№ 1292
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000502513 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 29.03.2023г по гр.д. № 2806/2020г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на А. П. Л. сумата от 105 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, реализирано на 15.05.2019г ,
на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца в обем от 30%. С решението си съдът е отхвърлил иска за
сумата до 200 000лв поради прието съпричиняване и неоснователност на иска.
Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната част за сумата от 60 000лв-
присъдено обезщетение за неимуществени вреди , като необжалвано.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя в осъдителната част
за сумата над 60 000лв , с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС
неправилно е приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено,
несъобразено с установените , претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че неправилно
съдът е приложил и чл.51,ал.2 от ЗЗД и определеното съпричиняване е в занижен обем.
Моли апелативния състав да отмени решението на СГС в обжалваната част за сумата
1
над 60 000лв и да отхвърли предявения иск над посочената сума. Претендира разноски
по делото, направени пред двете съдебни инстанции.
Ищецът пред СГС , настоящ въззиваем, А. Л., представляван от адв. Н. от САК,
депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържат, че
определеното от СГС обезщетение за неимуществени вреди е справедливо, както и
правилно съдът е определил обема на съпричиняване.
В о.с.з. въззивникът ЗД”Бул инс”АД се представлява от адв. М., който поддържа
въззивната жалба на застрахователя, моли решението на СГС да бъде отменено в
обжалваната част по съображения, изложени в жалбата. Излага съображения, че
другият син на починалата В. А. е получил по-нисък размер обезщетение, а
предвидимостта на правораздаването изисква сходните казуси да се решават по сходен
начин. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна А. Л., представляван от адв. Т., оспорва въззивната жалба
като неоснователна, по съображения изложени в отговора на ВЖ. Претендира разноски
по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за
недължимост на разноски за адвокатско възнаграждение , претендирано от въззивника,
поради липса на доказателства за реално направени разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде отменено по следните
съображения:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
2
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение /решението е влязло в сила за
сумата от 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди , дължими се на ищеца от
ответника на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено
нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя
по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД„Бул инс” АД е материалноправно легитимирано да отговаря пред ищеца
за причинените вреди от ПТП , настъпило на 15.05.2019г, причинено от водач
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен по делото, пред настоящата инстанция, е въпроса за размера на
дължимото се обезщетение на ищеца за доказаните неимуществени вреди, причинени
от процесното ПТП , определено по реда на чл.52 от ЗЗД . Спорен е и въпроса за
обема на съпричиняване на увреждането от страна на починалата.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според задължителните за съдилищата
постановки, дадени с ППВС № 4/1968г и доразвити в съдебната практика,
справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт, предпоставя преценка на обективно съществуващи
обстоятелства. Релевантни обстоятелства при причинена смърт от непозволено
увреждане включват начина на извършването му, възрастта на увредения, дълбочината
и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между
пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата
конюнктура, рефлектираща върху общественото възприятие за справедливост,
ориентир за което са и съответните нива на застрахователно покритие.
По делото е установено, че починалата В. А. - майка на ищеца , към момента на
смъртта си, настъпила вследствие на ПТП на 15.05.2019г е била на 90 години. Към този
момент ищецът А. Л. е бил на 64 години.
Видно от изслушаната САТЕ, изготвена от в.л. А. А.ов се установява,че ПТП е
настъпило като л.а. Рено Канго се е движило по бул. Тодор Александров със скорост
61км/ч. Сигналът на светофара за него е бил зелен. В съседна пътна лента, успоредно с
товарният автомобил се движил л.а. БМВ със същата скорост. Когато т.а. Рено се
3
намирал на разстояние 174.53 м от мястото на удара, от левия тротоар на булеварда
пострадалата пешеходка А. е предприела пресичане на пешеходна пътека, която е
непосредствено след кръстовището, тичайки, като сигналът на светофара за
пешеходката е бил червен.Според вещото лице след като пресякла едното /съседното/
платно за движение, пешеходката не се спряла на средния разделителен
и обезопасителен остров, а продължила да тича със същото темпо преминавайки през
платното, по което се е движил т.а. Рено Канго . В този момент т.а. Рено Канго се
намирал на около 55м преди мястото на удара. Водачът на автомобила не реагирал
веднага , възприел е пешеходката като опасност със закъснение, реагирал с натискане
на спирачката и ударил пресичащата пешеходка с предна, лява част.
В о.с.з. на 28.04.2021г е изслушана свид. Л., съпруга на ищеца , която установява ,
че първоначално ищецът не можел да повярва, че майка му е починала. Установява,че
ищецът не бил на себе си, бил първороден син и починалата имала слабост към него.
Отношенията им били много близки. Според свидетелката непрекъснато се виждали,
въпреки че преди пет години се изнесли от гр.София. Свидетелката установява, че
починалата била енергична , водела социален живот. Сама се обслужвала, готвела,
пазарувала, била финансово независима със собствено жилище. Помагала много за
децата, водела внуците си на планина. Според свидетелката ищецът след смъртта на
майка си и към момента не можел да преодолее загубата. Променил се , станала
апатичен. Установява, че преди починалата събирала всички за празници , а сега
нямало поводи за събиране.
Свидетелските показания , макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелката факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от
доказателства по делото и съдът счита,че същите могат да съдат кредитирани.
Предвид изложеното – настъпилата внезапна смърт на една здрава и установено
жизнена жена, майка на ищеца, като съобрази установената близост между ищеца и
неговата майка, обстоятелството, че ищецът продължавал да разчита на нейната
помощ, като съобрази шока от смъртта на починалата, все още непреодоляната тъга и
чувството на липса от нейното отсъствие, установени от разпита на свид. Л., чувство на
непредотвратима загуба, скръб, като съобрази и установената невъзможност на ищеца
да се върне към своя обичаен ритъм на живот, но и като съобрази обстоятелството, че
ищецът има собствено семейство, на чиято опора разчита и от години живее отделно
от починалата съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на ищеца
за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 120 000лв. При определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази периода на настъпване
на вредата, така и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и
спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите
се по справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната ,
конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно
4
определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, доколкото обезщетението не следва да служат за
неоснователно обогатяване.
Представеното решение по гр.д. № 2922/2020г по описа на СГС, постановено по
иск за обезщетяване вреди на друг син на починалата А., претърпени от смъртта на В.
А. при ПТП , няма отношение към определяне размера на обезщетението, което се
дължи на настоящия ищец. Това е така, защото за определяне на размера на това
обезщетение, както беше посочено по-горе, се съобразяват редица конкретни
обстоятелства, които следва да бъдат установени от ищеца по делото. Доколкото всеки
ищец по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди доказва
собствените си болки и страдания е възможно ищците , претендиращи обезщетение от
един деликт, да докажат различни претърпени вреди. Това е основание да се приеме, че
решението по иск на един от претендиращите обезщетение за неимуществени вреди от
деликт не е обвръзващо по отношение на други претендиращи обезщетение от същия
деликт.
В настоящия случай, както е посочил съда, обезщетението за вреди на ищеца
съдът определя при съобразяване на горепосочените факти- моментът на настъпване на
увреждането, доказаните вреди от ищеца и при съобразяване на критериите за
справедливост, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По отношение на съпричиняването на увреждането
С решението си по настоящото дело първоинстанционният съд е приел, че е
налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, тъй като със своето
поведение, в нарушение на правилата за движение по пътищата е допринесла за
вредоносния резултат. Съдът е приел, че пострадалата е предприела пресичане на
пътното платно на пешеходна пътека, но с внезапно излизане на пътното платно, на
червен светофар за нея, без да се съобразява с приближаващия се автомобил, към който
е имала пряка видимост. Съдът е приел, че съпричиняването е в обем на 30%.
Против така установената от съда фактическа обстановка въззивни оплаквания не
са наведени , а само застрахователят е обжалвал възприетия извод за наличие на
съпричиняване в обем на 30% .
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото се установява починалата да е имала поведение в нарушение на
разпоредби на ЗДвП. В. А. е предприела пресичане на червен светофар, без да се
5
съобрази с приближаващия т.а. Рено Канго и навлизайки внезапно- тичайки на пътното
платно. Поведението на А. е било в нарушение на чл.113 и чл.114 от ЗДвП, поради
което и съдът е приел наличие на съпричиняване. В същото време водачът на МПС се е
движил с превишена скорост, установено с влязлата в сила присъда по НОХД №
442/2020г по описа на СГС, без да проявява внимание към по-беззащитните участници
в движението – пешеходците, още повече към възрастните хора. Водачът на т.а. ,
според САТЕ, е имал и забавена реакция при възприемането на притичващата
пешеходка. С оглед така установеното поведение на двамата участници в ПТП, според
настоящия съдебен състав, починалата има принос за настъпване на собственото й
увреждане в обем не повече от 30%, което прави оплакването на застрахователя във
въззивната жалба –неоснователно.
С оглед така определените размер на обезщетението за неимуществени вреди и
обем на съпричиняване съдът приема, че ответникът- застраховател дължи на ищеца
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 84 000.00лв , до която
сума искавата претенция следва да бъде уважена.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени мреди е уважен за сумата над 84 000лв
до 105 000лв и в тази част предявеният иск следва да бъде отхвърлен. В останалата си
обжалвана част решението на СГС следва да бъде потвърдено .
По отношение на разноските:
С оглед различния резултат от спора решението на СГС подлежи на изменение в
частта за разноските.
Възприетият размер на разноските по делото от СГС не е предмет на оспорване
чрез производство по чл.248 от ГПК. Ето защо настоящата съдебна инстанция има
правомощие единствено да промени размер на разноските съобразно променения
размер на обезщетението, предмет на спора.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение в
размер на 6375.60 за защита пред първата инстанция, на осн. чл.38 от ЗА. Над
посочената сума решението на СГС следва да бъде отменено..
На ответника се дължат разноски от още 931лв , до пълният размер на дължими
се разноски от 5133лв.
Ответникът дължи държавна такса по сметка на СГС в размер на 3360лв, над
която сума решението следдва да бъде отменено.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. Съобразно чл.7,ал.2 от НМРАВ при обжалваем
интерес от 45 000лв минималният размер на адв. възнаграждение възлиза на сумата от
6
4250лв. Съобразно защитения интерес – 24 000лв- за защита на един ищец на адв. Т. се
дължи възнаграждение от 2266лв с ДДС- 2719лв .
Ответникът е претендира разноски от 5100лв- заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът приема ,че по делото е доказано заплащането на
претендираната сума, като същото е отразено в представения договор за правна защита
и съдействие, в който е удостоверено че възнаграждение е заплатено изцяло в брой. С
оглед изхода от спора/ жалбата е уважена за 21 000лв при обжалваем интерес от
45 000лв/ на ответника се дължат разноски в размер на 2142.00лв .
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260847 /2023г по гр.д. № 2806/2020г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 4-ти състав в частта, с която е осъдено ЗД„Бул инс”АД да
заплати на А. П. Л. сумата над 84 000лв до 105 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 15.05.2019г, вследствие на което е
починала неговата майка В. А., както и в частта, с която е осъдено ЗД„Бул инс”АД да
заплати възнаграждение на адв. М. Н. Т. от САК за сумата над 6375.60лв по реда на
чл.38 от ЗА и държавна такса по сметка на СГС за сумата над 3360лв и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. П. Л. с ЕГН ********** против ЗД„Бул
инс”АД с ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ПТП, настъпило на 15.05.2019г, вследствие на което е починала
неговата майка В. А. ,на осн. чл.432 от КЗ, за сумата над 84 000лв до 105 000лв , като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260847 /2023г по гр.д. № 2806/2020г по описа на
Софийски градски съд, ІГО, 4-ти състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. П. Л. с ЕГН ********** да заплати на ЗД„Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от още 931.00лв- разноски , дължими се пред първата инстанция,
както и 2142лв- разноски пред Софийски апелативен съд, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД„Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. М. Н.- Т. от САК
сумата от 2719лв с ДДС- възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за защита пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8