, на автомобила може да се дължи на проблеми с турбото. При проблеми с „турбото“, автомобилът марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“  не може да се движи със скорост по-голяма от 60-70 км/ч.

При ПТП на 12.08.2015г. е пострадал ищецът Р.И.С.. Видно от показанията на разпитаните като свидетели Г.И.Е.и З.И.С., Р.С. е посетил спешният център на болнично заведение в гр. С.З., където са му били назначени и проведени медицински изследвания и указана медицинска помощ. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, Р.С. е хоспитализиран в хирургична клиника на УМБАЛ „п.с.к.“ АД, с обективни данни за болки в горната коремна половина. Лицето е изписано на 15.08.2015г. с диагноза: контузио абдоминис. Увреждането представлява лека телесна увреда и има пряка причинно следствена връзка с ПТП. Острият болков синдром при контузията е отзвучал за три дни като в последващите 10 дни Р.С. все още е имал болки в областта на корема със затихващ характер, а оздравителният период на получената от ищеца травма е около 15 календарни дни. Лечението, което е проведено във връзка с травмата, включва водно солеви разтвори, спазмолитици и аналгитици. От това травматично увреждане Р.И.С. няма получени усложнения.

Освен травматичните увреждания в областта на корема, видно от показанията на свидетелите Е.и С., ищецът Р.И.С. е получил наранявания по тялото, определени от свидетелите като „белези от коланите“, изпитал силен страх за здравето на съпругата и за здравето на детето си, изпитал и изпитвал физическа болка, получил временно разстройство на психичното здраве, изразяващо се в безпокойство, тревожност, постоянно повтарящи се неприятни мисли, свързани с произшествието, безсъние. Това състояние продължило около три седмици, след което отзвучало. В същия този период от около три седмици ищецът изпитвал затруднения да се грижи за себе си. Необходима му била помощ при сядане и ставане, за обличане, събличане и хранене. Наложило се да приема психоактивни лекарства за премахване на нервното напрежение. След изтичане на 3-седмичния период, физическите и психически разстройства отзвучали. След този период няма данни по делото за нарушения в социалното функциониране на ищеца.

 

При така приетите за установени факти и обстоятелства, районният съд е приел, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания в резултат на ПТП настъпило на 12.08.2015 г. е основателен в размера на 1000 лв.

Приел е, че при прав и равнинен пътен участък, в светлата част на денонощието на 12.08.2015 год. около 18.10 часа по автомагистрала „Тракия“ в посока изток по лентата за принудително спиране, широка 3 м., се е движил със скорост 62 км./ч л.а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ WJ05JHF управляван от К.И.К.. По същото време и в същата посока по дясната лента за движение със скорост 116 км./ч се е движил л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег.№ РВ 3438 КН управляван от Р.И.С.. В зоната на км.169+480 водачът на л.а. марка „Сузуки“ навлязъл частично ( без да подаде сигнал, че променя траекторията си на движение) в дясната лента на движение и между двата автомобила настъпил удар. Съдът е счел, че МПС – л.а. марка „Сузуки“ се е движило неправилно в лента предназначена за аварийно спиране със скорост, която е ниска за движение по автомагистрала. МПС-  л.а. марка „Фолксваген“ се е движило с разрешена за този пътен участък и съобразена с пътно-климатичните условия скорост. Водачите на всяко от МПС са имали възможност да възприемат другото МПС на достатъчно разстояние. Съдът приема, че е налице неправилно ( съзнателно или неволно) предприета маневра за навлизане в дясната активна лента от лентата за аварийно спиране от страна на водача на л.а. марка „Сузуки“ без подаване на сигнал и без съобразяване с местоположението и скоростта на движение с другите участници  движението - в частност с МПС л.а. марка „Фолксваген“. МПС управлявано от ищеца се е намирало на такова разстояние от МПС управлявано от ответника, че водачът на л.а. марка „Фолксваген“ не е могъл да реагира и да избегне удара. Съдът е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносните последици от ПТП.

Съдът е установил, че в резултат на настъпилия удар ищецът е получил травми, претърпял е физически и психически болки и страдания. Тяхната продължителност и интензитет са мотивирали съда да приеме, че биха могли да бъдат справедливо обезщетение със сумата от 1000 лв., заедно със законната лихва върху сумата 1000 лв. считано от датата на увреждането  - 12.08.2015 г. до изплащането на сумата.

Пред въззивната инстанция страните не спорят по установената от съда фактическа обстановка, поради което съдът намира, че не следва да я обсъжда в мотивите на въззивното решение. Оспорва се единствено размера на присъденото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП.

При настъпилото ПТП на 12.08.2015г. ищецът Р.И.С.. Видно е посетил спешният център на болнично заведение в гр. С.З.. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, Р.С. е хоспитализиран в хирургична клиника на УМБАЛ „п.с.к.“ АД, с  обективни данни за болки в горната коремна половина. Изписан е на 15.08.2015г. с диагноза: контузио абдоминис. Увреждането представлява лека телесна увреда и има пряка причинно следствена връзка с ПТП. Острият болков синдром при контузията е отзвучал за три дни като в последващите 10 дни Р.С. все още е имал болки в областта на корема със затихващ характер, а оздравителният период на получената от ищеца травма е около 15 календарни дни. Лечението, което е проведено във връзка с травмата, включва водно солеви разтвори, спазмолитици и аналгитици. От това травматично увреждане Р.И.С. няма получени усложнения.

По категоричен начин е установено по делото на районния съд, че освен травматичните увреждания, ищецът Р.И.С. е получил белези от коланите по тялото си, изпитал е силен страх за здравето на съпругата и за здравето на детето си, изпитал е физическа болка, получил е временно разстройство на психичното здраве, изразяващо се в безпокойство, тревожност, повтарящи се неприятни мисли, свързани с произшествието, безсъние. Това състояние е продължило около три седмици, след което е отзвучало. В този период от около три седмици ищецът е изпитвал затруднения да се грижи за себе си. Необходима му е била помощ при сядане и ставане, за обличане, събличане и хранене. Наложило се да приема психоактивни лекарства за премахване на нервното напрежение. След изтичане на 3-седмичния период, физическите и психически разстройства са отзвучали. След този период няма данни по делото за нарушения в социалното функциониране на ищеца.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, белези и загрозявания и др. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука.

Съдът като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене при ищеца, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2 000 лева. 

При настъпилото ПТП Р.С. е получил болки в горната коремна половина. Постъпил е в болница на 12.08.2015 и е изписан на 15.08.2015г. с диагноза: контузио абдоминис. Полученото увреждане е лека телесна увреда и е в  пряка причинно следствена връзка с ПТП. Острият болков синдром при контузията е отзвучал за три дни, а в последващите 10 дни ищецът е изпитвал болки в областта на корема със затихващ характер. Оздравителният период е траел около 15 календарни дни, без получени усложнения. В резултат на удара, ищецът е получил също белези от коланите по тялото си, изпитал е страх за здравето на съпругата и на детето си, изпитал е физическа болка, получил е безпокойство, тревожност, повтарящи се неприятни мисли, безсъние. Всички тези последици от ПТП са продължили около три седмици. В този период от около три седмици ищецът е изпитвал нужда от чужда помощ и грижи, приемал е медикаменти. След изтичане на 3-седмичния период, физическите и психически разстройства са отзвучали.

При тези данни за тежестта на травмата, периода на възстановяване и отражението и влиянието на претърпения инцидент върху здравето и психиката на ищеца, който за кратък период е бил препятстван да води обчайния си начин на живот и да изпълнява обичайните си ежедневни задължения, съдът намира, че обезщетение в размер на 2000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД за обезвреда на причинените неимуществени вреди.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба на Р.И.С. е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 1000 лв. до размера 2000 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 1000 лв. за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Сумата се дължи заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В останалата си част, искът за предявените неимуществените вреди за размера над 2000 лв. е неоснователен, а решението на районния съд, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Решението следва да бъде отменено и в частта, относно дължимите разноски между страните, като вместо това въззивната инстанция следва да присъди съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете разноски на страните. Разноските на ищеца са 1606 лв. за първата инстанция и 778.40 за въззивната. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 642 лв. разноски за първата и 389 лв. разноски за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска. Разноските на ответника са 730 лв. в първата  и 600 за въззивната инстанция. Ищецът следва да заплати на ответника сумата 438 лв. за първата и 450 лв. за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 222 от 12.05.2020г., постановено по гр.д.№ 1288/2019г. по описа на РС – К., в частта, в която е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 1000 лв. до размера 2000 лв., както и в частта за присъдените разноски между страните, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К.И.К. ***   със съдебен адрес ***, офис „Е", чрез адв. С.М.Ч. да заплати на Р.И.С., постоянен адрес:***, още сумата 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие настъпило около 18,10 часа на 12.08.2015 г. на АМ „Тракия“, при километър 169+480, изразяващи се в контузия на коремните органи, преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, заедно със законната лихва върху сумата 1000 лв. , считано от 12.08.2015 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К.И.К. ***   със съдебен адрес ***, офис „Е", чрез адв. С.М.Ч. да заплати на Р.И.С., постоянен адрес:*** сумата 1031 /хиляда, тридесет и един / лв. , представляващи направените по делото разноски от които 642 лв. - за първата и 389 лв.  - за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА Р.И.С., постоянен адрес:*** да заплати на К.И.К. ***   със съдебен адрес ***, офис „Е", чрез адв. С.М.Ч. сумата 888 /осемстотин осемдесет и осем/ лв. , представляващи разноски по делото за двете инстанции от които 438 лв. за първата и 450 лв. за въззивната инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: